Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….
гр.
Варна, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Г.а като разгледа
докладваното от съдията административно дело №3454/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба от П.П.В. ЕГН ********** срещу Заповед № 365з-652/15.02.2018 г. издадена от
директор на ОД на МВР – Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от една година на главен инспектор П.П.В. – началник на РУ
І степен в Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, считано от датата на
връчване на заповедта.
С Решение по адм. д. № 8774/2018 г. на ВАС
е отменено решение по адм. д. № 780/2018 г. на Адм. съд – Варна и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Жалбоподателят сочи, че заповедта е
издадена след двумесечния срок предвиден за налагане на дисциплинарно
наказание. Не са посочени доказателствата, въз основа на които е наложено
наказанието и същото не е съобразено с чл. 206, ал.2 от ЗМВР. Липсват мотиви,
какви са последиците от неупражнения контрол и неизпълнение на служебните
задължения. Не са изследвани всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Направено е искане на основание чл.207, ал.8, т.5 от ЗМВР, по
което няма произнасяне. Нарушението по чл. 206, ал.1, т.6 от ЗМВР трябва да е с
конкретна дата посочено, а не както в заповедта – за периода от 10.08.2016 г.
до 13.12.2016 г. Счита, че задълженията му не включват пряк и непосредствен
контрол върху служителите в сектора, а създаване на организация за дейността
им, като в заповедта не е посочено
такова нарушение. Счита, че пропуските и нарушенията при конкретни проверки на
граждани, допуснати в случая от мл. експерт Д. С., обосновават отговорност на този
служител, но не и за жалбоподателя. Намира, че не е извършил нарушения по чл.
200, ал.1, т.6 от ЗМВР, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна. Отправено
е искане за присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък. При
повторното разглеждане на делото жалбоподателят не е изразил становище.
Ответникът – Директор на ОД – МВР – Варна,
чрез процесуален представител - юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи, че са налице
доказателства за извършено дисциплинарно нарушение поради което законосъобразно
е наложено дисциплинарно наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства приема за установено следното от
фактическа страна:
Считано
от 10.06.2016 г. П.П.В. *** при ОД на МВР - Варна държавна служба като ВПД „началник І степен”, а от 17.10.2016 г. е
назначен на длъжността „началник І степен”
в същото управление /л.42 от адм.
пр./.
Подадено
е заявление вх. № 387500-681/16.08.2016 г. в Четвърто РУ-Варна от С.И.Р.,
съдържащо искане за продължаване срока на разрешителното му за носене и
съхраняване на притежаваното от него ЛГО и ЛНО /л.30 от адм. д. № 780/2018 г.
на АС-Варна/.
На
16.08.2016 г. от П.П.В., в качеството на началник Четвърто РУ – ОД-МВР – Варна
е поставена върху заявлението резолюция „КОС”, след което същото е предадено на
младши полицейския инспектор по КОС Д.Л.С..
На С.И.Р.
е издадено Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие –
ловно № 20140061793/25.08.2014 г. от началника на Четвърто РУ – Варна, със срок
на действие до 10.08.2016 г. /л. 24 от адм. пр./ и Разрешение № 236/10.08.2011
г. за съхраняване на ООБ на основание р.обр.2№АА 112533 от началник на Първо РУ
- Варна, което е било със срок на действие до 10.08.2016 г. /л. 17 от адм. д. №
3454/2019 г. на АС – Варна/. Към момента на подаване на заявлението -
16.08.2016 г., срокът на валидност на притежаваните разрешения е бил изтекъл.
Към
преписката по заявлението на С.И.Р. е приложено издадено от Окръжна прокуратура
– Варна, Удостоверение рег.№ 6362/22.08.2016 г., установяващо наличието към
датата 17.08.2016 г. на образувано срещу Р. досъдебно производство № 345/2014
г. по описа на РПУ-Н.П./прокурорска преписка № 523/2014 г./ за престъпление по
чл.290, ал.1, вр. с чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК /л.40 от адм. д. №
780/2018 г./.
Данните
за образуваното срещу Р. досъдебно производство не са докладвани от С. на В. с
цел издаване на решение за отнемане на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него.
Издадено е Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 02.12.2016 г. по пр. №523/2014 г. от прокурор при
РП – Н.П., с което е прекратено наказателното производство срещу С.И.Р. за
престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
С
Докладна записка от 13.12.2016 г. /л.37 от адм. пр./ мл. полицейски инспектор
КОС – Д. С. до началника на Четвърто РУ – ОД-МВР – Варна е посочил, че лицето С.И.Р.
е подал заявление за продължаване срока на разрешение за носене, употреба и
съхраняване на бойно /ловно/ огнестрелно оръжие и лицето отговаря на
изискванията.
На
13.12.2016 г., В. в качеството си на началник на Четвърто РУ- Варна поставя
резолюция „да” и подписва разрешение № 20140061793/10.08.2016 г. /л. 45 от адм.
д. № 780/2019 г. на Адм. съд – Варна/, което е генерирано в системата в 12.30
ч. /л. 49 – 50 от адм. пр./
На
15.03.2017 г. в ОД на МВР - Варна постъпва с вх.№
365000-9864/15.03.2017 г. предложение на прокурор от РП-Варна по преписка №
16532/2016 г. /л.50 от адм. д. № 780/2018 г. на АС-Варна/ за вземане от
директора на ОД – МВР – Варна мерки във връзка с констатирани данни за
извършени закононарушения от служители в служба КОС при Първо и Четвърто РУ по
повод издаденото на С.И.Р. разрешение за носене и съхранение на огнестрелно
оръжие. Посочените в предложението мерки са такива за започване на процедура по
ЗОБВВПИ за отнемане на издаденото на Р. разрешение – образуваното срещу
последния досъдебно производство № 345/2014 г. по описа на РПУ-Н.П.е
възобновено и висящо към датата 10.04.2017 г., според издаденото от Окръжна
прокуратура - Варна удостоверение изх. № 5234/12.04.2017 г. /л.51 от адм. д. №
780/2018 г. на АС-Варна/.
Преписката
е приключила със съставена от ПИ „КОС” сектор „ООРТП” П. Кунев справка № УРИ
365р-49803/27.11.2017 г., съдържаща предложение за извършване на основание
чл.205 от ЗМВР дисциплинарна проверка по
отношение на гл. инспектор П.В. – началник на Четвърто РУ-Варна и мл. инспектор по „КОС” Д.С./л.8-9 от адм. пр./.
Със
Заповед № 365з-4886/06.12.2017 г. /поправена със Заповед 365з-5072/20.12.2017 г./
на директора на ОД-МВР - Варна, на основание чл.43, ал.4 и чл.205, ал.2 от ЗМВР е наредено извършването на проверка
срещу В. и С., за което определя комисия с председател главен инспектор И.
и членове старши инспектор А. и инспектор П..
В
хода на проверката са събрани на 19.12.2017 г. обяснения от В., като същата приключва с изготвена от
комисията справка рег.№ 365р-3711/24.01.2018 г. Справката съдържа изводи за извършено
от В. дисциплинарно нарушение по чл.200,ал.1,т.6 от ЗМВР – неосъществен
ефективен контрол над служителя мл. експерт Д.С.при отработването от последния
на административната преписка по издаване на разрешение с №
20140061793/10.08.2016 г. за съхранение, носене и употреба на ОББ, както и предложение за предаване на преписката и
материалите от проверката на
дисциплинарно-наказващия орган за вземане на отношение. Справката е
връчена на В. на 26.01.2018 г.
Със
Заповед № 365з-652/15.02.2018 г. на директор на ОД-МВР – Варна на П.П.В., е
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 година, за две
отделни дисциплинарни нарушения:
1.
Дисциплинарно нарушение на чл.200, ал.1, т.6
от ЗМВР, а именно: в гр. Варна, в сградата на Четвърто РУ-Варна, в периода от
10.08.2016 г. до 13.12.2016 г. не е изпълнил
произтичащото от типова длъжностна характеристика рег.№
3286р-1914/15.01.2016 г. негово
задължение да осъществява контрол върху
работата на подчинения му служител мл. експерт Д. С., който не е изпълнил в
пълен обем служебните си задължения във връзка с контрол на ЗОБВВПИ за
окомплектоване на адм. преписка по издаване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие.
2.
Дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2
вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, а именно: на 13.12.2016 г. в гр. Варна, в сградата на Четвърто РУ-Варна е поставил
резолюция „Да” върху докладна записка от извършена проверка по преписка
вх.№387500-681/16.08.2016 г. и е подписал
Разрешение № 20150061793 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и
боеприпаси на С.И.Р. с дата на издаване 10.08.2016г., като не е оценил
съответствието на подадените документи с
изискванията за издаване на разрешение, съгласно задълженията му произтичащи от
чл.83 от ЗОБВВПИ.
Заповедта е връчена на В. на 16.02.2018г., след
което същият предприема съдебното й оспорване пред АС- Варна, като подадената
от него жалба е приета в ОД на МВР-Варна с № УРИ 365000-8406/1.03.2018 год.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Варна, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК прави следните изводи.
Жалбоподателят
е адресат на оспорения административен акт, поради което за същия е налице
правен интерес от оспорването, по арг. на чл.147, ал.1 от АПК. Административния
акт е съобщен на 16.02.2018 г. Жалбата е подадена на 01.03.2018 г. в изискуемия
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е
срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Със спора е
сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – директор на ОД – МВР – Варна, на
основание чл. 204, т.3 от ЗМВР, вр. чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, поради това, че
е наложено наказание по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР на служител от ръководна
длъжност – началник на Четвърто РУ при ОД – МВР – Варна.
Съгласно чл. 195,
ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
случая и двата срока са спазени.
Дисциплинарното
наказание е наложено за две нарушения - едното е довършено на 13.12.2016 г., а
другото е извършено на тази дата. От тази дата е започнал да тече едногодишният
срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 13.12.2017 година. Видно от
приложената по административната преписка справка - за периода 13.12.2016 до
05.01.2018 г., П.П.В. е ползвал платен годишен отпуск общо в размер на 41 дни,
както следва: 12 дни за времето от 14.12 до 30.12.2016 г.; 10 дни за времето от
25.04 до 10.05.2017 г.; 2 дни за времето от 08.06 до 09.06.2017 г.; 10 дни за
времето от 05.09 до 19.09.2017 г. и 7 дни за времето от 19.10 до 27.10.2017 г.,
т.е. налице е прекъсване на давностния срок по чл. 195, ал. 1, пр. 2 от ЗМВР с
общо 41 работни дни. В справката не е уточнено, че се касае за работни дни, но
предвид разпоредбите на чл. 189, ал. 1, т. 1-4 от ЗМВР, в която са предвидени
видове платени отпуски на държавните служители в МВР, които са определени в
работни дни, т.е. изключват се почивните дни и официалните празници, извън
съмнение е, че посочените дни в справката са работни. 12-те дни отпуск в периода
от 20.09 до 07.10.2016 г. не следва да се зачитат, тъй като са ползвани преди
извършване/довършване на дисциплинарните нарушенията. От приложената към
касационната жалба справка за въведените болнични листове и вида на обезщетение
за временна неработоспособност е видно, че П.П.В. е бил в отпуск по болест на
30.10. и 31.10.2017 г. - два дни, така
сумирано времето, през което е прекъсната давността са общо 43 дни. Оспорената
заповед е издадена на 15.02.2018 г., т.е. един ден преди изтичането на
преклузивния едногодишен давностен срок на 16.02.2018 г., изчислен при
съобразяване с доказателствата за общо 43 работни дни отпуск, прекъсващи
давността.
Съгласно чл. 196, ал.1 от ЗМВР, Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, като ал.2 на същата норма предвижда,
че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. Датата
на постъпване на справката в деловодството на
компетентния орган в случая ОД на МВР – Варна
е релевантният момент, считано от който нарушенията и самоличността на
извършителя са били открити. Справката от проверката на комисията е с рег. №
365р-3711/24.01.2018 г., поради което на 24.01.2018 г. се приема, че нарушението
е открито за компетентния орган да наложи дисциплинарно наказание. В този
смисъл е Решение № 1966 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2016 г.,
Решение № 4486 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2017 г. и Решение №
13645 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2019 г.
Оспорената заповед е издадена на 15.02.2018 г.
при спазване на предвидените срокове с чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съобразно
чл. 205, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, поради постъпило предложение от прокурор при РП –
Варна от 14.03.2017 г., ответникът е
издал заповед за възлагане на проверката
на 20.12.2017 г. и поправка на ОФГ на 20.12.2017 г., за което е уведомен жалбоподателя
на 19.12.2017 г., съответно 22.12.2017 г., като при двете връчвания на
заповедите е посочил, че не желае да ползва служебен защитник.
