Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 17.10.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
ОСЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор: …………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 367 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 69/14.01.2019 г., Районен съд – гр. Плевен
по гр. дело № 1829/2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения
иск от
***ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р ***,
№ *, офис-сграда “***”, ет.*, офис *,
против Г.Г.К., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на иска 19 140, 42 лв.
Осъдил е на основание чл. 78 от ГПК, ***ЕАД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р ***, № *,
офис-сграда “***”, ет.*, офис *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, деловодните
разноски по делото в размер на 382, 79 лв. за държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от „****“ ЕАД – гр. ***против
горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Неправилно РС е отхвърлил
исковата претенция, като е приел, че не е налице надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, с оглед обстоятелството, че Г.Г.К. се е
представлявала от особен представител, назначена от съда. До длъжницата са
изпратени три уведомителни писма, посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за
доставяне, които писма са се връщали с отбелязване, че пратката „не е
потърсена“, „няма никой на адреса“. Със самата искова молба, ищецът и въззивник
е направил искане за връчване на приложенията към исковата молба, вкл. и
уведомлението за извършената цесия. Искането е направено в съответствие с
постановените решения от ВКС на РБ на основание чл.290 от ГПК, съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба представлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал.3 предл.1 от ЗЗД и поражда действие за длъжника. В
жалбата се излагат подробни доводи и относно обстоятелството, че когато
ответникът не е намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде
връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК /чрез залепване на уведомление/ и в
исковото производство се установи безспорно, че задължението на ответника не е
погасено, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника
е ирелевантно за основателността на предявените искове. Това е така, тъй като
по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено такова уведомление до длъжника, с цел
да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Не на последно
място, въззивникът счита, че след като ответникът е представляван от особен
представител в хода на исковото производство, то следва да се приеме, че той
редовно е получил исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. и всички
останали уведомления. Също така, с исковата си молба ищецът е предявил и при
условията на евентуалност осъдителни искове, в случай, че съдът приеме, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на цялото
вземане, преди подаване на заявлението до РС за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Видно от постановеното решение на ПРС,
произнасяне по осъдителните искове няма. Неправилни са изводите на РС, че не са
представени доказателства за предаване на получената сума в заем на кредитополучателя,
като в тази връзка, ищецът още с исковата молба е направил доказателствено
искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, по което
искане РС не се е произнесъл въобще. Моли Окръжния съд, да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, постановено по гр. дело №
1829/2018 г. по описа на същия съд, като по съществото на спора уважи исковата
претенция със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от въззивамата страна чрез
особения представител адв. В.К.. В отговора се излагат доводи, че подадената
жалба е неоснователна, както и твърденията на жалбоподателя в същата са
недоказани и са в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли, да
бъде потвърдено решението на ПРС.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд – гр. Плевен е неправилно и незаконосъобразно.
Пред РС са предявени, при условията на евентуалност,
от „***“ ЕАД – гр. ***против Г.Г.К. искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземането на ищеца, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 1168110/21.05.2013 г. в размер на 16026,94 лв.
като главница, представляваща 23 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода 28.07.2016 г. до 28.05.2018 г., по отношение на които на основание
чл.13 ал.2 от Общите условия към Договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 16.02.2017 г., 2792,70 лв., представляваща договорна
лихва за периода 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г. /датата на цесията/ и 320,78
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2017 г. до датата
на подаване на заявлението пред ПРС по чл.410 от ГПК. За горните суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7711/2017 г. по описа на ПРС. При условията на евентуалност, ако
съдът прецени, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.410 от ГПК, са предявени осъдителни искове за заплащане от страна на ответницата Г.К.
на следните суми: 9973,74 лв. като главница, която е падежирала за периода
28.07.2016 г. до 28.09.2017 г., договорна лихва в размер на 2792,70 лв. за
периода 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г. и 320,78 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 16.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението пред
ПРС по чл.410 от ГПК. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на сумата. Претендира се по кумулативно
предявения евентуален осъдителен иск и главница – непогасена и непадежирала към
датата на подаване на заявлението в съда в размер на 6052,60 лв. за периода от
28.10.2017 г. до 28.05.2018 г. по погасителния план към Договора за заем, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Пред РС, ведно с исковата молба, са представени
Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1168110/21.05.2013 г.,
по силата на който Г.К. в качеството си на кредитополучател е получила от „***“
ЕАД в качеството му на кредитодател потребителски кредит в размер на
50 000 лв. Сумата е преведена по посочената от кредитополучателя банкова
сметка ***. Към Договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит, които следва да се считат за неразделна част от
самия Договор. Съгласно клаузите на сключения Договор за потребителски паричен
кредит, страните са постигнали съгласие общия размер на кредита да е 56357,72
лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 50000 лв., такса за
разглеждане на кредита от 1500 лв. и застрахователна премия от 4857,72 лв.
Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия, ведно с дължимата
сума по самия паричен кредит Г.К. се е задължила да заплаща на кредитора на 84
бр. равни месечни вноски. Договорено е, че усвоената парична сума по кредита се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора, с годишен лихвен процент от 13,99%. Първата погасителна вноска
по кредита е била дължима на 28.06.2013 г., а последната с падеж на 28.05.2020
г., съгласно погасителен план. Съгласно клаузите на сключения Договор и Общите
условия, неразделна част от него, при забава в плащанията на дължимите суми,
кредитополучателят следва да заплати обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница.
Ищецът е посочил в исковата си молба, че въпреки
посочения краен срок на издължаване по процесния кредит, а именно 28.05.2020
г., поради неизпълнение на задълженията от страна на ответницата за заплащане в
срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите условия.
Ищецът твърди, че е изпратено писмено уведомление до
длъжника, с което му е съобщено за настъпилата предсрочна изискуемост по
кредита.
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства на 20.12.2016 г. е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „***“ ЕАД, от една страна и от друга страна, „***“
ЕАД – гр. София, по силата на който договор цедентът е прехвърлил на цесионера
възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити,
сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности на
цесионера.
На 16.02.2017 г. е сключен индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „***“ ЕАД, от една страна и от друга
страна, „***“ ЕАД – гр. София, по силата на който са прехвърлени вземания по
необслужвани от длъжниците потребителски кредити, вкл. и вземането на „***“ ЕАД
срещу Г.К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1168110/21.05.2013
г. Към индивидуалния договор за цесия от 16.02.2017 г. е съставено приложение №
1, неразделна част от договора, в което фигурира и прехвърленото вземане по
процесния договор за потребителски кредит, сключен с Г.Г.К. /стр.18-19 от
делото пред РС/.
Видно от представените 3 бр. уведомителни писма, до
длъжника Г.Г.К. са изпратени 3 бр. уведомления за извършеното прехвърляне на
вземания от страна на „***“ ЕАД – гр. София, съгласно задължението в качеството
на цесионер на дружеството от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. В този смисъл е налице изрично
пълномощно по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от цедента „***“ ЕАД да уведомяване на
длъжниците по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД. По делото е представено и потвърждение
за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД от цедента.
В изпълнение на изискванията на закона са изпратени
горепосочените 3 бр. уведомителни писма, съответно от 22.02.2017 г., 05.09.2017
г. и 23.02.2018 г. от страна на цедента чрез „***“ ЕАД – гр. ***с обратни
разписки за доставяне, като видно от тези обратни разписки, писмата са се
връщали в цялост с отбелязване, че „пратката не е потърсена“ и че „няма никой
на посочения адрес“.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7711/2017 г. по описа
на ПРС, „***“ ЕАД – гр. ***е подала заявление на 02.10.2017 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г.Г.К.. Издадена е Заповед №
5022/03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено длъжникът Г.К. да заплати на кредитора „***“ ЕАД
– гр. ***следните суми: 16026,94 лв. частично претендирана главница, 2792,70
лв. като възнаградителна лихва за периода 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г.,
320,88 лв. обезщетение за забава за периода от 16.02.2017 г. до 02.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите, като са присъдени и деловодни разноски в
заповедното производство. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, ПРС е разпоредил на заявителя, че
следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по
реда на чл.422 от ГПК.
С оглед дадените указания от ПРС е предявен и
настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и чл.410 от ГПК.
Пред въззивната инстанция на основание чл.266 ал.3 от ГПК е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача, поставена
в исковата молба, както и в допълнителна молба от страна на ищеца от 28.12.2018
г., като е изготвено заключение от вещото лице Т.Ц.И..
Окръжният съд възприема изцяло изготвеното заключение,
като обективно и компетентно. От същото се установява, че сумата по процесния
кредит в размер на 50000 лв. е преведена по посочена от кредитополучателя
банкова сметка ***.05.2013 г. Съгласно чл.7 ал.1 от Общите условия към Договора
за кредит, усвоената парична сума по кредита се олихвява с фиксирана
възнаградителна лихва за срока на действие на договора при годишен лихвен
процент в размер на 13,99%, като към датата на подписване на договора страните
са постигнали съгласие, че възнаградителната лихва е в общ размер на 32333,68
лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора е в размер на 88691,40 лв., платима на 84 бр. месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 1055,85 лв. Първата погасителна вноска е
била дължима на 28.06.2013 г. с краен срок на издължаване на кредита –
28.05.2020 г. Сумата, заплатена по кредита е в размер на 39215,62 лв., с която
са погасени вноски с падежи от 28.06.2013 г. до 28.06.2016 г. изцяло и частично
вноска с падеж 28.07.2016 г., както и лихва за забава от 143,51 лв. Вещото лице
е дало в табличен вид и непогасените суми по процесния договор за кредит към
датата на сключване на договора за цесия от 16.02.2017 г., като е била налице
просрочена главница от 4439,33 лв., редовна непогасена главница 33601,38 лв.,
просрочена възнаградителна лихва – 2964,06 лв. и лихва за периода от 28.01.2017
г. до 17.02.2017 г. в размер на 235,06 лв. Вещото лице е дало както размера на
неплатената падежирала главница по договора, така и размера на неплатената и
непадежирала главница към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по процесния Договор за кредит. Общият размер на
неплатената главница по процесния договор към 28.05.2018 г. е 16046,74 лв.
Размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за периода от
28.07.2016 г. до 16.02.2017 г. /датата на цесията/ е била в размер на 3181,27
лв. Вещото лице е посочило, че след сключване на договора за цесия са извършени
две плащания от кредитополучателя по сметка на цесионера „***“ ЕАД – гр. София,
а именно: на 13.03.2017 г. и на 04.04.2017 г. на сума в размер на 1000 лв.,
като при това положение остава неизплатена договорна лихва в размер на 2181,27
лв. Размерът на обезщетението за забава, изчислено върху главницата и
договорната лихва, които са предмет на иска по чл.422 от ГПК за посочения
период до датата на подаване на заявлението пред ПРС е в размер на 1014,98 лв.
Вещото лице е дало и размера на неплатената, непадежирала главница по договора
за кредит, която е в размер на 6072,60 лв.
С оглед така изяснената фактическа обстановка,
въззивната инстанция намира, че решението на РС, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения иск по чл.422 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно.
РС не се е произнесъл, с оглед отхвърлянето на иска по
чл.422 от ГПК и по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове,
като в това производство въззивната инстанция не може да отстрани този
недостатък, както и да извърши проверка на правилността на първоинстанционното
решение по отношение на тези искове.
От мотивите на постановеното решение от ПРС е видно,
че за да отхъврли предявения иск по чл.422 от ГПК съдът е приел, че не са
спазени изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно който кредиторът има
задължението да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. Приел е, че
уведомленията за извършената цесия до длъжницата Г.К. не са връчени по
надлежния ред и същата не следва да се счита за уведомена за извършената цесия.
Уведомлението е следвало да бъде извършено чрез нотариална покана. Изложил е
доводи, че предявените искове при условията на евентуалност са недопустими.
Окръжният съд намира, че предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК и чл.415 от ГПК е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На първо място, съдът счита, че ответницата и длъжник
по процесния Договор за потребителски кредит Г.К. е уведомена за извършената
цесия с договора, подписан от ищеца, от една страна и от друга страна, цедента
„***“ ЕАД на 16.02.2017 г.
Действително, до Г.К. са изпратени 3 бр. уведомления
от надлежно упълномощения цесионер по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, които са
върнати в цялост, като непотърсени. Същевременно, с исковата молба са
представени като писмени доказателства тези уведомления и същите са получени от
назначения на ответницата особен представител – адв. В.К.. Със същите
уведомления длъжницата е известена и за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, като видно от приетото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, кредитополучателката Г.К. е извършила две
плащания на новия си кредитор, съобразно извършената цесия, съответно на 13.03.2017
г. и на 04.04.2017 г., като е заплатила общо сума по процесния кредит в размер
на 1000 лв.
Тези конклудентни действия на длъжницата говорят за
факта, че същата е узнала за извършената цесия, с оглед задължението да плати
на новия кредитор „***“ ЕАД – гр. София.
Следователно, уведомлението до длъжника е изиграло
своята роля да предпази последния от двойното плащане на едно и също
задължение. След горепосочените дати, ответницата и въззиваема не е заплащала
суми за погасяване на задълженията си по процесния договор за паричен заем.
На следващо място, съдът намира, че длъжникът е
уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, с оглед
извършените плащания, преди датата на подаване на заявлението от кредитора за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.10.2017 г. Както се
посочи по-горе, плащанията са извършени през месец март и месец април 2017 г.
Всички останали доводи и възражения за неусвояване на
процесния заем, както и за неспазване на законовите изисквания по чл.99 ал.3 от ЗЗД от страна на особения представител на въззиваемата са неоснователни и
недоказани.
Също така, неправилни са и мотивите на РС, че
уведомленията до длъжника е следвало да бъдат извършени единствено чрез
нотариална покана, тъй като в случай, че длъжникът не бъде намерен на посочения
адрес, нотариусът следва да приложи разпоредбата на чл.50 от ЗННД вр. чл.47
ал.1-5 от ГПК, като при това положение уведомлението за извършената цесия
следва да се счита за връчено, без реално да е стигнало до знанието на
длъжника. Аналогични са и разпоредбите, при които се назначава особен
представител в хода на исковото производство на ответника, съгласно чл.47 ал.6
от ГПК, като съдът назначава такъв особен представител, след установяване редовността
на връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника.
Предвид изложеното ,следва да бъде отменено решението
на ПРС, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК и чл.410 от ГПК от „***“ ЕАД – гр. ***против Г.Г.К., като вместо
него и по съществото на спора следва да бъде признато за установено на
основание чл.422 от ГПК по отношение на Г.Г.К. съществуването на вземането на „***“
ЕАД – гр. София, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №
1168110/21.05.2013 г. в размер на: 16026,94 лв. като главница за периода от
28.07.2016 г. до 28.05.2018 г. „неплатени погасителни месечни вноски за този
период и по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от
16.02.2017 г.“, 2181,27 лв. като договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 28.07.2016 г. до 16.02.2017 г. и 320,78 лв. обезщетение за забава за периода
от 16.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението пред ПРС – 02.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 02.10.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5022/03.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 7711/2017 г. по описа на ПРС.
За разликата до претендирана договорна лихва в размер
на 2792,70 лв. за горепосочения период искът, като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен /съдът възприема заключението на вещото лице Т.И. досежно
размера на възнаградителната лихва за горепосочения период който е 2181,27
лв./.
При този изход на делото, следва да бъдат присъдени и
направените деловодни разноски както в заповедното производство, така и пред
двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. С оглед
уважения размер на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415
от ГПК вр. чл.410 от ГПК въззиваемата Г.К. следва да бъде осъдена да заплати по
компенсация направените деловодни разноски в заповедното производство от „***“
ЕАД – гр. ***в размер на 418,94 лв. Въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати направените деловодни разноски от ищеца „***“ ЕАД – гр. ***пред първата
инстанция по компенсация в размер на 1535,95 лв., а пред въззивната инстанция
по компенсация да заплати деловодни разноски в размер на 1641,05 лв.
При определяне размера на направените от ищеца и
въззивник деловодни разноски за двете инстанции, Окръжният съд намира,че следва
да се присъди на основание чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.за всяка инстанция, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ
и Наредба за заплащането на правната помощ, а не както е претендирано от „***“
ЕАД ,гр. ***– в размер на 350 лв. за всяка инстанция, тъй като пред РС и пред въззивната
инстанция не е извършено процесуално представителство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 69/14.01.2019
г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 1829/2018 г. по описа
на същия съд, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК
вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК по отношение на Г.Г.К., ЕГН ********** съществуването на вземането на „***“ ЕАД – гр. София, ЕИК ***,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 1168110/21.05.2013 г.
в размер на: 16026,94 лв. като главница за периода от 28.07.2016 г. до 28.05.2018
г.- „неплатени погасителни месечни вноски за този период и по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 16.02.2017 г.“, 2181,27 лв.
като договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.07.2016 г. до
16.02.2017 г. и 320,78 лв. обезщетение за забава за периода от 16.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението пред ПРС – 02.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената главница, считано от 02.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 5022/03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 7711/2017 г. по
описа на ПРС, като за разликата до претендирана договорна лихва в размер на
2792,70 лв. за горепосочения период ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.1 от ГПК по компенсация направените
деловодни разноски в заповедното производство от „***“ ЕАД – гр. ***в размер на
418,94 лв.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените деловодни разноски
от „***“ ЕАД – гр. ***пред първата инстанция по компенсация в размер на 1535,95
лв., а пред въззивната инстанция по компенсация да заплати деловодни разноски в
размер на 1641,05 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: