Решение по дело №2145/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260114
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20205300602145
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260114

 

гр. Пловдив, 18.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

                                                                   ПЕТКО МИНЕВ

                                                                       

при участието на секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА, в присъствието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ като разгледа ВНОХД № 2145 по описа за 2020г. докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 260007 от 31.08.2020г. по НОХД № 4261/2020г., РС – Пловдив, 3 н.с., е признал подс. Л.Д.Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 10 000 лв.

Присъдата е обжалвана от подс. Л.Л. чрез защитника му адв. К.Е.. В жалбата се твърди, че присъдата е  неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона. Иска се отмяна на присъдата на ПРС и постановяване на нова, с която подс. Л. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.  

 В съдебно заседание, подсъдимият Л.Л. се явява и поддържа жалбата, а защитникът му – адв. М.Г. иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Същата излага доводи за несъставомерност на деянието и за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Защитата оспорва фактическата обстановка и твърди, че към момента на проверката подс. Л. е спазвал карантината и е бил в дома си и е слязъл заедно с носена от него рецепта, за да разговаря с полицейските служители и да ги попита дали може да посети гаража си и аптека. Според защитата това води до несъставомерност на деянието и същия следва да бъде оправдан. Защитникът акцентира и на прекомерно високото наказание, наложено на подсъдимия, като посочва, че наложената глоба от 10 000 лева като кумулативно предвидено наказание е непосилна за подсъдимия. В последната си дума подс. Л. иска оправдателна присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира присъдата за законосъобразна, а наложеното от ПРС наказание за справедливо и счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Л.Д.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан с ЕГН **********.

           В края на 2019 година в град Ухан, Централен Китай, бил идентифициран нов щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ заболяването COVID – 19. Това става, след като без ясни причини през месец декември 2019 година множество хора развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение.

          На 11.03.2020 година на пресконференция в гр. Женева, Швейцария Световната здравна организация (СЗО) обявила епидемията от COVID – 19 за пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави.

          Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани заболели лица на територията на Република България, по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, Народното събрание с решение обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. На 03.04.2020 г. срокът на извънредното положение бил удължен до 13 май 2020 г. Решението било прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020г., подпечатано с официалния печат на Народното събрание и обнародвано в Държавен вестник бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020г. С решението е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл.57, ал.3 от Конституцията на Република България.

           С цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети в синхрон с нормите на чл.63 от Закона за здравето (ал.1 „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“) и  чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести  („При възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди:

            1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в приложение № 1;

            2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).

         На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на страната, министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. В т.6 от тази заповед било указано, че  всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще  пребивават за посочения в предписанието срок. Тази заповед била отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като мерките за спазване на карантина били обособени в II, т.1 и били идентични с тези в отменената заповед.

         Подсъдимият Л. бил бизнесмен и често пътувал в чужбина по работа. При едно от тези пътувания, същият кацнал със самолет на летище София на 17.04.2020 г., от гр. Виена, Австрия където бил по работа. На летището от Столична здравна инспекция в изпълнение на горепосочената заповед № РД -01-183/06.04.2020 г. на МЗ било издадено предписание за поставяне под карантина на подсъдимия Л. за срок от 14 дни, която да бъде изпълнявана на адрес в гр. Пловдив, ул. „***”, № **, ет. *, ап. **, като са дадени 12 часа за прибирането му с автомобил до местоизпълнението на карантината. Предписанието било връчено на Л. на 17.04.2020г.

         Подсъдимият се прибрал на адреса си в гр. Пловдив, на ул. „***”, № **, ет.*, ап.**. Около два дни преди 25.04.2020 г. подсъдимият бил посетен от служителка на РЗИ, която се свързала с него по телефона, поискала той да се покаже на прозореца на жилището си, той се показал, тя се убедила, че той е в дома си и си тръгнала.

         На 25.04.2020 г. свидетелите А. Д. и Ц. Х. – полицейски служители на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив следвало да извършат проверка по списък на лица поставени под карантина, между които бил и подс. Л.. Те се отправили към адреса на подсъдимия. Паркирали полицейския автомобил на ул. „***“ срещу входа на № ** при пряка видимост на терасите и входа и застанали до него. Свид. Х. набрал подсъдимия по телефона и след като се свързал с него се легитимирал, обяснил че идва да провери дали се спазва карантината и поискал от Л. да се покаже през прозореца или терасата. Това било възприето от свид. Д.и двамата полицейски служители започнали визуално да контролират терасите и прозорците на четвърти етаж, стоейки на 15-30 метра от входа на жилищната сграда на ул. „***“. След като подс. Л. не се показал веднага, свид. Х. и Д. започнали да се оглеждат за него. Свид. Д. тръгнал към входа, за да огледа по-добре прозорците на 4-ия етаж на сградата, докато свид. Х. отново набрал по телефона подс. Л.. В този момент двамата свидетели забелязали подс. Л. със звънящ в ръката телефон да се приближава към тях от ляво и откъм техния гръб (докато били обърнати към входа на сградата), по посока на улица „***“. Той не носил маската на цялото си лице и това им дало възможност да го възприемат и да го познаят, като преди това го били виждали на снимка от базата данни на с-р „БДС“. След като се приближил, свид. Х.го попитал дали той е Л.Л. и подсъдимият потвърдил, попитал го защо е напуснал дома си, а подсъдимият дал уклончиви отговори, като посочил, че е ходил до аптеката и до гаража си. Полицаите го информирали, че не следва да напуска жилището си и съобщили за установеното на ОДЧ и на дежурен прокурор.    

         Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Х. и Д., частично от обясненията на подсъдимия, проведените в хода на съдебното следствие очни ставки, както и писмените доказателства - копие на предписание за поставяне под карантина с изх. № COV- 22-4185/18.04.2020 г., формуляр за събиране на данни на пристигащи от зони с разпространение на COVID-19 от 17.04.2020 г. и приложения, списък за проверка на лица поставени под карантина за 25.04.2020 г., рецепта от 20.02.2020 г. на Л.Л., справка за съдимост, характеристична справка и другите събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

         Съдът е кредитирал с доверие показанията на полицейските служители Х.и Д.. ПРС е кредитирал обясненията на подс. Л. в частта за поставянето му под карантина, за проверките които са му били извършвани от РЗИ, за пътуванията и работата му в чужбина като последователни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал. Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия по отношение на фактите, че при получаване на обаждането от страна на полицейските служители същият се е намирал в дома си, облякъл се е и е слязъл при служителите, приближавайки се откъм входа – отляво на свидетелите Х. и Д.. ПРС се е доверил на обясненията на подс. Л. за това, че е провел разговор с двамата полицаи, но не и за неговото съдържание. В некредитираните части обясненията на подс. Л. са приети от ПРС за израз на защитна позиция с цел оневиняването му.

Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените доказателства, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият Л.Л. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. ПРС е приел, че престъплението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Жалбата на подсъдимия Л.Л. е процесуално допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Л., първата инстанция е извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно съставомерността на деянието.

 

 

 

 

Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от ПРС. Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на свид. Х. и Д. като логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Мотивирано е отхвърлена защитната версия на подс. Л., че същият е бил в дома си и е спазвал 14-дневната карантина. Неговата версия категорично се опровергава от показанията на свидетелите Х. и Д., които са видели подсъдимия Л. ***, а не да излиза от дома си. Впрочем, самото приближаване към полицейските служители е изложило на риск здравето им, а и съставлява излизане на публично място по смисъла на § 1а от Закона за здравето. Според въззивният съд след като подс. Л. е получил първото обаждане от полицейските служители е направил опит да прикрие излизането от дома си, прибирайки се отново, но е бил видян от тях. Едва след като е бил разкрит той се е смутил и е изложил версията, че е тръгнал към аптеката и към гаража си. Впоследствие е лансирана и другата несъстоятелна версия – че е излязъл от дома си едва след позвъняването от полицейските служители, но и тази версия противоречи на всички събрани доказателства. Изцяло се споделят изложените мотиви на ПРС в тази насока и няма да бъдат преповтаряни.

 

 

 

 

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

 

 

 

 

Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК са основани на установените фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.

 

 

 

 

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият Л.  е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Правилно ПРС е приел, че от субективна страна подс. Л.  е извършил престъплението с пряк умисъл.

Според въззивния съд този правен извод е правилен, тъй като е съобразен с приетата фактическа обстановка, която от своя страна се подкрепя от събраните по делото доказателства. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че подс. Л. ***, е нарушил мярка, издадена против разпространението на заразна болест по хората, а именно нарушил предписание за поставяне под карантина с изходящ № COV-22-4185/18.04.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, издадено в изпълнение на мерките, въведени във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на Република България, предвидени в Заповед № РД-01-138/06.04.2020г. на министъра на здравеопазването на Република България, като след пристигане на 17.04.2020 г. от държава-членка на Европейския съюз с висок риск на разпространение на COVID-19 – Австрия, не е спазил срока на 14-дневната карантина, по време на която е следвало да пребивава на адрес – гр. Пловдив, ул.”***”, № **, ет. **, ап.**, като е напуснал посоченото жилище, където изпълнявал карантината и е пребивавал на обществено място по смисъла на § 1а от „Закона за здравето” – на улица „***” в гр. Пловдив, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. от Народното събрание на Република България, обнародвано в ДВ брой 22/13.03.2020г.

 Неоснователни са възраженията на защитата, че подс. Л. е бил в дома си и не е нарушил наложената му 14-дневна карантина. От кредитираните показания на свид. Х.и Д. се установява, че подс. Л. е идвал от съвсем друга посока и е обективно невъзможно да излезе от дома си и да дойде от горепосочената улица без да бъде забелязан от двамата полицейски служители. Неоснователно е и възражението, че същият е бил до гаража си и до аптека. Издадената повече от 2 месеца преди това рецепта не касае спешно здравословно състояние, а и от приложената характеристична справка е видно, че подсъдимият има съпруга и 2 деца на 14г. и 15г. и всеки от тях, включително и други близки са могли да отидат до аптеката за лекарства. Целта на карантината е подс. Л. да не излага на риск от заразяване останалите хора и излизайки от дома си на публично място той е сторил именно това. Ето защо и деянието му е съставомерно по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Престъплението е формално и същото е било довършено в момента, в който подс. Л. е напуснал дома си и е излязъл на публично място в разрез с предписанията на РЗИ.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия Л., правилно ПРС е отчел, че липсват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Първата инстанция не е отчела наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало на подс. Л., отличните характеристични данни, семейната и трудовата му ангажираност, обстоятелството, че настоящото деяние е първа и изолирана проява в живота на подсъдимия, който е с висше образование и се грижи за двете си деца. Същият не е бил болен от заразна болест и не е поставил в реална опасност здравето и живота на други лица. Всичко гореизложено налага присъдата на ПРС да бъде изменена в частта за наложеното наказание и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК на подс. Л. да бъде наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА пробация със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 от НК, включващи задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Не следва на подс. Л. да бъде налагано и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ предвид приложението на чл. 55 от НК, както и обстоятелството, че същият се грижи за семейство с две деца. Според въззивната инстанция именно това наказание ще постигне целите по чл. 36 от НК и съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на отчетените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

По делото няма веществени доказателства, както и разноски, по които да се дължи произнасяне.

При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените  по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде изменена в частта за наложеното наказание, а в останалата част – потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.3, вр.с чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 260007 от 31.08.2020г. по НОХД № 4261/2020г. по описа на РС – Пловдив, 3 н.с. в частта за наложеното наказание, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК НАЛАГА на подс. Л.Д.Л. наказание както следва: ШЕСТ МЕСЕЦА пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА кумулативно  предвиденото наказание глоба.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.

 

 

        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.