№ 10707
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110119**45 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ф. Н. А. против „Х.
БДЖ“ ЕАД искове с правно основание чл. **44, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 26.02.201** г. е сключил трудов договор с ответника, по
силата на който е назначен на длъжност Директор „***“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код
*** ****, като е постъпил на работа. С допълнително споразумение към договора №
*** от 28.10.201** г. ищецът е назначен на длъжност „Директор“ на дирекция
„Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код *** 12***001. С договор за възлагане на
управлението от 20.01.2022 г. управлението на ответното предприятие било
възложено на Й.М.. С процесната заповед № **/11.02.2022 г., връчена на ищеца на
11.02.2022 г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. **28, ал. 2
КТ. Ищецът твърди, че уволнението е незаконно, понеже на първо място заеманата от
него длъжност „Директор“ на дирекция „Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код ***
12***001 не е ръководна по см. на КТ. Сочи, че от работата му не е зависело
постигането на конкретни икономически показатели и стопански резултати. На второ
място оспорва договора от 20.01.2022 г. да е такъв за възлагане на управлението на
ответното предприятие, понеже в него не се съдържа конкретна бизнес – задача. Сочи,
че в договора не се съдържат конктретни бизнес показатели.
С молба от **1.05.2022 г. ищецът сочи, че към момента на прекратяване на
трудовия договор – 11.02.2022 г., в договора за управление е липсвала бизнес задача.
Действително договорът препращал към бизнес програмата по чл. 57, ал. 6 от
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за публичните предприятия, но към 11.02.2022 г.
тази програма не е била съществуваща.
В писмената защита излага, че бизнес – програмата е изготвена и одобрена от
ответника след уволнението, на 28.02.2022 г. Сочи, че в договор № **-9/19.01.2022 г. е
1
предвиден срок за приемане на бизнес-програмата, но този договор не поражда права и
задължения за Й.М. като изп. директор.
Ответникът в срока по чл. 1**1 ГПК депозира писмен отговор. Оспорва
исковете по основание. Сочи, че заповедта е законосъобразна, като с договора е
възложено на Й.М. именно управление на предприятието и липсва законово изискване
в същия да се съдържа бизнес задача. Излага в тази връзка, че ответникът е ЕАД с
едностепенна система на управление, като 100 от капитала е собственост на
българската държава. На осн. чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и
изпълнителен член на съвета се уреждат именно с договор за възлагане на
управлението. Процесният договор съдържа всички необходими реквизити по чл. 54 от
Правилника към Закона за публичните предприятия. Сочи, че няма пречка бизнес –
задачата да се съдържа в друг документ, както е в случая – Бизнес програма 2021 –
202** г., приета с решение на Съвета на директорите според т. 2,1 от протокол №
104/28.02.2022 г. Излага, че в предвидения в договора срок програмата е изготвена и
представена в срок в Министерство на транспорта и съобщенията. Сочи и че
възнаграждението на Й.М. е обвързано с стопанските постижения на предприятието, в
хармония с чл. 56 ППЗПП. Сочи на второ място, че заеманата от ищеца длъжност е
ръководна – той е контролирал цялостната финансова дейност на ответника и е имал
подчинени – служителите в Дирекция „Финанси“.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна.
С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е прието и
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните че са били в
трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 11/26.02.201** г.,
по силата на които ищецът бил назначен на длъжност Директор „***“ в ЦУ на „Х.
БДЖ“ ЕАД с код *** ****, като е постъпил на работа; че с допълнително споразумение
към договора № *** от 28.10.201** г. ищецът е назначен на длъжност „Директор“ на
дирекция „Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код *** 12***001; че трудовото
правоотношение е прекратено с процесната заповед № **/11.02.2022 г., връчена на
ищеца на 11.02.2022 г. при отказ; че на 20.01.2022 г. между ответника и Й.М. е сключен
договор, като Й.М. е постъпил на работа и изпълнението му е започнало.
С доклада в тежест на ответника – работодател е възложено да докаже, че
уволнението е законно, вкл. че заеманата от ищеца длъжност преди уволнението е
ръководна по см. на КТ – възложено му е ръководство на трудовия процес, възложена
му е трайно ръководна функция по отношение на определена дейност, която е
съществена за ответника – работодател; предприятието - работодател е възложило
управлението чрез договор за възлагане на управлението на дадено лице, след
сключване на трудовия договор с ищеца; от започване на изпълнението на договора за
възлагане на управлението до прекратяване на правоотношението на ищеца са изтекли
не повече от 9 месеца; останалите си възражения.
На ищеца по втория е иск е възложено в тежест да докаже, че към момента на
началото на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би
съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед.
Страните се спорят, а и се установява, че ищецът е назначен по силата на
безсрочен трудов договор № 11/26.02.201** г. на длъжност Директор „***“ в ЦУ на
„Х. БДЖ“ ЕАД с код *** ****, като е постъпил на работа /л. 7/. С допълнително
2
споразумение към договора № *** от 28.10.201** г. /л. 160/ ищецът е назначен на
длъжност „Директор“ на дирекция „Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код ***
12***001. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с процесната заповед №
**/11.02.2022 г., връчена на ищеца на 11.02.2022 г. при отказ /л. 6/, на основание чл.
**28, ал. 2 КТ.
Съдът не споделя аргументите на ищеца, че заеманата от него длъжност
„Директор“ на дирекция „Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код *** 12***001 не е
ръководна.
Според § 1, т. ** ДР КТ ръководна длъжност по см. на чл. **28, ал. 2 КТ заемат
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Следователно, за да се приеме за ръководна определена длъжност, то същата следва да
предполага като трудови задължения ръководство на трудовия процес; на ищеца
следва да възложена трайно ръководна функция по отношение на определена дейност,
която е съществена за ответника – работодател.
Според тълкуването в Решение № 4 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2021
г., IV г. о., ГК в обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите
заместници, но и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес,
т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес,
по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието
и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по
спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали
служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово
подчинение посредством други служители в управленската структура. Неудачно е да се
използват и строго формалните критерии "йерархична подчиненост" и "самостоятелно
вземане на решения", особено когато те не са ключови за заеманата длъжност.
Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1,
т. 3 ДР КТ, когато случаят се отнася и до "други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес", изисква съдът да анализира съвкупно
задълженията на уволнения - по длъжностната характеристика и другите събрани
доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и
подчинените му служители, а не между него и ръководителите му.
В случая и двете заемани от ищеца длъжности са били ръководни.
Ответникът е ЕАД с едностепенна форма на управление, като капиталът е 100
собственост на държавата. Органи на ответното дружество са Общото събрание на
акционерите и Съвет на директорите. Според чл. 5 от Закона за публичните
предприятия публичните предприятия са юридически лица, които се създават и
управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална
стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите в определени
случаи. Според чл. 57, ал. 1 от Правилника към закона в съответствие с одобрената от
Министерския съвет политика за участието на държавата в публичните предприятия
органите, упражняващи правата на държавата, съответно общото събрание, одобряват
средносрочните цели и планирани резултати за всяко отделно предприятие като част от
3
неговата бизнес програма. В случая министърът на транспорта е лицето, което
упражнява правата на държавата в съответствие със закона.
Йерархичната структура на предприятието е представена на л. **8. Съгл. чл.
244, ал. 1 ТЗ дружеството се управлява и представлява от Съвет на директорите.
Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко
изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя
възнаграждението им. Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и
изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който
се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на Съвета на
директорите. Според чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните
предприятия, в договора за управление или за контрол се определят като
задължителни реквизити правата и задълженията на страните, размерът на
възнаграждението и начинът на плащането му, отговорността на страните при
неизпълнение на договора, основанията за прекратяване на договора, размерът на
паричната гаранция, но не по-малко от **-месечното им брутно възнаграждение, която
те дават за своето управление, взаимоотношенията между страните в периода от
прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за
управление или контрол в Търговския регистър.
Пряко подчинена на избрания по този начин изпълнителен директор е
длъжността на „Директор“ на дирекция „Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД, заемана
от ищеца към момента на уволнението. Подчинени на „Директор“ на дирекция
„Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД от своя страна са два отдела – 1/ Отдел „Финансов
мениджмънт и управление на резултатите“ и 2/ отдел „Счетоводство“, като
предишното наименование на първия отдел е било Отдел „Планиране и анализ на
финансови резултати“ видно от препис от протокол № 221/05.09.2017 г. /л. 161/.
Според Функционалната характеристика на Дирекция „Финанси“ в ЦУ на ответника
/л. 16** и сл./ то функциите на дирекцията са съществени и трайни за ответното
предприятие и се изразяват най-общо в дейността по координация и контрол на
финансовата, счетоводната и данъчната политика на цялото предприятие. Отдел
„Финансов мениджмънт и управление на резултатите“ следва да изготвя краткосрочни
и дългосрочни планове за развитие на на предприятието, да прави цялостни финансово
–икономически анализи и справки, да отчита финансовите резултати. Вторият
подотчетен отдел „Счетоводство“ планира и извършва цялостната счетоводна дейност
на работодателя – ответник.
Следователно ищецът е бил към момента на уволнението Директор на
Дирекцията, която отговаря за други два подотдела, които пък отговарят за анализа на
финансовите показатели на дружеството и за счетоводството. Подчинени на ищеца в
качеството му на директор са служителите на Дирекция „Финанси“ и двата подотдела -
отдел „Финансов мениджмънт и управление на резултатите“ и отдел „Счетоводство“.
Дейността по анализ на финансовите постижения и счетоводни отразявания и
операции съдът намира да е съществена за предприятието и трайно необходима за
функционирането му. Видно от представените две длъжности характеристики на
главен счетоводител /л. 156/ и на ръководител отдел „Финансов мениджмънт и
управление на резултатите“ /л. 15**/ то и двете длъжности са подчинени на Директора
на Дирекция „Финанси“.
Поради това съдът намира, че заеманата от ищеца длъжност преди уволнението
4
е предполагала ръководство на множество служители и е относима към ръководството
на трудовия процес в обособено звено, поради което е ръководна по см. на § 1, ** КТ.
Както е възприето в посоченото по-горе решение по чл. 290 ГПК водещо при анализа
в случая е какви са отношенията между уволненото лице и подчинените нему
служители, а не между него и ръководителите му. Само за пълнота на следващо място
следва да се посочи, че ищецът като Директор на дирекция „Финанси“ е пряко
подчинен на Изпълнителния директор.
Също така, отново само за пълнота следва да се отбележи, че и заеманата
първоначално длъжност от ищеца Директор „***“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код ***
**** също е била ръководна по горевъзприетия критерий. Видно от длъжностната
характеристика /л. 8/ Директорът на Дирекция „***“ в ЦУ ръководи цялостната
финансова и административна дейност на предприятието, контролира паричните
потоци и упражнява методическо ръководство на главните счетоводители и
финансовите директори на поделенията.
Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на
уволнителното основание по чл. **28, ал. 2 КТ – ищецът е заемал преди уволнението
ръководна длъжност.
На второ място, установи се предприятието - работодател е възложило
управлението чрез договор за възлагане на управлението на дадено лице и то след
сключване на трудовия договор с ищеца.
Видно от договор № **-9/19.01.2022 г. /л. 29/ лицето, упражняващо правата на
държавата спрямо публичното предприятие – ответника, е министърът на транспорта.
Именно той е сключил на 19.01.2022 г. /т.е. след сключване на трудовия договор с
ищеца/ с Й.М. – член на Съвета на директорите на ответното дружество, на осн. чл. 52,
ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия договор. По
силата на този договор на Й.М. се възлага да управлява дружеството, като се задължава
да представи парична гаранция по чл. 54, ал. ** от Правилника /чл. 8 от договора/, а
възнаграждението е уговорено като зависещо от финансовите резултати на
дружеството /чл. 7 от договора, който препраща към чл.п 56 от Правилника/.
Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член
на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в
писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите.
Съгл. чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия,
в договора за управление или за контрол се определят като задължителни реквизити,
както следва: правата и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и
начинът на плащането му, отговорността на страните при неизпълнение на договора,
основанията за прекратяване на договора, размерът на паричната гаранция, но не по-
малко от **-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето
управление, взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на
договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или
контрол в Търговския регистър.
В случая е сключен такъв договор – от 20.01.2022 г., между новия Изпълнителен
директор Й.М. и Председателя на Съвета на директорите /л. 2** и сл./. Договорът е
писмен и съдържа всички необходими според ТЗ и Правилника реквизити.
Съгл. чл. 1, ал. 1 от него на Й.М. се възлага да представлява дружеството като
Изпълнителен член/Изпълнителен директор, като изпълнява следната бизнес –задача:
достигане на обемните показатели и количествените стойности на дружеството,
5
заложени в бюджета за 2022 г., в бизнес-програмата на ответника, приета и одобрена
съгл. чл. 27, ал. 6 от Правилника, и задачата според ежегодните актуализации на
бизнес –плана – чл. 1, ал. 2. Според чл. 1, ал. ** наред с това изп. директор извършва
всички правни и фактически действия по управлението и представителството на
ответното дружество, като вкл. определя бизнес-програмата на дружеството /чл. 5, т. 2
от договора/, представлява дружеството пред съд /чл. 8, т. 1 от договора/, както и
сключва, изменя и прекратява трудови договори със служители и налага
дисциплинарни наказания /чл. 8, т. 2 – т. 6 от договора/. Според чл. 15 от договора
възнаграждението на изп. директор зависи от финасовите резултати – посочен е чл. 56
от Правилника, според който съществува подобна зависимост.
Страните не спорят, а и се установява от чл. 4, ал. 2 от договора, че новият изп.
директор Й.М. е започнал на изпълнението на договора/ встъпил е в управление на
предприятието на 19.01.2022 г. - т.е. преди уволнението, извършено на 11.02.2022 г.
От започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението до
прекратяване на правоотношението на ищеца са изтекли по-малко от 9 месеца – около
един месец.
Спорът между страните е съсредоточен около това дали изобщо е възникнало за
ответника правото по чл. **28, ал. 2 КТ да прекрати трудовото правоотношение на
ищеца на това основание, понеже според ищеца за да възникне това право следва в
договора за управление да се съдържа изрична бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а
именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. В уточняващите
молби ищецът излага, че дори с договора да се препраща към друг документ, в който се
съдържа тази изрична бизнес задача, то този документ е следвало да съществува към
11.02.2022 г. – дата на прекратяването на трудовото правоотношение. А в случая
бизнес- програмата за 2021 г. – 202** г. по чл. 57, ал. 6 от Правилника е приета от
ответника на 28.02.2022 г. и е одобрена от принципала след това – входирана в
Министерство на транспорта на 02.0**.2022 г.
Съдът намира следното. Договорът за възлагане на управлението е писмен и
съдържа всички необходими според ТЗ и Правилника реквизити.
Цитираната от ищеца практика относно задължителното условие за наличие на
конкретна бизнес –задача с показатели, предвидена в договора, като условие за
възникване на правото да се извърши уволнение на това основание, е от 2011 г. – 2015
г.
Същата е преодоляна според настоящия състав с Решение № 4 от 7.04.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2285/2021 г., IV г. о., ГК. Според него предпоставката по чл. 328, ал. 2,
изр. 2 КТ не изисква започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление
в смисъла на разпоредбата на КТ да се свързва винаги и единствено с изпълнението на
конкретна бизнес програма или бизнес план. Такова допълнително условие за
фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ от закона не произтича. Условието не може да
се изведе и по тълкувателен път, включително за тези работодатели, които са
нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес програма, утвърдена
по надлежен ред и с необходимо съдържание (както е в случая), но и за онези
работодатели, които с договора за управление са възложили изготвяне и/или
изпълнение на конкретна бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен
нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу
6
уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на
оправомощено от закона лице (управител, изпълнителен директор на дружеството и т.
нат.) срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора.
Изводът произтича от правната характеристика на договора за управление. Той е
каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е насочен, е лицето, на което
срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата
по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. Добавянето на
предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно
само когато е по конкретна бизнес програма/ бизнес план, неопра**ано стеснява
приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ. Поради това 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2,
изр. 2 КТ има за начало първия акт на управление на предприятието, предприет от
лицето, на което това е възложено срещу възнаграждение със сключения нов договор.
Законът не изисква да е акт на изпълнение по конкретно възложена от работодателя
бизнес програма или бизнес план. В случая страните не спорят, а се установява, че
новият изп. директор е встъпил и е поел управлението на предприятието на 19.01.2022
г., т.е. преди уволнението.
На следващо място, дори да се приеме, че започването на изпълнението по
договора за възлагане на управлението може да произтича само и единствено от
конкретен и силно детайлизиран бизнес – план /което настоящият състав не споделя/,
то в случая е налице такъв бизнес план.
Както беше изложено по-горе ответникът е публично предприятие, като
неговият бизнес план съгл. чл. 57, ал. 6 от Правилника се разработва от публичното
предприятие и се приема от неговия управителен орган, а се одобрява от органа,
упражняващ правата на държавата в предприятието - в случая министъра на
транспорта. Действително, бизнес- програмата за 2021 г. – 202** г. по чл. 57, ал. 6 от
Правилника е приета от ответника на 28.02.2022 г. /л. **4/ и е одобрена от принципала
след това – входирана в Министерство на транспорта на 02.0**.2022 г. /л. ****/. Това
обаче не засяга законността на уволнението.
Това е така, понеже на първо място договорът за възлагане на управлението
съдържа достатъчно конкретна бизнес задача - чл. 1, ал. 2 от него, а и изрично
препраща към бизнес плана за 2021 – 202** г. /л. **5 и сл./, в който е видно че са
заложени множество конкретни бизнес показатели с цифрови стойности. Според
Решение № 249 от 4.07.201** г. на ВКС по гр. д. № 1**58/2012 г., IV г. о., ГК бизнес-
задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието
трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи
извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. В случая
договорът изрично препраща към задачата, а и това е заложено нормативно.
На второ място, според Решение № 215 от **.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7007/201** г., IV г. о., ГК не засяга законността на уволнението обстоятелството, че
бизнес – задачата е приета след встъпване на новия управител в длъжност стига това е
предвидено в договора. Прието е в това решение, че изпълнителният директор има
възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или
технологично необходим срок да разработи бизнес план в отделен документ след
сключването на договора.
Настоящият състав намира, че подобно правомощие е пряко свързано с
цялостната дейност на изп. директор, като в случая е заложено по този начин и
нормативно. В чл. 57 от Правилника е разписана подробна процедура по одобряване на
7
плана от лице, стоящи извън предприятието ответник – принципала, която отнема
техническо време. Също така според чл. 59 от Правилника плановият хоризонт на
бизнес програмата е три- или петгодишен, като за базова се приема годината,
предхождаща първата година от прогнозния период. Бизнес програмата се актуализира
ежегодно. Следователно до приемане на новия бизнес – план продължава да действа
старият, чието изпълнение се ръководи също пряко от новия изп. директор.
На последно място, в договор № **- 9/19.01.2022 г. изрично е определен **-
месечен срок на новия изп. директор, в който да изготви и представи на министъра за
одобрение новия бизнес –план /чл. 4, т. ** от договора/. Този договор е сключен на
осн. чл. 52 от Правилника и обвързва страните. Срокът е спазен.
Предвид изложеното до тук искът по чл. **44, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен.
Ищецът е заемал ръководна длъжност към момента на уволнението; сключен е договор
за възлагане на управлението след назначаването на ищеца, като по силата на този
договор /вкл. и във връзка с предвидената в договора бизнес – задача/ е възложено на
новия Изпълнителен директор управлението на предприятието; лицето е започнало
изпълнението по договора; след започване изпълнението по договора и в
деветмесечния срок трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
Неоснователен е и искът по чл. **44, ал. 1, т. 2 КТ.
На ответника се дължат 150 лв. – разноски за юрк възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ф. Н. А. ЕГН **********, с адрес:
***, срещу „Х. БДЖ“ ЕАД ЕИК 1******, със седалище и адрес на управление: *** **,
искове по чл. **44, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението, извършено със
заповед № **/11.02.2022 г., за незаконно и за възстановяване на предишната работа - на
длъжност „Директор“ на дирекция „Финанси“ в ЦУ на „Х. БДЖ“ ЕАД с код ***
12***001.
ОСЪЖДА Ф. Н. А. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на осн. чл. 78, ал. **
ГПК на „Х. БДЖ“ ЕАД ЕИК 1******, със седалище и адрес на управление: *** **,
сумата от 150 лв.– разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8