№ 14220
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110110393 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Р. Т. С., С. Т. С. и В. А. А. (починала в хода на производството и наследена от
другите двама ответници като нейни единствени законни наследници), с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. С. да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 861,18 лева – главница, от която сумата 828,56
лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 32,62 лева, представляваща 1/2 част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 94,83 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.01.2022
г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника С. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 861,19 лева – главница, от
която сумата 828,57 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 32,62 лева, представляваща
1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С. С. да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 94,82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
1
31.08.2019 г. до 27.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Р. Т. С., С. Т. С. и В. А. А., в качеството си
на собственици на процесния имот, били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на
енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 135, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ София” ООД.
През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в
края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на
ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Р. Т. С., С. Т. С. и
В. А. А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата от
никой от тях.
В хода на производството, а именно на 25.07.2023 г. е починала ответницата В. А. А.,
поради което с разпореждане № 107774 от 29.08.2023 г. същата е била заличена като страна
по делото. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., същата оставила за свои законни наследници другите двама ответници – Р. Т. С. (дъщеря)
и С. Т. С. (син). С оглед настъпилото в хода на делото правоприемство в първото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е уточнил, че претендира процесните
вземания от двамата ответници при равни части, т.е. по ½ от всеки от тях.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Симеонова. Процесуалният представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответниците Р. Т. С. и С. Т. С., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Ответникът С. е депозирал възражение, в което е оспорил предявените
вземания като погасени по давност.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
От събраните по делото писмени доказателства – Заповед № ИК-3666 от 10.10.1975 г.
на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет и справка
от Национална база данни „Население“, безспорно се установява, че през исковия период
ответниците Р. Т. С. и С. Т. С., както и техният наследодател В. А. А. са били съсобственици
на процесното жилище, придобито по наследство от Т.С.А., и като такива са притежавали
качеството „клиенти на топлинна енергия“. Съгласно действащата към датата на възникване
на облигационните отношения между страните разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Придобивайки правото на
собственост върху имот в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, ответниците
са получили качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
След смъртта на В. А. А. процесното жилище е останало в съсобственост на двамата
ответници при равни квоти (по ½ идеална част) на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото не се
установява през процесния период правото на собственост да е било прехвърлено от
ответниците или да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период е съществувало валидно облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Ответниците не оспорват количеството на реално доставената до процесния имот
топлинна енергия, нейната цена, размера на претендираното вземане, настъпването на
изискуемостта на предявените вземания за главница и размера на дължимата за исковия
период мораторна лихва. Единственото възражение, наведено от ответника С. С. в негово
становище от 16.08.2023 г., е за погасяване на част от процесните вземания по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда така наведеното възражение.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно и за да бъде надлежно сезиран
съдът, е необходимо възражение от ответника, с което да се позове на изтеклия в негова
полза давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК обаче това възражение трябва
да бъде направено в предвидения в чл. 131 ГПК едномесечен преклузивен срок за отговор на
исковата молба. С изтичането на този срок ответникът губи възможността да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни за него към този момент
факти, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС е
прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат
3
да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за
погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред
въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство) не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките
на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са
актуални при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.).
Съобразявайки цитираната задължителна съдебна практика, съдът намира, че
направеното от ответника С. С. възражение за изтекла погасителна давност едва в неговото
становище от 16.08.2023 г. е преклудирано. Препис от исковата молба и приложенията към
нея са получени лично от ответника на 07.05.2022 г. Едномесечният срок за депозиране на
отговор е изтекъл на 07.06.2022 г., но такъв не е депозиран. В хода на производството няма
наведени твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до
неспазване на законовия едномесечен срок. Възражение за изтекла погасителна давност е
направено едва на 16.08.2023 г. след насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. Ето защо така наведеното извън срока по чл. 131 ГПК възражение за погасяване
на част от претендираните вземания по давност е преклудирано и не следва да бъде
разглеждано. Други възражения или оспорвания на претенциите на ищеца не са наведени от
никой от ответниците.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че квотите на
ответниците в съсобствеността са равни, т.е. всеки притежава по ½ идеална част. Тези квоти
не са оспорени в хода на производството. Следователно, всеки от субективно съединени
искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е представил
списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило
следните разноски: 118,89 лева за внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответниците Р. Т. С. и С. Т. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД направените в настоящото производство разноски в общ размер на 218,89 лева
за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, разпределени между тях по
равно, т.е. по 109,44 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Р. Т. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 135, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 861,18 (осемстотин шестдесет и един
лева и 18 ст.) лева – главница, от която сумата 828,56 лева, представляваща 1/2 част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 135, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, и сумата 32,62 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 94,83 (деветдесет и четири лева и 83 ст.) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.01.2022 г.
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 135, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 861,19 (осемстотин шестдесет и един
лева и 19 ст.) лева – главница, от която сумата 828,57 лева, представляваща 1/2 част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 135, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, и сумата 32,62 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 94,82 (деветдесет и четири лева и 82 ст.) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р. Т. С., ЕГН **********, с поС.ен
адрес гр. София, АДРЕС, ап. 135, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 109,44
(сто и девет лева и 44 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С. Т. С., ЕГН **********, с поС.ен
адрес гр. София, АДРЕС, ап. 135, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 109,44
(сто и девет лева и 44 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6