Решение по дело №622/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 438
Дата: 12 ноември 2018 г.
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20184400500622
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. * 12.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

*СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на  седемнадесети октомври  през две хиляди и осемнадесета година в състав:                    

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                2. Мл. с. СИЛВИЯ ИВАНОВА

 

         при секретаря Ивайло Цветков, като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова  в.гр.д. №622 по описа за 2018г., на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение №95 от 24.04.2018г., постановено по гр.дело №611/2016г. по описа на Районен съд – *, съдът е отхвърлил предявеният от Н.Й.Н., ЕГН ********** и С.Й.С., ЕГН **********, чрез адвокат Г.А.С. ***, адрес ***- * иск  с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.

  Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.Н., чрез адвокат Г.С. ***, в която са изложени доводи, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно, както и постановено в противоречие  с императивни правни норми. Твърди се, че имот №**** се използва незаконно от семейството на настоящият кмет на Община-*, като за имота  е съставена  скица №13669/04.01.2001г., а Община-* е издала документ с невярно съдържание-Писмо изх.№ 10-00-312(1)/07.04.2016г. за да заблуди Съда. Посочва се, че имот държавна кариера с №13669 и поземлен имот №**** не съществуват и РС-* разглежда  само незаконно заграбени поземлени имоти от „паралелна държава“, по законите и критериите на „паралелна държава“, поземлени имоти, които не са  администрирани и регистрирани от държавата. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като РС-*  е излязъл от законовите рамки и е  формирал воля извън тях, произнесъл се е въз основа на факти, на които страните не са се позовали и за  нещо различно от поисканото, с което е нарушил диспозитивното начало. Развиват се доводи, че решението не съответства на събраните  по делото материали. Твърди се, че няма спор, че Община-* е издала скицата, и затова настоящият кмет я  укрива. Излагат се съображения, че  с процесното писмо изх.№ 10-00-312(1)/07.04.2016г. е доказано, че интерес от укриване на скица №13669/04.01.2001г. има настоящият кмет на Община-*, тъй като семейството му незаконно експлоатирало наследствената земя на въззивника Н.Н.. Посочва се, че РС-* не е изяснил въпроса с  укриване на официални документи  от Община-* и че е недопустимо  да се приеме  твърдението на Общината, че документацията не е налична. Развити са съображения, че има правила за  работа с документи, от тяхното създаване, до предаването им в архив.  В тази връзка се сочи, че делото не е попълнено с доказателства и че съдът не е приложил дисциплиниращи мерки спрямо общината, за да бъдат представени исканите доказателства. Твърди се, че мотивите на  РС-*  относно регистрите за имоти държавна собственост, са неправилни. Излагат се доводи, че  в мотивите си РС-* неправилно е приел, че  оспореният документ е „частен свидетелстващ“. Сочи се, че Министерство на земеделие и гори незаконосъобразно, без да има право,  е издало скица за имоти държавна собственост.  Твърди се, че липсата на спомени у свидетелят М.А.П.за конкретни документи, не означава, че същите не са представени в Община-*. Оспорват се професионалните качества на свидетелят Г. Николов Николов, като се счита, че същият не е запознат с разпоредбите на ЗСПЗЗ. С въззивната жалба се сочат процесуални нарушения: че  е направено искане за събиране на доказателства, по което няма произнасяне; че РС-* се е позовал на несъществуващи документи и е злоупотребил с документи, представени от Областния управител на  гр.*В тази връзка се твърди, че съставът на РС-*, разгледал делото, не е  бил безпристрастен. В подкрепа на това твърдение се излагат доводи, че първоинстанционният съд е консултирал  една от страните какви доказателства да бъдат представени. Въззивната жалба съдържа оплакване, че РС-* е обсъждал  в нарушение на Закона за съдебната власт със служба „Земеделие“  какви доказателства да представи  във връзка с несъществуващ имот държавна собственост

 Направено е искане за отмяна изцяло  на  първоинстанционното решение.

С Въззивна жалба (допълнение), въззивникът  е цитирал практика на ВКС,  с която да подкрепи твърдението си, че имот държавна собственост с площ 121,75 дка не е предоставен на „*“ЕООД , тъй като фирмата не е  държавно предприятие. Сочи се, че е невъзможно фирмата да ползва частни имоти, включени незаконно  в имот с площ 121, 75 дка. Въззивникът излага доводи, че на 23.07.2018г. е получил протокол за начина, по който е образуван имот №****. Оспорва компетентността на служителите от Служба по земеделие гр.* и СГКК-*, нанесли имота. Излага възражения, че  имот №**** (80501.236.9), ползван от „**е записан незаконосъобразно  и в нарушение на чл. 36 ЗКИР и параграф 6, ал.4 от ПЗР на ЗКИР като „държавна собственост“. Твърди, че е налице незаконна практика за „одържавяване“ на частни имоти, и именно поради тази причина  скица №13669/04.01.2001г. е представена от Община * пред поземлена комисия *. Излага доводи, че Община *, като собственик на „***е съставила скица №13669/04.01.2001г. за кариера, за да бъде инициирана  процедура  пред служба по земеделие * за издаване на скица №К 00001/04.01.2001г. Въззивникът сочи още, че „** АД  ползва незаконно несъществуващ имот №**** държавна собственост и не е възстановило екологичната обстановка след прекратяване на концесионен договор.

В съдебно заседание на 17.10.2018г. въззивникът Н.Н. се яви и поддържа въззивната си жалба и направените искания, описани във въззивната жалба и въззивна жалба (допълнение). Претендират се сторени разноски.

        Препис от въззивната жалба и въззивна жалба (допълнение) е връчен  на С.Й.С., ищец по гр.дело №611/2016г. по описа на Районен съд – *, като в законоустановения срок не е постъпил отговор. В съдебно заседание на 17.10.2018г. С.С. не се явява и не ангажира становище.

        Въззиваемата страна Община-*, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*, обл.*, ул.“***” №* представлявана от Кмета Д. В., е депозирала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който  взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – * е  правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. Изложени са съображения за неоснователност на направените твърдения, че РС – * се е произнесъл с решение извън  предмета на делото.  На въззиваемата страна  е връчен и препис от Въззивна жалба (допълнение) вх.№3675/26.07.2018г., като  в  законоустановения срок не е постъпил отговор. В съдебно заседание  на 17.10.2018г. се явява упълномощен адвокат С. Хр.от АК-*, която поддържа становище, че решението на РС-* е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба и въззивната жалба (допълнение) са неоснователни. Излага аргументи, че представените от въззивника .zem формати са неотносими към спора. Акцентира, че предмет на исковото производство  е отговор от една институция до друга институция, като с процесното писмо е  отговорено  на запитване издавана ли е скица под конкретен номер. Поддържа се становище, че този документ не е официален и същият може да бъде оспорен само по отношение на автентичност, но не и на съдържание. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

        *ски окръжен съд, след като прецени посочените във въззивната  жалба оплаквания, становищата на страните  и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството  е  иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

       Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259, ал.1  ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-* е правилно и законосъобразно.

            Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК.

         От приложеното гр.дело №611/2016г. по описа на Районен съд – * е  видно, че ищците Н.Н. и С.С., чрез пълномощник адв. Г.С. САК, с искова молба са сезирали съда, че  на 7.04.2016г. Община * е съставила официален документ с невярно съдържание,  неистински документ, а именно писмо изх.№10-00-312/(1) от 07.04.2016г., в който било записано „…че скица с №13669 от 04.01.2001 г. не е изготвена в Техническа служба при Община *“. Формулирали са аргументи, че имат правен интерес от водене на иск смисъла на чл. 124, ал.4 ГПК, като са посочили, че претенцията им е именно по този ред. Поискали са от съда да  обяви писмо изх.№10-00-312/(1) от 07.04.2016г. за документ с невярно съдържание.

         Спорен въпрос в настоящото производство, а и пред РС-*,  е дали писмо писмо изх.№10-00-312/(1) от 07.04.2016г., издадено от Община-*, е документ с невярно съдържание. Безспорно е, че процесното писмо е изготвено от Община – * и адресирано до Районен съд-**, на техен изх.№301/31.03.2016г. С писмо с цитираният изходящ номер РС-**, съгласно протоколно определение от 14.03.2016г. по а.гр.д.№301/2015г.  по описа на Районен съд-** е изискал  да бъде изпратена скица 13669 от 04.01.2001 г.

 С процесното писмо изх.№10-00-312/1 от 07.04.2016г. на Община- *, е   даден отговор до РС-**, че  след направена проверка в регистъра на изготвените скици за 2001 година, е установено, че скица с номер 13669 от 04.01.2001 г. не е изготвяна в Техническа служба при Община *. С писмото е изпратено заверено копие от регистъра на скици, изготвени за периода от 02.01.2001г. до 18.01.2001г.

         Безспорно е, че Н.Н. е подал заявление Рег.№44-Н-318/09.09.2016г. до Община-*. като е поискал да му бъде предоставен достъп до информация по реда на ЗДОИ, относно скица №13669 от 4.1.2001 г.  за имот  с площ 121,75 дка в землището на гр.*. Видно от  заверено копие на писмо рег.№44-Н-318(1) от 15.09.2016г., същият е получил отговор, че общината не разполага с исканата информация,  няма  информация за местонахождението на скицата,  не пази информация и документи по издаване на тази скица, самата скица не е налична, никога не е  била издавана, нито общината разполага с правомощия да издава скици за държавни имоти и земеделски земи. Приложено е копие Писмо Изх.№26-00-158/22.02.2016г. от Началник отдел „КРВП“ при Община *, до Кмета на Община *, че в отдел „КРВП“  на общината не е изготвяна  скица с №13669 от 04.01.2001 г.  Приложено е копие на  писмо Изх.№ПО-05-284/31.08.2016г. на Общинска служба по земеделие – *, по повод искане за достъп по реда на ЗДОИ  Рег.№42-00-498/31.08.2016г., с което на г-н Н. е отговорено, че не може да бъде предоставена такава информация, описан е реда, по който се изготвят скици, както и че след като бъдат получени в общинската служба по земеделие не остава екземпляр. Приложено е и копие на Писмо №10-00-836/20.10.2014г. адресирано от Община-* до Административен съд –*, по адм.д.№251/2014г., че  след справка в архива на общината относно подаване на заявления за издаване на скици за периода 01.2001г. , не са установени подадени документи, въз основа на които жалбоподателят твърди, че е издадена въпросната скица.

С Писмо Изх.№234/26.01.2017г. РС-* е изискал от Общинска служба „Земеделие“ * предоставяне на заверено копие на преписки №13669 и 10089, както и скица №К 0001/14.01.2001г. С Писмо Изх.№ПО-05-021/21.02.2017г. от Общинска служба „Земеделие“ *  е даден отговор, че след като бъдат получени изготвените скици, в Общинска служба „Земеделие“ не остава екземпляр; приложени са копия на преписки №13669 и 10089.

С Писмо Изх.№232/26.01.2017г. РС-* е изискал от Общински съвет-* копие от „Правен анализ“ от 2002г. С Писмо Изх.№010-00-2(1)/31.01.2017г. Общински съвет гр.* е изпратил заверен препис от правен анализ, като е уточнено, че не разполага с  приложенията към него.

С Писмо Изх.№235/26.01.2017г. РС-* е изискал от Министерство на енергетиката справка относно концесия №D-000528/7.04.2003г. , както и скица №13669/04.01.2001г.  в оригинал или заверено копие, ако е налична сред документацията. С  Писмо Изх. №Е-11-00-12/08.02.2017г. от Министерство на енергетиката е даден отговор, че  след  извършена справка е констатирано, че под номер D-000528 в Националния концесионен регистър  фигурират данни за предоставена концесия  за добив на  строителни материали – мергели от находище * („Банчовското“). Приложено е копие от Скица №К00029/14.01.2004г. за имот №****  в землището на гр.* (МЗГАР Рег.№13669С, гр.*).

С Писмо Изх.№536/22.02.2017г. РС-* е изискал от Общинска служба „Земеделие“ * предоставяне на заверено копие на преписки №13669 и 10089, както и скица №К 0001/14.01.2001г., поставил е въпрос издавана ли е скица №13669/04.01.2001г., има ли регистриран такъв документ  и вписан ли е в регистъра на издадените скици към Общинска служба „Земеделие“ *. С  Писмо Изх. №ПО-05-021-1/02.03.2017г.  е даден отговор, че Общинска служба „Земеделие“ не е издавала скица №13669/04.01.2001г. и по тази причина няма никакви документи, свързани с издаване на същата.

С Писмо Изх.№820/22.03.2017г. РС-* е изискал от Министерство на енергетиката справка относно концесия №D-000528/7.04.2003г. , както и скица №13669/04.01.2001г.  в оригинал или заверено копие, ако е налична сред документацията. С  Писмо Изх. №Е-11-00-40/29.03.2017г. от Министерство на енергетиката е даден отговор, че  в Националния концесионен регистър  в партида №D-000528  е вписана  предоставена държавна концесия  за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства- строителни материали – мергели, представляващи изключителна държавна собственост,  от находище * („Банчовското“). Посочено е, че концесията е предоставена на „***, ЕИК****, за срок от 25 години, както и че с Решение №35/23.01.2014г. на Министерски съвет на Република България договорът е едностранно прекратен. Относно изисканата скица е отговорено, че  в архива на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, в досието на концесия за добив  от находище „*“ („Банчовското“) не е налична скица №13669/04.01.2001г. от Общинска  служба „Земеделие“, респективно Община *,  респективно Общински съвет-*, поради което не е възможно да бъде предоставено копие на същата.

В Правният анализ е цитирана  скица с номер №13669/04.01.2001г., но същата не е приложена като хартиен носител.

С Писмо Изх.№829/27.03.2018г. РС-* е изискал от Общински съвет-*  приложения към  „Правен анализ“ от 2002г. С Писмо Изх.№010-00-13(1)/30.03.2018г. от Общински съвет-*  е даден отговор, че не са налични приложенията към Правен анализ на *“ ЕООД.

В качеството на свидетел, чрез съдебна поръчка, е  разпитана М.. А. П., която твърди, че не си спомня какви материали са й били предоставяни във връзка с правния анализ, нито дали сред тях е  фигурирала скица №13669/04.01.2001г. от Общинска  служба „Земеделие“. Въззивникът твърди, че тези твърдения не означават, че конкретните документи не са били представени. От материалите по делото  се установява, че скицата е изисквана многократно от различни органи, като същата не е приложена към материалите по делото.

Едно от основите възражения на въззивника Н.Н. е, че РС-* не  се е произнесъл по искане за събиране на документи и се е позовал в своите мотиви на несъществуващи документи. Настоящият въззивен състав намира, че РС-* е изискал и приложил  нужната документация, която е цитирана и по-горе, за да установи правилно фактическата обстановка, като възраженията в  тази насока  са неоснователни. Относно исканията  на въззивника за изискване и представяне на документи, които са ползвани при съставяне на .zem формат за  имот №****, същото настоящият въззивен състав е оставил без уважение, тъй като е могло да бъде посочено своевременно пред първоинстанционния съд и не е  сторено. Съгласно чл. 266, ал.1 ГПК  във въззивното производство страните не могат  да твърдят  нови обстоятелства, да сочат  и представят  доказателства, които са могли да посочат и представят  в срок  в първоинстанционното производство. Сочените доказателства не са нито нови, нито нововъзникнали, нито са останали недопуснати  от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Правилни и обосновани са изводите на РС-*, че  в хода на производството не е приобщена скица №13669 от 04.01.2001г., нито в копие, нито в оригинал. В нито едно от изисканите и приобщени писмени доказателства цитираната скица не присъства на хартиен носител. Същата е цитирана единствено в „Правен анализ“, към който не са налични приложения. Първоинстанционният съд е положил нужните усилия да изиска и приложи скицата в копие или оригинал, чрез изискването й от различни институции, но без успех. В тази връзка възражението на въззивника, че Съдът не  е  действал дисциплиниращо по отношение на органите, от които е изисквал документация, е  неоснователно. Различните институции в разумен срок са депозирали отговори, съобразно поставените въпроси, като общото сред всички отовори е, че скицата не е налична. По този повод не може да се извърши преценка от кого е изготвена същата, какво е нейното точно съдържание, за да може да се изведе правен извод, че Писмо изх.№ 10-00-312(1)/07.04.2016г. е документ с невярно съдържание.

Настоящият въззивен състав приема за неправилно становището на първоинстанционния съд, че процесното писмо е частен свидетелстващ документ. Съгласно чл.179, ал.1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Оспорване истинността на официалните удостоверителни документи има за цел да обори тази тяхна обвързваща доказателствена сила и процедурата е регламентирана в чл.193 от ГПК. Процесното писмо е подписано „със запетая“, т.е. от заместник на Кмета на Община-* в качеството му на длъжностно лице,  на същото е положен печат, изведено е под съответен изходящ номер по описа на Община-*. Действително писмото по съдържание  е отговор на запитване, отправено от РС-** до Община-*, но по същността си представлява удостоверяване  от община/техническа служба. В случая издателят на документа е  упражнявал удостоверителна компетентност, като е отразил, че след направена проверка в регистъра на изготвените скици за 2001 година  е установено, че скица с  номер 13669/04.01.2001 г. не е изготвяна  в  техническа служба  при Община-*. В подкрепа на това удостоверяване е приложено  заверено копие от регистъра на скици за 2001г., който съдържа данни какви номера на скици са издавани през периода 02.01.2001г. до 18.01.2001г. Документът  е официален свидетелстващ. Официален е, защото материализира изявление на длъжностно лице в това му качество. Материализираното изявление  е направено от лице,  в качеството на заместник на кмета, в рамките на неговата компетентност и по установен ред и форма. Документът е свидетелстващ, тъй като е резултат от  възприети от автора му факти и  и материализира  негово удостоверително изявление. Свидетелстващите документи могат  да бъдат верни или неверни, автентични или неавтентични,  като в случая жалбоподателят твърди, че документът  е с невярно съдържание. Както неавтентичният, така и неверният документ са неистински.

 Предмет на оспорване на истинността на официалните свидетелстващи документи може да бъде не само тяхната автентичност, но и верността им ( в този смисъл Решение №37 от 08.01.1964г. по гр.д. №2424/63г., II г.о.; Решение №173 от 27.07.2010г. на ВКС по гр.д.№5166/2008г., IV г.о., ГК).

 Оспорването на истинността на документа (доказване, че е неавтентичен или неверен) цели да разруши доказателствената му сила. Официалният свидетелстващ документ може да е неистински като удостоверително изявление, когато в него е посочено , че длъжностното лице  е извършило действия, които в действителност  не е извършило, респективно посочено е, че пред длъжностното лице  са се осъществили факти, които в действителност не са се случили. Следователно, един официален свидетелстващ документ е неистински като  удостоверително изявление, когато от външна страна не са се осъществили  удостоверените  от длъжностното лице факти.

 Съгласно  чл.124, ал.4 ГПК, може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински – неавтентичен или неверен документ. Критерият  за автентичност е авторството на документа, а за вярност на документа- съответствието между свидетелстващия документ и удостовереното с него.

Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа,  са се осъществили така, както се твърди в документа.Това означава, че до доказване на обратното, съдът е длъжен да счита, че  фактите, отразени в  официалния свидетелстващ документ действително са се осъществили. Всички държавни органи, и по специално съдилищата, са длъжни да зачитат и да се съобразяват  с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде опровергана  чрез доказване на тяхната невярност (1107-71-III).

В Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012г. по тълкувателно дело №5/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Следователно установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. В подкрепа на становището е систематичното тълкуване на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, разпоредбата на чл.133 ГПК и чл.193, ал.1 ГПК, което сочи, че законодателят не е имал предвид неистинността на документа да бъде установяване по гражданскоправен ред извън случаите на чл.124, ал.5 ГПК. Въззивната инстанция счита, че настоящият правен спор  не попада  в хипотезата на ал.5 на чл.124 ГПК, тъй като нито в исковата молба, нито в уточненията, направени от  ищеца Н.Н., не са наведени подобни твърдения.

Съгласно константната съдебна практика, в този смисъл и Определение №41/29.01.2016г. по дело 6193/2015г. на ВКС, ГК, III г.о.,   ищецът не е длъжен да дава правна квалификация както на предявения иск, така и на посочените фактически твърдения. Правните последици от посочените фактически твърдения, както и правната квалификация на предявения иск е изцяло в правомощията на решаващия съд. Но дори и да са посочени такива от страната, съдът не е обвързан от тях, като непосочването на конкретните правни норми от които следват правните твърдения във връзка с посочените обстоятелства по конкретното дело не е недостатък на исковата молба. Следователно основание на иска е не правната квалификация на искането, а фактите, от които то произтича и които ищецът е длъжен да посочи на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Правната квалификация се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането, като за първи път тя се посочва в доклада по делото (чл. 146, ал.1, т. 2 ГПК), респективно в проекта за такъв (чл. 140, ал. 3 ГПК).

В съдебно заседание, проведено на  23.01.2017г. пред РС-*, ищецът Н.Н. е уточнил изрично, че предявява иск по чл. 124, ал.4 ГПК,  за установяване неистинност на документ. В протоколът от същото съдебно заседание, на л. 275 от делото, ищецът Н. е заявил: „…Писмото не е  вярно, тъй като се твърди, че няма издадена такава скица. Съдържанието на писмото не кореспондира с действителната истинност. Става въпрос за официален документ, който е с невярно съдържанието. Невярното е, че такава скица не е издавана  за този имот“.

Окръжен съд-* намира, че правилно  в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен  иск по чл.124, ал.4 ГПК.

 Настоящият съдебен състав намира, че не  е нарушено правото на защита на жалбоподателя,  тъй като са  били уважени негови искания за попълване на делото с доказателства и съдът не се е произнесъл по въпроси, с които не е  бил сезиран. Въззивникът не е оспорил дадените му с доклада указания, нито в твърдял, че същите са неясни  или непълни. Районен съд * се  е произнесъл по заявеният в рамките на исковата молба и последващи уточнения предмет  на делото, като не е излязъл от очертаните от ищеца рамки. Неоснователни са възраженията на въззивника, че  първоинстанционният съд се е произнесъл  в разрез с диспозитивното начало, въз основа на факти, на които страните не са се позовали и за  нещо различно от поисканото.

         В писмената си защита въззивникът  акцентира  с какви документи се доказва собственост върху държавни имоти, цитира съдебни актове и документи по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав не е надлежно сезиран и не следва да се произнесе по възраженията на въззивника  в тази им част. В настоящото производство не могат да бъдат коментирани тези въпроси, тъй като предметът на делото е друг, а именно дали процесното писмо е документ с невярно съдържание, което обстоятелство е от значение за едно гражданскоправно отношение.

         Възраженията на въззивникът за заинтересованост на съдебния състав на РС-*  не са подкрепени с конкретни  факти. Тези твърдения представляват лично мнение на Н.Н., доколкото от кориците на делото не се установява пристрастно отношение на първоинстанционният съдебния състав. Видно от Протокол от 16.12.2016г. от проведено съдебно заседание, ищецът Н.Н. е направил искане за отвод, като същевременно е заявил към съда „Досега не сте ми гледали делата“. По това искане  е имало произнасяне, в  същото съдебно заседание, като РС-* е установил, че е  неоснователно.  От компетентността на конкретния съдебен състав е да реши дали по отношение на него са налице основание на отвод. Тази преценка обаче не подлежи на корекция и преценка от настоящата въззивна инстанция.

         Възражението на въззивника по повод професионалните качества на свидетелят Г. Н. Н.и познаването от неговата страна на нормативната уредба не са предмет на настоящия спор. Преценка за нужните качества  у служителите се прави от работодателя, съобразно длъжностната характеристика.

         Възраженията на въззивника  за статута на *“ ЕООД, респективно *“ АД, както и за допуснати нарушения на ЗКИР,  не са предмет на повдигнатия спор, който касае единствено съдържанието на процесното писмо, изходящо от Община-*. 

         По повод възражението на въззивника, че РС-* е консултирал  една от страните какви доказателства да бъдат представени, също няма представени доказателства. Съдът разпределя доказателствена тежест между страните. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото  и връзките между тях. Настоящият въззивен състав не намира данни сред материалите по делото, да е извършвано соченото от въззивника  „консултиране“ на Община –*. Съгласно чл. 7 ГПК съдът съдейства на страните  за изясняване на делото от  фактическа и правна страна. Процесът се е развил по правилата на състезателното начало, като  на всяка от страните е дадена възможност да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях. В конкретния случай  са спазени принципите на чл.9 и чл. 10 ГПК, като РС-* е  осигурил на страните равна възможност  да упражнят предоставените им права, с оглед установяване на обективната истина.

След като е стигнал до същите правни изводи, РС-* е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което на основание чл.271 ГПК следва да бъде  потвърдено изцяло.

При този изход на процеса и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК,  въззивникът Н.Н. ***-* направени разноски за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение. За сторените разноски е приложено Пълномощно/Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното възнаграждение е платено.

Предвид изложените съображения, *ски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №95 от 24.04.2018г., постановено по гр.дело №611/2016г. по описа на Районен съд – *, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание осн. чл. 78, ал.3 ГПК Н.Й.Н., ЕГН **********,***-*, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*, обл.*, ул.“***” №* представлявана от Кмета Д. В., сумата от  150 (сто и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

                                                                             2.