РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Кюстендил, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101466 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №6975/10.07.2023 г.,
депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., против О. Д. Р.,
ЕГН: **********, с адрес: общ. *******, с. **********, ул. "***** *****"
№**.
В исковата молба се сочи, че между Д. Г. Р. и „Юробанк България“ АД
бил сключен Договор за банков потребителски кредит с № FL 926833 от
23.07.2018 г. за сума в размер на 5 614, 08 лв. с краен срок за ползване и
погасяване 12.07.2025 г. Длъжникът преустановил плащанията на дължимите
вноски за главница и лихви и на основание чл. 14 от Договора, на 30.01.2020 г.
Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като длъжникът
бил уведомен за това с връчена му покана по възлагане съгласно чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ чрез ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ. С поканата на длъжника бил даден
срок за доброволно изпълнение по кредита, но такова не последвало, поради
което банката се снабдила с изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 739/2020 г. по описа на КРС. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № 589/2021 г. по описа
на ЧСИ Е. Х., като в хода на изпълнителното производство длъжникът не бил
открит и поканата за доброволно изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. След дадени от съда указания, Банката предявила установителен
иск срещу Д. Р. и било образувано гр. д. № 1951/2021 г. по описа на КРС. В
хода на исковото производство длъжникът починал и на негово място били
1
конституирани законните му наследници: О. Р., Л. Р. и М. Р., като за всеки
един от тях била предявена 1/3 от вземането на банката. Съдът постановил
решение срещу О. Р. за 1/3 от дълга, а именно: 1 832, 92 лв., представляваща
1/3 от общия размер на дължимата главница по кредита; 169, 09 лв.,
представляващи 1/3 от общия размер на дължимата възнаградителна лихва по
кредита за периода 12.10.2018 г. – 30.01.2020 г.; 22, 91 лв., представляващи 1/3
от общия размер на дължимата мораторна лихва по кредита за периода
12.03.2020 г. – 12.05.2020 г.; 18, 20 лв., представляваща 1/3 от общия размер на
дължимите такси по договора за кредит за периода 15.10.2018 г. – 12.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й изплащане.
По отношение на останалите ответници и законни наследници на
кредитополучателя исковете били отхвърлени, тъй като същите извършили
отказ от наследство. С оглед на направените откази и съгласно чл. 53 ЗН съдът
приел, че О. Р. е останал единствен наследник на починалото лице и същият
отговаря за пълния размер на задълженията по кредита.
С оглед изложеното се иска съдът да постанови съдебно решение, с
което О. Д. Р., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* следните суми: 3 665, 85 лв., представляващи
2/3 от общия размер на дължимата главница по кредита от 5 498, 77 лв. на
основание Договор за потребителски кредит № FL 926833/23.07.2018 г.; 271,
50 лв., представляващи 2/3 от общия размер на дължимата възнаградителна
лихва по кредита от 407, 26 лв. за периода 12.10.2018 г. – 30.01.2020 г.; 361, 28
лв., представляващи 2/3 от общия размер на дължимата мораторна лихва по
кредита от 541, 93 лв. за периода 12.11.2018 г. – 12.03.2020 г.; 194, 40 лв.,
представляваща 2/3 от общия размер на дължимите такси по договора за
кредит в общ размер на 291, 60 лв. за периода 20.03.2020 г. – 22.05.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
дапозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор, чрез назначения й особен представител. Сочи се, че предявените
искове са неоснователни и недоказани, тъй като по делото няма данни
ответникът да е приел наследството и същият не е пасивно процесуално
легитимиран.
В отговора се признава, че ответникът е наследник на починалия
длъжник, но няма данни същият да е извършил каквито и да било действия по
приемане или отказ от наследството. Също така се сочи, че ищецът не е
отправил искане до съда на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗН за определяне
срок на О. Р., в който да заяви дали приема оставеното му наследство или се
отказва от него.
Излагат се и подробни съображения за липса на предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че в хипотеза, в
която кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
2
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
Оспорва се размерът на претендираната от ищеца мораторна лихва, като
се излагат твърдения за наличието на анатоцизъм, който е недопустим в
конкретната хипотеза. По изложените съображения се иска отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Направено е възражение по допускането и назначаването на поисканата
с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно уведомено, не
изпраща представител. С депозирана молба се иска даване ход на делото в
отсъствието на представител, поддържа се изцяло подадената искова молба и
уточненията към нея, поставя се допълнителен уточнителен въпрос към
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Ответната страна не се явява, а се представлява от назначения й от съда
особен представител, който поддържа изцяло представения писмен отговор по
съображенията, изложени в него.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена е съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е изслушано в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото заверено копие от Договор за
потребителски кредит № FL 926833 /л. 6-15/ от 23.07.2018 г. ищецът е
предоставил потребителски кредит на Д. Г. Р., наследодател на ответника, в
размер на 5614,08 лв. Приложен е и погасителен план, видно от който се
дължали 84 месечни вноски, всяка от които в размер на 89,61 лв., а последната
– 68,03 лв. Последната вноска е с падеж 12.07.2025 г.
С Покана за изпълнение, адресирана до кредитополучателя, връчена му
лично на 30.01.2020г., Д. Р. бил уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията му по договора за кредит, като му бил
предоставен подходящ срок за доброволно изпълнение.
От представеното удостоверение за наследници с изх.№17-00-
14/07.06.2022 г. е видно, че кредитополучателят е починал на 21.10.2021 г., и
като свои наследници е оставил синовете си О. Р., ЕГН ********** – ответник
по настоящото производство, Л. Р., ЕГН ********** и М. Р., ЕГН **********.
Видно от влязло в сила Решение №304/10.04.2023 г. постановено по гр.
д. №1951/2021 г. по описа на КРС, двамата наследници Л. Р. и М. Р. са се
отказали от наследството на починали кредитополучател и тези откази са
вписани в Особената за това книга към КРС съответно под №78/2021 г. и
№84/2021 г.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която, не е оспорена от страните,
3
поради което съдът кредитира същата като обективно, компетентно и
обосновано изготвена.
От експертно заключение вх. № 12870/08.11.2024 год. /л. 85-103/ на в.л.
М. В. се установява, че по банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя била предоставена сума в размер на 5 614, 08 лева за
текущи нужди. Вещото лице е уточнило, че кредитополучателят дължал такси
и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка, както и че същият декларирал своето изрично
съгласие, незабавно след заверяване на сметката със сумата на разрешения
кредит, Банката да извърши парични преводи от сметката към кредитни и/или
финансови институции, подробно описани в експертното заключение.
Посочва се, че към дължимите по кредита суми била включена и еднократна
застраховка в размер на 514,08 лева, дължима на 23.07.2018г. Вещото лице
посочва, че към 22.05.2023 г. – датата на извлечението на счетоводните книги
на Банката, кредитополучателят дължал следните суми по кредита: главница в
размер на 5498,77 лева, договорна лихва в размер на 507, 26 лева, дължима до
12.01.2020 г. и начислени такси в размер на 291, 60 лева. Съгласно
представената информация вещото лице е заключило, че няма данни за
погасяване на кредита след 22.05.2023 г. - датата на извлечението на
счетоводните книги на Банката.
В съдебно заседание в.л. М. В. допълва изготвеното заключение, като
уточнява, че изчислената на страница 7, точно под таблицата, мораторна
лихва в размер на 541, 44 лева, следва да бъде добавена към отговора на
поставения въпрос 1 на стр.8, раздел V-ти, над точка 2.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика, за да се ангажира
отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е
необходимо те да са приели наследството.
С откриването на наследството наследниците придобиват правото да
получат наследственото имущество и да приемат същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 от ЗНасл. наследството се придобива с приемането му.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява
волята си да го придобие. Приемането на наследството може да бъде както
изрично, така и мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството, като се
вписва в особена за това книга / чл. 49, ал. 2 от ЗНасл. /. Мълчаливо приемане
е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал
право да извърши, освен в качеството си на наследник. Във всички случаи,
4
приемането на наследството не може да се предполага, а трябва да бъде ясно и
недвусмислено, дори и когато е мълчаливо, като конклудентните действия
следва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да
приеме наследството. /Решение № 596/12.06.1991 г. по гр. д. № 353/1991 г. на
ВС, I г. о, Решение № 64/24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2008 г., IV г. о. /
Безспорно в теорията е положението, че при извършени от някои от
наследниците откази от наследство, то частта, от която същите са се отказали,
уголемява дела на останалите наследници, които не са се отказали от него. В
настоящия случая, е установено, че двама от наследници на
кредитополучателя - Л. Р. и М. Р. са се отказали от наследството на починали
кредитополучател и тези откази са вписани в Особената за това книга към
КРС съответно под №78/2021 г. и №84/2021 г. По делото липсват каквито и да
е данни по делото за извършен от ответника О. Д. отказ от наследството на
починалия кредитополучател, поради което и следва да се счита, че цялото
наследствено имущество ex lege би могло да премине в патримониума му.
В настоящия случай ответникът, които е пР.ан по делото по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК, чрез особения си представител адв. К. Д. - П. е оспорил
предявените искове с възражението, че не е приел наследството от своя баща.
По повод така стореното възражение, съдът намира следното: съгласно чл. 60,
ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Наследникът по закон на починало лице е само пР.ан към наследяване. Това
означава, че в патримониума му е възникнало самостоятелно непритезателно
субективно право на наследяване. Съдържанието на това право се състои във
възможността титулярят му да приеме наследството на починалото лице или
да се откаже от него. Упражняването на правото на наследяване, за да породи
правни последици, следва да стане по някои от предписаните в ЗН начини и в
сроковете, посочени в закона. Последиците от упражненото право на
наследяване, в случаите на изявена воля за приемане, са възникване на
наследственото правоприемство - преминаването на имуществото (правата, но
и задълженията) на наследодателя към наследника.
Съгласно Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г. о.
на ВКС, ГК нормата на чл. 48 ЗН съставлява законна презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследство. Че нормата на чл. 48 ЗН има
презумптивен характер и до оборване на тази законова презумпция законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН до доказване на
обстоятелството, че наследството е прието по опис или че е направен правно -
валиден отказ отнаследство, се приема и в редица други решения – вж.
Решение № от 26.02.2015 г. по в. гр. д. № 550/2014 г. на ОС - Видин, Решение
№ 596 от 18.12.2013 г. по в. гр. д. № 911/2013 г. на ОС - Пазарджик, Решение
№ 1431 от 28.07.2015 г. по в. гр. д. № 1211/2015 г. на ОС - Пловдив, Решение
от 05.04.2012 г. по гр. д. № 12751/2009 г. на СГС и др. Ето защо и настоящият
състав, споделяйки изложеното от върховната инстанция в гореупоменатото
решение, счита, че е налице принципната възможност за ангажиране
5
отговорността на наследника О. Р., за който по презумпция следва да се
предполага, че е приел наследството на починалия си кредитополучател до
установяване на противното, а именно – надлежно извършен отказ от
наследството или приемане по опис. Тоест, налице е разместване на
доказателствената тежест, като именно у ответника О. Р. се намира същата да
установи, че не е приел наследството, респ. че го е приел по опис или се е
отказал от него. В последния смисъл следва да се посочи, че няма пречка, при
постановяване на осъдително решение и издаване на изпълнителен лист за
вземането, предмет на съдебния акт, то в изпълнителното производство по
образувано изпълнително дело от взискателя срещу длъжника Р., последният
да установи факта на извършен отказ от наследството. Негова е
доказателствената тежест за това. В същия смисъл е и съдебната практика още
при действието на чл. 326, ал. 2 от отменения ГПК – вж. Решение № 927 от
05.05.1956 г. по гр. д. № 973/1956 г., IV г. о. на ВС.
В настоящия случай, доколкото ответникът се представлява от
назначения му от съда особен представител и последният не би могъл да
изрази воля в смисъл дали пР.аният към наследяване приема или се отказва от
наследството, което зависи изцяло от личната преценка на пР.ания наследник
и се отразява в неговата имуществена сфера, съдът намира, че не бе доказано
по категоричен начин, че О. Р. не е приел наследството, респективно че го е
приел по опис или се е отказал от него.