На
основание чл. 206, ал.1 от ЗМВР, П.П.В. е дал писмени обяснения – рег. № УРИ
365000-978/09.01.2018 г. При определяне на наказанието те са съобразени от
ответника, тъй като са цитирани в оспорената заповед, в съответствие с чл.206,
ал.2 от ЗМВР.
Не
е налице нормативноустановено изискване ответникът да има задължение да се
произнесе по всяко от исканията на жалбоподателя в оспорената заповед. След
като те не са уважени, следва, че ответникът ги е преценил като неоснователни. Тъй
като са установени релевантните факти за налагане на дисциплинарното наказание,
съдът приема, че административния орган е установил в пълнота фактическата
обстановка. В оспорената заповед са
изложени фактически и правни основания за издаването й, посочени са с пълните
им номера всички документи и обяснения, на които се основават изводите на
ответника, поради което административния акт е със съдържание съобразно чл.
210, ал.1 от ЗМВР. Изложеното води до извод, че оспорената заповед е издадена
при липса на процесуални нарушения.
Установено е, че С.И.Р.
е имал издадено разрешение за носене употреба и съхранение на оръжие издадено
на 10.08.2014 г. и е било със срок на
действие до 10.08.2016 г. На основание чл. 213, ал.1 вр. чл.76, ал.1 от Закон за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия,
компетентен да отнеме разрешението е бил началника на Четвърто РУ – Варна, с
оглед посочен адрес на С.И.Р. – с. А., обл. Варна. Следвало е поради изтичане
срокът на действие на посоченото разрешение, оръжието и боеприпасите да се
изземат, като не е било необходимо изчакване лицето да подаде заявление за
продължаване срока на действието на разрешението. Това не е сторено. Поради
което ответникът законосъобразно е приел, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл. 213, ал.1 от ЗОБВВПИ.
С.И.Р.
е подал заявление за продължаване на срока на разрешението за носене и
съхранение на притежаваното от него оръжие на 16.08.2016 г., извън предвидения
срок с чл. 87, ал.1 ЗБВВПИ - едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Въпреки това, жалбоподателят е поставил
на заявлението резолюция „КОС“ на 16.08.2016 г. Следвало е да се постанови
отказ за продължаване срока на разрешение за носене и съхранение на оръжие.
Това не е сторено от жалбоподателя.
След
разпореждането на жалбоподателя на 16.08.2016 г. по заявлението на Р. да се
извърши проверка „КОС“ /контрол на общоопасните средства/, от ОП – Варна е
постъпило удостоверение от 22.08.2016 г., че Р. има неприключено ДП № 345/2014
г. по описа на РПУ – Н.П.за престъпление по чл. 290, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Следвало
е жалбоподателят, в качеството на лице което е възложило проверка „КОС“ на
16.08.2016 г. на служител – С., да следи в законоустановения срок по чл. 83,
ал.5 от ЗОБВВПИ проведена ли е проверката, какви са резултатите от нея,
съответно да се произнесе с оглед императивното задължение на посочената норма
- Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно
началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Това в случая не е сторено от жалбоподателя. Поради това, че срещу Р. е имало
неприключено досъдебно производство е следвало да се откаже издаване на исканото продължаване на разрешение за носене
и съхранение на оръжие оп арг. на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл. 54 от ЗМВР, Районното управление на
областната дирекция на МВР се ръководи от началник,
който в изпълнение на функциите си издава заповеди. От 10.06.2016 г.
жалбоподателят е ВПД „началник І степен“ в Четвърто РУ – Варна, съгласно
длъжностната характеристика на посочената длъжност – началника на районно
управление осигурява изпълнението на задачите и осъществява непрекъснат контрол
върху дейността на състава. Жалбоподателят не е изпълнил вменените му
задължения през периода 10.08.2016 г. – 13.12.2016 г., а именно от датата на
изтичане срока на разрешението за носене и съхранение на оръжие до предоставяне
докладната записка от Д. С.. Поради това, че за целия период, П.П.В. не е
предприел действие по контрол дейността на Д.Л.С. нарушението не е ограничено с
конкретна дата. Същото е довършено на 13.12.2016 г. Нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР изисква да се посочи, времето и
обстоятелствата при които е извършено нарушението, т.е. времето може да е
период или дата. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателят, че е
допуснато нарушение от ответника, като е посочено, че нарушението е извършено
през период от време. Установено е безспорно, че с бездействието си жалбоподателят
е извършил нарушение, тъй като не е осъществил контрол върху работата на
подчинения му служител Д.Л.С., на когото е била възложена проверката КОС Бездействието е дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал.2, т.2 – неизпълнение на служебните задължения, което осъществява
състава на нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – неупражняване контрол над
подчинени, за което се предвижда наказание „порицание“ за срок от шест месеца
до една година съгласно чл. 200, ал.2 от ЗМВР.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
02.12.2016 г. на районен прокурор на РП – Н.П.по преписка 523/2014 г. е
прекратено наказателното производство срещу С.И.Р. за престъпление по чл. 290,
ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК. Постановлението е приложено в преписката за
продължаване разрешението за огнестрелно оръжие на Р.. От мл. ПИ КОС – Д.С.е
изготвена Докладна записка на 13.12.2016 г., до началника на Четвърто РУ –
Варна, в която е посочено, че С.И.Р. отговаря на изискванията за продължаване
срока на разрешението за носене, употреба и съхраняване на бойно / ловно /
огнестрелно оръжие. Върху докладната е поставена резолюция от жалбоподателя на
13.12.2016 г. „Да“. Издадено е Разрешение № 20140061793/10.08.2016 г. валидно
до 09.08.2021 г. на С.И.Р. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях от началника на Четвърто – РУ – Варна – П.П.В..
Разрешението е генерирано в деловодната програма на Четвърто РУ – Варна на
13.12.2016 г., въпреки, че е от дата – 10.08.2016 г. и докладната записка е от
13.12.2016, съответно е с резолюция на жалбоподателя „Да“ от 13.12.2016 г.
С оглед извършена проверка по случая, от жалбоподателя е издадено
Решение рег. № 442000-8346/07.07.2017 г., с което е решено да се отнеме
разрешението за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие №
20140061793/10.08.2016 г. по описа на Четвърто РУ – ОД – МВР – Варна от лицето С.И.Р..
Установеното налага извод, че жалбоподателят не е изпълнил
служебните си задължения, като не е спазил нормите на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ,
поради това, че към датата на издаване на разрешението за оръжие Р. е имал
неприключено наказателно производство по
пр. пр. № 523/2014 г. по описа на РП – Н.П.за престъпление по чл. 290, ал.1 от,
вр. чл. 20, ал.2 от НК. Налице е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.2 –
неизпълнение на служебните задължения, което осъществява състава на нарушение
по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, в случая
чл. 58, ал.1, т.2 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „порицание“ за срок
от шест месеца до една година съгласно чл. 200, ал.2 от ЗМВР.
Поради наличието на две нарушения по чл. 200, ал.1 т.6 и т.11 от ЗМВР за които се предвижда наказание „порицание“ и с оглед вмененото задължение
за контрол на полицейско управление, законосъобразно наложеното наказание е
определено в максималния размер една година. С поведението си жалбоподателят е
създал предпоставки за използване на оръжие от лице, на което не трябва да се
предоставя такова. Боравене с оръжие би могло да застраши животът на
неопределен брой лица, поради което наложеното наказание е съобразено с
предвидените цели на ЗМВР и не ги надвишава, поради което оспорената заповед е
съобразена с чл. 6 от АПК и чл. 206, ал.2 от ЗМВР.
По посочените по-горе
съображения за липса на нарушения на материалния закон, процесуалните правила и
целта на закона при издаване на административния акт, следва че същият е
законосъобразен и не са налице отменителните основание по чл.146 от АПК. Това
налага отхвърляне на жалбата.
Предвид изхода на
спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един
адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е претендирал да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Извършено
е процесуално представителство от юрисконсулт. Делото не е с фактическа и
правна сложност. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ОД на
МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП.
Съгласно
§149, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК, образуваните преди влизането в
сила на този закон административни дела в административните съдилища и във
Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред.
Настоящото производство е образувано на 17.12.2019 г., наложеното дисциплинарно наказание е по чл.195,
ал.1 т. 3 от ЗМВР, поради което на основание чл. 211 от ЗМВР /в сила от
01.01.2019 г./ настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от П.П.В. ЕГН ********** срещу Заповед № 365з-652/15.02.2018 г. издадена от
директор на ОД на МВР – Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от една година на главен инспектор П.П.В. – началник на РУ
І степен в Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА П.П.В. ЕГН ********** да заплати в полза на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: