Решение по дело №70/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260083

 

гр. ВРАЦА,  29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско                    отделение в

публичното заседание на  10.03.21 г.     в състав:

 

Председател: Рената Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

             Росица Иванова

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар  Х. Цекова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова              

     в. гр.  дело N` 70  по описа за 2021   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от. ГПК.

Образувано е на осн. жалба с вх. № 264299/23.11.20 г. на Х.С.Б. ***, чрез адв. М. М. от Врачанска адв. колегия срещу решение на районен съд гр. Враца № 260190/09.11.20 г. постановено по гр. дело № 1270/20 г. по описа на същия съд, с което е УВАЖЕН предявения от О.Б.Б. конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 1 и във вр. с ал. 3 от ЗЗД срещу наследниците на покойния й син Б. Х. Б. починал на 01.01.18 г. – съпруга Х.С. Б. и деца О. и Х. Б., като районен съд е РАЗВАЛИЛ сключения между ищцата О.Б. и покойния й съпруг Х. Б., като продавачи и покойния им син Б. Х. Б., като купувач, договор за продажба на недвижим имот /апартамент в гр. Враца, с адм. адрес ***/ срещу задължение за издръжка и гледане на продавачите, оформен с нот. акт № 4/15.12.1992 г. на нотариус Р. С. при районен съд гр. Враца, за притежаваната от ищцата О.Б. ½ ид. ч. от апартамента. С атакуваното решение са присъдени и съдебни разноски за първостепенния съд.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като районен съд неправилно приел, че доведените от жалбоподателката свидетели са заинтересовани от изхода на спора и не дал вяра депозираните от тях показания. Въззивникът Х.Б. заявява, че желае да полага грижи за ищцата О.Б., но последната не й позволявала това, при което въззивницата била в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора. Освен това ищцата О.Б. твърдяла, че няма нужда от грижи. Действителните мотиви на ищцат да иска разваляне на договора били различни от заявените. Тя искала да развали договора за да може след това да прехвърли  частта си от имота, предмет на процесния договор, на ответника О.Б., съответно неен внук и син на въззивника Х.Б..

При заявените оплаквания, жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Жалабоподателката моли окръжен съд да допусне до разпит двама свидетели, доколкото районен съд не кредитирал показанията на доведените от нея свидетели. С определение № 260111/15.02.21 г. окръжен съд е отхвърлил доказателственото искане на въззивника за допускане разпит на свидетели, доколкото не се твърдят предпоставките по чл. 266, ал. 2 или ал. 3 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен редовно на другарите на жалбоподателката, нейни син и дъщеря - О.Б. и Х.Б., като към момента никой от тях не се е присъединил към жалбата. Независимо от това, окръжен съд е призовал О. и Х. Б. Б. за провеждане на първото по делото съдебно заседание пред окръжен съд на 10.03.21 г., като им е указано, че имат възможност на основание чл. 265 от ГПК, не по-късно от първото съдебно заседание пред въззивна инстанция, да се присъединят  към жалбата подадено от тяхната съответница Х.Б., като това следва да стане чрез подаване на писмена молба с преписи за останалите страни в производството.

Ответниците О. и Х.Б. не са се присъединили към жалбата на съответницата им Х.С.Б., при което следва да се приеме, че по отношения на тях атакуваното решение на районен съд е влязло в законна сила.   

Ответницата по жалба О.Б.Б., чрез адв. Б.Н., представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата, няма докателствени искания,  претендира съдебни разноски при предпоставките на чл. 38 от ЗА.

Окръжен съд, след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните намира следното:

Постъпилата въззивнва жалба е процесуално допустима, като подаден в срок, от надлежна  страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 от ГПК служебна проверка, окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При  осъществяване на въззивен контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, от фактическа и правна страна окръжен съд намира следното:

По делото е установено, че ищцата О.Б. Б. и съпругът й Х. Т. Б. продали на сина си Б. Х.в Б. собствения си апартамент на ходящ се в гр. Враца, с адм. адрес ***, с квадратура от 66.53 кв. м. индивидуализиран по действащата кад. карта на гр. Враца като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.423.1.5, срещу задължението купувачът на поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, като и осигури спокоен и нормален живот, докато са живи, а след тяхната смърт на положи обичайните грижи по погребението им. Договорът е оформен с нот. акт № 4/15.12.1992 г. на нотариус при районен съд гр. Враца. Продавачът по договора и съпруг на ищцата починал Х. Б. починал през 2004 г., а купувачът и единствен син на продавачите Б. Х.ов Б. починал на 01.01.18 г. След смъртта на купувачът, задълженията му по договора преминавят върху неговите наследници и ответници в производството – Х.С.Б. съпруга и деца О. и Х. Б. Б..

При изложените обстоятелства, ищцата О.Б., като активно легимиран кредитор на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по договора за издръжка и гледане, е поискала в исковата молба, с твърдение на пълно неизпълнение на договора, развалянето му до размера на ½ ид. ч. При предявяване на иска на 12.06.20 г. надлежни ответници са наследниците на приобретателя по договора за издръжка и гледане Б. Х. Б. – посочените по-горе лица, които съгласно чл. 60 от ЗН отговарят пред прехвърлителката до размера дяловете си в наследството. А ответницата Х.С.Б., освен за дела си в наследството на покойния си съпруг, отговаря и до размера на дела, който притежава на лично основание.

По предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, в доказателствена тежест на ответниците е да установят при пълно и главно доказване, че изпълнението покрива задълженията им по договора за издръжка и гледане по вид, обем и качество, адекватни на нуждите на прехвърлителката О.Б.Б. с оглед нейното здравословно състояние, възраст, начин на живот и бит. Характерът на този вид договори е такъв, че не допуска периодично изпълнение на задължението - същото следва да е ежедневно, непрекъснато и точно по вид и обем. Недопустимо е задълженията по този вид договори да се дели на периоди, както и изпълнение на задълженията и не търпи забава.

По делото не се представени писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата, като в тази връзка са депозирани свидетелски показания. От същите се установява още, че след прехвърляне на процесния апартамент в гр.Враца на сина си срещу задължение за издръжка и гледане през 1992 г., ищцата и съпругът й напуснали същия и заживели в къща във Врачанските лозя. След смъртта на съпруга си през 2004 г. и към настоящия момент, ищцата продължава да живее във Врачанските лозя. В с. з. проведено на 29.10.20 г. пред районен съд, е разпитана свидетелката Я. Б., съседка на ищцата. Тя твърди, че след смъртта на сина на ищцата, преди около 3 години, никой от ответниците не е идвал при нея. Тя живеела близо до имота ищцата и имала ежедневни впечатления. Ищцата се прегърбила, имала нужда от помощ, пиела лекарства за кръвно. Налагало се да моли съседи да й пазаруват от града /гр. Враца/, като и свидетелката често и пазарувала. Тя твърди, че ищцата й е звъняла за помощ, когато й било лошо и свидетелката отивала с апарат за измерване на кръвно налягане. Свидетелката е категорична, че наследниците на покойния син на ищцата не са я търсили след неговата смърт. Ищцата споделила със свидетелката, че едва преди около месец я потърсили внучката й /ответницата Х.Б./, мъжът й и неговия баща, за да се споразумяват да я гледат.

По делото са разпитани и свидетелите И. Т., с когото ответницата Х.Б. живее на съпружески начала и на когото ответницата Х.С. е продала процесния апартамент в гр. Враца с представения на стр. 43 нот. акт № 144/12.09.19 г. и неговия баща Е. Т.. И двамата свидетели твърдят, че ищцата живее на лозе и е в състояние сама да се грижи за себе си. Не депозират конкретни показания за това какви грижи /вид, честота, продължителност/ ответниците са полагали за ищцата. И. Т. твърди само, че ответницата Х.С. често търсела ищцата по телефона и последната /ищцата/ се грижела за децата на внука си О. ***. Свидетелите разказват за влошените отношения между ответниците – синът О. изгонил майка си от апартамента в гр. Враца и т. н. Свидетелстват, че преди около месец отишли с при ищцата на лозе за да й предложат помощ, но тя отказала. Искала да си ползва дела от апартамента и да го прехвърли.

Други доказателства относими към предявените искове, по делото не са събрани.

В обобщение се налага правният извод, че след смъртта на приобретателя по процесния договор за издръжка и гледане по нот. акт № 4/15.12.1992 г., Б. Х. Б. на 01.01.18 г., наследниците му и ответници в производството, включително и жалбоподателката Х.С.Б., не са изпълнявали пълно и точно задължението си за полагане грижи, като гледат, хранят и издържат продавачката по договора  О.Б. ежедневно и непрекъснато, за да й осигурят спокоен и нормален живот. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредитора, тъй като грижи й се дължат за един дълъг период от време - от началото на 2018 г.  и до настоящия момент, през който период ищцата-кредитор О.Б. безусловно се е нуждаело от такива /грижи/, като се има предвид напредналата й възраст -  80 години и обективния процес на остаряване. За посочения период от време, по делото няма каквито и да било доказателства ответниците да са полагали някакви контретни грижи за ищцата, като този извод се отнася изцяло и за жалбоподателката Х.С.. Твърденията на свидетелите Е. и И. Т., че след предявяване на иска са предлагали грижи на ищцата, а тя им отказала с твърдение, че иска да се разпореди с дела си от апартамента, са в потвърждение на това, че предходен период ищцата не е получавала нужните грижи от който и да било от ответниците. Събраните по делото доказателства налагат еднозначния извод, че договорът не е изпълняван точно от нито един от ответниците, при което е налице пълно неизпълнение, резултат от виновното поведение на ответниците-длъжници, като това неизпълнение не е незначително с оглед интересите на кредитора, както се посочи по-горе. Това обосновава правният извод, че процесния договор за издръжка и гледане следва да се развали по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че възражението на ответницата Х.С. за неизпълнение поради липса на съдействие от страна на кредитора, е неоснователно. На първо място, данни по делото на неоказване на съдействие от страна на ищцата има едва след предявяване на иска, а дори да се приеме, че такова е налице и преди това, то ответницата Х.С. не твърди, да е искала трансформация на задължението си от натура в пари.   

При съвпадение между изводите на настоящата инстанция  и тези на районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските, като освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на районен съд.

При изхода от спора, на процесуалния представител на ответницата по жалба О.Б., - адв. Б.Н. следа а се присъди на осн чл. 38, ал. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба №4/04 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, сумата 823.70 лв. представляваща адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция по отношение на О.Б..

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 260190/09.11.2020 г. постановено по гр. дело № 1270/20 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Х.С.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Б.Н. от Врачанска адвокатска колегия сумата 823.70 лв. представляваща адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция по отношение на О.Б.Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

 

Председател ....      Членове 1....... 2.........