Р Е Ш Е Н И Е
16.10.2018г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и пети септември |
Четиринадесети наказателен състав година 2018 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1822 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 2018-0042196 от 11.05.2018г. на
Председателя на КЗП на „***“ ЕАД-гр. София, представлявано заедно от
Изпълнителните директори ** и **на основание чл. 210в от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 210в
от (Закона за защита на потребителите )ЗЗП.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят – „**.“ ЕАД (предишно наименование „*** ЕАД)
, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до
Районен съд Плевен, с която моли съда да
отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. В жалбата са релевирани следните основни
оплаквания: 1.) в хода на дамниситративно-наказателното производство пред
наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуални правила 2.) обжалваното НП е издадено в противоречие
с материалния закон и 3.) наказващият орган не е извършил обективна и
мотивирана преценка по чл. 28 от зАНН за „маловажност на случая“.
Ответната страна не се представвява в съдебно заседание. Постъпило е
писмено становище от процесуалния представител на КЗП – юрк. В. **, в което са
изложени подробни доводи в подкрепана твърдението, че жалбата е неоснователна и
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 2017 № К-0042196 от 20.12.2017
година, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 20.11.2017г. била
извършена проверка от служители на КЗП в магазин „**“ в **, стопанисван от
търговеца по повод постъпила жалба в РД-Русе на КЗП с вх. № Р
03-1542/30.10.2017г. от ***от гр. Плевен относно склюбен договор на
05.09.2017г. за пакетна услуга – фиксиран интернет (***) и телевизи (***) за
срок от две годиви. В жалбата си потребителката се оплаквала от това, че
търговецът и е спрял услугите и по договор, по който е била изряден платец. На
25.10.2017 година „***“ ЕАД е спрял услугите интернет и телевизия. Г-жа *се
свързала с оператор и обясниларазмер на 62,00 лева от 2012 година. Посетила е
два офиса на дружеството, но не е получила информация лии документ от къде
произлиза това задължение. Към жалбата били приложени копия на: Договор № ***
от 05.09.2017 година за пакетна услуга – фиксиран интернет (***) и телевизия (***)
и Приложение №1 и №3 към него, Договор І М1407087 от 20.12.2018 година за СИВ
карта със срок от 24 месеца. Потребителката желаела да и бъдат доставяни
услугите интернет и телевизия съгласно сключения договор, за които е заплатила
ежемесечни такси и разноски.
При проверката в обекта, магазин „***“ в ***, от която е съставен КП №
К-2628251 от 20.11.2017 година, след преглед в системата на търговеца е
установено, че услугите са спрени на 25.10.2017 година поради задължение в
размер на 62,48 лв. от 2012 година. На 13.11.2017 година задължението е погасено
от „***“ ЕАД.и на същата дата – 13.11.2017 година услугите – интернет и
телевизия са активирани и се доставят съгласно сключения договор от 05.09.2017
година. С протокол от проверка в обкта е наредено да се представят следните
документи: становище по жалбата, копие на сключения договор с жалбоподателката,
справка за задължения на г-жа *към „***“ЕАД, информация за датата на
прекратяване доставянето на услугите – интернет и телевизия и основанието за
това спиране.
При проверката по документи, от която е съставен ППД № К-0105716 от
07.12.2017 година е прието становище от „***“ЕАД, в което се заявява, че
начислената неустойка по договор №***е анулирана и е активирана отстъпка от
12,00 лв. с ДДС от две последователни фактури на г-жа ***.
В периода от 25.10.2017 година до 13.11.2017 година в гр. Плевен, „***“ ЕАД
е спряло услугите –интернет ителевизия по договор № *** от 05.09.2017 година,
по който потребителката е била изряден платец и е изпълнявала съвестно
задължението си. Като спира услугите по единия договор поради задължения по
друг договор за СИМ карта с номер ***, търговецът принуждава потребителя да
заплати задълженията си по другия договор, за който е налице възникнал спор.
На „***“ЕАД със Заповед № 141/26.02.2015 година на Председателя на КЗП,
потвърдена с Решение №9525/18.08.2016 година е збарнено да прилага нелоялна
агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68а т. 4 от ЗЗП – да спира без
правно основание услугите на потребителя по договорите, по които е изряден
платец, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, по който
между страните е възникнал спор. „***“ ЕАД приложило повторно забраната му за
прилагане на нелоялна агресивна търговска практика.
Описаната в АУАН фактическа обстановка изцяло е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя ***“ ЕАД-гр.
София, представлявано заедно от Изпълнителните директори ** и **на основание
чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (три хиляди)
лева за нарушение по чл. 210в от (Закона за защита на потребителите )ЗЗП.
Същата изцяло се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда н ачл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: НПК заверено
копие от Заповед № 281/21.03.2016 година на КЗП, заверени копия от писмо №
Р-03-259/22.05.2018 година ведно с Наказателно постановление №
2018-0042196/11.05.2018 година и известие за доставяне, Становище №
Р-03-9/11.05.2018 година, Възражение № Р-03-9/03.01.2018 година,
Пълномощно, известие за доставяне, акт №
К-0042196/20.12.2017 година, писмо изх. № Р-03-905/07.12.2017 година, известие
за доставяне, Протокол за проверка на документи № К-0105716/07.12.2017 година,
Пълномощно, Становище изх. № 11838/05.12.2017 година, Договор № *** ведно с
Приложение №1 към него и Допълнение към приложение №1, Приложение №3 към
Договор № ***/05.092017 година, Допълнение към Приложение №1 – допълнителни
декларации по ЗЗП, писмо до ******, Фактура № **********/27.11.2017 година
ведно с Приложение А, Констативен протокол № К-2628251/20.11.2017 година, ведно
с касов бон, Жалба № Р-03-1542/30.10.2017 година, Договор № М1407087/20.12.2008
година, Приложение № 1 към Договор № ***/05.09.2017 година, Допълнение към
Приложение №1 към Договор № ***/05.09.2017 година , Договор № ***/05.09.2017
година, Приложение №3 към Договор № ***/05.09.2017 година, Заповед № 358
ЛС/22.04.2015 година на КЗП, заповед № 290/22.04.2015 година на КЗП, заповед №
141/26.02.2015 година на КЗП. В този смисъл са и ангажираните гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя С.Н.Н.
и свидетеля Г.П.К., чиито показания съдът приема с доверие като логични,
последователни и взъимно допълващи се.
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 210в
от ЗЗП, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй
като за периода 25.10.2017 година до 13.11.2017 година в гр. Плевен търговецът
не е изпълнил Заповед № 141/26.02.2015 година на Председателя на КЗП,
потвърдена с Решение №9525/18.08.2016 година, с която му е било збранено да
прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68а т. 4 от ЗЗП
– да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които
е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор,
по който между страните е възникнал спор. „***“ ЕАД и по този начин е
осъществил агресивна нелоялна търговска практика. Съгласно правната норма на
чл. 210в от ЗЗП: „Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане
по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лева“. Наказанието
за извършеното от жалбоподателя нарушение е правилно индивидуализирано и
ориентирано към минимума му, определен в закона.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основания за отмяна на НП. АУАН и НП съдържат всички
необходими реквизити. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
съответно всички индивидуализиращи данни на съставител и извършител, посочени
са законовите разпоредби които са нарушени. Налице е единство между описанието
на нарушението и неговата правна квалификация, както в АУАН, така и в НП.
Вмененото като допуснато нарушение от страна на „***“ЕАД-гр. София е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на
ЗАНН и ЗЗП. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за
това. НП е издадено от компетентен административно-наказващ орган.
АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и е спазена
процедурата по връчването им.
Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като
правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Настоящият случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от други подобни, поради което настящият съдебен състав счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложените по-горе правни и
фактически изводи, съдът намира, че това по вид и размер наказание –
имуществена саткция в минимално предвидения от законодателя размер на 3000,00
лева е подходящо и ще способства в максимална степен за постигане целите на
наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че на осн. чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно
постановление № 2018-0042196 от 11.05.2018г. на
Председателя на КЗП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление № 2018-0042196 от 11.05.2018г. на
Председателя на КЗП, с което на „***“ ЕАД-гр. София (със сегашно наименование „**.“
ЕАД (предишно наименование „*** ЕАД), представлявано заедно от Изпълнителните
директори ** и **на основание чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 210в от (Закона за
защита на потребителите )ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: