РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Варна,           2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на 24.10. 2019година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №3744 по описа за 2019год.

 

РЕШИ:

 

           ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш серия Г № 0004795 на ОД МВР Варна, с който на С.Т.С. с адрес ***, с ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 250.00лева на осн. чл.638, ал.4 от КЗ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

          МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от С.Т.С., против Електронен фиш серия Г № 0004795 на ОД МВР Варна, с който на С.Т.С. с адрес ***, с ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 250.00лева на осн. чл.638, ал.4 от КЗ.

          В жалбата си въззивникът оспорва ЕФ. Твърди, че неправилно е санкциониран с ЕФ. Твърди и че процесният ЕФ не съдържа необходимите по закон реквизити. Твърди и за нарушено право на защита, предвид липсата на словесно изписване на нарушението. Твърди се неяснота за какво точно нарушение е наказан въззивника. Твърди се че за автомобила е имало сключена застраховка „ГО“, която е била прекратена поради невнасяне на пордена вноска по нея. Също така се твърди, че на 05.06.2019г. от 00.00часа е била сключена нова застраховка „ГО“ за същия автообил. Иска се отмяна на ЕФ, навеждат се и доводи за маловажност на нарушението.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлява се от мл.адв. Ст.А. от АК Шумен, поддържа жалбата, по същество пледира за отмяна на глобата.

         Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. Не изразява становище по жалбата.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваният ЕФ по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. ЕФ е издаден от компетентен орган - ОД МВР – Варна.

         След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 04.06.2019г. около 17.47часа, въззивникът  управлявала МПС –  л.а. „Рено Клио” с Рег.№ В3258РС. Същият се движел в гр.Варна, по бул.”Княгиня Мария Луиза“, като до ул.”Фредерик Шопен”, на място с координати 43.205281,27.912085, била позиционирана система/автоматизирано техническо средство № SD2D0013 на ОД МВР Варна. При преминаване покрай техническото средство било установено, чрез заснемане, че процесният автомобил няма валидна задължителна застраховка „ГО“. Извършена била справказа установяване собствеността на автомобила, след което бил издаден ЕФ с.Г№0004795, в който нарушението на въззивника било квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и за същото му е наложена ГЛОБА в размер на 250.00лева на осн. чл.638 ал.4 от КЗ.

         При издаването на обжалваният ЕФ съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушениея и същия отговаря на изискванията на закона. В ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ. Правилно и законосъобразно е определен и размерът на глобата.

        Съдът не намира за нужно да обсъжда съжденията на адв.А. по отношение на това как е установено нарушението и поради каква причина въззивника е санкциониран с ЕФ, а не с НП. За съдът е безспорн, че процесният автомобил на 04.06.2019г. е бил в движение, движел се е по улиците на гр.Варна и това е безспорно установено не само чрез наблрюдение, но и чрез заснемане с надлежно техническо средство. В този смисъл не се спори, че процесният автомобил е бил заснет в движение на описаното в ЕФ масто в гр.Варна.

       АНО безспорно е съотнесъл правилно допуснатото нарушение от страна на собственика на МПС към правната норма на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. По делото не се спори, че за процесният автомобил не е имало валидна застаховка „ГО“ към 04.06.2019г. Факта, който се твърди от адв.А., че на 05.06.2019г. за автомобила е била сключена задължителната застраховка „ГО“ не е доказан, но дори и да беше доказан в процеса, същия е ирелевантен.

        В действителност за установяване на настоящото нарушение не е задължително автомобила да е бил в движение, но в конкретния случай същия е бил в движение по улиците на гр.Варна. Съдът не намира за нужно да обсъжда съдебна практика на АС В.Търново, описана от адв.А., отнасяща се за отговорността на юридически лица.

        Съдът намира, че въпреки липсата на словесно изписване на нарушението не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да представлява и самостоятелно отменително основание. Въззивника безспорно е правоспособен водач на МПС, от което следва, че е полагал изпит за познаването разпоредбите на ЗДП и КЗ и цифровото изписване на състава на нарушението и посочването на правната квалификация на същото е достатъчно, за да разбере, за какво нарушение му е издаден процесния ЕФ. В същия правилно е посочена и санкционната норма. В този смисъл и настоящия състав не споделя съдебната практика посочена от адв.А. на РС Троян, РС Ямбол и РС Ст.Загора. 

        Съдът не споделя и разбирането, че нарушението представлява маловажен случай. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други такива нарушения.

Предвид изложеното, съдът намира, че АНО правилно е установил фактичесдката обстановка и въззивника е осъществил описаното по-горе нарушение на КЗ, за което е санкциониран.

 

         По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: