РЕШЕНИЕ
№1312/28.6.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СОФИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2597
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.И.К., ЕГН **********, против
Наказателно постановление №19-0442-000394/16.05.2019г.
на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което му е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и
общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска
отмяна на НП, като се сочи, че издаденото НП е издадено в нарушение на
материалния закон, постановено при нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание възз.
се явява лично, поддържа жалбата, като депозира писмено становище по делото, в
което се акцентира върху липса на виновно поведение. В пренията си по
съществото моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.01.2019г., възз.К.,
управлявал товарен автомобил марка „ВАЗ 2111“ с рег.№ В1833КВ, собственост на „Евро
Дивелъпмънт Груп 1“ ЕООД. Около 21,00ч., при движение
в гр.Варна, по ул.“Народни Будители“, на 20 метра след спирка „Джанавара“, той бил спрян за проверка от екип на Четвърто
РУ-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.Е.П.. Автомобилът бил с поставени
регистрационни табели. При извършената проверка св.П. и колегата му установили,
че управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил с прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 28.11.2018г..
На място
срещу възз. бил съставен АУАН , в който било описано
приетото за установено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника,
която го подписал без възражения. В последствие по съставения АУАН била
извършена проверка в Четвърто РУ ЗМ №35/2019г.. В хода на проверката било
установено, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и автоматично
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от органите на ОД МВР Варна, сектор ПП,
поради непререгистриране в двумесечен срок от закупуването на автомобила.
В хода на
проверката били снети сведения от възз. и представляващия
собственик на автомобила, които заявили, че не са били уведомени за
прекратената регистрация на превозното средство.
След приключване на проверката материалите по нея били изпратени
на ВРП с мнение да се образува ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК.
С постановление от 18.04.2019г. по пр.пр.№3449/2019г.
на ВРП, било отказано образуване на ДП, тъй като прокурорът приел, че въззивникът не е осъществил от субективна страна престъпление
по чл.345 ал.2 от НК, понеже било установено, че той не е знаел, че автомобилът
е с прекратена регистрация. Въпреки тези констатации, прокурорът от ВРП
изпратил материалите по преписката в Четвърто РУ-Варна за реализиране на
административно наказателна отговорност спрямо него. Въз основа на материалите
по преписката и съставения АУАН, на 16.05.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Е.П., които
съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№3449/2019г. на ВРП, справка от сектор ПП-Варна, ведно
със справка за собствеността на т.а. и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника Сектор в Четвърто РУ-Варна, оправомощен
с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП
е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата
възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата
акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които
същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО
е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на
АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин
нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо място
липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора,
наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй
като липсва вина. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото
административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи
аргументи, защо приема , че въззивникът е осъществил
състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- при съставен АУАН,
непременно да издава НП.
В конкретния
случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено
единствено въз основа на копие на съставения АУАН и постановлението на ВРП за
отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената
прокурорска преписка да бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП
никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са
послужили за издаване на НП.
Необорени по никакъв начин са твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по
служебен ред от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на автомобила, ОД
на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно неговия писмен отговор, изискан от съда и
приобщен по делото сочи, че при служебно прекратяване на регистрацията
собственикът на ПС не се уведомява. По
АНП, а и в съдебното производство не са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било
известно на жалбоподателя към момента, в който е бил спряна за проверка.
Горното е видно и от обясненията приложени по преписката на представляващия
дружеството, чиято собственост е бил автомобила, съобразно сключения договор за
покупко-продажба. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна
въз.Колоьовски е осъществила състава на нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивникът виновно да е
управлявала служебно дерегистрирано МПС, напротив,
събраха се такива/ категоричен е и разпитаният в с.з. свидетел/, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.Нещо повече, възз. дори не е страна по договора за покупко-
продажба на МПС, а последният е бил със страни две дружества представлявани от
други лица, като няма никакви доказателства събрани в хода на АНП и във въззивното производство възз.К.
да е знаел, че купувачът по договора не е изпълнил задължението си да
регистрира МПС в Сектор ПП.
В
конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивникът
е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/
подкрепящо нарушението от субективна страна.
Отнемането на контролни точки не е наказание по
смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна
проверка.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага
обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0442-000394/16.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на С.И.К., ЕГН ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: