№ 95
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500287 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 ал.1 от ГПК .
Постъпила е частна жалба вх.№ 21055/29.04.2021 г. от Т. ИВ. Т.
против определение № 21372/23.03.2021 г. ,постановено по гр.д.145 / 20 г. по
описа на ОС - К., с което е обезсилена заповед № 470 /08.08.2019 г. по чл.417
от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039/ 2019 г. по описа на РС – К. и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. .По изложените в частната жалба
съображения жалбоподателката моли същата да бъде уважена, а обжалваното
определение да бъде отменено като претендира разноски.
Ответникът по частната жалба СД „А.-В.-Т. и сие „ ,представляван от
управителя М.Д.Т. счита частната жалба за основателна.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от
легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. 145 / 20 г. по описа на ОС – К. е образувано по искова молба от
Т. ИВ. Т. против СД „А.-В.-Т. и сие“ за установяване съществуването на
вземане в размер на 60 000 лв. по запис на заповед от 01.02.2008 г. ,въз
основа на който ищцата се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК ,издадена
по ч.гр.д.1039 / 19 г. по описа на РС – К.. Искът е предявен в хипотезата на
чл.422 от ГПК ,тъй като ответното дружество ,представлявано от Г.М.Т. е
1
подало възражения по чл.414 от ГПК.Видно е от посоченото ч.гл.д. ,че на
17.09.2019 г. ,още преди завеждане на исковата молба ,което е станало на
25.10.2019 г. длъжникът СД „А.-В.-Т. и сие“ ,представляван от управителя
М.Д.Т. е оттеглил така депозираните възражения и е признал вземането
,установено с заповедта по чл.417 от ГПК.Ответното дружество се управлява
и представлява ,заедно и поотделно ,от М.Д.Т. ,Г.М.Т. и З.Н.Т.,т.е. всеки един
от тях може да предприема самостоятелни процесуални действия от името
представляваното дружество ,които действия са обвързващи за последното.В
случая постъпилите възражения по чл.414 от ГПК са оттеглени с молба
,постъпила по делото на 17.09.2019 г. ,а с оттеглянето на възраженията
заповедта по чл.417 от ГПК влиза в сила.Следователно налага се извода ,че
още преди подаване на исковата молла ,по която е образувано гр..д. 145 / 20 г.
по описа на ОС – К. ,първоначално образувано като гр.д. 1448 /19 г. по описа
на РС- К. ,заповедта за изпълнение на парично задължение вече е била влязла
в сила ,при което положение липсва основание за нейното обезсилване , което
е в синхрон с разясненията ,дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,според
което заповедта за изпълнение не се обезсилва ,когато исковото производство
е прекратено поради постигната спогодба или когато съдът е преценил ,че
заповедта е влязла в сила.
В конкретния случай заповедта по чл.417 от ГПК е влязла в сила още
преди образуване на исковото производство по чл.422 от ГПК ,поради което
същото е подлежало на прекратяване без това да води до обезсилване на
заповедта .Следователно определението , с което това е направено и което е
предмет на обжалване в това производство е неправилно и следва като такова
да бъде отменено, а заявеното искане от СД „А.-В.-Т. и сие“ ,представляван
от управителя Г.М.Т. да бъде оставено без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 21372/23.03.2021 г. ,постановено по гр.д.145 / 20 г.
по описа на ОС - К., с което е обезсилена заповед № 470 /08.08.2019 г. по
чл.417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039/ 2019 г. по описа на РС – К. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСТАВЯ без уважение искането от СД „А.-В.-Т. и сие“ ,представляван
от управителя Г.М.Т. за обезсилване на заповед № 470 /08.08.2019 г. по чл.417
от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039/ 2019 г. по описа на РС – К. и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3