Определение по дело №590/2017 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 14 август 2018 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20177140700590
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 405 / 18.07.2018 г., гр.Монтана

 

В името на народа

            Административен съд Монтана, ІVсъстав, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М*** Н***

 

            Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с  чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по искова молба от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр.Л*** срещу  Министерство на правосъдието С*** . Молбата депозирана пред Административния съд С*** - град, с определение № 7653 от 07.11.2017 г. постановено по административно дело № 10559/ 2017 г. АССГ се приема, че на основание чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявената искова молба е подсъдна като първа инстанция на Административен съд Л*** , като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на АС Л*** . Поради отвод на петимата съдии с определение № 809 от 23.11. 2017 г. по адм. дело № 399/ 2017 г. по описа на АС Л*** същото дело е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг административен съд за неговото разглеждане и решаване. С определение № 15564 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 13562/ 2017 г. по описа на ВАС, административно дело № 399/ 2017 г. по описа на АС Л*** е изпратено за разглеждане на Административният съд Монтана.  С определение № 591 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 590/ 2017 г. АС Монтана е повдигнал спор за подсъдност между него и Административния съд С*** - град пред Върховния административен съд, който да определи кой е компетентният съд, който да разгледа исковата молба на И. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Л*** , на основание чл. 135, ал. 5 АПК. Върховният административен съд с определение № 425 от 11.01.2018г. по адм. дело № 323/2018 г. е изпратил по компетентност исковата молба на И.Г. за разглеждане на АС Монтана. С разпореждане от 15.01. 2018 г. АС Монтана е оставил без движение исковата молба на И. Г., като е дал конкретни указания да се конкретизира исковата си претенция/ л21 от делото/. С уточнение  вх. № 334 от 12.02.2018 г. лицето посочва, че е лишен от право на здраве, както и от радио и телевизия при конвоиране и заявил, че желае установяване на незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието/ виж т.4 на гърба на л.31 от делото/. С протоколно определение от 16.05.2018 г. АС Монтана е разделил производството, като е приел, че в едната част се претендира обезщетение за неимуществени вреди, заедно с оспорването на Заповед № ЛС 04-1228 от 14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която същият е утвърдил „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“. Приел e, че предявената претенция не е родово подсъдна на АС Монтана, а на ВАС, съгл. чл. 132, ал. 2, т. 2 пр. посл. АПК и е прекратил производството в тази част, като го е изпратил на ВАС по компетентност. С определение № 8588/26.06.2018 г. по адм.д.№ 6702/2018 г., IIIотд. е повдигнат спор за подсъдност, т.к. макар ищецът да твърди незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, според Върховния съд „ няма изрично волеизявление за отмяна на административния акт”/ гърба на л.3 от делото на ВАС/. С определение № 9549/12.07.2018г. по адм.д.№8145/2018 г. ВАС- смесен петчленен състав - I колегия, изцяло споделил  довода на тричленния състав на ВАС, че „ няма изрично волеизявление за отмяна на посочения като незаконосъобразен административен акт заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието” и постановил, че компетентен да се произнесе по исковете на И.Й.Г. е Административен съд Монтана.

             С определение на ВАС е  посочено, че в производството следвало  от административния съд да се дадат указания лицето да посочи дали обжалва конкретен административен акт с искане за неговата отмяна, което очевидно е сторено в производството. Многократно съдът  е давал указания на ищеца и същият е депозирал множество уточнения по исковата си молба, като изрично е посочил, че „ желая установяване незаконосъобразността на заповедта на Министъра в настоящото съдебно производство / в т.4 на гърба на л.31 от делото/, както и в с.з. на 16.05.2018 г., което по разбиране на настоящия съдебен състав сочи на оспорване на  заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието.  Тъй като съгласно определенията на ВАС, същият не е изразил „ изрично волеизявление за отмяна на посочения незаконосъобразен административен акт заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието”, т.е. съдът приел, че  не следва да бъде разглеждана твърдяната незаконосъобразност на посочения административен акт, а съгласно разпоредбата на чл.207 АПК предвид, че не е  налице производство по оспорване на административния акт – заповед на Министъра на правосъдието, то  се прекратява и производството по съединения с него иск. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Законодателят въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изискването по чл. 204, ал. 1 от АПК искът да се предяви след предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт по съответния ред, като по чл. 204, ал. 2 от АПК е допустимо обективно съединяване на жалба срещу административен акт с искова молба за присъждане на обезщетение. След като нито в исковата молба, нито в уточняващата молба са наведени факти или представени доказателства за отмяна на административния акт заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, то при това положение липсва първата процесуална предпоставка за допустимост на иска и  съдът следва да върне исковата молба и  прекрати производството.

            В случая, поради това, че  с исковата молба са предявени и други претенции, настоящият състав е разгледал останалите искови претенции за неимуществени вреди, като с  определение  от с.з. на 16.05.2018 г., същите са отделени в отделно производство и след уточнения и изрично посочени от ищецаответници са разгледани от настоящия съдебен състав, който се е произнесъл  с решение  №367/06.07.2018г., постановено по адм.д.№ 252/2018 г. по описа на АС Монтана/ приложено на корицата на настоящото дело/.

            Предявяването на редовна искова молба, изготвена в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, както и чл. 204 и чл. 205 от АПК, очертава предмета на делото и съдебното решение. Липсата на такава е пречка на съда да разгледа иска и да се произнесе със съдебно решение. Отделно съдът няма как да изпрати делото на друг надлежен съд, при липса на данни за характера на производството във връзка с твърденията от ищеца за незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието.

            Ето защо в тази част настоящият състав намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК, което е самостоятелно основание за прекратяване производството по делото..

            Поради това исковата молба, в частта в която се твърдят  неимуществени вреди от незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието,  не следва да бъде разглеждана, а делото прекратено.

            Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            Оставя без разглеждане  ИСКОВАТА МОЛБА от И. от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр.Л*** , с посочено правно основание чл. 2 от ЗОДОВ, чл.49 ЗЗД, чл.3 от ЗИНЗС, чл.10, ал.1 от ЗИНЗС, чл.2, т.3 ЗИНЗС, чл.6, ал.1, т.1, ал.2 НК, с цена на иска 1400 лева  за” неимуществени вреди, състоящи се в лишаване  лишен от право на здраве, както и от радио и телевизия  по ЗИНЗС”, поради незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието.

             ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 590/2017 г. по описа на Административен съд Монтана.

            Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до ищеца пред ВАС.

            Да се изпрати препис от същото на ищеца.

 

                                                                Административен съдия: