Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Б.С., 08.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 16 юни,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова и прокурор
М.Маринов, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1322/2019 год.
по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ж.Г.Г. с ЕГН
********** ***, чрез пълномощника му адв. В.И. *** със съдебен адрес за
призоваване и съобщения гр.П., пл.“съединение“ № 3, ет.4, офис № 412 предявена
срещу Прокуратурата на Република България гр.С., с която е поискал съдът да
издаде решение, с което да осъди ответната страна да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за
престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, по ДП № 580/2017г. по описа на РП-Б.С., ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.С.,
приключило
с прекратяване на образуваното наказателно производство с Постановление от 13.03.2019г. на РП-Б.С. на
основание чл.243,ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК-деянието не представлява
престъпление, в размер на 5 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от влизане в сила на наказателното постановление в
сила-24.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото, включително и адвокатски хонорар.
С допълнителна молба вх.№
8120/28.11.2019г./л.26 от делото/ в изпълнеие указанията на съда дадени в
определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 13.11.2019г. и в с.з.
ищеца, чрез процесуалният си представител е посочил, че претендираната сума от
5000,00 лв. представлява неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 24.04.2019г. до окончателното й заплащане.
Не претендира мораторна лихва и имуществени
вреди.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр.чл.52 от ЗЗД.
Ответника в едномесечния срок по чл.131
от ГПК е депозирал писмен отговор, с което оспорва иска по основание и размер
по изложените в него съображения. Писмени доказателства не са представени.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложени са гр.д. № 17325/2017г. на трети брачен състав, гр.д. № 17487/2017г.
по ЗЗДН на втори брачен състав по описа на РС-П. и ДП № 325/2017г. по описа на
РУ-Б.С., пр.пр.№ 580/2017г. по описа на РП-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени
в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищеца Ж.Г. в исковата молба навежда
твърдения, че в началото на 2017г. съпругата му Н.А.Г., след като научила за
депозирана от него искова молба за развод, сезирала РП-Б.С. с жалба за
отправени от него закани за убийство спрямо нея. Скритите й мотиви били да
използва образуваното в Прокуратурата производство, което да послужи в
бракоразводният процес и да внуши на съда, че Г. не бил добър съпруг и баща за
детето им.
С оглед депозираната жалба от Н.Г. било
образувано ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.С., пр.пр.№ 580/2017г. по описа на
РП-Б.С.. В хода на разследването на 18.01.2018г. Ж.Г. бил привлечен като
обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, а именно
закана за убийство по чл.144,ал.3 вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК за това, че
през периода от началото на м.април 2017г. до края на м.август 2017г. в гр.Б. С.
в условията на продължавано престъпление –на няколко пъти отправял закани за
убийство по отношение на Н.Г.. По отношение на Ж.Г. била взема МНО ”Подписка”,
с която той бил ограничен да напуска местоживеенето си без разрешение на
разследващият орган. По този начин му било нарушено конституционното право на
свободно придвижване визирано в чл.35,ал.1, предл.2 от Конституцията на
РБългария. В качеството му на обвинаем той участвал в юридически процедури за
които нямал понятие и това наложило ангажиране на адвокатска
помощ-упълномощаване на адвокат Росен Станимиров от АК-П., за което заплатил
адвокатски хонорар от 600,00 лв., който разход бил непредвиден в бюджета му не
по негова вина.
В хода на разследвано са извършени
множество процесуално-следствени действия, като освен обвиняемият Ж.Г. са
разпитани и негови роднини, които трябвало да пътуват до гр.Б.С. за разпити.
След привличането му като обвиняем на
18.01.2018г., Г. изпаднал в стрес и силно притеснение, загубил съня си, изпаднал
в депресия. Затворил се в себе си и ограничил контактите си с близки и съседи,
поради настъпилата промяна у тях спрямо него, когато узнали за образуваното ДП
и привличането му като обвиняем по него. Г. се почувствал обиден и унизен, тъй
като считал, че не е извършил престъплението по което му е повдигнато обвинение
и за което могло да получи наказание „Лишаване от свобода“ до шест години-чл.144,ал.3
от НК.
В исковата молба се посочва още, че Г.
се страхувал и от обстоятелството, че като обвиняем в хода на бракоразводният
процес, това ще придаде негативна личностна характерстика и поради това
обстоятелство няма да му бъде възложено упражняването на родителскти права по
отношение на детето на него, което силно желаел.
Взетата по отношение на Г. МНО
„Подписка” попречила негативно на търговската му дейност, с която той се
занимавал-ремонт на климатични уредби на автомобили и помещения, както и
извършване на пътна помощ на територията на страната, тъй като МНО го
ограничавала да не напуска адреса си. Поради наложената забрана да напуска
адреса си, Г. нямал възможност да посещава клиентите си от други населени
места, нито е могъл да доставя от други
градове необходимите части за дейността, която извършвал, нито могъл да патрулира
по пътната мрежа на страната, за да извършва пътна помощ на аварирали МПС-та.
Всичко това се отразило негативно на търговскта му дейност и на неговите
доходи.
В и.м. ищеца посочва, че на 13.03.2019г.
с Постановление РП-Б.С. прекратила ДП по което Г. бил привлечен като обвиняем
на основание чл.243,ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК - деянието не представлява
престъпление. Н.Г. не обжалвала Постановолението на РП-Б.С. в качеството си
пострадало лице и то влязло в сила на 24.04.2019г.
Предвид гореизложеното за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитума на
исковата молба.
В с.з. ищеца се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и
допълнителна такава, ведно с направените в с.з. уточнения по нея.
Ответната Прокуратура в срока по чл.131
от ГПК депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция на ищеца
по основание и по размер.
Оспорва исковата молба, като твърди, че
от нея не става ясно по какъв начин
действията на РП-Б.С. насочени към събиране на доказателства и воденото
наказателно производство са довели до настъпването на неимуществени вреди в
сферата на ищеца.
Възразява и срещу претендираният размер
от 5000,00 лв., като силно завишен и не съответстващ на чл52 от ЗЗД.
В случай, че съдът приеме, че е налице
увреждане, моли да приложи разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като Г. след
повдигнатото му обвинение на 18.01.2018г.
депозирал 6 бр. искания за отводи на водещият разследването, така и на
наблюдаващите прокурори, което довело до прекъсване на разследването по
наказателното производство и изпращането на делото на горестоящата инстанция за
произнасяне по отводите в продължение на повече от половин година.
В с.з. представителя на РП-Б.С. поддържа
писменият отговор. Други доказателства не е посочил и не е представил.
От приложено ДП № 325/2017г. по описа на
РУ-Б.С., пр.пр.№ 580/2017г. по описа на РП-Б.С. е видно, че с Постановление от
29.05.2017 г. РП-Б.С. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.144,ал.3 от НК-закана за убийство на лицето Н.А.Г.
от гр.Б.С.. Извършени са процесуално-следствени действия относно разпит на
свидетели, съдебно психиатрично-психологична експертиза, след което с
Постановление от 18.01.2018г. РП-Б. С. привлякла в качеството на обвиняем Ж.Г. ***
за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1
вр.чл.26,ал.1 от НК. На Г. не е взета каквато и да е МНО. Същият в качеството
си на обвиняем е разпитан на 18.01.2018г. и на същата дата му е предявено
разследването/л.68-71 от ДП/.
Видно от материалите по ДП, по същото
няколкократно е удължаван срока за разследване на основание чл.234, ал.3 от НПК.
С постановление от 13.03.2019г. РП-Б. С.
е прекратила наказателното производство № 580/2017г. по описа на РП-Б.С., ДП №
325/2017г. по описа на РУ-Б.С., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1,
т.1 от НК-деянието не представлява престъпление, влязло в законна сила на
24.04.2019г.
От приложено гр.д. № 17325/2017г. на
трети брачен състав по по описа на РС-П., е видно, че с решение №
3226/30.07.2019г. по гр.д.№ 17325/2017г./влязло в законна сила на 21.08.2019г./
е пракратен гражданския брак между Ж.Г.Г. и Н.А.Г. сключен в гр.Б. С., обл.В. с
Акт № 0014/02.07.2012г., като дълбоко и непоправимо разстроен. За настъпилото
разстройство на брака вина имат и двамата съпрузи. Предоставено е упражняването
на родителските права спрямо роденото от брака дете Алекс Желязков Г. с ЕГН ********** на
бащата Ж.Г., като определил местоживеене на детето при
бащата. Опредедлил режим за осъществяване на лични
отношения между майката и детето подробно описан в решението, като
осъдил майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 140,00 лв.,
начиная от 31.10 2017г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва при забава, както и да му заплати издръжка за минало време в размер на 140,00
лв. за периода от 12.02.2017г. до 30.10.2017г., ведно със законната
лихва от падежа до окончателното изплащане на дължимата сума.
Предоставил ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.П., ж.к.”Южен” ул.“Грамада“ № 19, ет.1, на
съпруга Ж.Г..
След прекратяване на брака съдът
постановил съпругата Н.А.Г. да носи предбрачната си фамилия Азис.
Осъдил страните по брачното дело на
държавни такси.
От приложено гр.д. № 17487/2017г. по
ЗЗДН на втори брачен състав по описа на РС-П., е видно, че с решение №
1188/10.04.2018г. по гр.д.№ 17487/2017г./влязло в законна сила на 29.05.2018г./
е отхвърлена предявената от Ж.Г. лично и като баща и законен представител
на малолетното дете Алекс Желязков Г. молба с правно основание чл. 4 от
Закона за защита от домашното насилие за налагане на мерки на основание чл. 5
от ЗЗДН срещу Н.А.Г. по повод извършени от
нея действия на 29.10.2017г.
Осъдил Ж.Г. на държавни такси и
разноски по делото.
Постановено е след влизане на решението
в сила да се уведоми съответното РУ на МВР – гр. П., че издадената Заповед за
незабавна защита № 205/03.11.2017г. по делото не следва да се изпълнява.
С решение № 735/29.05.2018г. по в.гр.д.№
1023/2018г. по описа на ОС-П. е потвърдено първоинстанционното решение №
1188/10.04.2018г. по гр.д.№ 17487/2017г по описа на РС-П..
В защитната теза на ищеца са разпитани
свидетелите Д.К.Г. и П.И.М./без родството със страните по делото/.
Свидетелката Д.К.Г. заяви, че живее на
семейни начала с ищеца Г. от една година и няколко месеца и желае да
свидетелства, въпреки разясненото й право на отказ от съда. След около година
от тяхното запознанство Г. споделил на св.Георгиева за воденото срещу него
наказателно производство за заплаха за убийство срещу бившата му съпруга. През
този период за времетраене на наказателното дело, той не бил в нормално
психично и физическо състояние. Още от самото начало на запознанството им не
бил контактен, не общувал в компании, бил умислен, загрижен и депресиран. През
този период не могъл да спи. Той почти не работил, като има сервиз за климатици,
за гуми и пътна помощ и отказвал поръчки
на клиенти. Поведението му в сервиза спрямо колегите и клиентите било „дръпнато“.
Контактите с роднините му били по същия начин.
Свидетелката заяви, че била свидетел по бракоразводното
му дело, на което Г. бил притеснен. Брачният процес продължил около две години,
като наказателното производство все още не било приключило.
След прекратяване НП, поведението на Г.
се променило. Той започнал да общува с
хората, бил по-спокоен и ведър, могъл да спи по-спокойно. След приключването на
всички процеси, когато свидетелката Георгиева посещавала сервиза, забелязала
промяна в поведението на ищеца, като нямало вече това „дърпане и потиснатост”.
Спечелил отново клиентите, които бил загубил по време на процесите.
Наказателното производство му пречило да излиза извън гр.П., поради забраната
му.
Другият свидетел П.И.М. заяви, че познава Г. от детските му
години и били приятелски семейства от 1990г. Г. имал наклонност към техниката,
бил весел, общителен, игрив и палав. С приятелите си е отзивчив.
Г. има регистрирана фирма за ремонт и
монтиране на климатици, а също така сменя и автомобилни губи, тъй като има и пътна
помощ.
Свидетелят зааяви, че познава бившата
съпруга на Г., която работила във фирмата му и била натоварена с
административната дейност. В домът им бил свидетел на разговор по телефона за заплахи
за бой. Не бил свидетел на побой или подобни заплахи и смята,че Ж. не би го
направил.
М. бил свидетел по наказателното
производство в гр.П. и доколкото знае Г. бил оправдан. Това дело продължило
приблизително повече от една година. При общуването между двамата, Г. приел
тежко НП, тъй като самата формулировка на делото била тежка спрямо него. Бил
уплашен и стресиран по пътя за гр. Б. С., когато свидетелят М. го придружавал
за първият му разпит в полицията. Баща му и брат му били също разпитвани от
полицията. В домът му имало по-чести скандали.
Когато М. посещавал сервиза виждал Г. уморен,
затворен, изнервен, не се усмихвал и не бил отзивчив. Споделял с М., че загубил
съня си, клиентите и доходите си.
Не напускал града поради забрана, но св.М.
не знае от кого била наложена. Не могъл да излиза с пътната помощ извън
границите на гр.П., нито да извършва ремонт на климатици извън града.
М.
заяви, че наказателното и брачното се застъпили, като бил свидетел на брачното
дело, което продължило около две години. По
време на брачния процес Г. бил притеснен, като този процес се отразил до
голяма степен на поведението и на психиката му. Родителските права по отношение
на детето били предоставени на Г. и той полага грижи за него.
След приключването на тези процеси св.М.
заяви, че имало известно подобрение в поведението на Ж.Г., като се успокоил,
започнал да осъществява търговската си дейност и да пътува извън града с
пътната помощ. С клиентите си станал по общителен.
Но последния месец бившата му съпруга
отправяла заплахи, че ще му бъде отнет магазина и отново имал притеснения от
нейна страна.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз
основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.
От друга страна, това са и изрично
визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се
претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи
извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана
при строго определени случаи.
От доказателствата по делото е
установено, че е прекратено
наказателното производство поради това, че деянието не представлява
престъпление, приравнено на влязла в сила оправдателна присъда./т.7 на ТР №
3/2004г./
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна,
безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са
причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било
образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект
на защита честта, достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да
накърни законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое
материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е
правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за
извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Неоснователността на
материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за
реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на
истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е
незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на
процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не
е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че срещу ищеца е било водено
досъдебно производство № 325/2017г. по описа на РУ-Б.С., пр.пр.№ 580/2017г. по
описа на РП-Б.С., като на същият е повдигнато обвинение в извършването на
престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, 13.03.2019г., което впоследствие е прекратено на основание чл.243,ал.1, т.1
вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК - деянието не представлява престъпление, влязло в законна сила на 24.04.2019г.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по
т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл. т.ІІ от ППВС
№.4/23.12.1968, реш.№.223/4.07.11 на ВКС по г.д.№.295/10, IV ГО, реш.№.
832/10.12.10 по г.д.N.593/10, ІV ГО, и др., са определени критериите за
понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно,
свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат
както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения
размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, данните за
личността на подсъдимия с оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. При
определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за
справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания
на даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен
увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения, респективно
определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди, не е проява на справедливост, а в дисхармония със същата
/реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО, реш.№.321/26.11.14 по
г.д.№.2516/14, ІV ГО., решение № 180/01.12.2017 г. по гр.д.№ 715/2017г. на III г.о на ВКС/.
Настоящият състав намира, че във връзка
с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания,
стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от
осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи.
Освен това, видно и от показанията на
разпитаните свидетели Д.Г. и П. М., в периода на воденото наказателно
производство е имало и видима промяна в ищеца – бил много притеснен, паднал
духом, затворил се в себе си, започнал да не общува в компаниите, с които е
имал контакти, дължал се „дръпнато” с клиентите и близките си, загубил съня си.
Промяната в психо-емоционалното състояние на ищеца била драстична, тъй като
преди повдигане на обвинението срещу него същият бил весел, усмихнат и
жизнерадостен човек/виж показанията на св.М./, а след това станал доста
затворен в себе си.
От показанията на свидетелите и от
приложените по настоящето дело гр.д. № 17325/2017г. на трети брачен състав,
гр.д. № 17487/2017г. по ЗЗДН на втори брачен състав по описа на РС-П. е видно,
че паралелно с досъдебното наказателно производство се провеждали и
гражданските процеси за развод и домашно насилие, по които Ж.Г. също изпитвал негативни
душевни и психични състояния от предстоящите решения по гражданските дела.
Принципно в хода на всеки наказателен
процес действително не би могло да се предвиди какъв би бил евентуалният му
изход и оттук притесненията на обвиняемия и стреса от това как би завършил
процесът срещу него и възможно ли е да се стигне до несправедливо осъждане на
един невинен човек са съвсем нормална човешка реакция, неизменно свързана с
качеството на всяко лице, спрямо което е повдигнато дадено обвинение.
В случая на ищеца не е взета МНО „Подписка“
или каквито и да било други мерки за процесуална принуда по отношение на Г.,
поради което наведеното му твърдение в и.м. и в писмените бележки на
процесуалният му представител, че тази мярка му попречила негативно да
осъществява търговската си дейност, е неоснователно.
В тази връзка настоящият съдебен състав
приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да
предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но по делото не се
установи да е имало сериозна негативна обществена реакция спрямо обвиняемия,
нито пък се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се
следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните
психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление.
Притесненията по време на отделните процесуално- следствени действия (явяване пред
разследващите органи, провеждане на разпити и т.н.) с оглед взетото пряко
участие на обвиняемия в тях и неизвестността от изхода на процеса също са една
съвсем естествена реакция на човек, обвинен от властта за извършено
престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по-нисък размер на
търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на
такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки
за деликтната отговорност на Държавата.
Същевременно обаче по делото не се
доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото
не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно
или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването
(укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания).
Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал пълно съдействие на
разследващите, дал е подробни обяснения, като в нито един момент той не се е
признал за виновен и не е променял тази своя позиция.
От материалите по ДП е видно, че има
отправено искане от Ж.Г. за отвод на разследващият полицай/л.196 от ДП/, който
не е уважен от РП-Б.С./л.198 от ДП/ и второ искане за отвод на наблюдаващият
прокурор, което не е уважено от ОП-В. с постановление от 07.06.2018г./л.214 от
ДП/. Същото обаче е отменено с
Постановление от 10.07.2018г. на АП-С., с което е отведен наблюдаващият
прокурор, като е възложена пр.пр.№ 580/2017г. на друг представител на РП-Б.С..
По ДП не са приложени 6 бр.искания на Г.
за отводи, както се твърди в писменият отговор и в писмената защита на
Прокуратурата. В мотивите на Постановление от 10.07.2018г. на АП-С. за отвод на
наблюдаващият прокурор, горестоящата Прокуратура е посочила, че има няколкократни
продължавания срока на разследване, без да са
извършени действия по разследването, а и казусът не е от фактическа и
правна сложност. Освен това Г. многократно е изразявал пред наблюдаващият
прокурор, че това разследване се използва от съпругата му Н.Г. в
бракоразводният процес и същото неоснователно се забавя.
Оттук следва, че не може да се приеме,
че по какъвто и да е начин Г. е допринесъл за настъпване на вредите, за да се
мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Посоченото дотук обосновава тезата за
това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е
претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са
извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените
стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуалното
налагане на ефективно изтърпявано наказание по повдигнатото обвинение следва да
бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия
критерий за справедливост и на база анализа на събраните доказателства, съдът
намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да
се определи на 1 000.00 лева, като искът до пълния предявен размер от 5 000.00
лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото се претендира и законна лихва
върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е
считано от датата на окончателното влизане в сила на Постановлението на РП-Б. С.
за прекратяване на наказателното
произвоство-24.04.2019г./Решение № 184/26.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №
7127/2014 г., IV г.о. и решение №
353/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 892/2015 г., IV г.о./
РАЗНОСКИ:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. По делото е направено искане от ищеца за присъждане на
разноски в настоящото производство, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК/л.34 и л.64 от делото/. Претендират се от ищеца 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение/л. 9 от делото/, 200,00 лв. допълнително адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство за повече от едно с.з.8л.65 от делото/ и 10,00 лв. заплатена
държавна такса/л.8 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1,
пр. 2 ЗОДОВ при частично уважаване на иска ответника дължи и следва да бъде
осъден да заплати изцяло на ищеца, направените от последния разноски за внесена
държавна такса по делото в размер на 10,00 лв./Решение № 353/06.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о/
По отношение на адвокатския хонорар,
такъв се дължи съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ при защита по дела
с повече от 2 съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100.00 лева.(нова, Д.В.бр. 28/2014 г., предишна ал. 6, бр.
84/2016 г.). По делото са проведени четири открити съдебни заседания, като процесуалният представител на ищеца е присъствал лично
на три съдебни заседания /10.12.2019г., 05.02.2020г. и на 16.06.2020г./ поради
което му се дължи допълнително сумата от 100,00 лв., а не 200.00 лв., както е
поискано съгласно договор за правна помощ и съдействие сключен между ищеца и
неговият процесуален представител от 04.02.2020г./л.65 от делото/, т.е. преди
да бъде отменена ал.8 на чл.7 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ с
Решение № 5419 на ВАС на РБ – Д.В. бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020г.
Следва Прокуратурата на Република България, да заплати на
ищеца съдебно
деловодни разноски в размер на 10,00 лв. заплатена
държавна
такса и 80,00 лв. адвокатско възнаграждение върху уважената част на иска.
Прокуратурата на Република България, следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. С. държавна такса в размер на 50,00 лв. съгласно
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.1 от ТДТССГПК върху уважената част на иска.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес:
град С., бул. „Витоша” № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. В.И.
*** със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.П., пл.“Съединение“ № 3,
ет.4, офис № 412, сумата от 1 000
(хиляда) лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2019г.
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, вследствие на повдигнато незаконно обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр.с ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, по ДП № 580/2017г.
по описа на РП-Б.С., ДП № 325/2017г. по описа на РУ-Б.С., приключило с
прекратяване на образуваното наказателно производство с Постановление от 13.03.2019г. на РП-Б.С. на
основание чл.243,ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК-деянието не представлява
престъпление, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 1000,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Прокуратурата на Република
България, с адрес: град С., бул. „Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
си адв. В.И. *** със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.П.,
пл.“Съединение“ № 3, ет.4, офис № 412, реализирани от него съдебно деловодни разноски в
размер на 10,00 лв.(Десет лева)
заплатена държавна такса и 80,00 лв.(Осемдесет
лева) адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.1 от
ТДТССГПК, Прокуратурата на Република България, с адрес: град С., бул. „Витоша”
№ 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. С., държавна такса в размер на 50,00
лв.(Петдесет лева) върху уважената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: