Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІІІ-127 Година 2017, 13
декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен
граждански състав, на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 472 по описа за
2017г. За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Р.Б.
от гр.П., ул.“Л.“ № ** чрез адвокат РА. Бараков от АК – Благоевград със съдебен
адрес в гр.Благоевград, ул.“Крали Марко“ № 1 против решение № 92/13.12.2016г., постановено
по гр. дело № 343/2015г. по описа на Районен съд – Царево. С това решение е
допусната съдебна делба между Д.К.М. от гр. С, ЕГН: **********, Я.К.М., ЕГН: **********
от гр.П. и Ф.К.М., ЕГН: ********** от гр. С. и Г.Р.Б., ЕГН: ********** от гр.
П. на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 58356.506.106.1 по КККР
на гр.Приморско със застроена площ от 62 кв.м. на два етажа с предназначение
друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 58356.506.106.2 по КККР на
гр.Приморско със застроена площ от 25 кв.м. на един етаж с предназначение
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на
гр.Приморско със застроена площ от 11 кв.м. на един етаж с предназначение
селскостопанска сграда, ведно с прилежащите им идеални части от поземлен имот с
идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско с административен адрес в
гр.Приморско, ул.”Лилия” № 14 с площ от 476 кв.м. при следните квоти: по 16/
идеална част от всеки от гореописаните недвижими имоти за всеки един от ищците
– Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М. и ½ идеална част за ответницата Г. Р.Б..
Едновременно с това, съдът отхвърля иска на Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М. против Г. Р.Б.
за делба на поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско
с административен адрес в гр.Приморско, ул.”Лилия” № 14 с площ от 476 кв.м. Иска
се от съда да отмени първоинстанционното решение и да реши спора по същество
като отхвърли исковете за делба.
Въззивната страна изразява недоволство
от първоинстанционното решение и твърди, че същото е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Релевира оплакване, че първоинстанционният съд е дал ход на
делото в съдебно заседание на 28.11.2016г. в нарушение на чл.142, ал.2 от ГПК
без да зачете представеното медицинско направление изх.№ 3700/24.11.2016г., с
което й е назначено домашно лечение в периода от 24.11.2016г. до 02.12.2016г. Акцентира
върху факта, че е пенсионерка и болничен лист за заболяването й не се издава. Посочва,
че свидетелят Р.Н. не е редовно призован за съдебното заседание на 28.11.2016г.
Заявява, че съдът не се е произнесъл по искането за съдебно удостоверение,
касателно адресната регистрация на ищеца Я.М. и по искането за разпит на трети
свидетел, който да установи по кое време е изградена сградата с идентификатор
58356.506.106.3.
В жалбата Б. развива доводи за нарушения
на материалния закон, които обобщава в четири пункта: 1. съдът не се е произнесъл
защо приема, че поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 и площ от 476 кв.м.
е съсобствен; 2. съдът не се е произнесъл защо приема, че сграда с
идентификатор 58356.506.106.3 и площ от 11 кв.м. е съсобствена, след като
същата не е отразена в нотариален акт № **, том ***, дело № 2877/1981г. на
нотариус при БРС, от който ищците черпят права. 3. твърди, че е във влошени
отношения със свидетелката С. П. и посочва причините за това в 6 отделни
пункта; 4.съдът не е изложил съображения, защо отхвърля възражението за
придобивна давност. Позовава се на множество подкрепящи възражението
доказателства и ги анализира изчерпателно.
В съдебно заседание Б. се представлява
от адвокат Бараков и адвокат Тасков, които в първото съдебно заседание правят
уточнение на спорния предмет и заявяват, че не поддържат жалбата против
решението в отхвърлителната част. Поддържат оспорването на решението в частта,
в която е допусната делба на сградите и ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответните страни - Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М.
представят писмен отговор, в който се противопоставят на възражението за нарушение
на чл.142, ал.2 от ГПК. Твърдят, че Б. не е представила медицинско удостоверение
по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което да е посочено изрично, че заболяването й не позволява
явяване в съдебно заседание. Намират за неправилно твърдението в жалбата, че
спорните 30 кв.м. са присъдени на ответницата еднолично. Квалифицират като
несъстоятелно възражението на Б., че е единствен собственик на сградата с
идентификатор 58356.506.106.3. Посочват, че влошените отношения на Б. със
свидетелката П. рефлектират върху тях по идентичен начин. Заявяват, че отхвърлянето
на възражението за придобивна давност е мотивирано и се позовават на ТР №
1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изразяват становище за
преклузия на доказателствените искания, направени в жалбата.
В съдебно заседание ответните страни се
представляват от адвокат Трифонова от БАК, която ангажира доказателства и
пледира за отхвърляне на жалбата. Прави искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
От фактическа страна по делото е
установено, че на 09.11.1981г. Г.Р.Б. продава на родителите си Р.Г.Р. и Ф.С. Р.
следния недвижим имот: дворно място в гр.Приморско, представляващо парцел X в кв.17 по плана на града с площ
от 446 кв.м. при граници: изток – парцел IX; запад - парцел XI, север – парцел V и юг – улица, ведно с построените
в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 60,30 кв.м. и лятна кухня с
площ от 19,20 кв.м. за сумата от 5 000 лева. Продажбата е обективирана в
нотариален акт № **, том ***, дело № 8877/09.11.1981г., извършен от нотариус
при Районен съд – Бургас. Поземленият имот е отразен в КККР на гр.Приморско,
одобрена със заповед № РД-18-106/09.12.2008г. на изпълнителния директор на АГКК
с идентификатор 58356.506.101 и с площ от 443 кв.м. в урбанизирана територия с
начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10м. до 15м.). В
кадастралната карта са отразени и находящите се в имота 3 сгради, а именно:
двуетажна сграда с идентификатор 58356.506.106.1 със застроена площ от 62 кв.м.
и предназначение – друг вид сграда за обитаване; едноетажна сграда с
идентификатор 58356.506.106.2 със застроена площ от 25 кв.м. и предназначение –
селскостопанска сграда и едноетажна сграда с идентификатор 58356.506.106.3 със
застроена площ от 11 кв.м. и предназначение – селскостопанска сграда (скица №
15-406590/17.09.2015г., издадена от началника на СГКК – Бургас).
На 07.02.1987г. Р. Г.Р. почива и оставя
следните наследници: Ф.С. Р. – съпруга, Г.Р.Б. – дъщеря и В. Р.М. – дъщеря. На
16.01.1992г. умира Ф.С. Р..
През 2007г. Б. предявява иск с правно
основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД против В. М. за обявяване нищожността
(като привиден) на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **,
том ***, дело № 8877/09.11.1981г. Искът е отхвърлен със съдебно решение №
46/25.08.2008г., постановено по гр.д. № 195/2007г. на Царевски районен съд,
потвърдено с решение № ІІ-236/11.03.2009г. по в.гр.д. № 830/2008г.
През 2012г. Б. предявява ревандикационен
иск против С.П., Н.П. и В.П. за правото на собственост върху 30 кв.м. от
недвижими имот с идентификатор 58356.506.106. Искът е уважен с влязло в сила
съдебно решение № I-30/04.03.2014г.
на Окръжен съд – Бургас, постановено по в.гр.д.№ 1623/2013г.
На 03.12.2014г. В. Р.М. почива и оставя
за наследници децата си Д.К.М., Ф.К.М. и Я.К.М.. На 20.08.2015г. последните
изпращат до Б. нотариална покана за доброволно разделяне на имота и за
разпределяне на ползването му.
На 02.10.2015г. Д.М., Ф.М. и Я.М.
предявяват срещу Б. иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор
58356.506.106, находящ се в гр.Приморско, ул.”Лилия” № 14 с площ от 476 кв.м.,
ведно с построените в имота сгради, представляващи: сграда с идентификатор
58356.506.106.1 с площ от 62 кв.м.; сграда с идентификатор 58356.506.106.2 с
площ от 25 кв.м. и сграда с идентификатор 58356.506.106.3 с площ от 11 кв.м. В
отговор на исковата молба Б. оспорва иска и прави възражение за придобиване на
½ идеална част от имотите по давност в резултат на спокойно и
необезпокоявано владение, продължило от смъртта на майка й Ф.Р. – 16.01.1992г.
до 09.12.2015г., включително и към датата на предявяване на иска. Оспорва
твърдението в исковата молба за несъществуваща сграда с идентификатор
58356.506.106.3 с площ от 11 кв.м. и твърди, че същата не е наследствена, а е
изградена от нея и е предназначена за живеене (независимо, че в кадастралната
карта е отразена като селскостопанска сграда). Представя доказателства и
съдебни решения, които установяват ревандикиране на 30 кв.м. от съседния имот с
идентификатор 58356.506.108, собственост на С.И.П., Н.В.П. и В.В.П. и съдебни
решение по спорове за отразяване на процесния и съседните му имот в
кадастралната карта, респ. за изменението й.
След обездвижване на исковата молба и
приети уточнения, Царевският районен съд произнася определение №
169/118.2016г., с което включва в делбената маса следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско с
административен адрес в гр.Приморско, ул.“Лилия“ № 14 с площ от 476 кв.м.,
ведно с построените в имота: сграда с идентификатор 58356.506.106.1 със
застроена площ от 62 кв.м. на два етажа с предназначение: друг вид сграда за
обитаване; сграда с идентификатор 58356.506.106.2 по КККР на гр.Приморско със
застроена площ от 25 кв.м. на един етаж с предназначение: селскостопанска
сграда и сграда с идентификатор 58356.506.106.3 по КККР на гр.Приморско със застроена
площ от 11 кв.м. на един етаж с предназначение: селскостопанска сграда.
По делото е извършена и приета
съдебно-техническа експертиза, която заключава, че от поземлен имот с
идентификатор 58356.506.106 не могат да се обособят два отделни самостоятелни
поземлени имота, които да съответстват на изискванията на ЗУТ и на чл.19, ал.1
от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени
зони. Експертизата заключава още, че в поземления имот не може да се обособи
ново застроително петно, както и да се отдели реална част от него и да се
обособи като самостоятелен обект.
По делото е разпитан свидетеля И. И.,
воден от ищцовата страна, който твърди, че ответницата Б. е идвала в имота само
през лятото и е препятствала ползването му от ищците. Заявява още, че след
смъртта на дядо Р., Д. е ползвал навес, а Я. е държал в имота лодка, скутер и мотор.
Посочва, че между сестрите Г. и В. е имало споразумение за ползването на имота
– една година от едната сестра и една година от другата сестра, както и факта,
че В. е направила ремонт преди около осем години.
По делото е разпитана свидетелката С.П.,
водена от ищцовата страна, която заявява, че през последните 10 години имотът е
ползван от двете сестри, независимо, че В. има друг имот в Приморско. През
2012г. В. е „стегнала“ имота за отдаването му под наем, но е била препятствана
от Г., която започнала „да прави скандали“. След това е изнесла вещите на ищците,
а част от тях – унищожила. Свидетелските показания са изслушани в съдебно
заседание на 28.11.2016г., когато е даден ход на делото при направено от
ответницата искане за отлагане, поради заболяване.
С решение № 92/13.12.2016г., Царевският
районен съд допуска съдебна делба между Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М. и Г.Р.Б. на
сгради с идентификатор № 58356.506.106.1, № 58356.506.106.2 и № 58356.506.106.3,
ведно с прилежащите им идеални части от поземлен имот с идентификатор
58356.506.106 по КККР на гр.Приморско с административен адрес в гр.Приморско,
ул.”Лилия” № 14 с площ от 476 кв.м. при следните квоти: по 16/ идеална част от
всеки от гореописаните недвижими имоти за всеки един от ищците – Д.К.М., Я.К.М.
и Ф.К.М. и ½ идеална част за ответницата Г. Р.Б. С това решение съдът
отхвърля иска на Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М. против Г.Р.Б. за делба на поземления
имот с идентификатор 58356.506.106 и площ от 476 кв.м. В мотивите съдът приема,
че по делото не е установена промяна в намерението на ответницата за своене на
делбените имоти за себе си чрез изявени правни и фактически действия, поради
което същата не е едноличен собственик на имота, придобит чрез давностно
владение в продължение на 10 години. В мотивите съдът се позовава на
съдебно-техническата експертиза, според която поземления имот е неподеляем, а
сградите в него са изпълнени в режим на хоризонтална етажна собственост, поради
което ги обслужва като неделима според предназначението си обща част и отхвърля
иска за допускането на имота до делба.
С определение № 811/20.05.2017г.,
постановено от настоящия въззивен състав, на основание чл.266, ал.3 от ГПК е
допуснато събиране на гласни и писмени доказателства.
Повторно е изслушано вещото лице инж.Раканова,
извършила съдебно-техническата експертиза в първоинстанционото производство.
Вещото лице твърди, че сграда с идентификатор 58356.506.106.3 е с височина
1,97м. и площ 11 кв.м. Вратата е широка около 0,70м. - 0,90м. и през нея не
може да премине дървена лодка. Постройката е изпълнена от бетонови блокчета,
без мазилка. Достъпът до тази постройка е осигурен чрез коридор и към момента
на огледа същата се използва за живеене. Фасадата на къщата е изпълнена с
вароциментова пръскана външна мазилка и с налични„допълнителни измазвания и
кърпежи” от ремонт.
Във въззивното производство е разпитан
свидетеля И. Д., посочен от въззивната страна Б.. Свидетелят твърди, че познава
имота от 2002г., защото е почивал в него. Първоначално е бил на квартира, но
впоследствие (от 2003г.) е започнал да гостува, поради създадените приятелски
отношения. Заявява, че наследодателката на въззиваемите страни, В. е идвала в
имота, за да настанява гости, но не е била допусната от Б..Продължителността на
престоя му е била около 10 дни през лятото, през които не е виждал синовете на В..
През 2015г. е посетил Б. в края на сезона, когато съвместно са „зазимили”
къщата. Свидетелят твърди, че лодката на Я. е поставена на колесар пред къщата,
на тротоара и предполага, че същата не може да влезе в постройките. Според
свидетеля, през 2016г. Я. прави опит да внесе лодката в двора, но Б. не му
позволява. Посочва, че сградите се поддържат от лице на име Р., по възлагане от
въззивницата. Познава свидетелката С.П. и заявява, че същата е преместила
оградата към двора, с което е направила невъзможно влизането на кола. Описва
състоянието на етажите от жилищната сграда и заявява, че Г.Б. използва лятната
кухня. Категоричен е, че в складовото помещение не може да влезе лодка.
В хода на въззивното производство е
допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, която заключава, че в
имота има три сгради, които са отразени в кадастралната карта по начина, по
който са били отразени в неодобрения кадастрален план от 1979г. Към момента на
огледа вещото лице не констатира съществуващ навес в имота. Посочва, че
сградата е построена преди 1961г. без налични към момента строителни книжа.
Такива не са открити и за лятната кухня. Описва състоянието на фасадата.
Заключението на съдебно-техническата експертиза е оспорено от процесуалния
представител на въззиваемите страни.
По делото са изслушани показанията на
свидетеля Л. К., който твърди, че от 2000 година посещава имота през лятото
Винаги е посрещан от въззивната страна Б. и сина й Р.. Знае, че имотът е на Г..
Виждал е лодка пред двора, но никога вътре. Мотоциклет не е виждал. Известни са
му влошените отношения между Б. и съседката й С.П.. Знае, че ремонтите се
извършват от лице на име Р. по възлагане от Г.. Свидетелства за наличен навес в
двора, долепен до помещението, в което нощува Р.. Заявява, че първият етаж от
къщата е в много лошо състояние и необитаем.
По делото са изслушани и показанията на
свидетеля Г. А.. Същият твърди, че е израснал в съседната къща и познава добре
страните. Заявява, че В. е стопанисвала къщата до смъртта си през 2014г. и е
отдавала под наем стаи на туристи. Според свидетеля, Р. и Г. рядко са
посещавали имот, предимно през лятото. Първият етаж винаги е бил обитаем. След
смъртта на В. дворът е запустял и обрасъл. Твърди, че Д. е държал лодката си в
двора на къщата до 2017г., когато същата е изнесена на тротоара, а Я. е
съхранявал мотоциклета си под навес в двора. А. свидетелства още, че процесният
имот е бил на дядо му, който го продава на „баба Фроса“. Знае, че В. е
управлявала имота, както и че страните по делото са имали конфликт за него.
В производството пред Окръжен съд–
Бургас е разпитан свидетелят Т. К., посочен от въззивната страна. Според неговите
показания, къщата е била собственост на брат му С.П.К., който я продава на дядо
Р. и баба Ф.. Категоричен е, че са платили парите на брат му. След смъртта на
дядо Р., къщата е посещавана и поддържана през лятото от Г.. Твърди, че не е
виждал В. да ползва имота в периода от 2004г. до 2005г.
По делото са приети материалите по ДП № 9/2017г. на Районна прокуратура
–Царево, жалба до ОП – Бургас и решение № 8436/30.06.2017г., постановено от
Върховен административен съд по АХД № 5383/2016г.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Оспорването на решението в
отхвърлителната част е оттеглено в съдебно заседание на 15.05.2017г. и
производството в тази част е прекратено с протоколно определение от същата
дата. Жалбата против решението в частта, в която е допусната делба на сградите,
изхожда от надлежна страна и е подадена в законоустановения срок. Поради това,
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част, е валидно.Постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решенето е допустимо – произнесено е при
наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните във
въззивното производство и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Решението в обжалваната част е правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл.344, ал.1 от ГПК с решението за допускане на делбата съдът се произнася
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
съделител. Съдебната делба е особено исково производство, чрез което се
установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване
на съсобствеността. Поради особения характер на това производство, въпросите,
които се разрешават в първата му фаза са между кои страни е възникнала
съсобственост, за кои имоти и в какви части. В конкретния случай, с решение № 92/13.12.2016г.
районния съд е допуснал да се извърши съдебна делба между Д.К.М., Я.К.М. и Ф.К.М.
и Г.Р.Б. на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 58356.506.106.1
със застроена площ от 62 кв.м. на два етажа с предназначение друг вид сграда за
обитаване; сграда с идентификатор 58356.506.106.1 със застроена площ от 25
кв.м. на един етаж с предназначение селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 58356.506.106.3 със застроена площ от 11 кв.м. на един етаж с
предназначение селскостопанска сграда, ведно с прилежащите им идеални части от
поземлен имот с идентификатор 58356.506.106 по КККР на гр.Приморско с
административен адрес ул.“Лилия“ № 14 с площ от 476 кв.м. при следните квоти:
по 1/6 идеална част от недвижимите имоти за всеки един от ищците Д.М., Я.М. и Ф.М.
и ½ идеална част за Г.Б..
С
това решение съдът е отхвърлил иска за делба на поземлен имот с идентификатор
58356.506.106. Решението в отхвърлителната част е стабилизирано и не подлежи на
проверка в настоящото въззивно производство.
По делото не се спори
между кои страни и в какви части е възникнало наследяване на процесните имоти. Спорният въпрос е изтекла ли е в
полза на ответницата и въззиваема страна Б. давността по чл.79 от ЗС и
придобила ли е същата сградите на оригинерно правно основание. Отговорът на
този въпрос е отрицателен и следва от анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Придобивната давност се
определя от правната доктрина като оригинерен способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната
уредба на правния институт придобивна давност се съдържа в глава VIII от Закона за собствеността. Според
чл.79, ал.1 от този закон правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Анализът на
цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи фактическия й
състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2.
изтичане на 10 годишен период от време. Други предпоставки за придобиване на
вещно право по давност законът не предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично
волеизявление по чл.120, вр. с чл.84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т.2
от ТР № 4/17.12.2012г., прието от ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл.69 от ЗС е регламентирана
презумпцията за владение - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на владението (corpus) съвпада с този на държането.
Поради това, за да се трансформира упражняването на фактическата власт от
държане във владение е необходимо да се изрази ясно и недвусмислено намерението
за своене (animus domini).
Тежестта да установи тези факти – владението и продължителността му в течение
на десет години без прекъсване, се носи от страната, която черпи благоприятни
правни последици от осъществяването им и която се позовава на давността като
способ да придобие правото на собственост. В конкретния случай това е
въззивната страна Б.. За установяване на релевантните за спорното
правоотношение юридически факти, пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите
И.Д., Л.К. и Т.К.. Представени са и са приети съдебни решения по водени от Б.
искови и административни съдебни производство, както и материалите по
образувани наказателни досъдебни производства. От показанията на свидетелите Д.
и К. действително се установява, че Г.Б. е използвала и поддържала процесните сгради
през летния сезон. Същата е живяла в една от тях - лятната кухня, а стаите е
отдавала под наем. Възприятията на Д. и К. обаче, са за кратък отрязък от време
– първият за 10 дни през лятото, когато е почивал в процесния имот,
първоначално като наемател, а после като гост, а вторият за по-дълъг период, но
отново през летния сезон. Освен това, Д. твърди, че сестрата на Б. - В. също е
идвала в имота, за да настанява гости, но не е била допусната. Свидетелят К.
еднозначно заявява, че къщата е посещавана и ползвана през лятото от Б., но
впечатленията му за отсъствие на В. М. са само за периода от 2004г. до 2005г. На
тези показания противостоят възприятията на свидетелите И. и П., които са
изложени пред първата инстанция и показанията на свидетеля Г.А., дадени пред
въззивната инстанция. Според първия свидетел между сестрите Г. и В. е имало
споразумение за ползването на имота – една година от едната сестра, една година
– от другата сестра. Същият посочва още, че В. е извършила ремонт на сградите
преди осем години и твърди, че след смъртта на дядо А. Д. е ползвал навес в
имота, а Я. е съхранявал лодка, мотор и скутер. Според показанията на С.П.
имотът през последните 10 години е ползван от двете сестри, но през 2012г. Б. е
препятствала сестра си да го отдаде под наем. В този смисъл са и твърденията на
Анастасов, който е израснал в съдената къща. Същият твърди, че сградите са
стопанисвани от В. до смъртта й през 2014г. и тя ги е отдавала под наем на
туристи. Фактите, обективирани в показанията на втората група свидетели кореспондират
на фактите, отразени в писмата на Б. до сестра й, приети без оспорване от
първата инстанция. От съдържанието на писмата се установява, че между сестрите Г.
и В. съществува спор за фактическата власт върху имота и за използването му
през лятото. Обсъдени отделно и в съвкупност, показанията на свидетелите и
писмените доказателства не установяват, че Б. е упражнявала фактическата власт
непрекъснато и несмущавано. В практиката си, Върховният касационен съд се е
установил трайно на становището, че когато правото на собственост върху
недвижим имот е придобито на основание наследствено правоприемство, какъвто е
настоящият случай, всеки от сънаследниците, който държи имота, упражнява
фактическата власт за своята част и е държател на частта на останалите. За да
установи само своята фактическа власт, с намерението да свои само за себе си,
наследникът трябва да даде външен израз на намерението си. Субективното отношение
и намерение трябва да бъдат ясно и недвусмислено манифестирани пред собствениците
на вещта и пред всички правни субекти. Несъмнено трябва да бъде и отблъскването
на владението на останалите съсобственици в продължение на 10 години. В
настоящия случай това не е постигнато. Ангажираните от Б. доказателства не
установят еднозначно и непротиворечиво, че същата е упражнявала спокойно и
несмущавано владение върху сградите в продължение на 10 години.
Поради това, настоящият
съдебен състав намира, че въззивната страна не е провела необходимото пълно и
пряко доказване на твърдението за придобиване на делбените сгради чрез
давностно владение и възражението й е неоснователно. Обстоятелството, че Б. е
инициирала и провеждала искови и административни съдебни производства и е
сезирала правоохранителните органи за нарушения на правото на собственост, не
променя този извод, тъй като това са действия на обикновено управление със
съсобствен имот, а не такива по отблъскване на владението на съсобствениците. Отделно
от това, по делото е документирано, че В. М. е заплащала данъци за имота и за
сградите за 2000г., 2005г., 2006г. и 2007г.
Изложеното дотук
обосновава извод, че след смъртта на Ф.Р. сестрите В. М. и Г.Б. са упражнявали
фактическата власт върху процесните сгради при съвладение и никоя от тях не е
отблъснала владението на другата съсобственица. При това положение, решението
на районния съд, с което е допусната делба на сградите в поземлен имот с
идентификатор 58356.506.106 е правилно, обосновано и съответно на
събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав споделя напълно
изложените в решението мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е
възражението на Б. за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
производствените правила. Доказателствата, които въззивната страна е била
препятствана да събере пред районния съд, са допуснати и събрани от въззивната
инстанция, но същите не водят до извод, различен от този на районния съд.
Възражението на Б. за
еднолична собственост на сграда с идентификатор 58356.506.106 също е
неоснователно. Действителнотази сграда не е предмет на продажбата, обективиранав
нотариален акт № **, том ***, дело № 2877/09.11.1981г.,но същата е нанесена в
кадастралната карта, за което свидетелства приложената по делото скица №
6034/13.03.2009г., издадена от началника на СГКК – Бургас.От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изслушано пред въззивната инстанция се
установява, че трите сгради в имота са отразени в кадастралната карта по
начина, по който същите са били отразени в неодобрения кадастрален план на
гр.Приморско от 1979г. По делото не се твърди и не се установява за тази сграда
да е учредено право на строеж в полза на Б. и да е издадено разрешение за
строеж. Обстоятелството, че в удостоверение за данъчна оценка изх.№
**********/09.11.2015г. Б. е посочена като единствен собственик на сградата, не
променя този извод. Това удостоверение се издава въз основа на данните от
декларация по чл.14 от ЗМДТ и няма удостоверителни функции за правото на
собственост върху имотите, чиято оценка онагледява.
Неоснователно е и
възражението за липса на съображения в решението относно отхвърленото
възражение за давност. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е
аргументирал извода си за недоказаност на възражението като се е позовал на ТР
№ 1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г.
По изложените съображения, въззивната
жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата
на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им. Това правило намира приложение в случаите, в които страните не спорят за
обектите, които трябва да се допуснат до делба, за съсобствеността и за правата
на съсобствениците. В тази хипотеза разноските се присъждат след извършване на
делбата във втората й фаза. Когато искът за делба се оспорва чрез
правоизключващи възражения за съсобственост, какъвто е настоящият случай,
приложение намират правилата на чл.78, ал.2, вр. с чл.81 от ГПК. Според първата
разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Текстът на чл.81
от ГПК задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция.
Като се съобрази с цитираните правни
норми и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да
присъди в полза на въззиваемите страни извършените от тях разходи за водене на
делото в размер на 1 250 лева.
Мотивиран от това, Бургаският окръжен
съд, III
въззивен състав,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/13.12.2016г.,
постановено по гр. дело № 343/2015г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН: ********** от гр.П.,
ул.“Л.“ № ** да заплати на Д.К.М. от гр. С., ЕГН: **********, Я.К.М., ЕГН: **********
от гр. П. и Ф.К.М., ЕГН: ********** от гр. С. съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.