Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5643/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от Ц.Р.Д. ЕГН **********,***,
тел. 0895 / 909994, чрез В.Ж.Ш. - адвокат при ВАК, със служебен адрес, гр.
Варна, ул."Ангел Кънчев" № 13, против Прокуратурата на Република
България, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.6 ЗОДОВ за осъждане
ответникът да заплати на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ лева в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтърпяване на срока на
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ – 10.08.2018г.,
представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на негативни
преживявания, изпадане в социална изолация и дискомфорт от нормалното
състояние, емоционален стрес, във връзка с образувано НОХД №1356 по описа за
2019г. на ВРС, за извършено от ищеца престъпление по чл. 343б, ал 3 от НК.
В исковата молба се твърди, че
на 21.03.2019г. с Протокол № 135 по НОХД 1356 / 2019г. по описа на 38-ми състав
на ВРС в публично заседание е одобрено споразумение по НОХД №1356 по описа за
2019г. на ВРС за решаване на наказателното производство по реда на чл. 381, ал.
1 от НПК между ищеца Ц.Д. в качеството му на подсъдим и Районна прокуратура
Варна, с което по чл. 343Г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ищецът се признава за
виновен в извършване на предявеното му с обвинението престъпление и приема да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода за срок от 4 месеца“, изтърпяването на
което, на осн.чл.66, ал.1 от НК се отлага с 3-годишен изпитателен срок, както и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 /десет/
месеца, като на основание чл. 59 от НК да се зачете времето през което е бил
лишен от това право по административен ред.
Твърди се, че одобреното от
ВРС споразумение е влязло в сила в момента на подписването му, съгласно
разпоредбите на чл. 383, ал. 1 от НПК. Твърди се, че до постъпването на
исковата молба ищецът е бил лишен от СУ МПС за период от 17 /седемнадесет/
месеца, при влязло в законна сила споразумение с наложено наказание от 10
/десет/ месеца. Твърди се, че това допълнително изтърпяно наказание е довело до
претърпяване от ищеца на неимуществени вреди, свързани с изложено от него
обстоятелство, че е кандидатствал за работа в няколко фирми, но във всички тези
фирми са изисквали да притежава СУМПС. В последствие е приел по-ниско заплатена
работа, което е довело до дискомфорт от
социалното му положение. Твърди се, че е бил принуден да отиде в Англия за да
търси по добре платена работа, намерил е добре заплатена работа, но също се е изисквало
да притежавам СУМПС и за това се примирил да приема по-ниско заплатена работа,
при която не се изисквало такова. След известно време се е върнал в България,
но започнал да изпада в социална изолация от близки и познати поради
невъзможността да подържа контакти с тях. Твърди се, че се чувствал
дискредитиран пред обществото.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен и недоказан по основание и по размер. Оспорва се допустимостта на
исковата претенция, предвид липсата на доказателства за проведена
административна процедура по чл.8, ал.2 ЗОДОВ. Сочи се, че по отношение на
претендираните от ищеца неимуществени вреди е несъстоятелно твърдението му, че
не е могъл да започне работа, тъй като е бил лишен от право да управлява МПС.
Оспорват се твърденията в тази насока. Моли се съдът да отхвърли иска, а ако
бъде уважен, се възразява срещу размера на претендираните обезщетения, като се
счита, че същите са завишени и несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
съдебната практика в аналогични случаи.
В с.з. ищецът лично и чрез
процесуален представител поддържа исковите претенции.
Ответната страна приема
исковете за неоснователни и недоказани.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха приложени следните
писмени доказателства:
препис на Протокол № 135 от 21.03.2019 г. на 38 състав,
споразумение по ДП № 434/2017 г. по описан а с-р.“ПП“ – Варна от 19.03.2019 г.,
уведомително писмо до ВРП за образуване на ДП № 434/2017 г. по описана
с-р.“ПП“- Варна, постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 13.03.2019 г., АУАН със серия –Д с бл.№ 0355037 от 11.10.2017
г. и ЗППАМ № 17-0819-003162/11.10.2017 г., постъпилия с писмо от 14.10.2019 г.
от ОД на МВР – Варна, сектор ПП УРИ.№ 819000-50425, екз.№ 2 от 2019 г., акт за установяване на административно
нарушение и справка за нарушител/водач, постъпило НОХД № 1356/2019 г. по описа
на ВРС, 38 състав.
От
материалите по приобщеното НОХД № 1356/2019 г. по описа на
ВРС, 38 състав,
се установява, че на 21.03.2019 г. е
одобрено споразумение, с което за извършено на 10.10.2017
г. престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от
НК, на ищеца е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от три години и наказание по чл. 343г НК „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от десет месеца, като е зачетено времето, през което е
бил лишен от това право по административен ред.
От
представеното по делото заверено копие от Акт за установяване
на административно норушение серия Д №0355037/11.10.2017г. на младши автоконтрольор при Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР –
Варна и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №17-0819-003162/11.10.2017г. на Началник група към ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна Полиция“, се установява, че на
осн.чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДВП е временно отнето
свидетелството за правоуправление на ищеца по делото до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
От приложено по НОХД 1356/2019г. писмо №142/27.03.2019г.
на Прокурор при РП – Варна се
установява, че с писма Р.№142/27.03.2019г. до Началника на Сектор „ПП“-ОДМВР Варна е изпратено
за привеждане в изпълнение протоколното определение, с което ищецът е признат
за виновен в извършване на вмененото му престъпление и му са наложени
съответните наказания, както и техния срок.
От представената от Началник Сектор „ПП“-ОДМВР Варна по делото
справка и приложени към нея АУАН и
справка за нарушител/водач ксе установява, че на 04.04.2019г. ищецът лично е
получил СУМПС.
В проведеното открито съдебно заседание бяха събрани
гласни доказателства в полза на ищеца.
Свидетелят Иванка Кирилова Коева /леля на ищеца/ излага,
че със семейството на ищеца живеят в една сграда. Твърди, че знаела за
образуваното срещу него наказателно производство и какво престъпление е
извършил. Твърди, че ищецът изпитвал затруднения с работата си, тъй като
трябвало да се прибира късно и не можел да ползва автомобила си, а градски
транспорт и таксита. Тъй като разследването не приключило бързо, се тревожел
какво ще бъде евентуалното му наказание. Искал да започне друга работа, но
трябвало да управлява автомобил. Работел и в чужбина, но по същата причина се
прибрал в България след няколко месеца. Заради това, че бил лишен от СУМПС се
наложило да се лиши от посещения на футболни мачове, тъй като трябвало да се
придвижва с градски транспорт. Тъй като не можел да управлява автомобил, се
увеличили разходите по транспорт.
При
така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка,
твърденията на страната и формулирания въз основа на тях петитум на
исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер.
В
настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на това, че свидетелството му за правоуправление на МПС е задържано
за срок надвишаващ този наложен му като наказание от съда.
Съдът
намира, че за да бъде уважен предявения иск следва да са налице всички елементи
от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – да е налице наложено
наказание на ищеца, изпълнението на което да е продължило над определения срок.
Безспорно следва да е налице и правнорелевантната причинна връзка между
действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от
общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В
конкретния казус настоящият състав намира, че не са налице елементите, които да
обосноват ангажиране на отговорността на Прокуратурата. Безспорно е налице
наложено наказание на ищеца, същият е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от десет месеца. Не се установи обаче, лишаването да е продължило над
срока определен с присъдата, какъвто е смисъла на цитираната по-горе хипотеза.
Установи се по делото, че действително свидетелството на ищеца е било задържано
за периода октомври 2017 г. – април 2019
г., това обаче е извършено със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№17-0819-003162/11.10.2017г. на Началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
Полиция“ Варна
по административен ред, а не на разследващите органи
или Прокуратурата и е извършено преди да му бъде наложено идентично по
съдържание наказание от съда. Съгласно разпоредбата на чл.35,
ал.4 от НК, наказание за престъпление се налага само от установените съдилища. За да
отпочне изпълнение на наказание, следва първо такова да бъде наложено от съда. В случай това е Районен съд Варна.
Безспорно изпълнението на наложените наказания е в правомощията на
Прокуратурата. В случая изпълнение на наложеното наказание не е отпочвало, тъй
като съдът е зачел времето, през което ищецът е бил лишен от това право по
административен ред. Поради което и отговорността на Прокуратурата не следва да
бъде ангажирана.
Дори
да се приеме обратното, по делото не бяха събрани доказателства относно
твърдяните като претърпяни неимуществени вреди от ищеца, поради което и не е
възможно да се направи извод налице ли е или не причинна връзка между
твърдяното бездействие на ответника по делото и вредите. От показанията на разпитания свидетел може да се направи извод единствено
за някакви елементарни житейски неудобства, които евентуално е изпитвал ищеца,
поради отнемането на СУМПС, но не и за понасяне на някакви вреди.
По
изложените съображения съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва
да бъде отвърлен.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6
от ЗОДОВ, предявен от Ц.Р.Д. ЕГН **********,***, тел. 0895 / 909994,
против Прокуратурата на Република България, за осъждане ответникът да заплати
на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ лева в едно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на изтърпяване на срока на наложеното наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ – 10.08.2018г., представляващи
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на негативни преживявания,
изпадане в социална изолация и дискомфорт от нормалното състояние, емоционален
стрес, във връзка с образувано НОХД №1356 по описа за 2019г. на ВРС, за
извършено от ищеца престъпление по чл. 343б, ал 3 от НК.
Решението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: