Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.07.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………шестнадесети
юли……..………………….….……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
М. Николова……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
административно
дело номер 1116..…по описа за…...….…………2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР
към ПМС 346/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите С.Б., Г.Т., Т.К., П.Б., В.В., К.В., Р.Р., Х.Д. и Д.Д. като наследници
на Б.В. ***, починал на 28.09.1964 г., в обжалват Заповед № 10-00-508 от
24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на наследниците на Ж.Д. Ч.,
ЕГН ********** от гр.Стара Загора, е признато правото да придобие собственост
върху имот № 330.58 с площ 900 кв.м., местност ***************, землище на
с.Малка Верея, община Стара Загора, по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: № 330.59, землищна граница, № 330.57 и № 330.488 по
следните съображения:
Оспорват, че правоимащото
лице е подало заявление в срока по § 61 от ПЗР към ПМС №456/1997 г., а именно до
31 януари 1998 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ или ако такова е подадено не съдържа уредените в §61, ал.
1, т. 1 -4 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение ППЗСПЗЗ
реквизити и е следвало да бъде оставено без разглеждане. Оспорват към
заявлението да са приложени предвидените в ал. 2, т.1-3 приложения, а именно:
1. скица на имота, ако има такава; 2. документ, удостоверяващ предоставеното
право на ползване; 3. декларация, че посоченият имот е единствено жилище или
единствена земеделска земя на семейството, включващо съпрузите и ненавършилите
пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак.
В случай, че изискванията на §61 от ПЗР
към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ са налице, то не е
спазена процедурата на §62 от ПЗР към Постановлението, тъй като назначената за
разглеждане комисия не е назначена от кмета на общината, в състава й не са
участвали главния архитект и главния юрисконсулт на общината. Също така,
назначената комисия не е разгледала постъпилите заявления по §61 в едномесечния
срок считано от 31 януари 1998 г. Оспорват наличието на решение на комисията,
инкорпорирано в протокол, съгласно изискванията на §62, което да е взето
съгласно нормативно уредената процедура.
Оспорват правото на ползване върху процесния имот на Ж.Д. М.да е предоставено по силата на акт
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ.
По същество оспорват да е приложима
хипотезата на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е представлявал овощна
градина, както и не е единствена земеделска земя на семейството на ползвателя,
който е живял постоянно в населеното място, в чието землище е имота. Процесният имот не е имал качеството на овощна градина към
момента на подаване на заявление по §61 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този смисъл липсва една от кумулативно
посочените в § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречи
на материалния закон.
С оглед на гореизложеното молят Заповед
№ 10-00-508/24.02.2020 г. на кмета на Община Стара Загора да бъде отменена и да
бъде отказано на наследниците на Ж.Д. Ч., ЕГН **********, от гр.Стара Загора,
правото да придобият собственост върху имот № 330.58 с площ 900 кв.м., местност
***************, землище на с.*******по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: № 330.59, землищна граница, № 330.57 и № 330.488.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил
отговор от въззиваемата страна, която чрез
пълномощника си в днешното съдебно заседание заема становище за неоснователност
на жалбата, която оспорва.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил
отговор и от заинтересованата страна М.П.Ч., която в съдебно заседание не се
явява и не се представлява. По отношение на останалите първоначално
конституирани заинтересовани страни Д.Ж.Д., Н.Т.Д., Ж.П.Д. и А.П.Д., М.Д.Д. и К.Д.Д. производството по
делото бе прекратено поради отказ от наследството на техните наследодатели /вж.
подробно протоколно определение от 23.04.2021 г./.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 326/04.07.1989 г. /л. 29 от делото/ на ОбНС
Стара Загора в изпълнение на 26-то ПМС от
23.04.1987 г. и решение № 69/ 30.06.1989 г. на ОбНС Стара Загора и
списък към него /л. 35-38 от делото/, на Ж.Д. Ч. е предоставено право на
ползване върху земя /парцел по помощния план № 58 от 900,00 кв.м. в землището
на гр. Стара Загора, местност „Седми километър“ за трайни насаждения.
На 03.06.1992 г. Ж.Д. Ч. е подал заявление вх. № 0807004
/л. 27 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения му имот, находящ се в
землището на гр. Стара Загора, местност „Седми километър“, при съседи: Константин
Богданов, дере, път, пустеещо място. В т. 3 от заявлението не е отразено
наличието на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи овощна
градина. На 16.01.1998 г. е подадено и
заявление вх. № 0403-1025/16.01.1998 г. /л. 28 от делото/ с подобно съдържание
- в т. 3 от заявлението отново не е
отразено наличието на сграда в имота, а в
т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи овощна градина.
Подадените от Ж.Д. Ч. заявления от 03.06.1992 г. и
16.01.1998 г. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представения по делото
протокол от 04.05.2018 г. /л. 30-33 от делото/. От съдържанието на този
протокол /т. 12/ се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено
на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае
правото на подалия заявленията ползвател Ж.Д.
Ч. да придобие собственост върху ползвания имот № 58 с площ 900,00 кв.м. по неодобрен
план на гр. Стара Загора, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението
от ползвателя в имота е имало овощна
градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-508/24.02.2020 г. на
Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Ж.Д. Ч.,
правото да придобият собственост върху имот № 330.58, целия с площ от 900
кв.м., местност „Седми километър” /“Юнаците“/, в землището на гр. Стара Загора
при съседи посочени в заповедта.
Страните не спорят, че жалбоподателите С.Б., Г.Т., Т.К., П.Б., В.В., К.В., Р.Р., Х.Д. и Д.Д. са наследници по закон на Б.В. Д. починал на 28.09.1964
г. /л. 6-7 от делото/. Към откритото му наследство е признато с решение №
25211/01.08.2008 г. на ПК Стара Загора /л. 8 от делото/ и определено за
възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ,
правото на собственост върху бивш имот с № 251.36, с площ 3.100 дка, находящ се в терен по §4 в землището на Стара Загора, върху
част от площта на които попада изцяло и процесния
новообразуван имот № 330.58, с площ 12 000 кв.м, местност „Бобоолу“,
землище на с. Малка Верея, по неодобрения план на новообразуваните имоти. Това
се установява и от отговори на въпроси № 2,6,7 и 8 на заключението на
назначената по делото съдебно – техническа експертиза /ЗСТЕ/ и приложените към
него комбинирани скици, което съдът възприема, поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства /л. 101-113 от
делото/. Процесният новообразуван имот /330.58/
попада в южната част посочения стар имот 830.13 по помощния план така, както е
отразено на комбинирана скица /приложение № 4, л. 112 от делото/ към ЗСТЕ. В
разписния му списък този стар имот е записан на името на Б.В. Д., въз основа на
посоченото решение на ПК /т. 10 ЗСТЕ, приложение
№ 3, л.109 от делото/. В тази насока е и решение № 25211/01.08.2008 г. на ПК –
Стара Загора.
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява,
че ползваният имот 58 с площ 900,00 кв.м., респ. новообразувания имот 330.58
заема южната част на бившия имот 830.13, записан
на наследниците на Б.В. Д. /съгласно
решението на ПК Стара Загора/. Новообразуваният
имот 330.58 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. *******/местност
„Бобоолу“/, изработен от 06.08.2019 г., е с площ 900
кв.м. и е записан в регистъра към плана и разписния лист на Ж.Д. Ч.. Вещото
лице е посочило, че този новообразуван /по-рано ползван имот/ имот 330.58 се намира около 70 м. въздушна отстояние югозападно от шосето за гр. Стара Загора и на
около 600 м. по полския път от „Черния мост“ на това шосе. Имотът е ситуиран в м. „Седми километър“ /Юнаците – Бобоолу/. При извършен оглед на място вещите лица са установили,
че новообразуван имот 330.58 представлява пустееща земя със занемарен агрофонд. Съществува една самостоятелна круша на около 40
години, една череша на около 30 г. и три броя по-млади черешови дървета на
около 20 години. В съдебно заседание вещото лице Г. И. категорично изясни,
че възстановен, ползван и новообразуван имот съвпадат. В.л. П. изрично
изясни, че трите по-млади череши не са съществували към 1992 г. – „другите три
череши към 92-ра година ги е нямало“ – цит. в.л., а
към 1992 г. е възможно да е имало една
череша и една круша.
При така установеното, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване
е в законовоустановения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно
жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.
2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината
издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост.
С оглед подаденото от Ж.Ч. заявление с описание на
имота като представляващ овощна градина, за да се трансформира правото му на
ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява
овощна градина 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.
Първото законово условие, за да се преобразува правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че
изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да
стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто
безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение № 3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно
учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991
г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да
представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./
Преценка за наличието в имота на овощна градина се
прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така решение № 5727/10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото
на ползване е предоставено на Ж.Ч. по силата на предвиден от закона акт и е подадено
заявление в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. Неоснователни
са възраженията за липса на надлежно учредено право на ползване, тъй като
право на ползване не било предоставяно по реда на актовете в § 63 от ПЗР за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От представеното по делото удостоверение №
326/04.07.1989 г. се установява, че на Ж.Ч. на основание ПМС № 26/23.04.1987
г., е предоставено за трайни насаждения, с площ от 0,9 дка, в м. „Седми
километър“ в землището на гр. Стара Загора който имот може да се ползва за трайни
насаждения. Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове,
поради което дава право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация
на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Изрично
в решение № 69 от 30.06.1989 г. на ОбНС Стара Загора
е посочено като основание за предоставяне на право на ползване 26-то ПМС от
23.04.1987 г., т.е. акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, а в списъка към това решение фигурира Ж.Д. Ч. /позиция
40/.
По отношение на третата предпоставка са неоснователни
възраженията в жалбата, досежно нарушение от
страна на административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ –
неразглеждане на подадените заявления в срок, и неспазен срок за заявяване от
ползвателя. Ж.Д. Ч. е подал две заявления, съответно през 1992 г. и 1998 г., и
той е придобил възможността да се ползва от новата процедура, регламентирана в
§ 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което заявлението му законосъобразно е
било разгледано от надлежната комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и от
кмета на община Стара Загора, който се е произнесъл с оспорената в настоящото
производство заповед. Ако поради процесуално бездействие на административния
орган от 1992 г., респ. 1998 г. произнасянето относно правото за придобиване на
собственост е едва с оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост
по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира, правата
на ползвателите, които са изпълнили задълженията си не могат да бъдат
ограничавани от неправомерното забавяне /с години/ на изпълнението на
задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /така решение № 141/10.04.2020 г. на
Старозагорски административен съд по к.а.д. № 75/2020 г., решение от 22.03.2021
г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г., решение №
7725/11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г.,
IV о., решение № 7614/10.06.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 1636/2009 г., IV о. и др. Вж. и решение
№ 600/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 798/2009 г., I г.о., в което се сочи
по приложението на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че
неизпълнението на задълженията от оправомощения орган
/от съответното длъжностно лице/ относно предвидената административна
процедура, не може да се тълкува във вреда на правоимащите
граждани/. Същото е прието в решение от
22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г. и решение № 10637/17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о. - действително
административният орган е предприел действия по разглеждане на заявлението след
изтичането на едномесечния срок по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но посоченият
срок е инструктивен и неспазването му не преклудира
правата на заявителя. Освен това, в случая следва да се съобрази и
обстоятелството, че Ж.Д. Ч. е спазил и двата срока за подаване на заявление.
Съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ,
ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби за оценки до общините по
местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, запазват
правата си за получаването им по този закон /посоченото изменение е
синхронизирано с изменението и допълнението на
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал.
6, в която е посочен краен срок, до който може да се заяви правото за
придобиване на собственост - 31.01.1998 г. Посоченият срок до 31.01.1998 г. е
повторен и в § 61 от ПМС № 456/1997 г., визиращ възможността на ползвателите с права
по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не
са заявили да ги заявят по посочения ред./ Очевидна е волята на законодателя,
да се даде нова възможност, както на ползвателите, незаявили правата си до този
момент да ги заявят в посочения срок, така и тези, на които не са довършени
процедурите по изкупуване на ползваните имоти да запазят правата си за това -
да получат оценка. Бездействието на административния орган не може да доведе до
погасяване на правото на ползвателя да иска оценка на имота, което искане е
заявено още през 1992 г. и което право му е гарантирано със специалната норма
на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Естествено е новото произнасяне на
административния орган да е съобразено и проведено по приложимия ред - този по
§ 62 и сл. от ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,
ДВ, бр. 122/19.12.1997 г., който ред е приет в синхрон с цитираните норми
на § 4а и § 36, след изменението им през
1997 г. В тази връзка кметът правилно се е произнесъл със заповед по § 62, ал.
3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като сочената процедура важи не само по отношение на
незаявили претенциите си ползватели. Липсвало е разрешаване с влязъл в сила
административен акт на спорния въпрос, поради което липсва основание да се
откаже произнасяне по искането от 1992 г., новирано
през 1998 г., при запазените с нормата на § 36 от ЗСПЗЗ права. Изложеното води
до извода, че административният орган законосъобразно се е произнесъл по
искането по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е имал основание да
отказва признаване на права на ползвателя по
§ 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /така изцяло решение № 11984/01.10.2012 г.
на ВАС по адм.д. № 7384/2012 г., IV о./.
В тази връзка следва да се отбележи, че ползвателят
първоначално не е бил заявител в срока по
§ 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС №
456/1997 г., а заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992
г./, но същият е запазил правата си за придобиване на имота по реда предвиден с
§ 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. само е отпаднала
възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз
основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на § 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, а е предвидена специална процедура,
която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото
на собственост. С оглед на изложеното настоящият съд приема, че проведената
процедура пред административния орган е законосъобразна и в съответствие с §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е съобразен Протокол от 04.05.2018 г. на
назначената комисия, в което е изложено становище за фактическите и правни
основания за признаване на правото да се придобие собствеността от ползвателя
на имот № 58. Въз основа на протокола с процесната
заповед на кмета на община Стара Загора издадена на основание § 62, ал. 3 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на Ж.Д. Ч. за придобиване
правото на собственост на ползвания от него имот. От назначената по делото
съдебно - техническа експертиза се установи, че процесният
имот попада във възстановения имот на жалбоподателя по кадастралния план
/изцяло в този смисъл решение №
3160/21.03.2016 г. на ВАС по адм.д. № 565/2015 г., IV
о./. Действително процедурата е започнала по заявление подадено още в
първия срок по § 5 от ППЗСПЗЗ, но е довършена по новия ред от надлежно
назначената на основание § 62, ал. 1 комисия /така решение № 9292/27.06.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 12950/2010 г., IV о./. Този ред е следван и в настоящия случай, като Ж.Д.
Ч. е имал правната възможност отново да подаде заявление. Съгласно § 61, ал. 1
от цитираното постановление ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават
заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с
районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998 г.
Заявление вх. № 0403-1025/16.01.1998 г. е подадено в срок до 31.01.1998 г. без
да се счита второ по ред, предвид, че първото от 1992 г. не е разгледано с
постановен по него отказ, нито е определена оценка, която да не е заплатена в
срок /така решение от 16.10.2020 г. на
Старозагорски административен съд по к.а.д. № 438/2020 г./. Срокът според
действащия към момента на подаване на заявлението закон, е тримесечен от
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 28 от
03.04.1992 г./. Следователно и двете процесни заявления, като подадени съответно на 03.06.1992
г. и 16.01.1998 г. се явяват подадени в срок.
Следва да се посочи още, че в Комисията по §61 от ПЗР
към ПМС № 456/1997 г. е участвал главния архитект на Община Стара Загора и
началника на отдел „Правно нормативно обслужване“ като същата е назначена със
заповед на Кмета на Община Стара Загора /вж. протокол, л. 30 – 33 от делото/,
т.е. свързаните с тези обстоятелства възражения в жалбата са неоснователни.
Не се установи обаче втората, посочена от административния орган, предпоставка за
издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил овощна градина към
момента, в който лицето е заявило искането си за издаване на предвидения в
закона акт, т.е. към 03.06.1992 г. Тежестта на доказване на това обстоятелство
е на наследниците на ползвателя и на административния орган /изрично разпределена
им с доклада по делото/, които не ангажираха никакви доказателства в тази
насока. Напротив – от събраните по делото доказателства - и заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че земята в имота не е обработена, в нея
няма насаждения и постройки. Установено е било наличието на една самостоятелна
череша и една самостоятелна круша, за
които може да се приеме, че са съществували към релевантния момент - 03.06.1992 г., макар и за това да не налице
достатъчно сигурни данни, които да отговарят на изискването за пълно и главно
доказване. По отношение на другите три броя череши в.л. П. е посочила в
заключението на съдебно-техническата експертиза, както и бе категорична в
о.с.з., че те с оглед на тяхната възраст от около 20 г. не са съществували към
1992 г.
Освен това от неодобрения
кадастрален план от 1992 г. /л. 40 от делото/, по който предоставената за
ползване земя на същата заинтересована страна, е била заснета като имот с пл. №
58, който е записан в регистъра към същия план на тази страна, се установява,
че няма дори и косвени доказателства
/отразяване с условни знаци за овощна градина -„Ǫ“ и/или лозе -„$“
съгласно Условни знаци за кадастрални планове на населени места и
незастроени терени, издадени от Министерството на териториалното развитие и
строителството, в сила от 01.01.1972 г./, в същия
имот да е имало овощни или лозови насаждения към датата на подаване на
заявлението на 03.06.1992 г. за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост. Такива отбелязвания има
напр. за съседни имоти на процесния – вж. имот № 81,
имот № 82, имот № 83 от помощния план /л. 40 от делото/. А въпреки указанията на съда с доклада на
делото тази заинтересованите страни и въззиваемата
страна, чиято е тук според чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената
тежест, не представиха и по делото няма и преки доказателства, от които да се
установява пълно и главно, тоест несъмнено по делото /защото само с такова
доказване същите носещи тук доказателствената тежест въззиваема и заинтересована страни могат да докажат този релевантен
за делото спорен факт – чл. 170, ал. 1 АПК/, към датата на подаване на 03.06.1992
г. на заявлението за закупуването на процесния имот
от същата заинтересована страна, в същия да е съществувала овощна градина /чл.
170, ал. 1 АПК/.
Не представлява такова доказателство подаденото от Ж.Д.
Ч. заявление от 1992 г. и 1998 г. с искане на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
правото му на ползване върху предоставения му имот да се превърне в право на
собственост, в което заявление е декларирано, че имотът представлява „овощна
градина“. Правното значение на това посочване е да се определи фактическото
основание, на което се претендира трансформиране на правото на ползване в право
на собственост и съотв. да се определят подлежащите
на установяване релевантни факти и обстоятелства за преценка основателността на
заявеното искане. Но обективираното декларативно
изявление в подаденото от Ж.Д. Ч. иницииращо административното производство
заявление /че имотът представлява овощна градина/, по никакъв начин не може да
се приеме за „доказателство“ за твърдения факт, че имотът представлява овощна
градина. При липсата на достатъчно доказателства /писмени и/или гласни/, които
да установяват, че към момента на заявеното от ползвателя право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставеният за
ползване имот, който се иска да бъде придобит в собственост, е представлявал
овощна градина и доколкото съгласно заключението на изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза имотът представлява пустееща земя с две отделни дървета,
без каквито и да е било други насаждения и съотв.
съществуването на такива трайни насаждения не е отразено в представената
извадка от помощния план на ползвателите /неодобрения кадастрален план от 1992
г. за имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. Малка Верея/,
настоящият съд приема, че не е доказаното кумулативното наличие на юридическите
факти – елементи от правопораждащия фактически състав
по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които
правната норма свързва признаване правото на ползвателя да придобие в
собственост предоставения му за ползване имот /така доказателствения
анализ в решение № 22/26.01.2021 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 714/2020 г./.
Неотносимо по делото е обстоятелството, че в.л. са констатирали
наличието на тухлена сграда /т. 25 от експертизата/, тъй като от една страна
обжалваната заповед е издадена в хипотезата на параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ, а
не на параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и в мотивите на административния акт също е
прието единствено наличие на овощна градина, а не на постройка, за да е налице
хипотезата на параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ. От друга страна самият ползвател Ж.Д.
Ч. в двукратно подадените от него заявления, както през 1992 г., така и през
1998 г. не е посочил, че в имота има построена сграда, което е направило
невъзможна квалификация на заявленията от административния орган освен по
параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ, а не напр. като
такива по параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ. А
както се посочи по-горе правното значение на това посочване е да се определи
именно фактическото основание, на което се претендира трансформиране на правото
на ползване в право на собственост и съотв. да се
определят подлежащите на установяване релевантни факти и обстоятелства за
преценка основателността на заявеното искане /решение № 22/26.01.2021 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 714/2020 г./. В случая Ж.Д. Ч. е претендирал преобразуване на
правото му на ползване в право на собственост поради наличие единствено на
овощна градина в имота. Отделно от това няма данни към кой момент е била построена тухлената сграда, но може да се
приеме, че същата не е съществувала към 1992 г. или към 1998 г., тъй като нито
ползвателят е посочил нейното съществуване в двете си заявления, нито има данни
в неодобрения кадастрален план за нейното наличие.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на
правото на ползвателя са налице всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на
кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху
имота не е специална, съдът следва да се произнесе с решение по същество, като
откаже да признае правото на ползвателя да придобие процесния
имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
направените от тях разноски, както следва: 400,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение и 585,00 лв. – за вещи лица, съгласно представения списък
представен и посочен от адв. Н.Я. /л. 118 от делото/.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 АПК,
Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.Б.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, Г.Д.Т., ЕГН: ********** и адрес: ***, Т.М.К., ЕГН: ********** и адрес: ***, П.К.Б.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, В.Б.В., ЕГН: ********** и адрес: ***, К.Б.В.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, Р. Кирилов Р., ЕГН: ********** и адрес: ***, Х.Т.Д.,
ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.Т.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** Заповед № 10-00-508/24.02.2020 г. на Кмета на Община
Стара Загора, издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018 г. на
комисия, назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г., с която на основание
§ 62, ал.1, от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на наследниците на Ж.Д.
Ч., ЕГН: **********, е признато правото да придобият собственост върху имот № 330.58 с площ 900 кв.м., местност ***************,
землище на с. Малка Верея, община Стара Загора, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: № 330.59, землищна граница, №
330.57 и № 330.488, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА ДА
ПРИЗНАЕ на наследниците на Ж.Д. Ч., ЕГН: **********, правото да придобият
собственост, на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 330.58 с площ 900 кв.м., местност ***************,
землище на с.Малка Верея, община Стара Загора, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: № 330.59, землищна граница, №
330.57 и № 330.488.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от Кмета Ж. Веселинов Тодоров, да заплати на С.В.Б., ЕГН: ********** и адрес: ***, Г.Д.Т., ЕГН: **********
и адрес: ***, Т.М.К., ЕГН: ********** и адрес: ***, П.К.Б., ЕГН: ********** и
адрес: ***, В.Б.В., ЕГН: ********** и адрес: ***, К.Б.В., ЕГН: ********** и
адрес: ***, Р. Кирилов Р., ЕГН: ********** и адрес: ***, направените от тях разноски
по делото общо в размер на 985,00 лв. /деветстотин осемдесет и пет лева/,
съгласно списъка - л. 118 от делото.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред Старозагорски административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: