Решение по дело №40693/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2025 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20221110140693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110140693 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Д.,
Ю.К., Р.Д. и Н.С. против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П.В.И., С.Н.А.,
В.В.И. и М.А.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
128,16 лв. / след изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с Протоколно
определение от 21.05.2024 г./, представляваща остатък от регресно вземане по платено
застрахователно обезщетение по Щета № *********/17.03.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.07.2022 г., до окончателното й
изплащане, и сумата от 9,20 лв., частично от 59,12 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.07.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че със Застрахователна полица № 0320200111023638 от
15.12.2020 г. „Дженерали Застраховане” АД е сключило договор за застраховка „Каско на
МПС” относно лек автомобил с марка и модел „Пежо 308”, peг. № .., собственост на
„Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 30.01.2021 г. до 29.01.2022 г.
Твърди, че на 14.03.2021 г. в гр. София, на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Вардар“, било
реализирано ПТП между лек автомобил с марка и модел „Ауди А8”, с peг. № .., управляван
от М.Б.Х., и застрахованото МПС, управлявано от Д.М.Б.. Според съставения протокол за
пътно-транспортно произшествие № 1818982 от 14.03.2021 г. виновен за произшествието е
водачът на лекия автомобил марка и модел „Ауди А8”, с peг. № .., който, движейки се в
лента, предназначена за завиване надясно, на посоченото по-горе кръстовище продължава
направо и блъска попътно движещия се лек автомобил марка и модел „Пежо 308”, с peг. №
... В резултат на произшествието били нанесени материални щети по застрахованото МПС.
Във връзка с настъпилото ПТП пред „Дженерали Застраховане” АД била заведена преписка
по Щета № ********* от 17.03.2021 г. Ищцовото дружество заплатило нанесените
имуществени вреди на собственика на л.а. „Пежо 308”, с peг. № .., в размер на 1572,16 лв.
Във връзка с ликвидацията на преписката застрахователното дружество реализирало
1
обичайни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че при ответника била сключена
застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна от 13.10.2020 г. до 13.10.2021 г., покриваща отговорността на
водача лек автомобил „Ауди А8”, с peг. № ... В тази връзка ищецът поканил ответното
дружество да заплати дължимата сума в размер на 1587,16 лв., съставляваща изплатеното
обезщетение и обичайни разноски за определянето му в размер на 15 лв. В отговор на
поканата на 14.10.2021 г. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД изплатило на ищеца сумата от 944,21 лв., но
разликата в размер на 642,95 лв. останала непогасена. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ищецът представя писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във
връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-следствена връзка
на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни
цени на имуществените вреди. В условията на евентуалност прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза за установяване плащането на застрахователното плащане
по сметка на сервиза, отремонтирал вредите по процесния автомобил, ако ответникът
оспори това обстоятелство.
В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е представил молба с искане по чл. 214 ГПК за изменение на иска, като бъде
допуснато увеличение на размера на иска за главница и същият да се счита за предявен за
сумата от 128,16 лв. Поддържа исковата молба, не прави възражения по доклада и не сочи
нови доказателства. Моли за присъждане на разноски по делото, като представя списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Ответникът не оспорва възникването на застрахователното събитие,
настъпването на вредите, наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице и заплащането на обезщетение от страна на ищцвото дружество. Доводите
си за неоснователност на иска основава с твърдението, че във връзка с предявена претенция
е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 944,21 лв., като твърди, че това е стойността
на реално претърпените вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът не се противопоставя на доказателствените искания, направени в
исковата молба. Моли за поставянето на допълнителни задачи към вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза.
В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба, не прави възражения по доклада, нито
нови доказателствени искания. Не възразява срещу направеното искане по чл. 214 ГПК.
Моли за отхвърляне на иска. Моли за присъждане на разноски по делото, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
2
процесното ПТП. В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на
претендираните суми.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в открито
съдебно заседание от 21.05.2024 г., са обявени за безспорни следните обстоятелства- към
датата на ПТП за лек автомобил марка и модел „Пежо 308”, с peг. № .., собственост на
„Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД, е съществувала валидна имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, сключена с ищеца; ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1572,16 лв.; към датата на ПТП водачът на лек автомобил „Ауди А8”, с peг. № .., е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
ответникът е уважил частично регресната претенция на ищеца, като е заплатил сумата от
944,21 лв.
Между страните не е спорен и механизмът на ПТП, отговарящ на изложеното в
исковата молба.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до обстоятелствата около
установяване на размера на вредите и тяхното погасяване, съдът приема, че всички останали
възложени в доказателствена тежест на ищеца факти са установени от приетите по делото
писмени доказателства, поради което не се налага тяхното обсъждане и анализ.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че при така установения механизъм на ПТП щетите по лек автомобил марка и
модел „Пежо 308“, рег. № .., се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил марка и модел
„Пежо 308“, рег. № .., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1057,37
лв., а тази на ликвидационните разноски е в размер между 15 лв. и 25 лв.
Както бе посочено вече, по делото е установено, че ответникът е погасил регресното
вземане до сумата от 944,21 лв. За пълното погасяване на регресната претенция ответникът
следва да доплати разликата между установената със САТЕ стойност за възстановяване на
вредите, определена по средни пазарни цени – 1057,37 лв., и заплатената от него сума в
размер на 944,21 лв., като бъде добавена и дължимата сума за ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати непогасения
остатък от дължимото регресно вземане в размер на 128,16 лв.
С оглед гореизложеното съдът счита, че искът за главницата по регресното вземане е
доказан изцяло и следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 128,16 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
128,16 лв. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към застрахователя
по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед
регресния характер на вземането не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава.
Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по
делото, че ищецът е предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо,
получено от ответника на 30.07.2021 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност / арг. чл. 412, ал. 2
КЗ/. От положения от ответника входящ номер от 30.07.2021 г. се установява, че на
29.07.2021 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението, поради което, считано
от 30.07.2021 г., ответникът е изпаднал в забава за плащане на търсената сума.
Размерът на мораторната лихва за сочения в исковата молба период от 31.08.2021 г.
до датата на завеждане на исковата молба – 26.07.2022 г., е в размер на 11,75 лв., изчислена
3
посредством онлайн калкулатор.
При това положение исковата претенция за мораторна лихва следва да се уважи до
частично предявения размер от 9,20 лв. от общо 11,75 лв.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
единствено ищецът.
Същият е сторил разноски и представител доказателства в тази връзка в размер на
200 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ. Същият претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът счита, че следва да бъде определен на
100 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност до делото.
Следователно на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 300 лв.
Предвид изхода на спора и обстоятелството, че ищецът не е внесъл държавна такса в
размер на 100 лв. за предявените искове, то ответникът следва да бъде осъден да я заплати
по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
представлявано от Изпълнителните директори Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С., да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П.В.И., С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д., на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 128,16 лв., представляваща непогасен остатък
от регресно вземане по платено застрахователно обезщетение по Щета №
*********/17.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 27.07.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 9,20 лв., частично от
11,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 26.07.2022 г.
ОСЪЖДА ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
представлявано от Изпълнителните директори Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С., да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П.В.И., С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща сторените разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
представлявано от Изпълнителните директори Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С., да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 100 лв., представляваща държавна такса в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4