№ 155
гр. Варна, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
СъдебниГалина Дойкова Парчева
заседатели:Николайчо С.ов Калименов
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Ант. Д. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20203100201447 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Р. Р. АТ., редовно призован, явява се лично и с адв. Н.Б.,
редовно преупълномощен от адв. Бр. Б. и приет от съда от днес.
ПОДСЪДИМИЯТ ОРЛ. СТ. Б., редовно призован, явява се лично и с адв. Н.Б.,
редовно преупълномощен от адв. Бр. Б. и приет от съда от днес.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Р. ХР., редовно призован, явява се лично и с адв. Н.Б.,
редовно преупълномощен от адв. Бр. Б. и приет от съда от днес.
В залата се явяват адв. Й.Д. Б., адв. Ж.Д. А.-Х. и адв. Г.Х. Г., определени от АК –
Варна за резервни защитници.
СЪДЪТ, с оглед изискването от АК - Варна на резервни защитници, същите са
определени с нарочни уведомителни писма, приложени по делото и се явяват в заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА адв. Й.Д. Б. за резервен защитник на подсъдимия Р. Р. АТ..
КОНСТИТУИРА адв. Ж.Д. А.-Х. за резервен защитник на подсъдимия ОРЛ. СТ. Б..
КОНСТИТУИРА адв. Г.Х. Г. за резервен защитник на подсъдимият В. Р. ХР..
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВИНИТЕЛ В. Г. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.
П. Н., редовно упълномощен от преди.
СВИДЕТЕЛЯТ ИВ. К. ИВ., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ ИЛК. М. ИЛ., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ М. ХР. СТ., нередовно призован, не се явява.
1
СВИДЕТЕЛЯТ М. АНТ. Р., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ АТ. Р. АТ., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛКАТА ЕЛ. АНК. ХР., редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. ХР. СТ., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ СТ. АТ. С., редовно призован, не се явява. Съдът докладва
отбелязване на призовката, че по сведение на сестра му К. С. същият живее и работи в Р
Германия.
СВИДЕТЕЛЯТ АТ. Н. Б., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ ИВ. П. Д., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ ИЛ. ЛЮБ. ИЛ., редовно призован, се явява лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р С. К. М., редовно призована, не се явява. Съдът докладва
отбелязване на призовката, че същата ще бъде в платен годишен отпуск до 28.02.2022 г.,
поддържа даденото заключение и че ще отсъства от града.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Не са налице пречки за даване ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на съдебното следствие
Съдът снема самоличността на свидетелите:
ИВ. К. ИВ., на 58 г., българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, без родство със страните.
ИЛК. М. ИЛ., на 49 г., българин, български гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, без родство със страните.
М. АНТ. Р., на 28 г., български гражданин, начално образование, неженен,
неосъждан, без родство със страните.
АТ. Р. АТ., на 40 г., българин, български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, без родство със страните.
ЕЛ. АНК. ХР., на 38 г., българска гражданка, основно образование, омъжена,
неосъждана, без родство със страните.
Р. ХР. СТ., на 30 г., български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан, без
родство със страните.
АТ. Н. Б., на 20 г., български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан,
без родство със страните.
ИВ. П. Д., на 55 г., българин, български гражданин, образование, неженен,
2
неосъждан, без родство със страните.
ИЛ. ЛЮБ. ИЛ., на 55 г., българин, български гражданин, образование колеж, женен,
неосъждан, без родство със страните.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Искам да направя едно уточнение във връзка със заявеното от
свидетеля АТ. Н. Б., който заяви, че няма връзка с подсъдимите, но по ДП е установено, че
баща му е един от подсъдимите.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите:
ИВ. К. ИВ., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Зная за какво съм тук. Дал съм показания. Мисля, че беше юли месец, 2019 г., след
една наша проверка от отдели, където трябваше да ги освидетелстваме, заедно с колежката
чухме да се реже дърва, след което се обадихме на горския по район В.Д., заедно с един наш
колега пристигнаха. На място установихме, че има рязане на дърва, заедно с три коли, които
ги задържахме. През целия период, през който бяха задържани и след може би един,
половин час те се обадиха на техни познати и една група от 4-5 човека дойде. Вдигна се
голяма врява. Колегата В.Д. и един друг колега тръгнаха надолу, където бяха спрени колите
и хората, които излязоха от колата бяха с дървета в ръцете си и чух, че тръгнаха срещу В..
През това време аз отидох надолу и видях, че двама го налагаха с дървета отгоре му. Той се
предпазваше. Аз като наближих към тях, те го оставиха и тръгнаха срещу мене също с
вдигнати дървета, най-вероятно да ме бият, за мене е посягане на човешки живот с
дърветата. Изтеглих се до „Нивата“, която беше малко по-нагоре, те вдигнаха дърветата
срещу мене и искаха даже да ударят самата „Нива“, след което някой от техните се обади и
те спряха за малко. Искаха да им освободим колите, които бяха задържани. Аз им казах да
освободят колите и през това време бяха изхвърлени всички дърва, които бяха натоварени в
колите от нарушенията, запалиха си колите и тръгнаха. През това време видяхме, че
колегата В.Д. беше много ударен. Имаше болки по гърба и по ръцете и по най-бързия начин
тръгнахме към поликлиниката в Долен Чифлик и там се установи какви са нараняванията.
Това най-кратко мога да кажа.
На въпроси на прокурора: в местността са млади насаждения, до 40-50 години. Там се
извежда отгледни сечи, дърветата са габър, клен, бук, дъб, широколистни, нискостъблени.
Те са на различна височина но по принцип на 14-16 метра височина, с дебелина от 14 см до
22-26 см. Когато пристигнахме нарушителите бяха на две места, получаваше се един Т-
образен път, като на долния край имаше две коли спрени, на горния край имаше една кола
беше спряна, като на горния край имаше две служебни коли спрени, една кола беше спряна
до нарушителите, долу беше спряна другата кола служебна, която беше запушила пътя на
другите две коли на нарушителите и самите коли бяха пълни с дърва, нарязани от
3
нарушителите. Една част от хората бяха до нашите, друга част имаше движение от наша
страна, за да можем да изчакаме да дойдат наши колеги, на които се обадихме да дойдат за
съдействие. Потърсихме съдействие, обадихме се на наши колеги от горската стажа, от
мобилната група, които дойдоха, а другите бяха там и имаше и ловни. Колегите В.Д., П.И.,
С.Ж., И., не се сещам фамилията му, З. лесничейката и имаше още един, не помня името му.
В местността, където се случи инцидента, в младите насаждения само са обозначени като
бяла и черна, това са границите на отдели, а ние си ги знаем, има на някакъв ъгъл точки,
където са упоменати 115, 116, на 115 става нарушението, в 116 около тях отдели, на терена
само това е бяла и черна, границите между отдели. Там, където бяха спрени автомобилите
терена една част е равен, друга част е леко стръмно, но проходимо, има пътища и може да се
отива почти навсякъде в този район. Тези двамата, които удряха колегата, единият от
задържаните се обади на тях и дойдоха от село Гроздьово. Не мога да се сетя кой се обади,
единият държеше телефон и предполагам, че той звънна. На техния език не разбирам и не
мога да кажа какво им е казал. Тези хора се появиха в последствие и според мен бяха
пийнали и идват с агресия. Дойдоха повече от двама души, най-малко 4 – 5 човека. Дойдоха
с една кола. Били са с две коли, като едната кола са я оставили на известно разстояние и се
качили и дойдоха с едната. Не мога да кажа каква марка е колата. От посока Гроздьово
дойдоха, на долния край където бяха спрени двете коли задържаните от нея посока дойдоха
и тръгнаха нагоре към нас. Хората, които удряха колегата, на метър и нещо бяха от него и с
агресия удряха. Това не са хора според мен. През лицето го удряха и през гърба, отстрани и
отвсякъде насреща му, те го удряха, посягаха двамата насреща му, отстрани. Той тръгна да
бяга, те го удряха. Това не са хора. Не мога да броя колко удара, много бяха. Той се
предпазваше, те продължаваха, с много удари. Вдигаше ръце да не го ударят в главата,
предпазваше се, но те продължаваха. Не съм го видял да пада, но видях, че се предпазва, но
те продължаваха. Намеси се единия колега, да, отиде да му помогне, И.. Първоначално той
отиде, след това аз тръгнах срещу тях и те тогава оставиха него и тръгнаха срещу мене, но аз
ги видях. Бях на 2-3 метра от тях. Тези, които удряха колегата, казал съм ги. Единия го
познавам, и двамата са тука в залата и съм посочил като хората, които нанасяха удари на Д..
Единия беше с брада.
На въпроси на адв. Н.: на място с кола дойдоха 4-5 човека. Едните нанасяха побой на
В., другите сваляха дървата от колите, изкараха ги. Другите бяха долу до колите и сваляха
дървата от колите. Една част го удряха, друга част бяха на долния край, където изхвърляха
дървата от колата. Третият човек на пейката в залата не мога да кажа дали беше с
пристигналите. Разпознавам двамата в ляво. Третия не мога да си спомня дали беше с тях.
Побоя над В. не мога да определя точно колко продължи, 10 – 15 минути, там някъде, не
беше малко. Нашата кола и другите служебни коли бяха обозначени, имаха емблеми на
горското стопанство. Освен побоя над В., псуваха и викаха ще ви убия, напуснете, пуснете
ни колите и т. н. След това когато аз отидох до нашия автомобил същите тези двама
дойдоха. Другите, които дойдоха след това не са идвали до мен, само двамата, които удряха
В.. Пряк началник съм на В.. След побоя отсъства от работа, доста време, над 6 месеца
ръката му беше, доколкото помня.
4
На въпроси на адв. Н. Б.: ръководител участък горско стопанство съм. Задълженията
ми включват много работи. Имам няколко служители, като една част са в охраната, други
експедират дървесина от склада. Него ден тръгнахме преди обяд, след 9.30 ч. отидохме да
оглеждаме тези отдели, които трябва да ги освидетелстваме, те са приключили. Това
означава, че е приключила бригадата, която е отрязала дървесината е извозена и няма повече
там дървесина и дали има извършени нарушения или няма и така се приключва. Бяхме
заедно с колежката З.. Чухме звук от рязане. Бяхме в първия момент с колежката З.. Обадих
се на колегата, който му е район В.Д. и те заедно дойдоха с колегата П. Д.. Срещнахме се.
До половин час някъде дойдоха, може и по-рано. Като дойдоха В. и П., първоначално се
разбрахме в каква посока са нарушителите. След това се срещнахме и с нарушителите.
Видели са един нарушител и там е останал единия колега и тръгнахме към другите резачки
и след 10-15 минути дойдоха с другите две коли с отрязана незаконно дървесина.
Установихме едни нарушители, бяхме и при едната част и при другата. Нарушителите бяха
до колите, бяха почти на едно място колите на 30-40 метра една от друга. Нарушителите
чакаха и през това време се обадиха. Искахме да им съставим актове. Нямаха лични карти.
Такива нарушения ги съставя горския стражар на района. От лицата имаше кой да състави
акта, В.Д. можеше да състави акт. Аз мога да съставям, но не съставям, колежката не може.
Аз не съставих акт тогава. Не можахме поради това, че нямаха никакви документи. За да се
състави акт, трябва да се напишат данните на лицето. В такъв случай се обаждаме на
полицията да ни съдействат. Ние се обадихме на телефон 112 и по-късно дойдоха. На по-
късен етап се обадихме, не мога да кажа след колко време. Инцидента беше се случил вече.
Като се обадихме на 112 искахме да установят самоличността на тези лица. За инцидента
тогава аз не съм звънял. Колегите дали са звънели на 112 не мога да кажа. Въпросната група,
която дойде на долния край, където бяха двете коли се чу голяма врява и В. тръгна натам.
Автомобила, който дойде, като дойде не съм го видял, впоследствие го видях. Врявата след
като започна да се чува, тогава В. тръгна надолу. Викане, каране защо сме ги задържали, не
мога да кажа кой е викал. Нямаше за момента от нашите при тази група. Той тръгна и по
средата, преди да отиде при тях, те тръгнаха срещу него. Чу се врява и В. тръгна надолу, за
да види какво става, защото и нашата служебна кола беше там и другите двете на
нарушителите бяха там. Нашата кола беше спряна до техните. Наш служител до служебния
автомобил за момента нямаше. Какво викаха не зная, не мога да кажа. Викаха нещо, чух, но
не мога да кажа какво. Аз бях на около 30-40 метра от мястото на автомобила, нямаше 50,
може и по-малко да е било. Прав участък беше срещу тях. Имаше лек наклон, но прав
участък. Дървета има в участъка, навсякъде има там. Видимост има, то е път вижда се
насреща, отстрани е гората, има път, може да се видят и коли и хора. Не помня автомобила.
Може да съм го казал при разпита. В. тръгна с П., единия вървеше по средата. Заедно
тръгнаха, В. по самия път, П. отстрани и по посока тази врява. Не чух да казват нещо докато
вървят и да питат. Като се срещнаха двете групи не съм чул разговор между тях. Те
директно тръгнаха срещу В. с дърветата. Не съм видял П. къде е, не съм виждал П.. Двамата
не зная на какво разстояние един от друг са били по пътя, не мога да кажа. Към В. видях да
5
тръгват двама души. Останалите от колата разтоварваха колите, които бяха спрени от
дървата, за да могат да ги вземат. Двете коли бяха на долния край на пътя, заедно със
служебната кола на В.. На горния край беше моята служебна кола и другия нарушител, а
останалите хора разтоварваха долната кола. При долната кола имаше нарушител. Той
стоеше при колата. Служител не мога да си спомня дали имаше до него, бяхме в движение.
Специфични униформи, по дрехите могат да ни познаят, че сме служители на горското. Те
не само по дрехите, те ни познават нарушителите. Имаме служебна униформа, зелен цвят,
различна според сезона, яке, куртка, панталон и други. Обозначителни знаци нямаме, но на
униформата цвета е специфичен. След като тръгнаха двамата срещу мене казаха пусни
колите, тогава го чух. Слязох при В., като чух какво става. До колата бях. Инцидента
продължи 10-15 минути. И., колегата отиде и аз тръгнах срещу тях след това го оставиха и
тръгнаха срещу мене. Не мога да определя колко време мина, 10-15 минути, видях като го
налагат. Като почнаха да го бият, аз тръгнах срещу него и тогава видях, че го бият. Двамата
като започнаха да го налагат тръгнах надолу и видях, че го налагат. Те псуваха и викаха. Не
можеше да се разбере кой какво казва. Да отида до В. не мога да кажа време ми отне, около
няма и 5 минути. Инцидента стана между двете задържани коли. Колите бяха между мен и
инцидента. Колите не ми пречеха на прекия поглед, всичко видях, нищо не ми пречеше. В.
само се пазеше, те го налагаха с дървета. Не съм видял В. да удря, само се предпазваше. Те
тръгнаха към мен и по тях не съм видял следи да са удряни или да са падали. След
приключване на инцидента освободих колите. Аз казах на колегите да се дръпнат, да си
тръгнат, за да не стане по-голям инцидент. Не помня кога им казах, преди това или след като
се обадих по телефона, не си спомням.
На въпроси на съда: на нарушителите им казахме, че ще им съставим актове за
нарушенията и най-вероятно ще им бъдат задържани автомобилите. Агресията беше за да
освободим колите. Те явно се познават с нарушителите и след като им се обадили дошли да
им помогнат. Тези лица също са били извършили нарушения, влизали са в оградата, рязали
са липи, знам от други колеги. Тези лица в залата от тогава не съм ги виждал. От
свидетелите двама – трима съм виждал и друг път. Като отидох колите бяха пълни с дърва,
затова ги задържахме, за да им съставим актове.
На въпроси на адв. Б.: първо са били в две коли. Получих тази информация от
колегата от мобилната група, те са карали след тях, след побойниците. Казаха ми, че се
слезли едни хора и се качили в другата кола. Първоначално казах, че се обадихме на
колегите да дойдат да ни помогнат и те тръгнаха и те са карали пред тях. Съдействието от
мобилната група беше да можем задържаните коли да ги откараме на специално място,
където ги съхраняваме и да открием лицата и да им съставим актове със съдействието на
полицията. Да установим кои са лицата, защото нямаха документи. Тези лица, които
първоначално задържахме не правиха проблеми. Просто искаха да ги оставим и да се
приберат, щели да оставят дърветата. Няма как да ги разтоварват, хората си признаха,
виждат, че са виновни и чакат само нашето решение.
На въпроси на съда: В.Д. беше един от тези, които трябваше да съставя актовете.
6
Съдът служебно, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 по отношение заявеното от
свидетеля, че не си спомня, а именно, по отношение на разпознаванията и в частност за
начина на нанасяне на удара намира, че следва да прочете показанията на свидетеля ИВ. К.
ИВ..
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Н.: Не са налице основания.
АДВ. Б.: Не даваме съгласие.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК намира, че следва да се
прочетат показанията на свидетеля, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетеля ИВ. К. ИВ., депозирани в том 1, стр. 90-91 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Прочетеното е вярно. След инцидента В. имаше кръв по лицето,
болки по ръката и синини, поне първоначално това ми каза и аз възприех.
На въпроси на адв. Б.: на мястото някой да казва да не го налагат не си спомням да е
имало.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
ИЛК. М. ИЛ., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Зная защо съм тук. 2019 г. лятото, с колегата М.М. получихме сигнал, че в района има
нарушение и потеглихме от Старо Оряхово към Гроздьово. Работех тогава като горски
стражар в мобилен екип. Когато излязохме от селото и потеглихме към гората пред нас се
движеше друг автомобил, който беше доста пред нас и не можехме да видим какъв е точно и
когато отидохме на мястото от предния автомобил излязоха момчетата, които не ги
познаваме. Излязоха около 6-7 човека. Трима от тях слязоха от автомобила, взеха по едно
дърво и взеха да налагат горския. Слязохме и ние от автомобила, намесих се и аз, дръпнах
единия, викам тъй не става и каза им на другите, оставиха го и се прибрах. Причината за
това беше, че имаше от техни хора в гората и с колите товареха дърва и горския и
началника, които са били там са искали да им прибират колите. По закон трябва да се
приберат колите. Тези се обадили на братята си. Това са същите лица, които караха пред нас.
Когато спряхме, В. и колегата му тръгнаха към нас, а пред нас бяха тия момчета. Спряха
колата, слязоха, взеха дървета и взеха да го налагат. Разговори нямаше. Трима човека го
налагаха по тялото, главата, раменете, ръцете. Той се отбраняваше. Намесих се, хванах
единия, дръпнах го, викам, тъй не става, нали ще го убиете човека и той ми каза нещо на
техния език, качиха се в колите и заминаха.
На въпроси на прокурора: този участък в гората, където се случи побоя има завой,
има наклон на терена, не е равен, гора е. Ние карахме след тези момчета и пред нас се биеха
7
и ние се намесихме. Когато отидохме на мястото имаше наши колеги, но те бяха настрани.
Те имаха видимост към нас, защото те бяха на високото, а ние по на ниско. Колегите бяха,
едната служителка З., беше там и И. началника беше там, С., Д., имаше наши колеги. Нашия
автомобил е маркиран и е със специален режим на движение. Само нашия автомобил, ние
сме горска стража, а другите са си на горското автомобилите. Бяхме облечени със служебна
униформа. Оръжие огнестрелно не носим, не е желателно. Нямахме оръжие него ден.
Хората, които биха В. тогава за пръв път ги виждам, не съм ги виждал друг път. От
присъстващите на място по физиономия ги познавам. От тези лица трите момчета са които
биха В.. Те го биеха. Около него бяха, от всякъде, не седят на едно място. Той се движи и се
пази и те го обикалят и го бият. Когато хванах момчето в средата /посочва О.Б./ и го
дръпнах и му казах, не става тъй, ще го убиете човека и той им каза нещо и те спряха. Броя
на ударите не мога да кажа точно колко бяха, много, повече от 10.
На въпроси на адв. Н. Б.: автомобил пътуваше пред нас. Спряхме на близо, те спряха
и ние след тях. Хората, които излязоха, седяха настрани и не вземаха участие, просто
стояха. Ние веднага слязохме от служебния автомобил. Разговор не чухме. Момчетата си
говореха на техния език, викаха, не говореха нормално. Те слязоха, викаха и взеха да го
налагат. Те спряха до В., слязоха от колата и взеха да го налагат. Правомощия да пишем
актове имаме, това ни е работата, да пишем актове. С мен не са говорили нищо. Колко време
продължи инцидента не мога да кажа. Освен мен и В., там беше и неговия колега, вървяха
заедно с П.. И.К. беше настрани около колата. Той да идва към момчетата в суматохата не
съм видял. Освен В., друг не налагаха. Мен не са ме нападнали. Не са ми казвали момчетата,
че не трябва да конфискуваме автомобилите им. Не е имало подобен разговор. „Лада Нива“
ни е автомобила. Лятно време с отворени прозорци пътуваме, защото нямаме климатик. Те
когато спират и ние спираме след тях и слизаме, нямаше мегдан да слушаме разговори. Защо
нападнаха В., а не мен, разбрах, че са искали да им конфискуват автомобилите, с които са
взели дървата. И аз можех да го направя. Разговори с момчетата и В. не съм чувал.
На въпроси на съда: след като приключи и заминаха нападателите на В. ръката му
беше надута, главата му беше наранена, синини имаше по гърба. Аз го возих до болницата.
После доста време отсъства от работа, не мога да кажа колко време.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
М. АНТ. Р., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Зная за какво съм тук. Ние бяхме с М. нагоре на вършина. Него го няма тук. Ходихме
с него нагоре на вършина. А. бяха със жена си долу и казаха, че има горски и да отиваме
долу. Излязохме долу, оставихме колите и ходихме при А. и се молихме да ни оставят, да ни
прощават и те казаха, че няма да прощават, ще ни конфискуват колите. После чакахме там,
дойдоха други горски и полицаи и чухме шум и не зная какво са направили долу. Накрая
взехме колите си и дойдохме в къщи. Бати В. и друг горски имаше там, те ни казаха, че сме
нарушители и ще ни взимат колите. Нищо не съм видял. Ние бяхме горе, колите бяха долу
8
на пътя и е далеч. Взехме си колите и избягахме. Имаше дърва в тях, но не зная кой ги е
хвърлил, някой ги е разтоварил и нямаше дърва. Ние ходихме 4 човека, аз и М., с 4 коли
бяхме. Тръгнахме към обяд. Бати В. чу някакъв шум и излезе самичък надолу и не знам
какво е станало. Аз исках да си взема колата. След това не се сещам дали го видях В..
На въпроси на прокурора: с тримата, с които отидох, други на мястото нямаше, ние
само четиримата ходихме. Ние с М. бяхме по нагоре, а А. и жена му те бяха по надолу. Само
четиримата бяхме и горските, други хора не съм видял. Там се скарали и ни събраха в Долен
Чифлик там се видяхме вече в следствието и вече разбрахме за какво става въпрос.
Познаваме горския бати В., всяко лято отиваме за липа в гората, той ни познава много добре
и се виждаме там. Горски беше. Той ни хвана и като ходихме за липа и ни пускаше и друг
път ни е хващал. Аз нямах телефон него ден, не знам кой се е обадил за нещо, да се е обадил
не знам.
На въпроси на адв. Н.: В. беше сам като бяхме на баира с М.. Той каза, че има други
горски и каза да излезете долу, има и началници. Той рязал дърва А. и оставихме колите и
на пътя има доста разстояние и отидохме и се молихме да ни прощават. Имаше две
пресечки, едната пресечка е надолу и ние отидохме с М. при другите мъж и жена, но не
можахме да излезем от пътя нагоре защото имаше коли и на долния път далеч беше,
ходихме пеш и имаше доста горски. Там се събрахме всички. Не е станало нищо. Ние се
молихме да ни прощават колите, да не ги конфискуват. Той ни каза, че не може, няма как
има началници. След това чухме един шум и той тръгна надолу. Чу, че някаква кола дойде.
В посоката се чу, скараха се нещо, но не знам какво са направили. Имаше няколко човека до
него горски. Те се качиха в колите. Никой не е отишъл при него в него момент. Вече след
нас не знам какво са направили, защото ние гледахме да избягаме. Някой от горските да е
вземал брадва, аз не съм казал такова нещо.
На въпроси на адв. Б.: В. като каза да слезем при другите горски отгоре като
дойдохме не можахме да слезем с колите защото беше запушен пътя до мъжа и жената до
тях излязохме и там се молихме да ни прощават. Там имаше и други горски. Като ни хвана
ни каза, че има и други горски. До там е далеч и баир надолу и не можем да видим какво
става. Има и дървета, далеч е и не се вижда. Разговор от към В. надигнаха един шум и какво
е станало, стана някакъв шум, нещо гюрюлтия и ние искахме да се отървем и започнахме да
бягаме. Чухме на В. гласа. Не знам какво каза, то беше много далеч. Молихме се на В. да ни
прощава. Като ходим лятото за дърва, за липа ни прощава, като не съм правил беля ни е
прощавал. Лятото ходим за липа един–два месеца и ни пускаше да берем. И за дърва се е
случвало да ни пуска. Този път каза като дойде горе, че има други горски, началниците там
били и каза да излезем долу, до тях и като излязохме долу той каза, че ще конфискуват
колите и се молихме да ни прощават. Аз като излязох, всички бяха избягали. Взехме си
колите с М. и си избягахме. Казаха бягайте, бягайте и ние избягахме. Имаше някакви две
момчета млади горски с една „Нива“ и ни дадоха път да си тръгнем, защото пътя беше
запушен. Не ги познавам, две момчета млади бяха. Те сетне дойдоха, по-късно. Те бяха
долу, като си взехме колите. Да си плащаме на място дървата, като ни хващат, пишат билет,
9
плащаш си дървата и се тръгваш, дето ще конфискуват, казват следващия път да не го
правим.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. Н.: Не се противопоставям.
АДВ. Б.: Не даваме съгласие.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК намира, че следва да се
прочетат показанията на свидетеля, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
св. М. АНТ. Р., депозирани в том 1, стр. 92 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.: Аз не съм казал такова нещо. Не се сещам В. дали съм го видял.
Не е вярно прочетеното.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
АТ. Р. АТ., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Ходихме за дърва и дойде горския. Горския е В.. Със жена ми бяхме двамата, бяхме с
две коли. Малко дърва събрахме. Дойде горския и вика акт ще пиша. Чакахме 5 часа, нищо
не казва. Други хора там нямаше. Други горски имаше, началника беше там. Резачка имах.
Чакахме да идват други горски, така каза бати В.. Друго не съм видял. С колата се
прибрахме после. Бях горе. Горските ни пуснаха. Шум чух. Момчетата трите в залата не ги
познавам. Него ден не съм ги видял. Аз бях горе. Колата беше при мен по-нагоре.
На въпроси на прокурора: горските ги познавам от преди като горски. Другите
служители, които бяха там не ги познавам. Казаха, че чакат началника, дойде началника и
една жена и едно дете имаше там. Само една резачка имах. Взе ми я В. него ден. Взехме
колите, дървата ги оставихме. Имаше малко дърва натоварени, но ги хвърлихме като беше
горския там и ние ги хвърлихме.
На въпроси на адв. Н.: П. ми викат. Него ден със жена ми отидохме с колите „Голф“
и „Опел“, един червен и един жълт. Комшиите бяха и те на друго място, М. и М., също с две
коли по-надолу бяха. Телефон имаше жената. С В. ние само чакахме и му викам глоба ли,
прави нещо. Той нищо не казва, вика чакаме полицаите. Малко дърва има в колата. Ние
таман влязохме със жената, почнах да режа, 4-5 метровки в колата, той дойде и каза
началника е тука, за две дървета 5 часа чакахме. Едната кола празна, в другата имаше. Имат
право да ни конфискуват, но за 5 дървета. По телефона не съм се обаждал, не съм викал
никой, познаваме се с В.. Това, че ще ни конфискуват колите В. каза и чакаме полиция 5
часа. Аз дърва нямам в колата, началника беше там и не ни пускаха. М. по-надолу беше.
На въпроси на адв. Б.: с В. се познаваме от преди. Друг път ни е хващал, постоянно
ни хваща. Случвало се е да ни пуска. Защо направи това нещо не знам. Ние се помолихме.
10
Началника като дойде лични карти искаха, но нямахме и аз и жена ми. В. ни е писал актове
и друг път, знае ни. Тримата не съм ги виждал на мястото. Не е равно там, надолу е малко.
Нищо не виждаш надолу, пътя не се вижда.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
ЕЛ. АНК. ХР., със снета по делото самоличност. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Знам за какво съм тук. Станахме сутринта рано, изпихме по едно кафе със мъжа ми и
отидохме за дърва в гората. Дойде горския, В., не го познавам лично, но постоянно се
виждаме в гората като ходим за билки, за липа и други, каза, че ще ни конфискуват колите и
чакахме. Дойдоха и другите хора и чакахме да ни конфискуват колите. След това хванаха М.
и М. и чакахме. Чу се някаква разправия. Ние бяхме горе на баира, а са долу на М. и на М.
колите. В. слезе надолу, не знам какво стана от там нищо не се вижда. Чу някакви коли и
слезе надолу. Не знам какво стана. Питахме горските дали да си тръгнем и те ни казаха
тръгвайте си и ние си тръгнахме. Не съм го виждала повече В.. С две коли бяхме. Имахме
няколко дървета в колата, оставихме ги.
На въпроси на прокурора: имаше още две момчета. Заедно с тях отидохме.
Момчетата М. и М. се казват и те бяха с коли. Имахме една резачка, конфискуваха я. И
другите момчета имаха резачка, сигурно една или две. Те рязаха и горските ги чуха като
режат и отиде В. при тях. Шума беше за разправии. Шум от друг автомобил не знам, защото
ние сме горе и нищо не се вижда от горе.
На въпроси на адв. Н.: А., мъжа ми нямаше и аз нямах телефон. Момчетата, които
бяха в гората се срещнахме, защото ни хванаха и ни събраха на едно място. М. май имал
телефон, не съм го виждала да говори по него. Ние с мъжа ми нямахме телефон.
На въпроси на адв. Б.: горския не го познавам лично, но сме се срещали в гората.
Друг път не знам, аз отидох за първи път за дърва. Не сме го заплашвали горския.
Говорихме си, питахме кога ще идват доста време стояхме 4-5 часа чакахме и когато го
питахме той все казваше не, ще чакате. Нямахме в момента лична карта в нас. Имаше
някакъв шум, не знам дали е караница или нещо, имаше нещо. В. чу шум и слезе надолу.
Има един път само и то е надолу. Там има един дол и като погледнеш от горе не се вижда
нищо. Тримата в залата там не съм ги виждала на мястото. Не съм разпознала кой говори,
доста е далеч. Питах горския, имаше четирима при нас горе и казаха тръгвайте си, но не
видях никого. Ние последни сме си тръгнали с мъжа ми. Мъжа ми дали се познава с В.,
сигурно се познава с него, постоянно сме в гората. Не знам В. да е хващал мъжа ми като
сече дърва и да го е пускал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
Съдът обявява почивка.
Заседанието продължава в 13.00 ч. в присъствието на всички страни по делото, с
11
разпит на свидетелите.
ПРОКУРОРЪТ: Моля със съгласието на страните да променим реда на свидетелите
и да разпитаме първо И.И. и И.Д..
АДВ. Н.: Не се противопоставям.
АДВ. Б.: Нямам против.
ИЛ. ЛЮБ. ИЛ., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Да ви кажа честно не се сещам нищо. Бях в полицията като поемно лице и ищеца,
мисля, че по едни албуми разпознавах по снимки в полицията. Друго не знам. Не знам за
какво става въпрос.
На въпроси на прокурора: повикаха ме в полицията. Бях навън, повикаха ме като
поемно лице да гледам какво се получава. Имаше полицайка, един господин и една госпожа
показаха на лист със няколко снимки и той казва по коя снимка.
На въпроси на адв. Б.: на живо на лица не съм присъствал, само на снимки, доколкото
си спомням вече.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
ИВ. П. Д., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Познавам само по физиономия подсъдимия, такива спомени имам, друго нищо не
знам. В полицията бях, човека го разпитваха, но не си спомням за какво става въпрос.
На въпроси на прокурора: една жена нещо го питаше, но не помня какво. Участвах
като седях отстрани. Подписах се. Бях свидетел на това, което извършва полицията с
лицата, които бяха там.
На въпроси на адв. Б.: други хора, които да са се подредили, мисля, че нямаше.
Фотоснимки на лица не помня дали имаше. Не от тримата на първия ред, а на втория ред с
маската /сочи В.Д./. Може би на два протокола се разписах.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
Р. ХР. СТ., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Не знам за какво става въпрос. Аз в къщи бях. Брат ми се обадил на майка ми да
карам лична карта. М.С. Х. се казва брат ми и А., това е турското име, българското не знам,
каза аз ще те карам и срещнахме на пътя тези и отиваме там. Отивам да търся брат ми, видях
го къде е и имаше шум, викаха. Докато отиваме и всички бягат и ние бягаме с брат ми.
Караха се. Всичките бягаха и ние избягахме. Не видях нещо да се случи. Картите им
трябваха да прави горския акт на брат ми. Майка ми каза да карам личната карта на брат ми
да му прави горския акт. Друго не са ми казали. Хванали го на дърва него. Дадох на брат ми
12
личната карта и като излизахме долу нямаше никой и тръгнахме. Не видях В.. Познавам го.
Момчетата на първия ред познавам от село. Не съм видял да са там.
На въпроси на прокурора: само двамата с А. отидохме да занесем личната карта на
брат ми. Срещнахме Амет, О. и Чобана, развалена беше неговата кола на О. и се качиха в А.
колата и отидохме горе. Ние излязохме от колата, аз търсих брат ми и не знам какво стана.
Като се върнахме, всички бягаха и ние бягахме. А. стоя на място. От момчетата никой
нямаше, горския не съм виждал.
На въпроси на адв. Н.: знам, че В. е горски. При колите не си спомням да съм го
виждал.
На въпроси на адв. Б.: с А. спряхме точно на пътя. Имаше две коли с дърва. Горски
там май, че имаше, не си спомням, но имаше май. Аз бях горе. От горе като погледнеш
надолу, там е сечище, има дървета и не се вижда. Брат ми сигурно е ходил за дърва и друг
път не знам дали са го хващали. Аз не съм ходил за дърва. Аз постоянно ходим за липа, от
там го знам В.. Шум чух, викаха и после слязохме с брат ми надолу и вече нямаше нищо.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Н.: Не са налице основания.
АДВ. Н. Б.: Не сме съгласни за четене.
Съдът, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК намира, че следва да се
прочетат показанията на свидетеля, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
св. Р. ХР. СТ., депозирани в том 1, стр. 96 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Не съм видял някой да удря В.. Аз горе бях с брат ми. Болен бях.
Невроза имам, като ми викат и аз казах.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
АТ. Н. Б., със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Подсъдимия Р. ми е баща.
Съдът разяснява на свидетеля разпоредбата на чл. 119 и чл. 120 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Желая да давам показания.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори
истината.
Бях в махалата. М. се обади на майка си и каза да пратят пари и те нямаха. Аз отидох
до в къщи да взема пари. Тръгнахме с нашите да отидем там. Отидохме, баща ми седи в
колата и пита къде са нашите и горския почна да псува и каза аз със вас ли ще се занимавам
мамка ви цигани и удари баща ми. Баща ми падна и батко ми А. в средата О. той влезе да ги
13
раздели и той на него удари на краката му и един горски имаше там, той взема брадвата и аз
като видях, си бягах. Ние бяхме първо четирима и другото момче взе пари и лична карта и
нашата кола с развали и се качихме при тях. Спряхме колата, слязохме и другите излязоха и
брат ми и В. бяха там. Тогава стана това. Някой да удря В. не съм видял. Докато съм там той
удари баща ми, после батко отиде да ги раздели, той удари на батко краката. Видях другия
горски с брадвата и аз се страхувах и избягах. Извикаха ни да им носим пари. Хванали са ги
там и да платят. Знаех, че са ги спрели и трябва да дават някакви пари, искали са да им
вземат колите.
На въпроси на адв. Н.: горския искал пари. Обадиха се по телефона. Тогава
тръгнахме и при горския имаше и други горски като отидохме там, двама ли бяха, трима ли
и брадвата като видях и аз избягах. Горския В. ги е спрял. Той отива при тях. По телефона се
обади М./М.. На майка си се обадил М. за тези пари. Аз бях при майка му, Ю. се казва майка
му. Нарязани дърва по колите не помня дали имаше.
На въпроси на адв. Б.: вземахме 100 лв. да носим на М.. Не знаехме колко ще вземат.
Аз толкова вземах. М. не го видях, той беше на друга страна. Бяхме с на А. колата, нашата
се развали. Там, където спряхме пред нас имаше горски. Баща ми слезе и попита В. къде са
нашите. Други горски зад нас нямаше, пред нас имаше. Аз като видях другия горски с
брадвата и аз почнах да бягам и избягах от там. Баща ми или батко ми да е заплашвал В. не
съм чул. Някой да е казал, че няма да вземат колите не съм чул. Пак да обясня, баща ми
слезе от колата, каза къде са нашите. Горския каза аз с вас ли ще се занимавам, майка ви
циганска и започна д удря върху баща ми баща ми падна. Батко влезе да ги раздели и на
батко краката му удари и видях още едни горски с брадвата и аз тогава избягах. Баща ми при
мене беше, заедно бяхме. Нашите хора са селски, единия ми се пада чичо, А. – Пали.
Отидох, защото са ни приятели, роднини.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
АДВ. Б.: Държим на разпита на нередовно призованите и неявилите се свидетели СТ.
АТ. С. М. ХР. СТ.. Освен това имам искане за разпит и на майка му на М., като данните й ще
уточним с допълнителна молба. Да изслушаме и вещото лице. Нямам други доказателствени
искания.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на направеното искане, считам, че следва да бъде
уважено като основателно. Това е лицето, провело телефонен разговор със съдържание,
което само то разбира, не е на български език и не е възприет от пострадалия и другите
служители на горска охрана. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Н.: Присъединявам се към становището на прокурора. Нямам други
доказателствени искания.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, по направеното искане, предвид показанията на
свидетелите, намира, че разпита на лицето със собствено име А. има отношение към делото
и към предмета на доказване следва да бъде допуснат до разпит като дава възможност на
14
защитата в 7 дневен срок от днес да посочи трите имена и адрес за призоваване. По
отношение на свидетелите съдът счита, че следва да бъдат положени усилия да бъдат
призовани и пряко и непосредствено разпитани пред съда. Да бъдат призовани, като се
изготвят справки от „Оперативен анализ“ относно задграничните им пътувания,
респективно. Следва да се призове и вещото лице д-р С.М. за защита на СМЕ.
Съдът пристъпва към разпит на гр. ищец и ч. обвинител В. Г. Д.:
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВИНИТЕЛ В. Г. Д., със снета по делото самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На 26.07.2019 г., сутринта към 8 ч. отидох на работа в ремонтната работилница на
Горското, то е една канцелария. Там беше и колегата П.П. и пишехме досиета с него. Към 10
ч. началника И.К. ми се обади, че в района на „Буков кладенец“, в землището на с.
Гроздьово се чува резачка и да тръгваме веднага и да отиваме. Тръгнахме веднага със
служебния автомобил, който е обозначен с емблема на Североизточното държавно
предприятие и след около половин час пристигнахме на мястото, в районна на „Буков
кладенец“. На горния път, преди отбивката има една дивечова „Нива“ при чакалото спрях
колата, за да се ослушам от къде се чува резачката и чух, че към пътя за чакалото се чува
резачката и с „Нивата“ отидохме там. Там сварих П. и жена му. П. беше с резачката, жена му
слагаше дърва в колата. Имаше един „Голф“ червен и един „Опел Кадет“ сив, мисля, че
беше. В „Голфа“ имаше дърва. Казах му, че ще пишем актове. Той започна да ми се моли да
ги пускам, хленчеше и докато се разправяме, по-нагоре също се чу резачка и аз оставих
колегата П.П. при П. и жена му. Аз тръгнах с „Нивата“ да видя от къде се чува другата
резачка и се върнах на горния път, на 300-400 метра по нагоре също има друга отбивка. Там
бяха И.К. със З.. Началникът ми посочи от къде се чува резачката посока тази отбивка и аз
им казах, че по-надолу има две коли, да отидат там и аз отидох при резачката, където се
чуваше. Там също имаше две коли „Нисан“ и „Рено“ сиво. Режеха дърва и колите им бяха
пълни. Казах им да спрат да режат, да вземат колите и да слязат до долната пресечка и да
чакат там. Те тръгнаха, аз тръгнах напред, спрях „Нивата“ на главния път, преди чакалото,
да не могат да избягат с колите ако решат и пеша тръгнах към П. и жена му. Там сварих
отговорника С.Ж. и Д., началника И.К., З., П. беше там и П. и жена му и като отидох там П.
беше скрил резачката в едно дърво ли беше, трънка ли беше, намерихме я и я сложихме в
пикапа отзад и П. почна да ме заплашва, че ще стане лошо, да ги пускаме да заминават.
Пишете актове и ни пущайте и аз му казах, че ще пишем актове и ще конфискуваме колите.
Началника каза, че ще конфискуваме колите. След това се обадих на мобилната група на М.
и И., обясних им на къде сме и да дойдат за съдействие, защото конфискацията става трудно
с малко хора и докато чакахме П. се обади по телефона. Приказваше нещо на цигански, не
можах да разбера какво и като затвори телефона каза, пускайте ме, защото ще стане по-лошо
и аз им казах, че няма да ги пуснем и след половин-един час някъде един от мобилната група
ни се обади. Каза, че пред тях кола черен „Опел“, пълна с цигани, карала бързо към нас и
ние стояхме, чакахме да дойде мобилната група и след 5-10 минути се чу врява, гюрюлтия и
с П. тръгнахме надолу към другите две коли, от горе които ги свалих, които бяха на горния
15
път, да не би да свалят дърва и да се мъчат да бягат и в това време, на 20-30 метра от
главния път, преди да отида ме пресрещна черния „Опел“ и спряха точно до мене. Караше
го Р.. Спря до мен, казах здрасти. Той каза пак ли ти бе, бяха ядосани. Изскочиха от колата и
взеха по едно дърво и първо ме удари О. с дървото по главата. Аз се завъртях с гръб към
колата, за да се предпазя. През това време В. също с дърво ме удари. Аз за секунда се
обърнах и го видях и се отдръпнах от колата и започнаха О. и Р. да ме удрят с дърва по
главата, през това време и В. мина от другата страна на колата и започна и той да ме удря по
гърба. Не знам колко продължи това нещо. После З. дойде може би на 3-4 метра от нас и се
развика да спрат, какво правят. Те продължаваха и не знам след колко време, на мене ми се
стори половин час, не знам след колко време от горе дойде И. от мобилната група и хвана О.
и го издърпа по-надолу и след малко те двамата спряха. Като издърпаха О. аз се опрях на
едно дърво, да не ме удрят отзад и тогава видях Р. на среща ми и Р., той искаше още и
спряха и тръгнаха горе към колите. Там стовариха дърва, какво правиха не помня точно,
после запалиха колите и изчезнаха. След това с И. се качихме в „Нива“-та, отидохме в
спешното в Долен Чифлик, там ми промиха раните и на линейката ме качиха и в спешното в
Окръжна болница ме закара линейката. Там ми правиха снимка на главата и ръцете и се
установи, че дясната ми китка е счупена, след което ме гипсираха и се прибрах в къщи тука,
във Варна. След не знам колко време ми се обадиха от Четвърто РУ да ходя да давам
показания. Там ме разпитваха. Показаха ми снимки да разпознавам хора. Мисля, че 4
снимки бяха на лист и ги разпознах хората. На другия ден също ме викаха пак в Четвърто
районно, тогава на живо ги разпознавах, също ги разпознах. Това е.
На въпроси на прокурора: първо В., след като О. ме удари, той ме удари през колата с
дърво, облегнал се бях на колата. Репликата към мен от Р. беше на български. Като му казах
здрасти, той вика пак ли ти бе. Не знам от какво беше предизвикано. Ходили са и съм ги
връщал, виждал съм ги в гората, по липата съм ги хващал и съм ги връщал. На тези не съм
съставял актове, на нито един от тримата. На П. и на жена му съм съставял.
На въпроси на адв. Н.: този Р., тя колата е негова, черния „Опел“. Него не го видях до
момента, когато се разпръснаха, те заминаха, той беше на 10 метра по-надолу от нас и ми
даде вода да се измия и да пия. Него не съм го виждал по време на боя. Опитвах се да се
предпазя с ръце. Ударите бяха предимно в главата насочени, затова се предпазвах с ръцете и
двете ми ръце бяха надути. Ударите на В. бяха на гърба и на тила. Той премина от другата
страна на колата, дойде от нашата страна. Само първият удар беше през колата и после ми
беше в гръб. Накрая, когато се отдръпнах, когато дойде срещу мене с Р., бяха с дърветата,
като ме питаха дали искам още, когато И. издърпа О.. От земята ги взеха дърветата, даже на
два пъти им се чупиха дърветата и взеха нови. Лечението продължи 4 месеца и половина бях
болнични, после си взех отпуска, през което време ходих на рехабилитация за раздвижване
на ръката. Тези хора, П. и жена му ги познавам. Аз 15 години съм бил на този район и съм се
разбирал с всички в махалата и съм ходил там, но такава агресия за първи път ми се случва.
На въпроси на адв. Б.: вторите лица, към които ме насочи началника към рязането, от
тях само на Л. сина познавам, нея познавам, но не знам как се казва. Хващал съм го в гората
16
и друг път, по липа и на вършина. П. съм го хващал и по липа често да берат цвят, намирал
съм край него отсечени дървета и е казвал, че не е той. Аз не мога да му съставя акт, ако не
съм го видял. Твърдеше, че не е той. Беше откраднал от един склад 8 кубика дърва, но той се
укри. Намерих ги в тях, той се укри и жена му каза, че тя ги е откраднала и на нея писах
акта. От този случай, той в гората в моя район не беше идвал, до този случай. Преди това
съм го хващал 1-2 пъти. В други райони дали са го хващали не мога за кажа. Актове мисля,
че преди един - два месеца му конфискуваха две, три коли. Аз не съм му конфискувал коли.
Случай, да сме хващали някой на място и да си плати на място, такъв вариант няма. Може
да се издаде, първо се заплаща в Горското с фактурата, както обикновено става есенно време
и пущат в сечище да обират вършини. Плаща се в Горското и се пуска билет. На ръка пари
не вземаме. И. от мобилната група дойде по време на боя, не знам колко време беше
минало. Първо З.С. дойде на 3-4 метра от мене и се развика да престанат. След черния
„Опел“ не видях да идва друга кола. Нямах време да видя дали идва друга кола. Колата на
горското беше спряна. Боя стана от главния път посока чакалото, някъде на 20 метра от
главния път. Релефа не е много стръмно, наклонено е, от главния път, ако отиваш към
чакалото е нагоре. Началника и З. бяха горе до чакалото, а боя стана в ниското. Те от
главния път, до мястото, където стана е на около 20 - 25 метра. Дървета има там. Р. го
познавам пак като са ходили да берат липа съм ги спирал и съм ги връщал. С Р. друг
разговор не сме водили. Актовете на нарушителите ги пише горския. От служителите на
Горското МИ., М., аз и началник участъка И. имаме право да пишем актове. Не сме им
писали актове, няма как да пишем, нито им знаем истинските имена, нито адрес. Ако сме
писали друг път актове и се обадим в горското могат д вземат данните от другите актове, ако
намерят актовете. Обаждаме се на полицията да дойдат и търсим други варианти по
кметствата. В конкретния случай на П. и жена му обаждаме се на полицията, ако не си ги
донесат от тях. На полицията не съм звъннал аз, не знам кой е звъннал на полицията. И. от
мобилната група не съм викал, аз се обадих на М.. Разговор с хората от черния автомобил не
съм провеждал, само тези думи, здрасти и пак ли ти бе и това беше. Друго не сме си
говорили.
ПРОКУРОРЪТ: Г-н Председател, в том 1 на ДП са налични в края материали от
административно наказателни преписки на Държавно горско стопанство - Варна моля да
бъдат предявени на пострадалия, с оглед показанията на пострадалия, че не е издавал и не е
съставял актове на нито един от подсъдимите, във връзка с изискани данни и дали същите са
нарушители.
Съдът предявява на пострадалия В. Г. Д. АУАН на свидетеля Р. Р. АТ., том 1, стр. 192
– 204 от ДП.
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВИНИТЕЛ Д.: Това е моя подпис.
С оглед изпълнение на допуснатите доказателствени искания, съдът намира, че
производството по делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
17
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 23.03.2022 г. – 10.00 ч., за
която дата и час ВОП, подсъдимите А., Б. и Х., защитника им адв. Н. Б., гр. ищец и ч.
обвинител Д. и адв. Н. и резервните защитници адв. Б., адв. Х. и адв. Г. са уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р С.М..
ДАВА възможност на защитата в 7 дневен срок от днес да посочи трите имена и
адрес за призоваване на поискания свидетел.
ДА СЕ изготвят справки за задграничните пътувания на свидетелите М. ХР. СТ. и
СТ. АТ. С. от Сектор „ОАПС“ при ОД на МВР - Варна, респективно, да бъдат призовани.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14:20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18