№ 55
гр. Плевен, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500755 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1583 от 19.10.2018г., постановено по гр.д. №
37/2015г. Районен съд – Плевен е осъдил на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД Н. Ц. Г.
от с.Я., да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.Ц.Б. *** № *** сумата от 24446,00 лв.,
представляваща първо плащане по Договор №15/112/02659/13.10.2009г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2015г. до
окончателното изплащане. Присъдил е и разноски в полза на ищеца в
размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.Осъдил е ответника да
заплати на Районен съд гр.Плевен сумата от 977,84 лева държавна такса,
както и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника Н. Ц. Г.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е незаконосъобразно, тъй като делото е решено при допуснато
процесуално нарушение от съда и преди да е изчакано произнасянето на ВКС
по подадена от Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№
1
5149/2014г. на Плевенски РС, по преюдициален спор. Съображенията са
изложени по-подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени изцяло
решението на РС Плевен и да постанови друго по съществото на спора, с
което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск.
Въззиваемата страна Държавен фонд „Земеделие“, представляван
от изп.директор Ж.Ж., чрез пълномощника ст.юрисконсулт Д. П., е взела
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение по изложените в отговора и в пледоарията по същество аргументи.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.55 от ЗЗД за
заплащане/връщане/ на сумата 24 446лв. получена от ответника на отпаднало
основание - договор 15/112/02659 от 13.10.2009г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 112 от ПРСР за периода от 2007-2013г. Сумата е
претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното й заплащане. Претендирани са
разноски за производството. Производството по делото е образувано след
отделянето му в самостоятелно производство по насрещния иск от Държавен
фонд Земеделие против Н. Ц. Г., предявен за съвместно разглеждане с
главния иск по гр.д.№ 5149/14г. по описа на РС-Плевен, предявен. Ищецът се
позовава на договор, сключен между ДФ „Земеделие” и Н. Ц. Г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 112 от ПРСР за периода от 2007-2013г., по
който на бенефициента е преведена сума в размер на 24 446 лева като първо
плащане по договора. Ищецът твърди, че второто плащане по договора е
следвало да бъде извършено при реализация на заложените в Приложение №
1 към договора и в бизнес плана инвестиционни намерения и след подаване в
срок на заявка за второ плащане, ведно с изискуемите се документи,
доказващи извършените инвестиции. Твърди, че срокът за подаване на заявка
за второ плащане по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. е
преклузивен, т.е. с неспазването на същия се погасява правото на
бенефициента да подаде заявка. Твърди, че задължението за подаване на
заявка за второ плащане е предвидено и в чл.4.4 б.”е” от сключения договор с
2
ДФ”Земеделие”-РА.
В конкретния случай, съгласно т.5.2. от договора и предвид
сключените анекси, ползвателят на помощта е следвало да подаде заявка за
второ плащане в рамките на един месец преди изтичането на срока по т.3.1,
т.е. един месец преди 13.10.2014г. или най-късно до 13.09.2014г., но не сторил
това без уважителни причини.Поради това с уведомително писмо изх.№ 01-
153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено му чрез нотариус на 16.10.2014г., е бил
уведомен от административния орган, че му се отказва второ плащане, и че
дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева, на
основание чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4,
буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора На 19.11.2014г. му е връчена
нотариална покана за доброволно изпълнение на задълженията -
възстановяване на сумата, получена като първо плащане, ведно с изискуемите
се към нея документи. Ищецът счита, че неподаването на заявка за второ
плащане е достатъчно основание - само по себе си, което дава правото на ДФ
„Земеделие“ да не извърши второ плащане по договора, както и да направи
изискуемо извършеното първо плащане в размер на 24 446 лева. Ползвателят
е уведомен за отказа и е поканен надлежно да възстанови полученото първо
плащане по договора, ведно със законната лихва, считано от изтичането на 30
дневния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение-05.01.2015г.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника Н. Г..
С оглед изложеното във въззивната жалба следва да се приеме, че
пред първоинстанционният съд е било безспорно и в настоящата инстанция
също, че с договор №15/112/02659/13.10.2009г. сключен между ответника Н.
Ц. Г. и Държавен фонд „Земеделие” е уговорено отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Не е спорно между
страните и съдържанието на правата и задълженията на страните по договора,
както и Бизнес план към проект №15/112/02659-Приложение №1 към
договора. Предоставената от ДФ „Земеделие” безвъзмездна финансова помощ
в размер на 48 892лв. е за изпълнение на инвестиции, основни дейности и
цели, заложени в бизнес плана, като тя се изплаща/т.1.2. от договора/, при
3
изпълнение на тези инвестиции, а съгл. т.3.1. срокът за изпълнение е
тригодишен, т.е в срок до 13.10.2012г. С последващи анекси от 08.02.2013г. и
от 07.10.2013г. е постигната договореност за удължаване на срока на пет
години – до 13.10.2014г.Съгласно т.5.2. от договора и предвид сключените
анекси, ползвателят на помощта е следвало да подаде заявка за второ плащане
един месец преди изтичането на срока по т.3.1, т.е. най-късно до 13.09.2014г.
Не се спори между страните, че ищецът е извършил първо
плащане по договора в полза на ответника, в размер на 24 446 лв. По
отношение на второто плащане е установено безспорно, че с молба от
10.09.2014г. Н. Г. е отправил искане за поредно удължаване на срока за
изпълнение на поетите с договора задължения, с още шест дни - до
19.09.2014г., като е изтъкнал лични причини. Твърдението е, че чака
пълномощно от чужбина, което му е необходимо за сключване на договор,
касаещ дворно място от 12,250 дка. С молба от 12.09.2014г., ответника е
поискал удължаване на срока за подаване на заявка за второ плащане поне с
10 дни, като се обосновава с изчакването на пълномощно, както и на
удостоверение за липса на задължения от ДТ на НАП. С молба от
15.09.2014г., Н. Г. е депозирал и лист за преглед в спешно отделение, а на
18.09.2014г. е входирал и болничен лист за 5 дни болничен отпуск, считано от
17.09.2014г. до 21.09.2014г. включително.
Безспорно е, а се установява и от уведомително писмо изх.№ 01-
153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено на Н. Г. чрез нотариус на 16.10.2014г.,
че ищецът е уведомен от административния орган, че му се отказва второ
плащане, както и че дължи връщане на полученото първо плащане в размер
на 24 446 лева, на основание чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №
9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора. На 19.11.2014г.
му е връчена и нотариална покана за доброволно изпълнение на
задължението за възстановяване на сумата.Основния спорен въпрос по делото
е дължи ли ответника връщане на исковата сума, представляваща първо
плащане по процесния договор.
За да уважи иска с правно основание чл. 55, ал.1, предложение
трето ЗЗД, РС Плевен е приел, че действително се касае за основателна
претенция за връщане на даденото при отпадане на основание за плащане.
Приел е, че е платено въз основа на валидно възникнало/от договор/
4
правоотношение, което впоследствие е отпаднало с обратна сила. Посочено е,
че даденото подлежи на връщане и вземането на кредитора става изискуемо,
но длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора. Приел е,
че изправната страна ДФ Земеделие е направила изявление за разваляне на
договора, с уведомителното писмо от 14.10.2014г., връчено на Н. Г. на
16.10.2014г., с което ищецът е уведомен, че му се отказва второ плащане, и
че дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева.
Приел е, че претендирайки последиците от разваляне на договора - връщане
на платеното, макар да е ползван термина прекратяване, ищецът е наапрадвил
изявление за разваляне на договора. Приел е, че липсват твърдения за
подаване в срок на заявка за второ плащане по договора, а се твърди че
ответника Н. Г. е имал уважителни причини да не стори това в договорения
срок.Приел е също, че представените молби, становища и медицински
документи не отговарят на нито едно от предвидените в договора
форсмажорни обстоятелства, а могат да бъдат отнесени само към
кратковременна нетрудоспособността на Н. Г., но като форсмажорно
обстоятелство е предвидена само продължителната професионална
нетрудоспособсност. Поради това е приел, че договорът е надлежно развален,
поради виновното неизпълнение на задължение на ответника да подаде в срок
на заявка за второ плащане. Постановено е връщане на сумата, ведно със
законната лихва от деня на поискването и с подаване на исковата молба.
Въззивният съд споделя напълно фактическите констатации и
правните изводи на районния съд, при условията на чл.272 ГПК. Събраните
писмени доказателства напълно потвърждават изложената фактическа
обстановка. Между страните по делото е сключен договор
№15/112/02659/13.10.2009г, с приложение № 1-Бизнес план към проект
№15/112/02659. С договора е уговорено предоставянето от ДФ „Земеделие”
на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. за изпълнение на
инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Уговорено е
в т.1.2. финансовата помощ да се изплати на земеделския производител, при
изпълнение на съответните инвестиции, основни дейности и цели в пет
годишен срок, съгл.сключените анекси.След изплащане на първата сума от 24
446лв., съгласно т.5.2. ответникът е следвало да подаде заявка за второ
плащане в рамките на един месец преди изтичането на срока по т.3.1, т.е. 1
месец преди 13.10.2014г., но такава заявка не е направена.Изтъкват се
5
причини от личен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Съгл.чл.87,ал.2 ЗЗД,
кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде
срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало
да се изпълни непременно в уговореното време. В разглеждания случай,
съдът приема, че е следвало да се изпълни непременно в уговореното време,
доколкото на ДФ „Земеделие“, като административен орган е възложено от
държавата да осъществява предоставянето на финансова помощ по
съответните програми в определени срокове, съгл. Наредба № 9 от
03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ. Като такъв, фондът е следвало, при липса на заявка за второ плащане,
не само да откаже такова, но и да поиска връщане на сумата на направеното
първо плащане по договора. Изявление в този смисъл е направено с
уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено на Н. Г.
чрез нотариус на 16.10.2014г., с което ищецът е уведомен от
административния орган, че му се отказва второ плащане, и че дължи
връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева на основание
чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и
т.4.8, буква „а” от договора. Сумата е поискана по надлежен ред с нотариална
покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 19.11.2014г.
Правилен е изводът на РС, че претендирайки последиците от разваляне на
договора, макар да е ползван термина прекратяване, то е налице по същество
изявление за разваляне на договора, годно да предизвика последиците на
развалянето му, в т.ч. и правото да се иска връщане на даденото.Ето защо
претенцията е основателна и правилно е била уважена от
първоинстанционния съд.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи за наличие на
обективна невъзможност за изпълнение в предвидения срок. Съгласно чл.8.1
от Договора, при неизпълнение на договорни задължения ползвателят не
6
възстановява сумата, получена по т.2.3, единствено в случай на форсмажорни
обстоятелства. Съгласно т.8.2, такива са следните категории форсмажорни
обстоятелства: смърт на ползвателя, продължителна професионална
нетрудоспособност на ползвателя, тежко природно бедствие, въздействало
сериозно върху земята в имота, експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажимента, разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат
на инцидент, епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично
животните на земеделския производител. Такива обстоятелства не са налице.
Същото е прието и с влязлото в сила решение по гр.д.№ 5149/2014г. по описа
на РС-Плевен, с което е решен спорът между страните относно дължимостта
на второто плащане по договора, като е отхвърлен предявения от Н. Ц. Г.
против ДФ Земеделие иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на
сумата 24 446лв, представляваща второ плащане по договор
№15/112/02659/13.10.2009г. поради неизпълнение на договорното му
задължение.
Във въззивната жалба Г. твърди, че е подал молба за отмяна на
влязлото в сила решение на Плевенски РС по преюдициалния спор, но такива
доказателства не са представени, още по-малко – молбата да е била
уважена.Неоснователни са и наведените доводи за процесуално нарушение от
РС, който е разгледал делото в отсъствие на ответника, който е бил редовно
призован за 21.09.2018г., но за явяването му е имало непреодолима пречка.
Дори и да е осъществено твърдяното от жалбоподателя процесуално
нарушение, то не е основание за отмяна на решението на РС. Ответникът не е
подал отговор на исковата молба и като цяло е имал пасивно процесуално
поведение. Във въззивната жалба не са направени искания за събиране на
нови доказателства, които да той не е могъл да представи пред РС, поради
допуснато процесуално нарушение, а само е искал спиране на
производството.
При така изложеното, въззивният съд намира,че като е уважил
иска по чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл. 88, ал.1 ЗЗД, районния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено
изцяло, на основание чл.271, ал.1 от ГПК. При този изход на делото следва
въззивникът Н. Ц. Г. да заплати на въззиваемата страна направените от нея
7
деловодни разноски във въззивното производство, които съгласно списъка по
чл. 80 от ГПК, за осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт, са в размер на 200лв. който е съобразен с разпоредбите на чл.
78, ал. 8 вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на осн.чл.271 ал.1 от ГПК решение № 1583 на
Районен съд-Плевен, постановено на 19.10.2018година по гр.дело №
37/2015година по описа на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.273 ГПК, Н. Ц. Г., ЕГН
**********, с.Я., ул.К.З. *** да плати на Държавен фонд “Земеделие”, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Ц.Б. *** № ***, деловодни
разноски в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8