Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. Севлиево, 09.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа
докладваното от съдията Христов гражданско дело № 323 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „ЕНЕРГО –
ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д.и
Г.К.срещу С.Ю.А., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че между страните по делото е
сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, като
ответника е клиент с клиентски № 1*, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление с Аб. № *, находящ се на адрес: гр. Севлиево, ***.
Заявява, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД,
които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента на
предявяване на иска). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят се
задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия. Сроковете били
регламентирани в чл. 26 от Общите условия, като в ал. 6 на същия член изрично
било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане
на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 38 от Общите условия „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден". Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД /ОУПЕЕ/, „клиентът се задължава
да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл.
28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от
задължението му да заплати дължимата сума в срок". Следователно
потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с
чл. 107 от Закона за енергетиката в Районен Съд - Севлиево било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Към момента на
подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал
неизплатени задължения в общ размер на 220,46 лв. за обекта на потребление, заведен
с абонатен номер Aб.No. **********. В посочената сума били включени неплатените
фактури за ел. енергия в размер на 214,05 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия от ответника по издадени фактури и такса възстановяване в периода 13.08.2018 г. -
15.10.2018 г., както следва: ФП **********/13.08.2018 г., ЛП3223850129/04.09.2018г., ФП **********/13.09.2018
г., ТП **********/10.10.2018 г., ФП **********/15.10.2018 г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6,41 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
18.01.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
**********, към същата дата. По ч.гр.д. № 101/2019 г. на Районен съд - Севлиево, била издадена заповед
за изпълнение, след което длъжника възразил. Предвид това в изпълнение на
указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била
предявявена и исковата молба. След настъпване на изискуемостта на задължението
до предявяване на иска стойността на фактурите не била заплатена. Предвид
гореизложеното ищеца иска установяване със силата на пресъдено нещо, че
ответника му дължи заплащане на горепосочените суми, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски, включително присъждане юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника, е подал писмен отговор. В
отговора, се заявява, че предявеният иск е допустим и основателен. Ищеца
излага, че в края на август 2018 г. заедно с цялото си семейство заминал да
живее и работи в Г.. Оттогава не била плащана консумираната преди това ел.
енергия. Обадила му се съседка, че има залепено съобщение за делото. Затова се
върнал и заплатил дължимата главница, лихва и внесената държавна такса.
В съдебно заседание ищeца,
в докладвана писмена молба заявява, че е получил претендираните суми по предявените искове. Прави искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Претендира разноски по исковото производство,
съобразно представен списък на
разноските.
В съдебно заседание ответника, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, въз
основа признанието
на иска, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК са допустими, а по същество с
оглед плащането на претендираните суми за главница и мораторна лихва върху главницата, извършено в хода на предявеният иск от
ответника, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане, ведно с искането за установяване на законната лихва върху
главницата до окончателното издължаване на сумата.
Ответника призна исковете, а ищеца поиска съдът да се произнесе с решение съобразно признанието, поради което са налице предпоставките предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК. Липсват пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК - признатите права не противоречат на закона или на
добрите нрави и са признати такива права, с които ответника може да се разпорежда.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане, ведно с искането за установяване на законната лихва върху
главницата до окончателното издължаване на сумата, като съдът следва да се
произнесе с решение съобразно признанието.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК, в мотивите на настоящото решение съдът указва, че решението се основава на
признанието на исковете.
С оглед изхода на делото,
предвид отхвърлянето на предявените искове поради настъпил в хода на делото
факт - погасяване на задълженията, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по
делото разноски, съобразно направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, представените доказателства за разноски и списък на разноските, поради
което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени съдебни разноски за държавна такса,
заплатена на ищеца, в размер на сумата от 75,00 лева и разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт, в размер на
сумата от 100,00 лева или общо сумата от 175,00 лева, доколкото от
представените от ответника платежни документи не се установява заплащане на
тези суми.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като погасени чрез плащане, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно
от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.против С.Ю.А., с ЕГН **********,***, за установяване
съществуване на парични вземания за: сумата от 214,05 лева, представляваща
главница за консумирана ел. енергия от ответника по издадени фактури и такса
възстановяване в периода 13.08.2018 г. - 15.10.2018 г., както следва: ФП
**********/13.08.2018 г., ЛП3223850129/04.09.2018г., ФП **********/13.09.2018
г., ТП **********/10.10.2018 г., ФП **********/15.10.2018 г., за обект с абонатен номер ********** и с клиентски номер **********, а също
и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6,41 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви по всички фактури от датата на падежа на задължението
по всяка една фактура до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.01.2019 г. до окончателното погасяване на вземането,
към длъжника С.Ю.А., за които вземания е издадена заповед № 63/31.01.2019 г.,
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело №
101/2019 г. по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С.Ю.А., с ЕГН **********,*** да заплати
на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно от всеки двама от законните си
представители П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., направените по гр. д. № 323/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 175,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Габровски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: