РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Бургас, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201690 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Ж. Р.
ЕГН:**********, с посочен адрес: *****************,чрез пълномощника адв.А. А. против
Наказателно постановление № 23-0769-004324 от 16.02.2024 г. издадено от Началник група в
ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас,в ЧАСТТА му , с която на жалбоподателя са
наложени административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец
и наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗДвП.
Със същото Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено и административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание 179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5,предл.5 ЗДвП, за
нарушение на чл. 42, ал. 1,т.2 от ЗДвП, което като необжалвано в тази част, е влязло в сила.
В жалбата се отстояват съждения за неправилност и назаконосъобразност на атакуваното НП,
издаването му в нарушение материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се,
несъблюдаване на критерия на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН за изчерпателност на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Иска се отмяна на обжалваното НП в очертаната му част.
Представено е писмено становище от гл.юрк.Ж. включващо аргументация относно безспорна
установеност и несъмнена доказаност на визираните в НП нарушения, за липса на допуснати в
административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения и правилно
приложение на материалния закон. В становището се иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР-Бургас.
В о.с.з. въззивницата М. Р. не се явява. Представлява се от адв.А. А., който изразява позиция за
допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на единство между посочената в
АУАН и в НП като нарушена правна норма и недопустимост в едва с наказателното
постановление да се въвеждат нови правни норми, непредявени на нарушителя. Настоява за
отмяна на Наказателното постановление в обжалваната му част.
В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от
гл.юрк.Ж. която настоява за потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно.
1
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им
в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2023 г., около 11: 56 ч., М. Ж. Р. управлявала личния си лек автомобил „Тойота Аурис“ с
рег. №*********, в гр.Бургас, по ул. „Гладстон“, от ул.“Васил Левски“, в посока ул. „Княз Борис
1“, при което извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 до №37 и при
прибиране в пътната лента, допуснала ПТП с изпреварващия л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№***********. Според констатациите на актосъставителя като участник в ПТП Р. не изпълнила
задължението си да остане на място, за да установи щетите и за попълване на двустранни
протоколи за ПТП с материални щети по двете МПС и напуснала. Същата е била установена
допълнително от контролните длъжностни лица на С-р „Пътна полиция“ и се върнала на мястото
на инцидента за извършване на проверка.
От съставения протокол за ПТП № 1868056 от 10.11.2023 г., изготвен от служители на сектор
„ПП“ при ОД МВР-Бургас при оглед на местопроизшествието, се установило, че видимите щети
по отношение на претърпелия имуществена повреда автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№*********** засягат предна броня вляво и преден ляв калник, а видимите материални щети
върху управлявания от жалбоподателя автомобил са концентрирани в задна броня вдясно.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№464863/10.11.2023 г., в който били пресъздадени
гореописаните обстоятелства,отразяващи механизма и съставомерността на допуснатите от
жалбоподателя нарушения, които актосъставителят квалифицирал, съответно по чл. 42, ал.1, т.2
ЗДвП и чл. 123, ал. 3, б. „а“ от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивницата, като последната го
подписала с възражение, което гласи,че „участник 2 отказа да попълни двустранен протокол след
молбата ми и след обяснението ми в полицията,след което се обажда в КАТ и ме злепостави“.
Възражения срещу акта били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН, в които в допълнение се
съобщава, че въззивницата „докоснала със задна броня преден ляв калник на л.а. с рег.
№***********“ , спряла на 20 м. за установяване вредите на произшествието, позвънила на
тел.112 и изчакала около половин час и поради отказа на другия участник в ПТП да попълни
двустранен протокол, напуснала мястото на инцидента.
Наказващият орган изцяло възприел достоверността,обосноваността на фактическите данни
относно нарушенията и прецизирал правната квалификация на нарушението в обжалваната част на
НП като такова по чл. 123, ал. 1,т.3, б. „а“ от ЗДвП., при спазване на пълно единство в
описателната обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на нарушенията. С
обжалваната част на издаденото НП на жалбоподателя били наложени: "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец и глоба в размер на 50 лв. на основание на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение с прецизирана квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 05.04.2024 г.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства съдът кредитира като обективен
източник на информация с доказателствено значение, който предоставя достоверен и качествен
ориентир за изграждане на изводи относно фактите с правно значение. Тази преценка произтича от
произхода и характера на представените чрез показанията на контролното длъжностно лице
информация, която е придобита чрез непосредствени визуални впечатления в служебно качество
относно имуществените вреди по двата автомобила, участвали в ПТП, относно пълноценното,
излагане на фактология относима към пасивното поведение на жалбоподателя Р., която към
момента на пристигане на екипа на С-р „ПП“ не била установена на мястото на инцидента, а
издирена чрез телефонно обаждане и призована, в резултат на което се е върнала на
местопроизшествието. Тези показания намират пълно логическо и информационно
потвърждение,в показанията на св.Н. Щ., която при разпита си съобщи механизма на възникване
на автопроизшествието, както и че след съприкосновение на двата автомобила, тя и
жалбоподателят Р. спрели МПС, Р. се поинтересувала дали собственика на увредения автомобил
Щ. притежава застраховка „ГО“, след което се качила в автомобила си и напуснала мястото на
инцидента.Свидетелката логично, хронологически последователно и житейски правдиво очертава
фрагментите от картината на изследваното поведение на М.Р.- след напускането й Щ. подала
сигнал на тел.112, и изчакала на място екип на С-р „Пътна полиция“, който допълнително
установил самоличността на виновния водач М. Р. и след призоваване по телефона, последната се
върнала на местопроизшествието след около 40 мин. Вярно е, че Щ. е пострадала при процесните
събития, понесла е материални загуби /повреда/ на управляваното от нея МПС и на тази основа може да
2
се предположи, че тя е заинтересувана от изхода на делото. Това обаче не е достатъчно, за да се отхвърли
голословно достоверността на показанията й. Няма база, за заключение, че тази свидетелка
недобросъвестно изкривява фактите относно спомена си за настъпилото пътно произшествие,
поведението, в.т.ч. траектория на движение на М. Р. и отклоняването й от задължението да изчака
контролните органи с цел установяване на материалните щети от ПТП. Няма неувереност, няма
лабилност в изложението й, не се установяват противоречия, в т. ч. и с проверени факти в
контекста на показанията на актосъставителщ Хр.Х.. Обстоятелствата в показанията й се
потвърждават и ползват доказателствена опора във фактическите констатации на съда, изградени
при проведения оглед на оптичен носител /л.16/, предоставен от „Районен център 112“ .
Тези факти и обстоятелства намират доказателствена обосновка и в писмената съвкупност, в
т.ч.изготвените 3 бр. докладни записки от полицейски инспектор Д.К.Г. при С-р Пътна полиция
при ОДМВР-Бургас,от Х. И. Х., служител в С-р „ПП“ при ОДМВР-Бургас /л.10-л.12/. И от
посочените писмени документи се извежда безусловно версията,според която след спиране на
автомобилите на двете участнички в ПТП и отправеното предложение от Н.Щ. за съставяне на
двустранни протоколи за ПТП с материални щети, ,жалбоподателят Р. е посъветвала Щ. да заведе щета
при застраховател и е напуснала местопроишествието.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на актосъставителя Х. Х., св.Н. Щ.,от
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за нарушител/водач, 3 бр.
докладни записки, съставена от Д.К.Г. и Хр.Ив,Х., писмени сведения на Н. Щ., протокол за ПТП,
фактическите констатации направени от настоящата инстанция при проведения оглед на CD-R,
предоставен от „Районен център 112-Бургас“, и др. които съдът кредитира изцяло като
непротиворечива, вътрешно съгласувана и надеждна доказателствена основа.
Предвид породилото сила НП в частта относно нарушението по чл.42,ал.1,т.2 ЗДвП, която следва
да бъде зачетена относно предикатната съставомерна дейност на жалбоподателя и с оглед
фактическата позиция в жалбата и в о.с.з. на адв.А. А., съдът прие,че липсва спор относно
механизма на настъпване на ПТП, на посочените дата и място,както и относно факта на съзнаване
на настъпилото ПТП предвид подробните фактически твърдения в писменото възражение на
жалбоподателя и др.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление в обжалваната част- относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложените административни
наказания, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок на 08.04.2024 г. видно от входящия печат на
ОДМВР, Сектор "ПП", като НП е връчено на жалбоподателя на 05.04.2024 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
ОДМВР Бургас, Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално
компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от
същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН,
настоящият съдебен състав не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност
дерогиране на задължителните реквизити,поставени като изисквания към съдържанието им
съответно в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Действително, при съставяне на АУАН, е допусната
правна непрецизност при изписване правната квалификация на нарушението, като е посочен
текстът чл. 123, ал. 3, б. б. "а" от ЗДвП,каквато норма не присъства в разпоредбата на чл.123 ЗДвП.
Този дефицит е несъществен, доколкото наказаното лице се защитава срещу описаните факти в
АУАН,които съответстват на състава на нарушение по чл. 123, ал. 1, т.3, б. "а" от ЗДвП. В случая
остава съхранено словесното единство в описанието на фактите на нарушението в АУАН и НП.
Действително нормата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН изисква в АУАН да се посочат нарушените
3
разпоредби, но в случая този процесуален пропуск се преодолява по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо в рамките на правомощията
си по чл.53,ал.2 ЗАНН наказващият орган е прецизирал правната квалификация на нарушението -
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП. Чрез коригиране на установеното несъответствие в
съдържанието на АУАН, административнонаказващият орган е изпълнил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която правна норма, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства. /в този смисъл по аналогичен въпрос виж
практиката на касационната инстанция в Решение № 1166 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 1447/2020 г.; Решение № 524 от 10.04.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
297/2020 г./ Така в условия на напълно идентична процесуална хипотеза в Решение № 1848 от
7.11.2014 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1199/2014 г . е прието следното разрешение: „В
процесният АУАН действително не е посочена вярно нарушената разпоредба от ЗДвП, като
вместо чл. 174, ал.3 от този закон е посочен чл. 171, ал.1, б.б. При описание на фактите, обаче е
описано именно нарушението на чл. 174, ал.3, защото актосъставителят е посочил, че лицето
"отказва да бъде тествано за алкохол с техническо средство дрегер 7410+" № 0325 и не желае
кръв за анализ – отказва талон". Доколкото от една страна наказаното лице се защитава срещу
фактите, които са вярно и точно описани в АУАН, а от друга страна съгласно чл. 53, ал.2 от
ЗАНН наказателното постановление се издава и тогава, когато е допусната неточност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Тези предпоставки в случая са налице, поради което допуснатия
порок в АУАН успешно се санира по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН с наказателното
постановление, в което вярно е посочена нарушената законова разпоредба.“
При описание на нарушението по чл.123,ал.1,т.3, б.“А“ се съдържа нужната фактическа
детайлизация, изпълняваща критериите за пълнота, яснота и изчерпателност, касаеща разбираемо
очертаване на - датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено нарушението, с конкретно структуриране на фактите относно проявената форма на
изпълнителното деяние, свързана с неизпълнение на задължението за оставане на място за
установяване на щетите и попълване на двустранни протоколи за ПТП с материални щети.
Разпоредбите на закона (чл. 123, ал. 1 от ЗДвП) ясно и недвусмислено сочат какви действия следва
да се извършат от водачите, които са участници в пътно произшествие, като напускането на
произшествието не е сред тези действия, доколкото на първо място, без да създава опасност за
движението по пътя, водачът следва да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието – има ли пострадали или наличие на щети (чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП); второ, при
наличието на видими материални щети по автомобилите без пострадали, /каквато е настоящата
неоспорена от жалбоподателя хипотеза/, водачът следва да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, което предполага да се намира на мястото на настъпилия пътен
инцидент, за да съдейства (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП). Съществуват достатъчен обем
критерии за разграничение между съставите на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3, б.а ЗДвП. От
формираната съдебна практика може да се оформи извод,че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП се явява специално правило, въвеждащо особени задължения за водачите на ППС,
които са участници в пътни произшествия, когато са налице само имуществени вреди, като това
правило изключва прилагането на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото
задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" поглъща посочената хипотеза на ал. 1, т. 1 от същия
член.
В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП "Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен... когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието". Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
4
произшествие.
В нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
"Пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Жалбоподателят е причинила
пътнотранспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, тъй
като е нанесла щети на надлежно индивидуализиран автомобил, след което е напуснала
местопроизшествието, вместо да остане на място, за да бъдат установени щетите, поради което
правилно е бил санкционирана на посоченото правно основание. /в т.см. по въпроса за
инкриминиране на поведение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП,свеждащо се в неоказване на
съдействие чрез напускане мястото на инцидента виж Решение № 1927 от 13.11.2019 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 1793/2019 г. Решение № 470 от 10.04.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 490/2020 г./ Впрочем по отношение на правната съставомерност, доказаността и вината на
жалбоподателя за нарушението по чл.42, ал.1 т.2 ЗДвП е налице влязъл в сила санкционен акт,
като обективираната в него воля понастоящем е обвързваща при формиране на констатациите на
съда относно предикатното поведение свързано с причиняване на ПТП с имуществени щети.
В случая подробно описаните при доказателственото обсъждане по делото обстоятелства,
обуславят извода на настоящия състав за осъществяване на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП в неговите обективни и субективни измерения. Налице е очертаната в особената норма
форма на административно нарушение, като на посочените дата, място и време,жалбоподателят М.
Р. е осъществила състава на административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, тъй
като се установява безспорно и категорично, че същата е напуснала мястото на настъпилото пътно
произшествие, въпреки че при произшествието са били причинени имуществени вреди, а между
участващите в ПТП водачи не е имало съгласие относно обстоятелствата по настъпването на
инцидента, с което на практика не е оказала съдействие вредите да бъдат установени.
При съобразяване на диапазона на размера на наказанието в санкционната част на приложимата
административно-наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП и с общите правила за
определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО е
индивидуализирал кумулативните административни наказания „глоба“ и наказание „лишаване от
право да управлява МПС в абсолютния законоустановен минимум,предвиден за нарушението по
чл.123,ал.1,т.3, б.а ЗДвП. За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са предвидени
две кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до
6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв., като наложените наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок 1 месец не подлежат на корекция в насока по-нататъшна
редукция.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните
от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, е свързано с демонстративно незачитане принципите на добросъвестност и
установения ред за регулиране на обществените отношения при осъществяване на транспортната
дейност, в т.ч. при настъпване на автопроизшествия, изискващ активно подпомагане на
полицейските служители при установяване на вредите от ПТП. С оглед на тези обстоятелства е
изключена възможността за третирането на случая като маловажен на плоскостта на чл. 28 от
ЗАНН . Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от
Закона за административните нарушения и наказания, която забрана е непреодолима в контекста
на относително високата обществена опасност на нарушението по чл.123,ал.1,т.3, б.“а“ ЗДвП.
Още с изпращане на административната преписка в съда и изразяването на становище по
основателността на оспорването на НП, упълномощеният от ответната страна юрисконсулт е
направил изрично искане за присъждане на съответно възнаграждение, което при този изход на
спора следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
80 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Бургас – арг. от чл. 42, ал.
5
1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР.
С тези мотиви БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-004324 от 16.02.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас,в ЧАСТТА му , с която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗДвП на М. Ж. Р. ЕГН:********** на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА М. Ж. Р. ЕГН:********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сума в размер на 80 лв.,
представляващи направени пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6