№ 355
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Д. Фикиин
С. Букова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Д. Фикиин Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600781 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д. К. Й.,чрез двамата му защитници адв. Н. и адв. Е., за
възобновяване на производството по внохд № 195/22 год. на Окръжен съд-Враца в
наказателноосъдителната му част, като на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК да бъде
постановено решение, с което да се измени Решение № 63 от 24.06.22 г. на същия съд, като
се намали по размер наложеното на осъдения наказание и се приложи института на
условното осъждане и осъденото лице се освободи от изтърпяване на наказанието.
В искането се твърди,че решението е постановено при съществено нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и при явна
несправедливост на наложеното наказание, в подкрепа на което се излагат следните доводи:
Основанието за допуснатото нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2,
предл. 1, вр. с ал. 1, т. 1 НПК според защитата било неправилното приложение на
императивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК. Като самостоятелно нарушение
на материалния закон при изготвяне на обжалвания съдебен акт се сочи още отказа на съда
да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, при наличието на всички предвидени в закона
предпоставки за това, с оглед на възприетата квалификация по чл. 338, ал. 3, вр. с ал. 1 НК,
1
както и с ясно възприетия справедлив размер на наказание лишаване от свобода на
подсъдимия в размер на 4 години, което следвало да е преди редукцията по силата на чл. 58а
НК с една трета.
Същественото нарушение на процесуалните правила се свързва с твърдението, че съдът не е
следвало да се ограничава единствено до използването на общи и абстрактни изразни
средства при определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК, която разпоредба била
императивна и предполагала излагането на логични, последователни и взаимно допълващи
се аргументи не само относно конкретните факти и обстоятелства досежно смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, но и такива относно степента на обществената опасност
на деянието и дееца. Отделно от това се прави и възражението за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което се свързва от защитата с несъответствие между
мотивите и диспозитива на решението, тъй като определеният краен размер на наказанието
лишаване от свобода в размер на 4 години, съгласно приетата правна квалификация, не бил
посочен в диспозитива като такъв след приложението на чл. 58а НК, а единствено въз основа
на чл. 54 НК.
По гореизложените съображения се поддържа и оплакването за наложено с решението явно
несправедливо наказание. Счита се, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
по чл. 54 НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени в решението
на ОС-Враца, над минималния размер на наказанието, предвидено в закона в приетата
санкционна рамка, което е 4 години и половина лишаване от свобода, което да бъде
редуцирано по силата на нормата на чл. 58а НК с една трета, което означавало и обсъждане
на института на условното осъждане, което в конкретния случай би могло да бъде
приложено.
В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд защитата поддържа жалбата на същите
основания.
Прокурорът от САП изразява становище, че следва да бъде оставена без уважение жалбата
на осъдения като неоснователна. Счита, че съдебният акт бил аргументиран и справедлив,
постановен без нарушение на процесуалните правила. Наказанието било справедливо и
съответствало на тежкия резултат.
Осъденото лице поддържа казаното от защитниците му.
Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по
изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането от осъдения Д. К. Й., чрез двамата му защитници адв. Н. и адв. Е., за
възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.
421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при
посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Постановеното решение № 63 от 24.06.2022 г. на Окръжен съд - Видин, по внохд №
195/2022 г., не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
2
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 2 от 17.06.2021 год., постановена по нохд № 276/2021 г., Районен съд –
Мездра е признал подсъдимия Д. Й. за виновен в извършено престъпление по чл. 338, ал. 3,
пр. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
години, при първоначален режим "Общ" на изтърпяване на наказанието. Със същата
присъда съдът е осъдил подсъдимия Й. да заплати на гражданските ищци Б. Т. и П. П.
сумата от 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Приспаднато е било и предварителното задържане на подсъдимия.
На основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК е отнета вещта, послужила за извършване на
престъплението - ловна полуавтоматична пушка „Бенели“, модел „Арго“.
Производството пред първата инстанция е проведено при условията на съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият Й. е признал изцяло фактите
и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и е дал съгласие да се ползват
доказателствата, събрани в досъдебното производство.
По жалби на подсъдимия Й. и частните обвинители и граждански ищци Б. Т. и П. П. е
образувано внохд № 397/21 год. на Окръжен съд - Враца.
С решение № 63 от 15.12.2021 год. по внохд № 397/21 год. на Окръжен съд - Враца
присъдата е изменена в гражданско-осъдителната й част, като е намален размерът на
присъденото на гражданските ищци обезщетение от 200 000 лв. на 100 000 лв. за всеки един
от тях, както и размерът на дължимата ДТ, като в останалата част присъдата е потвърдена.
По искане за възобновяване на наказателното производство по внохд 397/21 год. по описа на
Окръжен съд-Враца от осъдения Д. Й., чрез защитниците му, с Решение № 110 от 12.04.2022
г. състав на Апелативен съд - София, НО, по наказателно дело за възобновяване № 48/22 г. е
отменил решение № 63 от 15.12.2021 год., по внохд № 397/21 год., на Окръжен съд - Враца в
наказателно-осъдителната му част, възобновил е наказателното производство в посочената
част и е върнал делото на Окръжен съд - Враца за ново разглеждане от друг състав на съда
от стадия на съдебното заседание.
С последвало Решение № 63 от 24.06.2022 г., по внохд № 195/2022 г., Окръжен съд - Видин
е изменил Присъда № 2/17.06.2021 г., постановена по нохд № 276/2021 г., по описа на
Районен съд - Мездра, в наказателно осъдителната й част, като е преквалифицирал
престъплението, извършено от подсъдимия, от престъпление по чл. 338, ал. 3, предл. 2, вр.
ал. 1 НК в престъпление по чл. 338, ал. 3, предл 1, вр. с ал.1 от НК и вр. чл. 54 НК е намалил
размера на наложеното му наказание "лишаване от свобода" от 6/шест/ години на 4/четири/
години "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Съдът е
оправдал подсъдимия Й. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 338, ал. 3,
предл.2, вр. с ал.1 НК.
Изложените доводи и съображения в жалбата на осъденото лице се свързват с допуснато
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при индивидуализиране на
3
наказанието и определяне на неговия размер, както и с явната несправедливост на
последния. Основанието за допуснатото нарушение на материалния закон по смисъла на чл.
348, ал. 2, предл. 1, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, според защитата, намира почва в неправилното
приложение на императивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК. Определянето
на справедливия размер на наказанието „лишаване от свобода“ съгласно критериите на чл.
54 НК следвало да става преди приложението на нормата на чл. 58а НК, а не едва след
законовото приспадане с една трета, както е направил ОС - Враца в атакуваното решение. С
оглед ясно възприетия от съда справедлив размер на наказание „лишаване от свобода“ от 4
години, което според защитата било преди редукцията на същото с една трета по силата на
чл. 58а НК, като самостоятелно нарушение на материалния закон при изготвяне на
обжалвания съдебен акт се сочи и отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК с
оглед на възприетата квалификация по чл. 338, ал. 3, предл 1, вр. с ал.1 от НК.
Соченото в жалбата съществено нарушение на процесуалните правила от една страна
кореспондира с твърдяната от защитата императивност на разпоредбата на чл. 54 НК,
предполагаща според защитниците излагането на логични, последователни и взаимно
допълващи се аргументи не само относно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, но и такива относно степента на обществената опасност на деянието и дееца,
без съдът да се ограничава единствено до използването на общи и абстрактни изразни
средства. От друга страна въпросното нарушение се свързва от защитата и с несъответствие
между мотивите и диспозитива на решението, където определеният краен размер на
наказанието лишаване от свобода в размер на 4 години, съгласно приетата правна
квалификация, бил посочен в диспозитива като такъв единствено въз основа на чл. 54 НК, а
не и след приложението на чл. 58а НК.
На трето място, сочената явна несправедливост на наложеното наказание се свързва с
определеното на осъдения наказание по реда на чл. 54 НК, което според защитата следвало
да се счита в размер на 4 години, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
над минималния размер, предвиден в закона, в приетата санкционна рамка, което следвало
да бъде редуцирано по силата на нормата на чл. 58а НК с една трета, а последното
означавало и задължително обсъждане на института на условното осъждане, което съдът не
бил сторил. Защитата счита, че в конкретния случай по отношение на подсъдимия би могло
да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК.
След внимателен прочит на въззивното решение и като съобрази изложените по-горе доводи
в искането за възобновяване на осъденото лице, настоящият състав намира, че сочените
нарушения не намират основание нито в мотивната му част, нито в диспозитивната му
такава. Вярно е, че при изписването на диспозитива не е била спазена необходимата в
случая прецизност, изискваща не само посочването на редуцирания размер на наказанието,
но и правното основание за това – чл. 58а, ал. 1 НК/ТР № 2/19.06.2015 г. по ТД № 2/2015 г.
ОСНК на ВКС/,което обаче не прави неясна и неразбираема волята на въззивния съдебен
състав. Хронологично и систематично погледнато, въззивният съд, след като е
преквалифицирал деянието, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление, изрично е
4
отбелязал, че това е предпоставка за намаляване на наложеното наказание "лишаване от
свобода" от 6/шест/години на 4/години/ лишаване от свобода по реда на чл. 373, ал. 2 от
НПК и на чл. 58а, ал. 1, вр с чл. 54 от НК. Непосредствено след това в мотивите си съдът е
посочил, че „..с оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното
от подсъдимия престъпление, …настоящият съд е на становище, че на същия следва да бъде
определено наказание при условията на чл. 54 от НК“. Изрично съдът е отразил, че при
определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК се е съобразил с неговите цели, визирани в
чл. 36 от НК и с обществената опасност на деянието и на дееца. Преценявайки изложените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които настоящият състав не намира за необходимо
да преповтаря, поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки степента на обществена
опасност на конкретното престъпление, с оглед тежестта на настъпилия вредоносен
резултат, въззивният съд е счел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, около средния размер на
предвиденото в закона, така както е било прието и от първостепенния съд, но в приетата от
въззивната инстанция нова санкционна рамка на извършеното.
От така изложеното е ясно, че съдът е определил наказанието на подсъдимия при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съобразно разпоредбата на чл. 54
НК, но при условията на новата санкционна рамка на така преквалифицираното
престъпление. Изрично съдът е посочил, че ще бъде законосъобразно наказанието лишаване
от свобода да бъде ориентирано между минималния праг от три години и средния размер на
предвиденото наказание, в случая от 6 години и 6 месеца, по-близо до средния размер,
отколкото до законоустановения специален минимум, като е посочил и конкретния размер
от 6 години лишаване от свобода на определеното по този ред наказание. Веднага след това
съдът е конкретизирал, че именно това наказание следва да бъде намалено с 1/3 /т. е. с 24
месеца/, съобразно привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като бъде определено в
окончателен размер на 4 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален "общ"
режим. Вярно е, че малко след това съдът е изложил съображения, че намаленото наказание
е справедливо, без да посочи конкретно точно кое от споделените по-горе наказания е имал
предвид. При внимателния прочит на мотивите в тази им част обаче е видно, че съдът е
обвързал споменатото „намалено“ наказание с диференцираните санкционни последици в
резултат на преквалификацията и с преценката относно тежестта на инкриминираното
деяние съобразно индивидуализиращите го съставомерни признаци. Формалната логика
налага извода, че съдът за намалено наказание е имал предвид определеното по реда на чл.
54 НК наказание в размер на 6 години лишаване от свобода в рамките на новата санкционна
рамка в резултат на преквалифициране на престъплението, което действително се явява
намалено в сравнение с размера на първоначално определеното такова в размер на 9 години
лишаване от свобода от предходната инстанция по възведеното с обвинителния акт
престъпление. Следователно няма основание в мотивната част на присъдата за схематично
обвързване на думата „намалено“ с редуцираното наказание в размер на 4 години лишаване
от свобода. В подкрепа на обстоятелството, че съдът под „намалено“ е имал предвид именно
наказанието от 6 години лишаване от свобода, са и изложените от него съображения, че
5
мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца,
пречупени през характера и спецификата на престъплението, в което, като акт на поведение,
се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености.
От така изложените доводи и съображения става ясно, че под „намалено“ наказание
въззивната инстанция е имала предвид именно определеното такова в размер на 6 години по
реда на чл. 54 НК, а не редуцираното такова съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК
в размер на 4 години, което се определя ex lege и поради това гореизложените
обстоятелства, които съдът е взел предвид, в последния случай са ирелевантни. В
заключение съдът отново изрично е отбелязал, че намира така отмереното наказание в
размер на 6 години за справедливо и съответно на степента на обществената опасност на
деянието и на неговия извършител. Следователно съдът в мотивите към съдебния акт е
изложил необходимите съображение за извършената индивидуализация на наказанието,
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и съответния размер
на наказанието лишаване от свобода, определено според правилата на общата част. Изрично
съдът е посочил и какъв е конкретния размер на наказанието след приложената редукция с
една трета. Ето защо неоснователни са възраженията в жалбата на осъденото лице, че съдът
бил възприел за справедлив размер наказание „лишаване от свобода“ от 4 години, който
размер бил възприет като такъв от съда преди редукцията на същото с една трета по силата
на чл. 58а НК, че съдът се бил ограничил единствено до използването на общи и абстрактни
изразни средства при определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК и че не бил
съобразил при този ред конкретните факти относно степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
Предвид размера на наложеното в резултат на привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК на
подсъдимия Й. наказание от 4 години лишаване от свобода, правилно съдът е посочил в
мотивите си, че не са налице формалните предпоставки да се приложи разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, поради което не е обсъдил и възможностите за налагане на условно
наказание. Поради така изложеното възраженията на осъденото лице и в тази им част следва
да бъдат оставени без уважение.
При внимателния прочит на въззивното решение липсва основание да се приеме за логично
твърдението в жалбата, че на подсъдимия следвало да бъде определено наказание по реда на
чл. 54 НК в размер на 4 години и половина лишаване от свобода, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, над минималния размер на наказанието,
предвидено в закона в приетата нова санкционна рамка, което наказание да бъде редуцирано
по силата на чл. 58а, ал. 1 НК с една трета, в резултат на което да се обсъжда и института на
условното осъждане. Вярно е, че въпреки протичането на съдебната фаза на наказателното
производство при условията на съкратено съдебно следствие с признаване изцяло на всички
факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даване на
съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти, повече от година след
това не е бил налице окончателен съдебен акт, още повече че предходно решение на ОС
Враца е било отменено и наказателното производство възобновено. Съобразно неговата
6
продължителност и в контекста на изискванията на разпоредбите на чл. 22 НПК и чл. 6 § i
ЕКЗПЧОС, въпросният срок обаче ни би могъл и няма основания да бъде определен като
неразумен, което да окаже необходимата тежест и значение при определяне на справедливия
размер на наказанието лишаване от свобода.
Вярно е, че определеният краен размер на наказанието лишаване от свобода в размер на 4
години, съгласно приетата правна квалификация, в диспозитива е свързан единствено с
разпоредбата на чл. 54 НК, но с оглед ясно изразената воля на съда в мотивите на
присъдата, това не би могло да обоснове наличието на несъответствие между мотивите и
диспозитива на решението. Изрично в мотивите на решението си на стр. 18 съдът е посочил:
„…Въззивният съд намира, че ще бъде законосъобразно налагането на наказание лишаване
от свобода, ориентирано между минималния праг от три години и средния размер на
предвиденото наказание /средният размер в случая се явява 6 години и 6 месеца/, което да се
ориентира малко по-близо до средния размер отколкото до законоустановения специален
минимум, поради което законосъобразно ще бъде налагането на наказание в конкретен
размер от 6 години, което да бъде намалено с 1/3 /т. е. с 24 месеца/, съобразно привилегията
на чл. 58а, ал. 1 от НК — като бъде определено в окончателен размер на 4 години, което да
се изтърпи ефективно при първоначален "общ" режим.“ Малко преди това пък е посочил, че
наказанието от 6/шест/години и редуцираното такова от 4/години/ лишаване от свобода са
били „….определени по реда на 373, ал. 2 от НК и на чл. 58а, ал. 1 вр с чл. 54 от
НК.“/стр.17/. На стр. 19 от мотивите пък изрично е посочено, че „…атакуваната
първоинстанционна присъда следва да се измени като наложеното наказание на подсъдимия
се намали от 6/шест/ години „лишаване от свобода“ на 4/четири/ години.“. Така изложеното
е напълно в съответствие с диспозитива на Решението, където изрично и ясно е посочено, че
съдът намалява размера на наложеното наказание на подсъдимия от шест години на четири
години „лишаване от свобода“.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че няма основание да се приеме
наличието на твърдяното от защитата несъответствие между мотивите и диспозитива на
решението. И в двете части на Решението волята на решаващият орган е била ясно и точно
изразена и не създава предпоставки за двусмислено тълкуване.
В заключение настоящият състав намира, че при разглеждане и решаването на внохд №
195/22 год. от Окръжен съд-Враца не са допуснати нарушения на материалния наказателен
закон и на процесуалните правила, поради което подаденото искане за възобновяване на
наказателното производство по това дело, постановяване на решение, с което да се измени
Решение № 63 от 24.06.22 г. на същия съд, като се намали по размер наложеното на
осъдения наказание и се приложи института на условното осъждане и осъденото лице се
освободи от изтърпяване на наказанието, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Софийски апелативен съд, след като установи, че не са налице
предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
РЕШИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. Й., с ЕГН **********, чрез
двамата му защитници адв. Н. и адв. Е., за възобновяване на производството по внохд №
195/22 год. на Окръжен съд-Враца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8