Предвид гореизложеното, съдът ще пристъпи към преценка на
основателността на заявената претенция спрямо наследника О. Р.. От
представените по делото доказателства се установи, че между ищецът и Д. Г.
Р. бил сключен Договор за потребителски кредит № FL 926833 /л. 6-15/ от
23.07.2018 г. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Що се касае до настъпването на предсрочната изискуемост, съдът
намира следното: от приетите по делото писмени доказателства се установи
безспорно, че кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото вземане по процесния договор, видно от Покана за
изпълнение, от съдържанието на която се установява, че същата е получена
лично кредитополучателя на 30.01.2020г., с което кредитът се обявява за
предсрочно изискуем. Налице са, с оглед уговореното в чл. 14 от процесния
договор, и обективните елементи от правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, а именно – просрочието на една или повече
погасителни вноски. Тоест, за упражняването на потестативното право на
кредитора да направи цялото задължение предсрочно изискуемо, съгласно
6
условията на договора, е достатъчно наличието на една-единствена вноска в
просрочие, каквато в случая е налице.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за главница за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По делото бе
установено, че процесният договор за кредит е действителен, сключен
съгласно изискванията на закона, и е породил облигационните си последици
между страните. Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно изготвено,
дължима по сключения Договор за потребителски кредит № FL 926833 /л. 6-
15/ от 23.07.2018 г., се явява сумата за главница в размер на 5 498, 77 лв.,
поради което искането ще бъде уважено така, както е заявено – за 2/3 от
посочената сума, а именно – за сума от 3 665, 85 лв. Дължима се явява и
законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023 г. (датата на
депозиране на настоящата искова молба в съда) до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва, съдът счита, че
по своята същност договора за потребителски кредит включва предоставяне
на финансова услуга срещу определена цена, а именно възнаградителната
лихва. Цената за ползваната услуга се дължи, доколкото тя е договорно
задължение и изпълнение на това задължение се следва. Доказаният,
посредством специалните познания на експерта в областта, размер на
възнаградителната лихва по процесния договор за кредит за процесния период
е 507, 26 лв. Тоест, дължимата от ответника договорна лихва възлиза на 271,
50 лв., за каквато сума е и претенцията, поради което съдът ще я уважи в
цялост.
По предявения иск за мораторната лихва в размер на 361, 28 лева,
дължима за периода 12.10.2018 г. – 12.05.2020 г., представляваща 2/3 от общия
дължим размер 541, 83 лева, съдът намира следното: Съгласно чл. 9 от
процесния договор кредитополучателят дължи обезщетение за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава,
чийто размер се определя от Министерски съвет. В приетото по делото
експертно заключение, обаче, вещото лице е стигнало до извода, че за периода
12.10.2018 г. – 12.03.2020 г. лихвата за просрочие възлиза на 17, 5 %. Само за
периода 13.3.2020 г. – 12.05.2020 г. наказателната лихва е начислена на база 7,
5 %, т. е. налице е намаляване на лихвения процент, като за този период –
13.03.2020 г. – 12.05.2020 г., видно от табличната част на експертизата е, че
начислената лихва е в размер на 68, 73 лв. Така, съдът намира претенцията за
присъждане на мораторни лихви за частично основателна. Ищецът
претендира начисляване на законна лихва върху договорения лихвен процент.
Става дума за анатоцизъм – претендиране на лихви върху лихви. Анатоцизмът
е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ
случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо само между търговците, пред каквато хипотеза не сме изправени в
случая. Поради това и искът за мораторна лихва ще бъде уважен само за сума
от 45, 82 лв., дължима за периода 12.03.2020 г. до 12.05.2020 г.,
представляваща 2/3 от дължимата се мораторна лихва в размер на 68, 73 лв.,
7
като за горницата, до пълно претендирания такъв от 361, 28 лв. ще бъде
отхвърлена като неоснователна.
Вземането за такси в размер на 194, 40 лв., представляващ 2/3 от общия
размер от 291, 60 лв. на дължимите такси по договора за кредит за периода
15.10.2018 г. – 12.05.2020 г., съдът намира също за частично основателно.
Съгласно приетото експертно заключение дължимите по кредита такси
възлизат в общ размер на 291, 60. Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се
отпуска по сметка в банката на името на кредитополучателя, за откриването
на която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна
сметка. Съгласно ал. 2 освен таксите посочени в чл. 5 от договора
кредитополучателят дължи и такси и комисиони за обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, съгласно ОУ
за откриване, водене и разкриване на сметки на ФЛ и Тарифата на банката.
Съгласно чл. 5, т. 2 кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за
обслужване на разплащателна сметка по потребителски кредит в размер на 3,
50 лв. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира
от кредитополучателя такси и комисиони за допълнителни услуги, каквато е и
таксата за обслужване на разплащателна сметка. Последната се дължи на
посоченото в договора основание и при редовно изплащане на дълга. Същата
е предвидена в размер на 3, 50 лв. месечно, като съгласно заключението на
вещото лице, така начислената таксата възлиза в размер на сумата от 54, 60 лв.
или дължимият от ответника размер на същата се определя на сума от 36, 40
лв. По отношение на остатъка от претендираната сума за такси, вещото лице е
посочило, че същият е за начислени такси за ограничаване на негативните
последици при просрочие, която сума варира, според допуснатата забава.
Начисляването на такава такса обаче не е свързано с предоставянето
допълнителни услуги, а съставлява санкционна последица от забавата на
длъжника. От тук следва, че поради противоречие на същата с чл. 10а, ал. 2
ЗПК искът за горницата над 36, 40 лв. до пълния размер на претенцията за
такси от 194, 40 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски
принципно се дължат и на двете страни. Ищецът е ангажирал доказателства,
включително е представен списък по чл. 80 от ГПК, за сторени разноски в
настоящото производство, както следва: 296, 63 лв. платена държавна такса;
850, 35 лв. – адвокатски хонорар; 749, 30 лв. – депозит за особен
представител; 400, 00 лв. – депозит за вещо лице, или сумата в общ размер на
2 296, 28 лв., от която следва да му бъде присъдена сумата от 2 054, 25 лв. На
ответникът също се следват разноски съобразно отхвърлената срещу него част
от претенцията, но доколкото в настоящото исковото производство, същият е
защитаван от назначен особен представител адв. К. Д. - П. от АК – Кюстендил
и като се има предвид, че задължението за заплащане на възнаграждение на
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е регламентирано
като задължение на ищеца и същото не зависи от изхода на делото, съдът
счита, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
По обжалваемостта:
8
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1, прел. 1 и 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, О. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. *********, ул. „***** ******“
№ ** в качеството си на наследник на кредитополучателя Д. Г. Р., притежавал
ЕГН: **********, с адрес: с. *******, да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумите, както следва: 3 665, 85 лв.,
представляващи 2/3 от общия размер на дължимата главница по кредита от 5
498, 77 лв. на основание Договор за потребителски кредит № FL
926833/23.07.2018 г.; 271, 50 лв., представляващи 2/3 от общия размер на
дължимата възнаградителна лихва по кредита от 407, 26 лв. за периода
12.10.2018 г. – 30.01.2020 г.; 45, 82 лв., представляващи 2/3 от общия размер на
дължимата мораторна лихва по кредита от 541, 93 лв. за периода 12.03.2020 г.
– 12.05.2020 г.; 36, 40 лв., представляваща 2/3 от общия размер на дължимите
такси по договора за кредит в общ размер на 291, 60 лв. за периода 15.10.2018
г. – 12.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.07.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите, КАТО ЗА ГОРНИЦАТА над 45, 82 лв.
до пълно заявения размер на претенцията от 361, 28 лв. за мораторна лихва,
както и за горницата над 36, 40 лв. до пълно заявения размер на претенцията
от 194, 40 лв. за такси – отхвърля исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА О. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. *************, ул.
„***** *****“ № ** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 2 054, 25 лв. (две хиляди петдесет и четири лева и 25 ст.),
представляваща сторени от ищеца деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9