№ 1027
гр. С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110134819 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ............., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът У. м. б. за а. л. "А." ЕАД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление гр. С., ............, дължи сумите: 17 653.64 лева
цена на доставена топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г. и за периода
08.2020 г.-07.2021 г. по изравнителна сметка от 31.07.21 г., ведно със законна лихва за период
от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, и 4 397.93 лева мораторна лихва за период от
31.07.2021 г. до 11.03.2024 г. /и върху платена главница по фактура от 31.7.22 г./, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16766/24 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди относно топлоснабден имот – Централна консултативна поликлиника в гр. С.,
.............., въз основа на сключен при общи условия писмен договор с ищеца за продажба на
топлинна енергия № 3000000 от 1.6.2020 г. Ищецът твърди, че за процесния период е
доставил в имота топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответникът не е
изпълнил точно /в срок и по размер/ задължението си за заплащането й. Твърди, че е налице
и забава за заплащане на задълженията,платими в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката. Твърди, че за сградата, в която е имотът, не е сключен договор за
извършване на дялово разпределение и поради това не са изготвяни изравнителни сметки.
Поради липса на плащане, моли да се установят вземанията му в горепосочените размери.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност.
Твърди извършени плащания. Оспорва дължимостта на лихвата. Релевира възражение за
1
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от установяване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на
претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за
плащане на дължимата за потреблението цена.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице като
клиент на топлинна енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е
необходимо да бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като
физическо или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна
енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото
облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна
енергия № 3000000 от 1.6.2020 г. за имот Централна консултативна поликлиника в гр. С.,
.............. /собственост на ответника съгласно представения НА/, при приложими ОУ на
продавача. Срокът на действие е от 2.5.2020 г. до 2.5.2023 г., а съгласно приложението към
договора за този имот аб.№ е 2105, инсталация № **********. Следователно за процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот, с оглед на което
ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за заплащане на доставената в
имота топлинна енергия.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, е прието по делото заключение на съдебно – техническата експертиза. От него се
изяснява, че в процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия за
отопление и подгряване на топла вода. Сумите са начислени по отчет на топломера в АС.
Доставената през процесния период ТЕ в имота възлиза на 32299.98 лв.
Според справка по абонатен номер, процесните вземания не включват вземане по фактура
от 07.22 г. на стойност 4101.56 лв., което е платено и върху него е начислена лихва за забава
в размер на 30.29 лв.
Ответникът е представил платежно нареждане от 1.3.23 г. за платени 91329.20 лв. При
2
съпоставка със справката по абонатен номер се установява, че преди завеждане на делото са
платени и фактурата от 6.21 г. на стойност 1056.91 лв. и изравнителна сметка от 7.21 г. на
стойност 467.80 лв. Следователно, след приспадане на тези две суми, размерът на
непогасената главница за ТЕ за периода 1.7.21 г.-30.06.22 г. възлиза на 16128.93 лв., за които
искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва от подаване на заявлението в
съда. Възражението за давност за непогасените вземания е неоснователно, тъй като
заявлението е подадено /21.3.24 г./ преди изтичане на тригодишния давностен срок за
първото месечно такова /21.08.24 г./.
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. По делото се установи наличието на главно задължение на ответника до
посочения размер. По силата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 40,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на
потребители в гр. С., купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача фактура. Следователно задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно и ответникът следва да се счита изпаднал в
забава за плащането на дължимите суми след изтичане на определения срок. Съобразно
счетоводните записвания при ищеца /справка по абонатен номер/, за периода 31.08.2021 г. –
11.03.2024 г. лихвата върху дължимата главница /и платената върху главницата за м.7.22 г./
възлиза на 3947.25 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважените искове и от направените разноски за
държавна такса /441.03 лв./, депозит вещо лице /360 лв./ и юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./, следва да се присъдят 820.32 лв. Относно разноските в заповедното производство,
дължими са 447.04 лв. На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ответника се дължат
разноски за представителството от юрисконуслт, като от 100 лв., следва да му се присъдят
8.96 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., ............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149
ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че У. м. б. за а. л. "А." ЕАД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление гр. С., ............, дължи сумите: 16128.93 лв.
цена на доставена топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, и 3947.25 лв. мораторна
лихва за период от 31.08.2021 г. до 11.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16766/24 г. на СРС., като ОТХВЪРЛЯ
3
исковете за установяване съществуването на вземанията за главница за разликата над
16128.93 лв. до предявените 17 653.64 лв. и за периода м.06.2021 г. и по изравнителна сметка
от 31.07.21 г. за периода 08.2020 г.-07.2021 г., и за лихва за забава за разликата над 3947.25
лв. до предявените 4 397.93 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА У. м. б. за а. л. "А." ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С.,
............, да заплати в полза на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., ул. «Ястребец» № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 820.32 лв. разноски в
исковото производство, и сумата от 447.04 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., .............,
да заплати на У. м. б. за а. л. "А." ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление
гр. С., ............, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 8.96 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4