Решение по дело №593/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 366
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Разград , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
Секретар:ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20203330200593 по описа за 2020 година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. В. А. ЕГН ********** от гр. Р.*****,
чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 19-
1075-001965/14.02.2020г. на Началник Сектор „ПП” при ОДМВР – Разград, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. а от ЗДвП е
наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 50,00лв. и „
лишаване от право да управлява МПС” за един месец на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП като
незаконосъобразно поради това, че не е осъществил състав на адм.
нарушение.
Въззиваемата страна не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 15.07.2019г. в ОДМВР – Разград е входирана жалба от Б. Б. от гр.
Разград, с която сезира компетентните органи, че на 07.07.2019г. около
12,00ч. в резултат на ПТП на паркинг в гр. Разград на бул. „ Априлско
въстание „ № 22, по личния му автомобил „ БМВ „ с рег. № **** са
нанесени щети. По жалбата са извършени проверка и допълнителна
1
проверка, в хода, на които от извършените действия на компетентни
полицейски служители се установява, че жалбоподателят А. А. на
процесните дата и място при управление на л.а. „ Хонда CRV „ с рег. №
****, при движение на заден ход, удря в предната част автомобила на Б.,
след което потегля в неизвестна посока.
А. А. е поканен от полицейски орган за съставяне на АУАН за
констатираното нарушение, но не се е явил, поради което на 18.12.2019г. св.
Н. Симеонов в условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН съставил АУАН бл. №
713541, в който описал нарушението по посочения начин, квалифицирал го
като тагова по чл. 123, ал.1,т.3, б. а от ЗДвП и го предал на полицейски
служители за връчване. АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, без
да впише възражения.
Последвало издаването на атакуваното наказателно постановление на
14.02.2020г., в което адм. наказващият орган по идентичен с АУАН начин
описал нарушението, като „ … не оказва съдействие за установяване на
вредите от ПТП…“, квалифицирал го аналогично и на основание посочената
разпоредба на ЗДвП, наложил съответното наказание.
НП редовно връчено на 27.08.2020г. Жалбата срещу него постъпила
при адм. наказващия орган на 03.09.2020г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. Симеонов и К. Кирилов, Справка за нарушител/водач,
Справка с приложена флаш – памет с 3бр. видеофайлове, Експертна справка,
многобройните Докладни записки и снети писмени обяснения в хода на
проверките по случая, поради което съдът я приема за безспорно доказана.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество неоснователна.
Въпреки, че жалбоподателят отрича на посочените в НП дата, време
и място да е управлявал л.а. „ Хонда CRV „ с рег. № ****. Съдът с оглед
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства възприема, че именно той е осъществил адм.
нарушение, така както е описано от фактическа страна.
Правилно е описано нарушението от фактическа страна, както в
2
АУАН, така и в НП, доколкото в случая се касае само за имуществени
вреди., квалифицирано е по съответната правна норма и санкционирано по
съответстващата разпоредба с посочените наказания в минимален размер.
АУАН и НП са издадени от оправомощени органи в законовите срокове и
съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният
акт се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на
противното. От доказателствата по делото е видно, че процесният АУАН е
съставен при спазване на всички процесуални правила, поради което
отразените в него факти и обстоятелства се считат за верни. Ако
жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите на наказващия орган, е
имал пълната възможност да ангажира доказателства, за да ги опровергае,
което той не е сторил. Формалното оспорване на АУАН и НП не е
достатъчно, за да се приеме, че описаната в тях фактическа обстановка не
отговаря на обективната истина. В жалбата си до съда жалбоподателят е
изразил просто несъгласие с констатациите на наказващия орган, без да
посочи кои точно факти и обстоятелства оспорва и какви доказателства иска
да бъдат събрани за установяване на действителното фактическо положение.
Той не е направил това и в хода на въззивното производство Във връзка с
оплакванията на жалбоподателя, относно приложимостта на нормата на
28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай на
административно нарушение, следва в случая да се посочи, че в казуса не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
тази връзка следва да се посочи, че конкретно установеното
административно нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай
на нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от Закона за
движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни
деяния, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
От този изход на делото неоснователно остава искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, за
3
адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде оставено
без уважение.
Воден от изложените съображения, съдът





РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1075-
001965/14.02.2020г. на Началник Сектор „ПП” при ОДМВР – Разград, с
което на А. В. А. ЕГН ********** от гр. Р.***** за нарушение на чл. 123,
ал.1, т.3, б. а от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в
размер на 50,00лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за един месец
на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Оставя без уважение искането на А. В. А. за присъждане на
разноски по водене на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4