РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Златоград, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100089 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл.
79, ал. ЗС.
Постъпила е Искова молба от Р. А. К., ЕГН ********** с адрес: обл. С.,
общ. З., с. Д., ул. „В. Л.“ №** и Е. Р. Ч., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ.
З., с. Д., ул. „ Б.“ №** и двамата чрез адв. С. Ч. - Адвокатска колегия, гр. С.,
съдебен адрес: обл. С., гр. С., ул. ,,П. Д. П.'' №* срещу – ОБЩИНА З. с
БУЛСТАТ ********* адрес: обл. С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул. „С. С.'' №*,
представлявана и управлявана от М. М. Я. - Кмет на общината.
Ищците, чрез пълномощника си сочат, че съгласно Нотариален акт №58,
том XIV, дело №128/1983г., издаден от Районен съд Златоград, Р. К. е
собственик на недвижим имот в с. Д., представляващ имот пл. №303, за който
е отреден УПИ – I-303, квартал 39 по регулационния план на с. Д., а съгласно
нотариален акт № 19, том XIV, дело № 27/1984г., издаден от Районен съд
Златоград, Е. Ч., като наследник на А. А. Ч.а, е собственик на недвижим имот
в село Д., община З., представляващ имот с пл. №303, за който е отредено
УПИ II-303, 304, квартал 39 по регулационния план на с. Д., община З., област
С.. Тъй като за с. Д. няма одобрена кадастрална карта, ищците не могат да
посочат идентификатори на имотите. Границите на ПИ 303, кв. 39 по ПУП на
1
с. Д. са: на север, североизток - река; на изток, югоизток - ПИ 305, ПИ 304; на
запад – улица.
Р. К. и Е. Ч. сочат, че са придобили имотите по наследство и давностно
владение, въз основа на упражнявана фактическа власт върху имота,
спокойно, явно, непрекъснато без да е смущавана от никого в периода от 1984
г. до датата на завеждане на настоящата искова молба, а преди това
фактическата власт върху имота е упражнявана от тяхната майка и баба А. С.
Ч. (А. С. Ч.).
Адв. Ч. посочва, че ищците са получили писмо от община З., с което
уведомяват същите за постъпила жалба от техен съсед за това, че са монтирали
желязна врата в улична регулация, но това не е така, тъй като металната врата
е монтирана в собствения им имот, който ищците ползват от както се помнят.
Община З. твърдяла, че металната врата е поставена в общински имот. Ищците
изготвили отговор до общината и поискали да представят доказателства, но не
получили отговор.
Впоследствие от общината е издадено Удостоверение за факти и
обстоятелства № 1/09.01.2025г., съгласно което, според общинска
администрация е установено, че: ПИ 303, кв. 39 по Кадастралния и
регулационен план на с. Д., одобрен със Заповед №РД-271 ,,а“/31.03.1983 г. на
Председателя на ОНС С. е с площ 1509 кв.м в т.ч.:
- 458 кв.м участват в образуването на УПИ I -303;
- 593 кв.м участват в образуването на УПИ II -304,303;
- 20 кв.м попадат в УПИ III -305;
- 422 кв.м попадат в улична регулация, в участък между о.т. 208; о.т.
207; о.т. 206; о.т. 204; о.т. 205; о.т. 340; о.т. 339; о.т. 338;
- 16 кв.м попадат в терен, отреден за озеленяване.
В УПИ 1-303, кв. 39 по Кадастралния и регулационен план на с. Д. е
застроена 2пЖ с площ 85 кв.м.
Адв. С. Ч. сочи, че така изложеното от община З. не отговаря на
действителното положение, тъй като имотите на ищците, описани в
посочените по-горе нотариални актове, винаги са били цели и никога през тях
не е минавала улица, нито е отчуждавано от тези имоти за улична регулация, а
самите имоти са оградени с каменна ограда, която е изградена от както се
2
помнят.
Границите на тези два имота УПИ I -303 и УПИ II -304,303, кв. 39 по
ПУП на с. Д. винаги са били на север, североизток - река.
Ищците, чрез своя процесуален представител сочат, че те винаги са
владели имотите изцяло, включително и частта от имотите, която е отредена
за улична регулация, която не е приложена. Никога част от имотите не са били
отчуждавани, както и на никого не са били заплащани обезщетения за
отчуждаване. Имотите им винаги са граничили с реката на север. Участъкът
от точки - о.т. 205, о.т. 340, о.т. 339, о.т. 338, видно от скица №127/31.12.2024
г., където е очертан на скицата като улица, винаги е бил част от имотите на
ищците и никога не е използван за улица, както и не е отчуждаван.
Същото е положението и с посочените реални части от поземленият
имот с площ от 21 кв. м. и площ 16 кв.м.
Върху останалите части от ПИ пл. №303, предмет на предявения иск,
упражняваната от ищците фактическа власт върху имота, е спокойно, явно,
непрекъснато без да е смущавана от никого, като неразделна част от същия,
като на място е налице „Трайно материализирана граница на имота" по
смисъла на §1, т. 19 от Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР, а именно стена, зидана
с камъни с височина на зида над 1.20 метра от трите страни и телена ограда от
едната страна по границата на имота.
С писмо изх. № 92-00-171/02.10.2024 г., Кметът на община З. е
задължила ищците да демонтират металната врата, монтирана в собствения
им имот, представляващ имот с пл. №303, за който са отредени УПИ 1-303 и
УПИ II-303, 304, в квартал 39 по регулационния план на с. Д., община З.,
област С..
Индивидуалният административен акт, обективиран в Писмо изх. № 92-
00- 171/02.10.2024 г. от Кмета на община З. е издаден при неизяснена
фактическа обстановка, непосочване на правно основание на задължението,
непредставяне на документи, доказващи собствеността на община З. върху
имота и не посочен придобивен способ, сочи адв. С. Ч..
Предвидените по регулация улица - тупик с о.т. 207-208, улица с о.т. ,о.т.
205, о.т. 340, о.т. 339, о.т. 338 и терен за озеленяване, в квартал 39, не са
3
реализирани, регулацията не е приложена и частите от имота, предмет на
исковата молба не са придобили статут на публична общинска собственост.
Адв. С. Ч. излага подробни съображения в защита на изложеното в
исковата молба, както и прилага писмени доказателства.
Ищците, чрез адв. С. Ч. молят да бъдат призовани на съд и след като
съда се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с който признае за
установено по отношение на Община З., че ищците Р. А. К., с ЕГН
**********, с адрес: с. Д., ул. „В. Л.“ №**, община З., на основание давностно
владение е собственик на:
- реална част с площ от 178 кв.м., с формата на дъга, находящ се в
имот с пл. №303, в квартал 39 по регулационния план на с. Д., община З.,
означен с жълт цвят на Скица № 126/31.12.2024г., издадена от община З., при
граници на север, североизток - река и улична регулация в участък между о.т.
205, о.т. 340, о.т. 339, всички в кв. 39 по регулационния план на с. Д., и който
неправилно е нанесен в действащата кадастрална карта като улична
регулация, както и на основание давностно владение е собственик на
поземлен имот без планоснимачен номер с площ от 21 кв. м, с формата на
правоъгълник, означен с жълт цвят на Скица № 126/31.12.2024г., издадена от
община З., заключен между поземлени имоти с планоснимачни номера №303,
№304, №305 и улица с о.т. 207-208, в квартал 39 по регулационния план на с.
Д., одобрен със заповед РД-271 от 31.03. 1983 г. на ОНС - С.,
както и да признае за установено, по отношение на ответника Община
З., че Е. Р. Ч., ЕГН **********, адрес: с. Д., ул. „Б.“ №**, община З., в
качеството му на наследник на А. А. Ч., на основание давностно владение е
собственик на:
- реална част с площ от 204 кв.м., с формата на дъга, находящ се в
имот с пл. №303, в квартал 39 по регулационния план на с. Д., община З.,
означен с жълт цвят на скица № 125/31.12.2024г., издадена от община З., при
граници на север, североизток - река и улична регулация в участък между о.т.
339 и о.т. 338 и имот с пл. номер 305, УПИ III-305, всички в кв. 39 по
регулационния план на с. Д., и който неправилно е нанесен в действащата
кадастрална карта като улична регулация, както и на основание давностно
владение е собственик на поземлен имот без планоснимачен номер с площ от
16 кв. м, с формата на част от кръг, означен със зелен цвят на Скица №
4
126/31.12.2024г., издадена от община З., заключен между поземлени имоти с
планоснимачни номера №303, №304, №305 и река на север, в квартал 39 по
регулационния план на с. Д., одобрен със заповед РД-271 от 31.03. 1983 г. на
ОНС - С..
Ищците претендират да им бъдат присъдени разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община З., чрез пълномощника си юрк. З. Ц., с който сочи, че
исковата молба е допустима, но неоснователна, излагайки подробни
съображения и прилагайки писмени доказателства.
Юрк. Ц. сочи, че след направени проверки от служители на Общинска
администрация З. е констатирано неправомерно монтирана метална врата в
улична регулация по ПУП на с. Д., обслужваща имот с пл. 304, кв. 39 по плана
на с. Д..
В дадения добров. срок за премахване на монтираната ограда, поставена
от Е. Ч. в улична регулация, оградата не е демонтирана, поради което е налице
основание за изземване на общински имот по реда на чл. 65 от Закона за
общинската собственост, който се владее без основание от Е. Ч..
Освен това, юрк. Ц. допълва, че за претендираните реални части, както и
части от имот с пл. 303, извън УПИ 1, УПИ II, кв.39, не се представят
документи за собственост.
В обобщение на всичко изложено в отговора на исковата молба, юрк. З.
Ц. посочва, че когато с влезли в сила ,,дворищнорегулационни планове" имоти
или части от имоти са били отредени за обекти на публичната общинска
собственост (каквито са улици, булеварди, площади, терени за озеленяване и
т.н.), за тези части плановете са стабилизирани и техните вещноправни
правни последици са се проявили, изразяващо се в това, че собствеността на
лицата, от които имотите се отнемат и се придават за улици се е
трансформирала от частна, съответно в публична общинска собственост.
Както е посочено в Решение № 14629 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 7266/2009
г., II отд. на ВАС, тези планове запазват сила и отчуждителното им действие в
частта за отредените обекти за публична собственост, не се прекратява, дори
и плановете да не са приложени.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. С. Ч., поддържат предявения иск.
5
Община З., представлявана от юрк. З. Ц.. Оспорва предявеният иск и
твърди, че спогодба не може да бъде постигната.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Ищцата Р. А. К. се легитимира като собственик на имот плн. 303, за
който е отреден УПИ I-303, кв. 39 по регулационния план на с. Д., общ. З.,
съгласно нот. акт №58, том XIV, дело 128/1983г. на ЗлРС. С този нотариален
акт й е дарено от майка й, а е призната за собственик и въз основа на
придобивна давност на дворно място, съставляващо частта от имот плн. 303,
за която се отрежда парцел I-ви в кв. 39, площта на парцела е 400кв.м.
Ищецът Е. Р. Ч. се легитимира като собственик на имот плн. 303, за
който се отрежда парцел 2, кв. 39, по регулационния план на с. Д., като от
имота се включват 492кв.м в парцел 2. Той е станал собственик по силата на
наследство от майка си Р. С. Ч., която пък е призната за собственик по давност
на описания имот. В разписният лист имота е записан на А. Ч., като същата е
носила и името Р. С. Ч.а.
Горните обстоятелства – собствеността на ищците, се признават и в
отговора на исковата молба от ответника – стр. 2. Ответникът оспорва, че
ищците са собственици на процесните части, за които ищците претендират да
са собственици, като част от техните имоти.
Собственик на ПИ №304, кв. 39, по регулационния план на с. Д., с
площ 128кв.м е М. В. Д., който е закупил имота с нот. акт №84, том I-ви, рег.
№761, дело 80/2023г. на нотариус – К. К.. Собствеността му не се оспорва по
делото. Същият обаче е подал жалба до кмета на община З., в която сочи, че
ищците, поставяйки метална порта, е преградил подхода за имота му.
По повод на тази жалба е вървяла кореспонденция между ищците и
община З., в това число кмета, както и са извършвани проверки, включително
от РУ-З., от Службата, отговаряща за незаконно строителство в община З.. В
крайна сметка се стига до предявяване на настоящия иск от ищците с
посочените твърдения в исковата молба.
По делото са разпитани като свидетели Д. Я. Т., Р. М. Б., които познават
ищците, както и С. С. К. – снаха на Р. К.. Съдът дава вяра на същите, тъй като
6
те не влизат в противоречие със събраните писмени доказателства, а и с
назначената експертиза. От показанията на свидетелите, съдът приема за
установено, че там, където е поставена металната врата от Р. и Е. е имало
стара врата (порта) и те винаги от там са си влизали. Новата метална врата е в
тяхно място. Там улица никога не е имало. Старата баба А., преди време
(когато свидетелката Д. Т. е била ученичка), е съборила една ограда и
отстъпила място на общината към дерето, за да направят улица. Там сега има
улица и тя е асфалтирана. Тази улица се ползва за минаване на хора и коли.
Към реката имота на ищците продължава. Между реката и имота им има
каменна стена. На това място никога е нямало улица.
Навън от поставената порта вече е улицата и портата не пречи на
улицата. Преди да бъде оформена улицата, там е имало тясна пътечка и
падина. Няма озеленяване покрай имота на ищците. Ищците не са си
разширявали имота. Те са се ощетили, за да мине улицата. Между имота на
ищците и реката, никога не е минавала улица, а няма и смисъл от това да
минава път там.
Ищците владеят имот пл. №303 от над 20 години- св. С. К. е снаха там
от 26 години.
М. Д., който е подал жалбата, си е минавал през имота на брат му, но
никога не е минавал през имота на ищците, а и няма логика да върви от там.
Металната врата на ищците не му пречи.
Западната част на имота на ищците е оградена с бетонна стена.
Металната ограда е поставена точно в тази стена и от там се влиза в имота на
ищците. Между имота на ищците и Д. има каменна ограда.
Общински служители казали, че там, където ищците са поставили
металната врата и навътре към имота им, мястото е общинско.
Според ищците, навътре от портата, общината претендира да
притежава около 20кв.м от имота им.
В крайна сметка, от общината искат да оформят подход към старата
къща на Д., като се премине през имота на ищците и фактически спора идва от
това.
Предишни собственици на съседния имот преди Д. са били Б., които са
били рода на наследодателите на ищците и през една ограда между двата
7
имота, Б. са минавали към старата си къща.
С Определение №132/14.05.2025г. съдът е допуснал и назначил
съдебно-техническа експертиза с вещо лице А. И. С.. Съдът приема
заключението на същото, като обективно, компетентно и пълно. От същото
съдът приема за установено, след направената справка в отдел ТСУ на
Община З. от същия, че за село Д., Община З. съществува единствено
Кадастрален и Регулационен План, утвърден със Заповед № РД-271(а) от
31.03.1983 год., като не открива други изменения на този план в рамките на
процесните имоти.
На изработените от вещото лице Комбинирани скици М 1:250 -
Приложения №1 А и Б е отразил границите на процесните имоти, оцифрени от
копие на действащият Кадастрален и Регулационен План (Скица № 125/2024
г.) - стр. 18 по Делото.
От направения оглед и заснемане на място в района на улица-тупик с
О.Т. 206-207-208, в квартал 39 по регулационния план на с. Д., вещото лице С.
изработил Комбинирани скици М 1:250 - Приложения №1 А и Б, на които в
жълт цвят е отразил частта от тази улица – тупик, попадаща в П.И.К.№ 304,
кв. 39 с площ 20,0 кв.м. и в червен цвят е отразил частта от тази улица-тупик,
попадаща в П.И.К.№ 303, кв. 39 с площ 7,0 кв.м. Установил също така, че на
място съществуват: подпорна стена, изградена в улична регулация с височина
около 50 см., която укрепва бетонната настилка на пътя западно от нея; част от
паянтов навес с площ от 0,75 кв.м. изграден в П.И.К.№ 303, КВ.39; паянтова
ограда с метални колове и мрежа в източният край на тупика, попадаща в по-
голямата си част (1,40 л.м.) в П.И.К.№ 304, кв. 39 и в по малката си част (0,70
л.м.) в П.И.К.№ 303, кв. 39.
Вещото лице изработил Комбинирани скици М 1:250 - Приложения
№1 А и Б, от направения оглед и заснемане на място в района на процесните
имоти, на които отразил материализираните граници на П.И.К.№ 303 и П.И.К.
№ 304, кв.39. В резултат на това заснемане, вещото лице получил изчислени
графично площите на процесните имоти, а именно:
- На П.И.К.№ 303 , КВ.39 - 1509,0 кв.м.
- На П.И.К.№ 304 , КВ.39 - 150,0 кв.м.
На изработените комбинирани скици М 1:250 - Приложения №1 А и Б,
8
А. С., отразил материализираните граници на П.И.К.№ 303 и П.И.К.№ 304 ,
кв.39, както и площите на посочените и претендирани от ищците реални части
от имоти, предмет на настоящото производство, в резултат на това заснемане
получил следните площи:
Площта на процесния П.И.К.№ 303, кв. 39 по Кадастрален и
Регулационен План на село Д., Общ. З., утвърден със Заповед № РД-271 (а ) от
31.03.1983 год. е 1509,00 кв.м., от които:
- Площта от П.И.К.№ 303, кв. 39, попадаща в улична регулация (тупик
от О.Т.207 до О.Т.208) - 7,00 кв.м. (оцветена в червен цвят);
- Площта от П.И.К.№ 303, кв.39, попадаща в улична регулация (от
О.Т.337 през О.Т. 338, О.Т. 339 , О.Т.340 , О.Т. 205, О.Т. 204 , О.Т. 206, О.Т. 207
до О.Т. 208) - 353 ,00 кв.м. (оцветена в червен цвят);
- Площта в североизточния край на П.И.К.№ 303, кв. 39, попадаща в
Озеленяване - 40,00 кв.м. (оцветена в зелен цвят);
- Площта в северозападния край на П.И.К.№ 303, кв. 39 (от О.Т.339 до
О.Т. 340 ), попадаща в речно корито - 7,00 кв.м. (оцветена в син цвят);
- Останалата площ от П.И.К.№ 303, кв. 39, попадаща в УПИ 1-303,
КВ.39 с 492,00 кв.м., попадаща в УПИ II-303,304, КВ.39 с 590,00 кв.м. и
попадаща в УПИ III-305. КВ.39 с 20,00 кв.м. - общо 1102.00 кв.м. (оцветена в
оранжев цвят);
- улична регулация (тупик от О.Т.207 до О.Т.208) - 7,00 кв.м. (оцветена
в червен цвят).
Площта на процесният П.И.К.№ 304, кв. 39 по Кадастрален и
Регулационен План на село Д., Общ. З., утвърден със Заповед № РД-271(а) от
31.03.1983 год. е 150,00 кв.м., от които:
- Площта в югоизточният край на П.И.К.№ 304, кв. 39, попадаща в
УПИ IV-306, КВ.39 - 16.0кв.м. (оцветена в кафяв цвят);
- Площта в северният край на П.И.К.№ 304, кв. 39, попадаща в УПИ П-
303,304, КВ.39 - 114.0 кв.м. (оцветена в кафяв цвят);
- Площта в югоизточният край на П.И.К.№ 304, кв. 39, попадаща в
улицата тупик от О.Т.207 до О.Т.208 , кв. 39 - 20,00 кв.м. (оцветена в жълт
цвят).
9
В съдебно заседание на 15.07.2025г., вещото лице поддържа
изготвеното заключение. Представя допълнение към Приложение №1 към
комбинирана скица и това представлява Приложение №1в към Приложение
№1а и 1б. Посочва, че на изготвената скица – 1в е оцветил в цветове части от
реализирана, респективно нереализирана улична регулация, както следва:
38кв.м. западно от УПИ I-303, които са реализирана на място улична
регулация, изпълнена е, но няма отчуждителни процедури; в син цвят, в
северната част на УПИ I-303 с площ от 120кв.м., в жълт цвят – северната част
на УПИ II-303, 304 с площ от 195кв.м и в червен цвят в южната част на УПИ I
– 303 с площ от 7кв.м., и в югозападната част на ПИ 304, между осови точки
207-208 със зелен цвят с площ от 20кв.м – част от ПИ 304. Вещото лице не
открива отчуждителни документи.
Вещото лице допълва, че очевидно от приложените комбинирани
скици 1а, 1б, и 1в, изработени от същия, въз основа на копие от действащия
регулационен план на с. Д., община З., съвместен с направените от него
геодезически замервания в района на същите процесни имоти, въз основа, на
които се прецизира съвместяването на действащия план с измерванията,
поддържа своите твърдения в заключението, тоест че всички оцветени части,
посочени в комбинираните скици, са част от процесните имоти 303 и 304,
кв. 39, по действащия регулационен план на с. Д., Община З..
С Писмено становище №3217/01.10.2025г. вещото лице С. сочи, че
Комбинирана скица Приложение №1, 1а и 1б е допусната техническа грешка,
като вместо с. Д., общ. З. е посочил с. Б., общ. З..
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск, с правно основание чл.124 от ГПК, е основателен и
доказан, но не за цялата претендирана площ.
На първо място, следа да се посочи, че спорът не се решава от
разпоредбите на ЗУТ, а от тези на ЗТСУ(отм), който е действал по време на
одобряване на регулационния и кадастрален план на с. Д., което е станало със
заповед от 1983г. С този план, за обществено мероприятие- улица са
предвидени части от имота на ищците.
Следва веднага да се посочи, приетото за установено от заключението
на вещото лице С., че всички спорни части от имотите по делото, оцветени на
10
скиците, са част от имоти с номера 303 и 304, като 303 е собственост на
ищците, а 304 е собственост на М. Д.- жалбоподател и желаещ да минава през
част от имота на ищците.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС и другите съдилища,
според която прокарването на улица(тупик или друга) не е мероприятие по
дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за
обществени мероприятия, който план няма непосредствено отчуждително
действие. Ако даден имот е отреден за мероприятие по този план, той не се
счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата.
Необходимо е да се проведе специална процедура по отчуждаване и
обезщетяване на собственика на засегнатия имот. Непосредствено
отчуждително действие по ЗТСУ има само дворищнорегулационния план и то
за места, които се отнемат от един имот и се придават към съседния
парцел(отчуждаването е в сила в тези случаи от деня на влизане в сила на
плана). В горния смисъл са Реш. №227/28.06.2010г. на ВКС по гр.д.
№735/2009г., I г.о., Реш. №132/20.05.2013г. на ВКС по гр.д. №942/2012г., I г.о.,
Реш. №221/23.10.2014г. по гр.д. №843/2014г., I г.о. и др.
По същия начин стоят нещата и с предвиждането за озеленяване, което
не е реализирано.
По гореизложените съображения съдът намира, че възражението на
представителя на ответника, че в случая следва да се приложат пар.8 и пар.6
от ПР на ЗУТ се явява неоснователно. Дори в случая да е приложим ЗУТ, тези
разпоредби касаят дворищнорегулационните планове, а не тези за обществено
меропириятие. Самият ЗУТ, в гл. 17, също предвижда обезщетяване при
принудително отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на обекти-
публична собственост на държавата и общините.
В настоящия случай улицата не е реализирана в по- голямата си
част(освен върху 38 кв., за които ищците не поддържат иска- писмената
защита), т.е. мероприятието не е осъществено, няма отчуждаване и няма
заплащане на обезщетение- вещото лице посочва в с.з. на 15.07.2025г., че няма
отчуждителни процедури, не е открил отчуждителни документи. Според ВКС,
ако отчуждаване и обезщетяване не са изпълнени, но имотът е завзет и
мероприятието е реализирано, общината е направила възражение за
придобиване по давност и такава е изтекла, то чак тогава следва да се приеме,
11
че общината е придобила имота по давност. В този случай липсата на заповед
за отчуждаване и обезщетяване на собственика е без правно значение.
В настоящия случай обаче липсва позоваване на придобивна давност
от ответника, а освен това претендираните части от имот пл. №303 не се
завзети, с изключение на площ от 38 кв.м., за която обаче ищците не
претендират.
Т.е. предявеният иск следва да бъде уважен за претендираните и
посочени от вещо лице оцветени части, с изключение на площ 38 кв.м.,
оцветена в червен цвят на скица- приложение 1А и на скица 1В, която площ се
намира западно от УПИ I-303. Искът следва да бъде отхвърлен и за площ 7
кв.м., северозападно от пл. №303, оцветена в син цвят на скица приложение-
1А (на скица-приложение 1В тази част не е повдигната в цвят), тъй като тази
част попада в речно корито, което обстоятелство е пречка за уважаване на
подобен иск. В този смисъл съдебната практика е категорична- Реш.
№147/25.06.2014г. на ВКС по гр.д. №1070/2014г., I г.о. Тази част е собственост
на държавата по силата на Закона за водите.
За площта от 38 кв.м. представителят на ищците не поддържа иска,
което го заявява в писмената си защита. Той не прави изменение на иска в тази
част, за тази площ, поради което искът следва да бъде отхвърлен за тази площ,
както и за частта с площ 7 кв.м. и съответно на ответника следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска. За част с площ 20
кв.м, южно от УПИ I- 303, оцветена в зелен цвят на скица- приложение 1В и с
жълт цвят на скица- приложение 1А искът също следва да се отхвърли, тъй
като, според вещото лице тази площ е част от ПИ №304, който имот не е
собственост на ищците. По отношение на тези 20 кв.м действа забраната за
придобиване по давност на части от УПИ, неотговарящи на изискването за
минимални размери по чл.19 от ЗУТ. Освен това, по това дело няма как
ищците да придобиват по давност срещу лице, което не е ответник, в случая
М. Д..
Т.е. ще следва да се признае за установено срещу Община З., че Р. К. е
собственик на част с площ 120 кв.м, находяща се в северната част на УПИ-
303, повдигната в син цвят на скица- приложение №1 В и на част с площ 7
кв.м. в южната част на УПИ I- 303, повдигната в червен цвят на скица-
приложение №1 В на вещото лице А. С.. Тя е собственик въз основа на
12
дарение на горните части от майка си и придобивна давност над 20 г.(в ИМ
претенцията е за придобивна давност).
За разликата до претендираните с исковата молба общо 199 кв.м.(185
кв.м. замерени от вещото лице- скица 1В) предявеният иск от Р. К. ще следва
да се отхвърли. Претендираните 21 кв.м. в ИМ като имот без пл. № явно са
тези 20 кв.м., които са част от имот пл. №304. Няма как обаче да се приеме, че
става въпрос за отделен имот защото липсва заснемане на такъв, липсва номер
на имота, няма как да се посочат съседи и т.н.
Искът и следва да се отхвърли и за частта с площ 7 кв.м., която влиза в
речното корито, която площ е повдигната в син цвят на скица- приложение 1
А.
Другият ищец Е. Р. Ч. следва да бъде признат за собственик по
отношение на Община З. на част с площ 195 кв.м., находяща се в северната
част на УПИ II- 303, 304, повдигната в жълт цвят на скица- приложение 1 В и
на част с площ 16 кв.м от общо претендирани 40 кв.м., находяща се в
североизточния край на същия УПИ, която част е повдигната в зелен цвят на
скица- приложение 1 А на вещото лице А. С., която част е предвидена за
озеленяване.
Е. Ч. също е станал собственик на посочените по- горе части въз
основа на давностно владение над 20 години, а също и по наследство от майка
си, но с исковата молба се претендира собственост само въз основа на
давностно владение.
Следва да се посочи също, че владението и на двамата ищци е явно,
спокойно, несъмнено и непрекъснато, каквото е изискването, въведено от
съдебната практика.
За разликата над 195 кв.м. до претендираните с ИМ 204 кв.м., с
формата на дъга искът следва да бъде отхвърлен.
Искът ще следва да бъде уважен и за претендираните с ИМ 16 кв.м.,
които според вещото лице са 40 кв.м. , повдигнати в зелено на скица 1 А,
която част е предвидена за озеленяване. Няма изменение(увеличение) на иска
за тази част от представителя на втория ищец, но практически той си ползва
тази част, която е към реката и не би имал проблеми с ответника, най
вероятно.
13
С оглед изхода на делото, ще следва да бъдат присъдени направените
разноски от ищците, като ответника бъде осъден да заплати на Р. А. К. сумата
1504лв., съобразно уважената част от иска и, а на Е. Р. Ч. сумата 2256лв.,
съобразно уважената част от иска му.
Тъй като юрк. Ц. също претендира разноски, ще следва на Община З.
да се присъдят разноски, на осн. чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира, че възнаграждението на представителя на общината следва да
се определи съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съобразно положения труд от юрк. Ц. по делото, на нея
следва да се определи възнаграждение по принцип в размер на 200лв. по
исковете на всеки от двамата ищци.
Т.е., съобразно отхвърлената част от иска Р. К. ще следва да заплати на
общината сумата 72лв. за юрисконсулт, а Е. Ч. ще следва да заплати на
общината сумата 10лв. за юрисконсулт.
Скиците, изготвени от вещото лице А. С., приложени на лист 128, 129
и 139 по делото, приподписани от съдия-докладчика, следва да се считат
неразделна част от решението. На различните скици претендираните части са
повдигнати в различни цветове или не са повдигната в цвят, поради което и
трите скици следва се считат като част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на ОБЩИНА З. с БУЛСТАТ *********
адрес: обл. С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул. „С. С.'' №*, представлявана и
управлявана от М. М. Я. - Кмет на общината, че ищцата Р. А. К., с ЕГН
**********, с адрес: с. Д., ул. „В. Л.“ №**, община З., на основание давностно
владение над 20г. е собственик на:
- реална част с площ от 120 кв.м., находяща се в северната част на
УПИ I-303, повдигната в син цвят на скица – Приложение №1 В и на част с
площ 7кв.м, в южната част на УПИ I-303, повдигната в червен цвят на скица –
Приложение №1 В на вещото лице А. С..
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Р. А. К. за разликата над уважените по-
14
горе части до общо претендираната площ с исковата молба – 199кв.м (сто
осемдесет и пет квадратни метра, замерени от вещото лице – Скица №1 В), а
именно за площ 38кв.м, повдигната в оранжев цвят от вещото лице С.,
находяща се южно от УПИ I-303, която част е завзета от улица, за площ
20кв.м, находяща се югоизточно от УПИ I-303, повдигната в зелен цвят от
вещото лице А. С. на скица- приложение 1 В и за част с площ 7 кв.м., която е
част от речното корито, повдигната в син цвят на скица- приложение 1 А като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на ОБЩИНА З. с БУЛСТАТ *********
адрес: обл. С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул. „С. С.'' №*, представлявана и
управлявана от М. М. Я. - Кмет на общината, че ищецът Е. Р. Ч., ЕГН
**********, адрес: с. Д., ул. „Б.“ №**, община З., на основание давностно
владение над 20г. е собственик на:
- реална част с площ от 195 кв.м., находяща се в северната част на
УПИ II-303, 304, повдигната в жълт цвят на Скица – Приложение №1 В, както
и е собственик на част с площ 16 кв.м, от общо претендирани 40кв.м,
находящи се в североизточния край на същия УПИ, която част е повдигната в
зелен цвят на Скица – Приложение №1 А на вещото лице А. С., която част е
предвидена за озеленяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е. Р. Ч. за разликата над уважения
размер от 195кв.м на горепосочената реална част до претендирания размер в
исковата молба от 204кв.м за тази площ (за другата площ над предявените
16кв.м с исковата молба до измерените от вещото лице 40кв.м, няма
увеличение на иска), като неоснователен и недоказан.
Скиците, изготвени от вещото лице А. С., приложени на лист 128, 129
и 139 по делото, приподписани от съдия-докладчика да се считат неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА Община З. да заплати на Р. А. К. сумата 1504 лв. разноски,
съобразно уважената част от иска и, а на Е. Р. Ч. да заплати сумата 2256 лв.
разноски, съобразно уважената част от иска му.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски на Р. А. К. над 1504 лв. до 2350лв.
и на Е. Р. Ч. над 2256 лв. до 2350 лв. като неоснователна и недоказана.
15
ОСЪЖДА Р. А. К. да заплати на Община З. сумата 72 лв., разноски,
съобразно отхвърлената част от иска и.
ОСЪЖДА Е. Р. Ч. да заплати на Община З. сумата 10 лв., разноски,
съобразно отхвърлената част от иска му.
Скиците, изготвени от вещото лице А. С., приложени на лист 128, 129
и 139 по делото, приподписани от съдия-докладчика да се считат неразделна
част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
16