и на основание чл.332, т.2 във вр. с чл. 334, ал.1, т.2 от НПК
П Р И С Ъ Д И :
ОТМЕНЯВА Присъда № 24/21.04.2004 година, постановена по НОХД № 107/2003 година по описа на Крумовградския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА СЕЙДАХМЕД ХАЛИБРЯМ ИБРЯМ, роден на 13.01.1963 г. в с.Поточница, общ.Крумовград, живущ в с.с., български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2003г. в с.Поточница, общ.Крумовград причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Айше Осман Исмаил от с.Поточница, общ.Крумовград, изразяваща се в счупване на предните стени на костните им легла на първи и втори долни десни зъби, водещо до тяхното екстрахиране, което е довело до трайното затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.133, предл.2, във вр. с чл.129, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 500лв. ОСЪЖДА СЕЙДАХМЕД ХАЛИБРЯМ ИБРЯМ, роден на 13.01.1963 г. в с.Поточница, общ.Крумовград, живущ в с.с., български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН ********** да заплати на Айше Осман Исмаил от с.Поточница, общ.Крумовград, с ЕГН ********** сумата в размер на 1 200лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинената по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предните стени на костните им легла на първи и втори долни десни зъби, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2003г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 145лв. като отхвърля предявеният иск в останалата част и за разликата от 1 200лв. до 10 000лв. като неоснователен. ОСЪЖДА СЕЙДАХМЕД ХАЛИБРЯМ ИБРЯМ, роден на 13.01.1963 г. в с.Поточница, общ.Крумовград, живущ в с.с., български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 48лв. и разноски по делото в размер на 60лв.
Присъдата е окончателна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МОТИВИ : С присъда № 24/21.04.2004 година, постановена по НОХД № 107/2003 година, Крумовградският районен съд е признал подсъдимия Сейдахмед Халибрям Ибрям от с. Поточница, общ. Крумовград за невиновен в това, че на 08.07.2003 година в с. Поточница, общ. Крумовград причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Айше Осман Исмаил от с.с., изразяваща се в счупване на предните стени на костните им легла на първи и втори долни десни зъби, водещо до тяхното екстрахиране, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето- престъпление от по чл. 133 предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 129 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от Айше Осман Исмаил от с. Поточница, общ. Крумовград иск за сумата от 10 000 лева, представляващи причинени от деянието неимуществени вреди от деянието, като неоснователен и недоказан. Кърджалийският окръжен съд с решение № 132/19.07.2004г., постановено по ВНОХД № 137/2004г. е потвърдил присъда № 24/21.04.2004г. С решение № 284/27.05.2004г., постановено по дело № 783/2004г., ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Въззивното производство е образувано по въззивен протест на районна прокуратура Крумовград, с който присъдата се протестира като незаконосъобразна и неправилна. В хода на проведеното съдебно следствие се установили данни и обстоятелства за изменение на обвинението в непредпазливо деяние като форма на вина- такова по чл. 133 във вр. с чл. 129 ал.1 от НК. Установили се по делото безспорни данни относно механизма на причиняване на средната телесна повреда, даващи основание за изменение на обвинението. В момента на последвалото сборичкване между подсъдимия и свидетелката, при самото причиняване на телесната повреда се установило, че вдигайки ръката си по посока на лицето й, единият от пръстите му попаднали в устата й, при което почувствал болка и рязко издърпал ръката си. От това действие на пострадалата били причинените й травми. Именно това обстоятелство криминализирало извършеното от подсъдимия деяние като престъпление, извършено по непредпазливост. В подкрепа на изложеното било и заключението на съдебно-медицинската експертиза в досъдебната фаза. Същата давала категоричен извод относно механизма на нанасяне на телесната повреда отвътре - навън. Въпреки събраните доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение, съдът игнорирал всички тях и постановил незаконосъобразна оправдателна присъда. Предлага на въззивния съд да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл. 133 от НК. Срещу оправдателната присъда е постъпила въззивна жалба от гражданската ищца и частен обвинител Айше Осман Исмаил от с. Поточница, общ. Крумовград, която обжалва присъдата като необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Направеният от съда извод, че подсъдимият не бил извършил никакво престъпление не намирал опора в събраните по делото доказателства. Безспорно било причиняването на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК- избиване на два зъба, без които се затруднявало дъвченето и говоренето. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение. Моли съда да бъде постановено решение, с което да отмени обжалваната присъда и реши делото по същество като признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, а също така да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Не сочи нови доказателства. Счита, че от доказателствата по делото се установявало нанасянето на удар в областта на лицето на пострадалата Исмаил и причинената вследствие на това умишлено действие средна телесна повреда по чл. 133 от НК. Счита въззивната жалба на гражданската ищца и частен обвинител Исмаил за основателна. Моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение. Гражданската ищца и частен обвинител Айше Осман Исмаил от с. Поточница, общ. Крумовград поддържа жалбата си и счита въззивният протест за основателен. Моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден, както и да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск пред първоинстанционния съд за претърпените от престъплението неимуществени вреди. Подсъдимият лично и чрез защитника си оспорва въззивните протест и жалба. Твърди, че е налице неизбежна отбрана и съпричиняване от страна на пострадалата. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК, и по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното: По въззивния протест: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване съобразно чл. 82 от НПК доказателства. Обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: на 08.07.2003 година вечерта, гражданската ищца и частен обвинител Айше Осман Исмаил, заедно със съпруга си – св. Рафет Исмаил и сина им, се намирали в дома си- къща в с.Поточница, общ. Крумовград. Около 22.30 часа изпратили сина си, за да извика дъщеря им да се прибира от дома на нейна приятелка. Още с излизането си момчето се разпищяло и започнало да вика. Родителите излезли навън пред къщата и разбрали, че синът им бил нападнат от кучето на подс. Ибрям, с когото били съседи. В същия момент, да храни кучето излязъл и св. Касим Халибрям- син на подсъдимия. След него, пред дома си, излезли подсъдимият Ибрям и съпругата му- св. Неврие Бекир. Св. Рафет Исмаил направил забележка на подсъдимия да връзва кучето, а подсъдимият попитал има ли ухапани. В този момент двете съпруги започнали да се карат за стари дрязги между двете семейства. Подсъдимият тръгнал към порталната врата на свидетелите Рафет Исмаил и Айше Исмаил и извикал, че иска да разговаря със св. Рафет Исмаил. Тогава св. Айше Исмаил казала на съпруга си да се прибира, взела от двора дълга метла от пръчки. Като видял това подсъдимият ритнал вратата и влязъл в двора, при което свидетелката започнала да удря по главата подсъдимия. Подсъдимият вдигнал дясната си ръка към лицето си, за да се защити, като при замахването нагоре, четвъртия пръст на ръката му попаднал в устата на свидетелката, при което тя го захапала. Изпитвайки внезапна и много силна болка подсъдимият със сила издърпал рязко ръката си, при което св. Айше Исмаил паднала на земята. Непосредствено след това св. Неврие Исмаил- съпруга на подсъдимия и сина му- св. Касим Сейдахмед, хванали подсъдимия под мишниците и го отвели в дома му. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена от съда и разпита на вещото лице в проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие се установява, че на пострадалата са били причинени следните наранявания: в задната част на теменната област на главата- разкъсно- контузна рана; кръвонасядане и охлузване на кожата по задната повърхност на лявата ръка и в областта на лакетната й става; разкъсно-контузна рана по предната повърхност на венеца на долната челюст, счупване на предните стени на костните легла на първи и втори долни десни зъби, наложило изваждането им от стоматолог, поради невъзможност за лечение. Вещото лице обяснява, че най-вероятният механизъм за получаване на тези увреждания е при захапване на предмет и теглене отвътре- навън, в посока напред. В полза на този механизъм било обстоятелството, че счупването било на предните стени на костните легла на зъбите, а също така и липсата на увреждания на лигавицата на долната устна в тази област, каквито се получавали обикновено при удар в областта на устата. При удар с юмрук, вещото лице заключава, че биха се счупили задните стени на костните легла на зъбите, затова по-вероятният механизъм е тегленето на твърд предмет в посока отвътре- навън. Вещото лице сочи още, че на 14.07.2003 година пострадалата се явила отново на преглед, при който се установил липса на първи и втори долни десни зъби. Изваждането им се наложило поради невъзможността за лечението им, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Във връзка с това, в съдебномедицинско удостоверение № 232/08.07.2003 година за освидетелстване на подс. Ибрям, са описани разкъсно-контузна рана на четвъртия пръст на дясната му ръка в процес на зарастване; посочено е, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както е съобщено от освидетелствания; било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства по делото: от обясненията на подсъдимия- изцяло, от показанията на св. Айше Исмаил, Рафет Исмаил, Ферихан Наим, Неврие Бекир, Касим Халибрям- частично; от заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от първоинстанционния съд и разпита на вещото лице в съдебно заседание, които съдът възприема изцяло като пълно, ясно и обосновано, както и от писмените доказателства, събрани от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на показанията на св. Айше Исмаил в частта им, в която обяснява по кои части от тялото й са били нанесени удари от подсъдимия. Същата обяснява, че подсъдимият се нахвърлил върху нея и тя паднала на земята, при което той започнал да я бие с юмруци по лицето, като веднъж я е ударил по тила, втори път- в лицето, по устата, както и обяснява, че не била захапвала пръста на подсъдимия. Съдът не кредитира тези показания, тъй като видно от съдебния протокол /л. 54 от делото/ от проведеното съдебно следствие е, че пострадалата е започнала да твърди, че подсъдимият й е нанесъл удар с юмрук по лицето в областта на устата, едва след като й е бил зададен такъв насочващ въпрос от прокурора, а именно като й е задал въпрос как точно е станал ударът в зъбите, без до този момент свидетелката изобщо да е твърдяла, че от подсъдимия й е нанасян такъв удар. Съдът не дава вяра на тези показания и поради причината, че достоверността на същите се опровергава от заключението на вещото лице и показанията му в съдебно заседание за получените наранявания и за механизма на причиняването им. А установеното е, че тези увреждания са в задната част на теменната област на главата, по задната повърхност на лявата ръка и в областта на лакетната става- кръвонасядане и охлузване и са били получени именно при падането й на земята след като подсъдимият рязко е издърпал пръста си от устата й. Т.е. в областта на лицето, така както описва свидетелката, следи от юмручни удари обективно не са налице, като в тази насока са категорични показанията на вещото лице, че липсва увреждане на лигавицата на долната устна в тази област, каквото се получава обикновено при удар в областта на устата; както и че при удар с юмрук биха се счупили задните стени на костните легла на зъбите отвън-навътре. По този начин се опровергават и показанията на св. Ферихан Наим- дъщеря на пострадалата Айше Исмаил, относно обстоятелството на нанасяне на удари в лицето на пострадалата. Показанията на св. Айше Исмаил се опровергават и в частта им, в която твърди, че не била захапвала пръста на подсъдимия, като за противното се правят изводи от наличието на обективните данни за причинена разкъсно-контузна рана на четвъртия пръст на дясната ръка на подсъдимия, което напълно съвпада с обясненията му в тази насока. Останалите свидетелски показания, като се има пред вид, че случилото се е между членовете на две семейства във влошени отпреди това взаимоотношения и всеки интерпретира фактите в своя полза, се възприемат от съда така, както е описано във установената фактическа обстановка. В съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 17.03.2004 година, прокурорът е направил изменение на обвинението, като на основание чл. 285 ал.1 от НК повдигнатото обвинение по чл. 129 от НК е изменено в такова по чл. 133 пр. 2 във вр. с чл. 129 ал.1 от НК, като подсъдимият е обвинен в това, че на 08.07.2003 година в с. Поточница, общ. Крумовград причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Айше Осман Исмаил от с.с., изразяваща се в счупване на предните стени на костните им легла на първи и втори долни десни зъби, водещо до тяхното екстрахиране, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Настоящата инстанция намира, че подсъдимият се е проявил в инцидента като нападател, а пострадалата - като защитаваща се от нападение. Ритането на дворната врата, а още повече - влизането в двора на Исмаил, предшествано от предизвиканото скарване със съседите, е посегателство, което засяга при всички случаи реда и общественото спокойствие. Престъпление по чл.325 НК или административно нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство, такова посегателство е на общо основание нападение по смисъла на чл.12 НК и за отблъскването му е допустима предвидената в тази разпоредба неизбежна отбрана. Точно такава отбрана се явява използването на метла срещу нападателя и понеже това действие на Исмаил не надхвърля необходимото в нейна защита, срещу тази защита Ибрям няма право на свой ред да се защитава. На "деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно" (П.12/73-Пп.,мотиви, р.1,т.З). По същата логика правомерно се явява по-нататък и захапването на пръста на подсъдимия - отговор на неправомерното замахване към пострадалата. И тъкмо защото замахването на Ибрям е било продължение на неправомерното му поведение, без значение се оказва дали е искал само да се предпази от Исмаил или да отвърне на удара с удар. Неправомерно затова в крайна сметка е и неволното издърпване на захапаната ръка, увредило двата зъба на пострадалата. Само по себе си рефлекторно (поради изпитаната силна болка), това телодвижение на подсъдимия няма основание да бъде разглеждано откъснато от деянието му на нападател, както са сторили съдилищата. Грешката едно само телодвижение (при това извън контрола на съзнанието) да бъде изолирано от комплекса на телодвижения, съставящи деянието като съзнателен и целенасочен волеви акт, и то да бъде разглеждано като самостоятелно деяние, е довела съдилищата и до погрешното определяне на последното като невиновно. Ако подсъдимият законосъобразно беше видян като нападател, нямаше как да бъде изключена и непредпазливата му вина. Защото именно като автор на противоправно (с оглед неизбежната отбрана) деяние, Ибрям е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, и ако в действителност не е могъл да ги предвиди (с оглед несъзнателната му реакция), сам се е поставил в тази невъзможност и няма право да се позовава на нея. С оглед на изложеното, съдът намира въззивния протест за основателен. Подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.133,предл.2 от НК – по непредпазливост е прÞчинил средна телесна повреда на пострадалата Айше Исмаил. За това престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 година или пробация. Що се касае до наведения от защитника на подсъдимия довод, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, съдът намира същия за несъстоятелен. Това е така с оглед разпоредбата на чл.46 от ЗЗД - Лицето, поставено в положение на крайна необходимост вследствие непозволено и виновно действие на друго лице, не отговаря за причинените другиму щети.При положение, че друго лице е действувало неправомерно и виновно и именно поради това негово поведение лицето, непосредствено причинило щетите, е поставено при условия на крайна необходимост, обществено и правно неоправдано е последното да поправя щетите. Неговото деяние не е нито противоправно, нито виновно. При тази хипотеза вредоносният резултат е причинен от виновно действуващото лице, а действуващият при крайна необходимост е по-скоро едно оръдие и само първото следва да репарира вредите, и то на основание деликтна отговорност . Съдът намира, че са налице условията на чл.78а от НК и следва деецът да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание “глоба”, тъй като за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, тъй като е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; от деянието не са причинени имуществени вреди. Относно размера на административното наказание “глоба”, съдът намира, че същият следва да бъде определен в предвидения минимум от 500 лева, с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства –възрастта на подсъдимия, чисто му съдебно минало, обществената опасност на деянието, която е типична за този вид престъпления и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Така определеното наказание по размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Ибрям деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. По въззивната жалба на гражданската ищца и частен обвинител Айше Осман Исмаил от с. Поточница, общ. Крумовград: Същата се явява частично основателна по вече изложените във връзка с въззивния протест съображения. Установява се причинна връзка между извършените от страна на подсъдимия непредпазливи действия, които са довели до причиняване на пострадалата на описаната по-горе средна телесна повреда. Соглед характера на телесното увреждане и свързаните с него претърпени от пострадалата болки, страдания и неудобства , които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, съдът намира, че сумата от 1 200 лева е достатъчна да ги обезщети. За разликата до предявения размер от 10 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед този изход на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на пострадалата Айше Исмаил в размер на 145лв., както и по сметка на КОС ДТ върху уважения граждански иск в размер на 48лв., и деловодни разноски в размер на 60лв. Водим от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.
|