Решение по дело №304/2023 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 141 |
| Дата: | 14 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20235220200304 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 21 февруари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
----------------------------------------------
Производството е образувано по внесено в съда от прокурор от Районна
прокуратура Пазарджик постановление с предложение Н. Ф. Т.,
ЕГН:**********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.626, ал.2, предл.3-то във връзка с ал.1
във връзка с чл.608, ал.1, предл. 2-ро от ТЗ, а именно за това, че в
гр.Пазарджик, в качеството си на управител, едноличен собственик и
представляващ търговско дружество „Нидо Строй“ ЕООД със седалище и
адрес на управление на ул.“Осми март“ №8 вх. В ет.5 ап.13 в гр. Пазарджик, в
30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 01.01.2018 г., не е
поискал от Окръжен съд гр.Пазарджик да открие производство по
несъстоятелност.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура, който дава становище за пълна доказаност на
обвинението и пледира за осъдително решение.
Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на
деянието, като моли за снизходителност при определяне на глобата.
Обвиняемият не оспорва фактите и заема горната позиция.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
ЕООД „Нидо Строй“ било учредено на 15.12.2012 г. и било вписано в
Търговския регистър с едноличен собственик на капитала и управител обв. Н.
Ф. Т.. Седалището и адресът на управление на горепосоченото дружество
били на ул.“О.М. в гр. Пазарджик. Предметът на дейност на представляваното
от обв. Т. дружество бил покупка на всякакви стоки с цел продажба в
първоначален или обработен вид; строителство, ремонти, довършителни
работи и обзавеждане на недвижими имоти, след регистрация по ЗКС; внос и
износ; ресторантьорство и хотелиерство; комисионни, спедиционни и
превозни сделки; туристически, рекламни и транспортни услуги; търговско
представителство и посредничество; лизинг, както и всички други сделки,
незабранени от закона.
Представляваното от Т. дружество започнало да натрупва публични
задължения, поради което в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик било
образувано изпълнително дело №2217/14 г. за събиране на задълженията.
Публичният дълг бил формиран от корпоративен данък по декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г., декларации обр.6 - ДОО, 30, УПФ, ДД за
периода 01.10.2013 г. -31.03.2018 г., наказателни постановления на ТД на
НАП, декларации по ДДФЛ за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2017 г. и
1
наказателно постановление на РЗИ-Пазарджик. От страна на горепосоченото
дружество не били извършени никакви плащания във връзка с погасяване на
тези задължения, като към 08.10.2020 г. публичният дълг възлизал на 53
644.17 лв., от които главница - 37 909.60 лв. и лихви в размер на 15 734.57 лв.
Дружеството изпаднало в състояние на неплатежоспособност, на
01.01.2018г.
Обв. Н. Т., който към горепосочената дата е бил едноличен собственик,
управител и представляващ дружеството, е имал задължението в 30-дневен
срок, считано от 01.01.2018 г., да поиска от Окръжен съд гр.Пазарджик да
открие производство по несъстоятелност, но не е предприел действия в тази
насока.
Поради това същият бил привлечен като обвиняем за процесното
престъпление, за което е предаден и на съд в производство по реда на гл. 28
НПК.
Фактите по делото не са спорни, предвид депозираните самопризнания
по вмените с предложението бездействия и ценените съгласно чл. 378, ал.2 от
НПК доказателства от ДСП.
Установено е от представените от НАП ( т.№І, л. 4 и сл. ДСП )
документи, че за публични задължения на дружеството в ТД на НАП-
Пловдив, офис Пазарджик било образувано изпълнително дело №2217/14 г. за
събиране на задълженията. Публичният дълг бил формиран от корпоративен
данък по декларация по чл.92 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г., декларации обр.6 -
ДОО, 30, УПФ, ДД за периода 01.10.2013 г. -31.03.2018 г., наказателни
постановления на ТД на НАП, декларации по ДДФЛ за периода 01.05.2014 г. -
30.09.2017 г. и наказателно постановление на РЗИ-Пазарджик. От страна на
горепосоченото дружество не били извършени никакви плащания във връзка
с погасяване на тези задължения, като към 08.10.2020 г. публичният дълг
възлизал на 53 644.17 лв., от които главница - 37 909.60 лв. и лихви в размер
на 15 734.57 лв.
Дружеството изпаднало в състояние на неплатежоспособност, на
01.01.2018г., каквато правилна преценка е направил експертът ( т.ІІ, ДСП Пл.
115) .Тази дата е начална за изпадане на дружеството в неплатежоспособност,
предвид цялостното финансово-икономическо състояние, което установява,
че именно към този момент представляваното от обв. Т. дружество е
изпаднало в трайна невъзможност за погасяване на задълженията си.
Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ „неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка
или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съгласно ТР №5/22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС спирането на плащанията е
външен израз на неплатежоспособността и се предполага дори и тогава,
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
само вземанията на отделни кредитори.
2
Съгласно разпоредбата на чл.626, ал.1 от ТЗ „длъжник, който стане
неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска
откриване на производство по несъстоятелност“. Ето защо,
неплатежоспособността се явява предпоставка за откриване на самото
производство по несъстоятелност. Наказателният кодекс с разпоредбата на
чл.227б очертава като престъпно бездействието на лицата, които са
ангажирани с управлението и представителството на търговските дружества.
Субектът на това престъпление следва да има качеството на търговец, да е
налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във
фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което да е
спрял плащанията, и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Разпоредбата
на чл.227б, ал.2 от НК е със специфичен състав и се отнася до лицата, които
едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват
търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране
на плащанията не са поискали от съда да открие производство по
несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се ограничат
субектите на престъплението до тези, които имат реална възможност и
задължение да познават в детайли състоянието и дейността на търговското
дружество, които осъществяват текущото управление и следва да имат
информация за наличието на загуби, и това са лицата, които са натоварени
както с действия по управление, така и с действия по представителство.
Видно от отразеното в изисканата справка от Окръжен съд гр.
Пазарджик , дружеството не е подавало молба с искане за откриване на
производство по несъстоятелност.
Отчитайки горните фактически констатации, правилно авторът на
обвинението е преценил, че от тази дата е налице „ спиране на плащанията“ и
е зачел от нея 30-дневния срок, предоставен на субекта за иницииране на
производство по несъстоятелност. Бездействието е продължило вкл. до и
след края на срока, така че резонна е възприетата датата на извършване на
деянието
В субективно отношение деянието също е съставомерно. Обвиняемият (
както и признава в с.з.) е съзнавал, че дружеството е в тежко финансово
състояние и е спряло плащанията си, предприето е било принудително
изпълнение ; наложени са съответните мерки. Съзнавал е, че е налице
спиране на плащанията за погасяване на дължими задължения. Съзнавал е
противоправния характер на бездействието си относно инициатива за
производство, в рамките на което са охранени правата на кредиторите по
законов ред.
При горните данни Съдът призна обвиняемото лице за виновно в
извършване на приписаното му престъпление - по чл. 227б, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК( във връзка с чл. 626, ал.2 , предложение 3, във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 608, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ).
За това престъпление, с оглед предвиденото наказание вземайки
3
предвид чистото съдебно минало на обвиняемото лице ( л.143, т.ІІ ДСП) и
липсата на причинени съставомерни имуществени вреди от извършването
му Съдът на основание чл. 78А ал.І от НК го освободи от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание глоба.
Отмерването на последната стана при съобразяване размера на
останалите неизпълнени задължения , но от друга страна и при
задължителното изискване глобата да бъде съобразена с имотното състояние (
чл. 27, ал.2 ЗАНН ), за което в рамките на ДСП ( л. 141, Т.ІІ ДСП) и по данни
на самия обвиняем в с.з. е събрана информация, че има доходи за семейството
месечно до 1500 лева в зависимост от дейността на дружеството .
Съблюдавайки горните фактори, Съдът прие, че е достатъчно в
конкретния случай налагането на минимално предвидената глоба - в размер
на 1000 лв., тъй като това наказание по своя вид и размер, ще обезпечи
очаквания за постигане на целените промени в съзнанието на дееца към
спазване на установения правов ред и възпиращ ефект - в личен и обществен
аспект.
В тежест на обвиняемия се възложиха и сторените разноски в размер на
409.50 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си, която обяви на
страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и
протестиране.
СЪДИЯ:...................................
4