Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 40                                          25.04.2019г.                                     град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На първи април, две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                     ТАНЯ ЕВТИМОВА

Секретар ... СТОЙКА ВЪЛКОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 281  по описа за 2019 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Медия груп 24“ – ЕООД – гр.Пловдив – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №2112/26.10.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4432 по описа за 2018г., в частта, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М.Ц.Б. сума, в размер на 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение от публикувана на 10.07.2017г. в интернет сайта „Burgas24.bg”, собственост на ответното дружество, без нейно съгласие статия със заглавие: „****“, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г., до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Изложена е хронология на здравословното състояние на майката на ищцата, неговото влошаване, настъпилата смърт, както и състоянието на ищцата в следствие на тези факти, породило желанието й да оповести случая в пресата. Според въззивника, свидетелските показания установяват, че това си желание, ищцата споделила с близки и им продиктувала своя разказ, който бил предаден от дъщерята на св.А. на журналиста – св. С.С., която публикувала текста.

Изложени са лични разсъждения по въпроса за наличие/липса на причинна връзка между статията и емоционалното състояние на ищцата, в контекста на неоттегляне на изявленията й, направени пред св.А. и истинност на написаното в статията.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за противоправност на публикацията, съотнесена към Етичния кодекс на българските медии, който няма нормативен характер; Националния съвет за журналистическа етика, който не е официален орган и предвид липсата на императивна правна норма, която да е нарушена.

 

Въззиваемият – ищец М.Ц.Б., чрез адв.Денева представя писмен отговор по реда на чл.263 ГПК. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението. Анализирани са предпоставките на чл.49 ЗЗД, за да се обоснове извод, че издателят на електронното издание носи отговорност като възложител на работа по отношение на лицата, които публикуват журналистически материали.

Изложени са и съображения за противоправност на публикацията, с позоваване на съдебна практика. С позоваване на свидетелските показания, се обосновава твърдението, че ищцата не е давала съгласието си за публикуване на статията – това е направено от св.А., чрез нейната дъщеря; журналистката не се е свързала с ищцата; това е направила с лечебното заведение.

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно публикуване на интернет-страницата на ответника „Burgas24.bg”, собственост на ответното дружество, статия със заглавие: „****“, без съгласието на ищцата. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на същото, поради което то е валидно и допустимо. Като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния и в тази им част на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Извън общата хипотеза на чл.45 ЗЗД - отговорност за виновно поведение, законът предвижда и обективна имуществена отговорност при непозволено увреждане, в т.ч. чл.49 – отговорността на работодателя или възложителя на определена работа, в изпълнение на която е причинено непозволено увреждане.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, а и видно от позицията на ответника, публикуването на статията е осъществено, без да се осъществи връзка с ищцата и авторът и издателят да се уверят лично в нейната воля и желание да се публикува конкретния текст и то в първо лице, единствено число. Нещо повече – налице е двойно опорсредяване – св.С. – автор на статията е разговаряла лично само с лицето П. А., която е дъщеря на св.Н.А.. Последната е общувала с ищцата и е автор на „писмото“, което е било публикувано като изходящо от ищцата, но с нея също не е бил осъществен контакт от автора или медията. Независимо от това какви са били отношенията между свидетелката и ищцата, какви намерения и желания са били изразени от последната, не е налице валидно упълномощаване свидетелката да извърши правни или фактически действия, в това число изявления от името на ищцата. При тези данни авторът, респ. издателят е трябвало да проявят дължимата грижа, да се уверят в действителната воля на лицето, което посочват като автор на изявленията. Доколкото то е могло лично да се свърже с медията – чрез конвенционалната поща, по електронен път – електронна поща, социални мрежи или чрез други съвременни средства за комуникация, но не го е сторило, добрата журналистическа практика изисква да се положат усилия за осъществяване на контакт и да се изиска потвърждаване на действията на св.А..

Публикацията на текста, с извършване на цитати и посочване на конкретни имена, без изискване на потвърждение от страна на ищцата, е довело до негативни емоционални усещания и преживявания у нея, за които свидетелстват свидетелите П. и Х.. Същите подлежат на обезщетяване.

Пред вид казаното, решението на Районен съд Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

 

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2112/26.10.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4432 по описа за 2018г

 

ОСЪЖДА „Медия Груп 24“ – ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.Б., ЕГН **********, сума, в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева – съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                  2.