№ 35147
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110118204 по описа за 2022 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. против
.................., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, безпокойствие,
отчаяние вследствие от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок на адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по предявен от него иск срещу Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието пред Административен съд София-град за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от престоя му в ареста на 09.02.2015., било
образувано адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, чието разглеждане продължава 7
години, като това нарушавало правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Твърди, че вследствие на забавянето е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
депресия, безпокойствие, отчаяние от незаконосъобразното поведение на ответника за
периода от 30.12.2015 г. до 04.04.2022 г. По този начин счита, че е нарушено правото му
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и
правата му, уредени в Хартата на основните права на ЕС, като бил подложен на психически
тормоз, претърпял безпокойство, отчаяние, безнадеждност, била нарушена вярата му в
правосъдието. С тези доводи отправя искане за осъждане на ответната страна да му заплати
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 05.04.2022 г., до окончателното й изплащане.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответната страна
Административен съд София-град оспорва предявения иск с довод за процесуалната му
недопустимост поради неизчерпване на административната процедура по глава Трета „а“ от
Закона за съдебната власт преди предявяването му. По същество намира исковата претенция
за неоснователна, като оспорва същата по основание и размер. Оспорва твърдението на
ищеца за разглеждане на адм. дело № 12135/2015 г. извън разумния срок. Посочва, че с
поведението си Е. М. е станал причина за забавяне на производството по делото, до същия
са дадени многократни указания за уточняване на исковата претенция, постановено е
1
освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, които
действия обективно също са довели до забавяне на делото. Наред с това, поради пандемията
е била налице обективна невъзможност за насрочване на открити съдебни заседания.
Поддържа се, че с определение от 17.01.2022 г. адм. дело № 12135/2015 г. е прекратено като
номер, предвид присъединяването му за общо разглеждане към адм. дело № 11152/2015 г. по
описа на АССГ. В отговора на исковата молба се оспорва ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, както и между последните и разглеждането на адм. дело №
12135/2015 г. да е налице пряка причинно-следствена връзка, каквото е изискването на чл. 4
ЗОДОВ. Оспорва се периодът на претенцията с довод, че началният такъв е месец февруари,
когато делото е присъединено към адм. дело № 11152/2015 г. по описа на АССГ. Ответната
страна намира размера на ищцовата претенция за силно завишен, като при определянето му
от съда следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, поведението
на страните и на процесуалните им представители, на другите участници в процеса, респ.
компетентни органи, както и общата продължителност на производството. С тези доводи
ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото на основание чл.
130 ГПК, евентуално чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски.
След извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК и с оглед конкретните
оспорвания, направени в отговора на исковата молба, съдът намира, че исковата молба е
редовна и отговаря на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като с депозираните по делото
уточнителни молби ищецът е очертал основанието на исковата си претенция, а именно
твърдяно нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело
№ 12135/2015 г. по описа на АССГ, с изложени твърдения, че ищецът Е. М. има качеството
на страна по делото – ищец, както и, е вследствие от забавеното разглеждане на делото е
претърпял неимуществени вреди.
По отношение допустимостта на исковата претенция, съдът намира за необходимо да
отбележи, че действително с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. чл. 2б ЗОДОВ се въвежда
задължителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искова претенция за
обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, а именно изчерпване на административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която да
няма постигнато споразумение. Същевременно посоченото изискване касае исковете за
обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключените
съдебни производства, предвид възможността, следваща от чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за
предявяването на иск за обезщетение за вреди и по висящо производство.
В настоящия случай, във връзка с дадените от съда указания с разпореждането от
12.07.2023 г., по делото е депозирана молба от ищеца от 18.09.2023 г., чрез пълномощника
му адв. Ю., в която се излага, че от страна на ищеца не е отправяно искане по чл. 60а, ал. 1
ЗСВ чрез ИВСС до министъра на правосъдието, което не влияе върху допустимостта на
настоящото производство, тъй като се касае за предявен иск по чл. 49 ЗЗД, а не по л. 2б
ЗОДОВ.
Постъпило е и писмо от 21.07.2023 г. от ответната страна Административен съд София
град, с което уведомява съда, че адм. дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, I-во
отделение, 6-ти състав е присъединено към адм. дело № 1152/2015 г. по описа на съдебния
състав за общо разглеждане, като по адм. дело № 11152/2015 г. е постановено съдебно
решение № 2276/05.04.2023 г. срещу което е постъпила касационна жалба и делото е
изпратено на 31.05.2023 г. на горна инстанция.
С оглед изложеното, съдът намира, че макар в случая преди образуване на настоящото
дело да не е проведена административна процедура по см. на чл. 8а, ал. 2 ЗОДОВ, то към
настоящия момент това не представлява пречка за предявяване на процесната искова
претенция и условие, обуславящо допустимостта й, доколкото производството по адм. дело
2
№ 12135/2015 г. по описа на АССГ към настоящия момент не е приключило с окончателен
съдебен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 60а, ал. 4 ЗСВ към Глава 3а,
регламентираща реда за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно която заявленията се подават в
6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ като контролираща страна в процеса следва да бъде
конституирана Прокуратурата на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения иск по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
материалноправни предпоставки: 1). наличието на образувано и висящо (неприключило с
окончателен съдебен акт) административно дело № 12135/2015 г. по описа на АССГ, по
което същият да има качеството на страна – ищец; 2). това административно дело да не е
приключило в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото,
поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото; 3).
вследствие именно от забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди;
4). размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си за изключване или намаляване на отговорността му, в частност като
установи, че делото е било разгледано и решено в рамките на разумния срок, а ако има
забавяне, то последното се дължи на обективни причини, на действия и/или бездействия на
ищеца по делото.
УКАЗВА на страните, че не сочат доказателства за конкретно извършените
процесуални действия/постановени актове в хода на производството по адм. дело №
12135/2015 г. по описа на АССГ.
С оглед становищата на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че пред АССГ е
образувано адм. дело № 12135/2015 г., по което дело ищецът Е. М. има процесуалното
качество на ищец.
По доказателствените искания на страните:
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни за изясняване на какви
обстоятелства ще бъдат разпитвани поисканите от него двама свидетели, респ. дали същите
ще бъдат при режим на довеждане и дали искането им за разпит е за едни и същи
обстоятелства – чл. 156, ал. 2 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано да уточни предметът и задачите (конкретните
въпроси) към поисканата съдебно-медицинска експертиза, както и какви конкретни
обстоятелства ще установява с това доказателство – арг. чл. 156, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, като контролираща страна в процеса.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
3
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца - препис от
депозирания писмени отговор, а на контролиращата страна - с препис от исковата молба и от
отговора.
УКАВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, с писмена молба, да уточни: 1. за изясняване на какви
обстоятелства ще бъдат разпитвани поисканите от него двама свидетели, респ. дали същите
ще бъдат при режим на довеждане и дали искането им за разпит е за едни и същи
обстоятелства и 2. предметът и задачите (конкретните въпроси) към поисканата съдебно-
медицинска експертиза, както и какви конкретни обстоятелства ще установява с това
доказателство, като му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в указания срок исканията му
ще бъдат оставени без уважение.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4