Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр.Ловеч, 22.04.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести март хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря Д. Петрова като разгледа докладваното от
съдия М.Вълчева в.гр.д. № 101 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 445/31.10.2018 год., постановено по гр.д. № 631/2018 год., Ловешкият
районен съд е признал за установено на основание чл. 23, ал. 2 СК по отношение
на Д.И.Н., ЕГН ********** с адрес ***, че Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес за
кореспонденция гр. Габрово, ул. „С. Врачански“ № 1, офис 9 е собственик на 5576/9000
ид. части от правото на собственост върху ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.503.73.62.23 по Кадастрална
карта на гр. Ловеч, с административен адрес гр. Ловеч, ж. к. „Здравец“, бл.
207, вх. Г, ет. 8, ап. 23 с предназначение – жилище, апартамент, с площ от
Със същото решение на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Д.И.Н. с горните данни е осъдена да заплати на Н.Д.Н. с горните данни
сумата от 538,50 лв. сторени разноски, съобразно уважената част от
установителната претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Д.Н. с горните данни е
осъден да заплати на Д.И.Н. с горните данни сумата от 352,95 лв. разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу решението на РС-Ловеч е подадена
въззивна жалба от Д.И.Н. чрез пълномощника адв.И.Б.. Счита, че решението на ЛРС
е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено и
постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск, като й се присъдят
направените по делото разноски пред двете инстанции. Излага съображения, че от
представеното удостоверение от Банка „ДСК ЕАД” по безспорен начин се
установява, че процесния недвижим имот е закупен със семейни средства на
страните, а не с подарени лихвочисла. Твърди, че съдът не е мотивирал извода си
относно това, че близо три години след сключване на сделката през
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Д.Н..
Срещу решението на РС-Ловеч в
отхвърлителната част е подадена въззивна жалба от Н.Д.Н. чрез пълномощника адв.
В.П.. Счита, че в тази част решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи изцяло предявения
иск със законните последици, вкл. и за разноските. Излага, че от представените
по делото писмени доказателства и показанията на св.Д. е оборена презумпцията
за съвместен принос.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Д.И.Н. чрез пълномощника адв.И.Б., в
който моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че въззивната жалба
на Н.Д.Н. е неоснователна с оглед
изложените в нея оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение.
В съдебно заседание въззивникът Д.Н. не се
явява. Чрез пълномощника адв.Б. поддържа подадената жалба на изложените в нея
основания и оспорва подадената от Н.Н. въззивна жалба.
Въззивникът Н.Н. редовно призован за
съдебното заседание не се явява.
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Постановеното от ЛРС решение е валидно и
допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като
обсъди наведените от страните доводи и
събраните доказателства по гр.д. № 631/2018 г. на РС-Ловеч, при така очертаните
с въззивните жалби основания, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Производството по гр.д. № 631/2018 г. по
описа на Районен съд Ловеч е образувано по постъпила от искова молба от Н.Д.Н.
против Д.И. Н.с правно основание чл.23 от СК за установяване, че ищецът е
изключителен собственик на придобито през време на брака им имущество. В нея излага, че с ответницата са
бивши съпрузи, като брака им е прекратен с решение на РС Габрово по гр. д. №
2432/2016 г., влязло в сила на 05.04.2017 г. Ищецът твърди, че през време на
брака закупил ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.503.73.62.23 по КККР на гр. Ловеч, с административен адрес
гр. Ловеч, ж. к. „Здравец“, бл. 207, вх. Г, ет. 8, ап. 23 с предназначение –
жилище, апартамент, с площ от
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че е собственик на ½ идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.503.73.62.23 по
Кадастрална карта на гр. Ловеч, с административен адрес гр. Ловеч, ж. к.
„Здравец“, бл. 207, вх. Г, ет. 8, ап. 23 с предназначение – жилище, апартамент,
с площ от
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от
ответника Д.Н., в който изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца с ищеца са бивши съпрузи
и през време на брака им е придобит чрез договор за покупко-продажба
обективиран в нотариален акт № 163, том V, рег. № 6131, дело № 529 от
От представеното по делото удостоверение от 10.04.2017
г. на РС - Габрово се установява, че с решение № 72/16.03.2017 г. по гр. д. №
2432/2016 г., влязло в сила на 05.04.2017 г., бракът между страните е прекратен. Това е видно и от приложения по делото препис
на решение № 72/16.03.2017 г. по гр. д. № 2432/2016 г. на РС Габрово.
От ищеца е представен и договор на прехвърляне на
жилищно спестовен влог по реда на 4а от ЗУПГМЖСВ от 25.06.2009 г., с който
майка му Й.Н.Н.му е прехвърлила безвъзмездно 69 700 спестовни числа и правото
да ползва компенсация.
Не е спорно, че през време на брака страните са придобили
от родителите на ищеца чрез договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 163, том V, рег. № 6131,
дело № 529 от
От представената служебна бележка от местната комисия
за по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ към Община Ловеч се установява, че Н.Д.Н. е
картотекиран в окончателния списък на жилищно-спестовните вложители по чл. 7 от
ППЗУПГМЖСВ в Община Ловеч под № 2281, II група, с 69 700 сп.ч. В нея е
удостоверено също, че с платежно нареждане от 14.09.2012 г. на Н. е изплатена
сумата от 5 576,00 лв. /69 700 сп. ч. по 0,08 лв./ за придобито жилище по
реда на ЗУПГМЖСВ в гр. Ловеч, ж. к. „Здравец”, бл. 207, вх. Г, ет. 8, ап. 23.
Ангажиран е препис от платежно нареждане от 14.09.2012 г., с което местната
комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ е наредила да се заплати в полза на ищеца
сумата от 5 576,00 лв. – ЖСВ № 2281 за покупка на жилище и удостоверение от
„Банка ДСК” АД за равностойността на едно лихвочисло по ЗУПГМЖСВ от 0,08 лв. в
периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. От приложената по делото операционна
бележка се установява, че на 18.09.2012 г. жилищно спестовния влог на Н. е закрит.
Между страните не се спори, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 605, том IV, рег. № 5912, дело № 515/11.11.2013 г. Н.Д.Н.
и Д.И. Н.са дарили на децата си И.Н.Н. и Й.Н.Н.недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 14218.514.232.5.12 по КККР на
гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГК, с
предназначение –жилище, апартамент, разположено в сграда 14218.514.232.5, с
адрес: гр. Габрово, ул. „Смърча” № 25, ет. 4, ап. 12 при съседни самостоятелни
обекти на същия етаж - 14218.514.232.5.11 и 14218.514.232.5.13, под обекта -
14218.514.232.5.9 и над обекта - 14218.514.232.5.15, заедно с избено помещение
№ 12 и таванско помещение № 12 и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, като ищецът си запазва правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно.
От приложеното по делото платежно нареждане за
кредитен превод от 30.01.2012 г. се установява, че на същата дата Н. Д.Н. е наредил на ЦКБ да заплати сумата от
28 570,00 лв. за търг по изп. д. № 323/2011 г.
В показанията си св.Х.Д. твърди, че ищецът се е
обърнал към него за съвет във връзка със жилищно-спестовен влог на родителите му.
Той го завел при нотариус П.К., който го посъветвал да направят формална
сделката като покупко - продажба, за да усвоят лихвоточките. Майката на ищеца
му прехвърлила лихвоточките, а впоследствие сключили сделката.
Разпитаната по делото св.Д.С., която е близка с
ответницата заявява, че средствата от дарения на ищеца жилищно-спестовен влог
са ползвани за закупуването на имот в гр. Габрово, което знае от Д.. Последната
също й споделила, че апартамента в гр.Ловеч са го закупили заедно с ищеца.
При установените факти въззивната инстанция споделя
изцяло направените от районния съд
правни изводи. ЛРС е бил сезиран
с иск с правна квалификация чл. 23 СК. Съгласно цитираната разпоредба
лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на
един от съпрузите. В конкретния казус в тежест на ищеца е да докаже, че
закупеният по време на брака с ответницата ½ ид.част от процесния
апартамент е придобит изцяло с негово лично имущество.
По делото е установено, че правото на собственост
върху идеални части от процесния апартамент е придобито през време на брака между
страните – на 25.11.2009 г. Не се спори, че ищецът е придобил също през време
на брака си правата по жилищноспестовния влог от своята майка. Установен е
дарствения характер на прехвърлянето на 69 700 лихвочисла, от което
следва, че жилищноспестовният влог е лично негово имущество и е извън обхвата
на съпружеската имуществена общност.
На следващо място в договора за покупко-продажба на
идеални части от процесния имот е отразено, че той е сключен по реда на
ЗУПГМЖСВ, съгласно изискването на §16 от ППЗУПГМЖСВ. Към датата на сключването
му ищецът е бил титуляр на жилищно-спестовен влог и е бил картотекиран в
окончателния списък на жилищно-спестовните влогове под № 2281, II група с прехвърлените му 69 700 спестовни числа.
Следователно в случая са приложими нормите на ЗУПГМЖСВ и ППЗУПГМЖСВ, в които са
предвидени условия, прие чието осъществяване всеки титуляр на жилищноспестовен
влог, открит до 31.12.1990 г., придобива право на парична сума. Сумата по
жилищноспестовния влог се превръща в лихвочисла, които се индексират в парична
стойност по посочената в закона и правилника за прилагането му методика,
вследствие на което титулярът на влога придобива правото при покупка на жилище
да му бъде изплатена определена парична сума от Националния компенсационен
жилищен фонд чрез ДСК. В разглеждания казус влогът на ищеца е бил негова лична
собственост и правата по него, предоставени му по ЗУПГМЖСВ и реализирани по
време на брака чрез изплатените 5576.00 лв. при покупката на жилището също са
негови лични. От изложеното следва извода, че придобитото по време на брака
имущество в резултата на осъществяване на тези права е негова индивидуална
собственост и ответницата няма принос в придобиването му. По изложените
съображения съдебният състав приема, че презумпцията по чл.21, ал.3 от СК за
съвместен принос е оборена.
Настоящата инстанция също счита за неоснователни
изложените в отговора и наведени в въззивната жалба доводи от ответницата, че
след като първо е била платена уговорената цена в договора за покупко-продажба
на ½ ид.ч. от процесния апартамент, а след това на купувача е била изплатена
полагащата му се като компенсация сума по ЗУПГМЖСВ, те са заплатени със семейни
средства. Действително в нотариалния
акт, материализиращ договора за продажба се съдържа изявление на ищеца –
купувач, че уговорената цена от 9000.00 лв. е платена от него напълно и в брой
към датата на извършване на сделката. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 6,
т. 3 от ППЗУПГМЖСВ левовата компенсация се превежда
по жилищноспестовния влог на титуляря или по посочена от него сметка, при
покупка на жилище от свободния пазар - след представяне на нотариален акт за
покупка. В цитираното от районния съд решение № 132/18.12.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 2560/2015 г. на ІІ г.о. изрично е прието, че е налице влагане на лични
средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда
на ЗУПГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е
заплатена към момента на сключване на договора за покупко-продажба в брой, а
левовата компенсация от Националния компенсационен
жилищен фонд е платена след сключване на договора. Това последващо разплащане,
което е уредено в ППЗУПГМЖСВ, не може да бъде игнорирано, тъй като по
този начин титулярите на жилищно-спестовни влогове биха били третирани различни
от титулярите на влогове, по които могат да извършват веднага и директно
разплащания. Това разрешение отчита трансформацията на лични средства и значителния принос на съпрузите при
придобиването на имущество по време на брака. В случая от страна на ищеца са
представени всички документи, установяващи провеждането на предвидената в
закона процедура.
На следващо място следва да се отбележи, че по
същество нотариалният в частта му относно изявлението на страната по сделката
за заплатената цена съставлява частен свидетелстващ документ, поради което
настоящата инстанция изцяло споделя изложените от районния съд мотиви досежно
показанията на разпитаните свидетели и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Правилно
след анализ на представените по делото доказателства районният съд е приел, че
ищецът е доказал не твърдяната от него пълна, а частична трансформация при
придобиването на ½ ид.ч. от процесния апартамент. От приложения
нотариален акт се установява, че договорената и платена цена по сделката е
9 000.00 лв., а вложените от ищеца лични средства от получената компенсация
по ЗУЖВГМЖСВ е 5 576.00 лв. При тези данни въззивния съд също приема, че лична
собственост на ищеца са 5576/9000 ид. части от ½ ид. ч. от правата върху
процесния имот, а останалите 3424/9000 ид. части са съсобствени между страните.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба на Н.Н.
доводи, че районният съд е приел, че останалата част от имота е станал СИО, без
ответницата да сочи доказателства за нейния принос. В т.4 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
е прието, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещи и вещни права,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос,
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Горното разрешение е възприето и в решение № 30/11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4188/2014 г. на четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, като в
него е посочено, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време
на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на
собственост по силата на закона на основание чл. 21, ал. 1 СК при установения режим на съпружеска имуществена общност върху
вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос. Съвместният
принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е
договорът за покупко-продажба. В настоящия казус в тежест на ищеца е да
опровергае презумпцията за съвместен принос, като чрез провеждане на пълно и
главно доказване установи личния характер на средствата, с които е платена и
останалата част от покупната цена. От негова страна такива доказателства не са
ангажирани. Без правно значение са наведени доводи, че и останалите 3424/9000
ид. части са придобити от него по дарение от родителите му предвид факта, че
намерението им е било да получат сума, равна на тази на лихвочислата.
Поради
изложените съображения настоящата инстанция счита, че подадените въззивни жалби
са неоснователни. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този
изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 445/31.10.2018 год., постановено
по гр.д. № 631/2018 год. по описа на Районен съд – Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.