Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 29.10.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание
на 12 октомври, Две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 328/2021
год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила искова молба от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
клон България ЕИК *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на
управление гр.София 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14,
представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.,
с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника Н.И.Б.,
с ЕГН ********** ***, за сумата
от 160.10 лв. главница, дължима на основание договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с № CREX-12820195/27.02.2016г., възнаградителна лихва в
размер на 0.00 лв. за периода от
20.08.2016г. до 20.09.2016г.,
мораторна лихва в размер на 64.25 лв.
за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2020г. /подадено в РС Велико
Търново/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни
разноски в исковото и заповедното производство.
В
условията на евентуалност в
случай, че съдът отхвърли положителният установителен иск, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника Н.И.Б., да заплати горепосочените суми.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по
чл.131 от ГПК се установи, че ответника Н.И.Б. не е намерен на посоченият в
и.м. адрес в гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ № 41, ет.4, ап.13.
С определение постановено в з.з. на
09.07.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.Ц.Й.В. от ВрАК
за особен представител на ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, призован по
реда на чл.47 от ГПК, която да го представлява в исковия процес по гр.д.№
328/2021г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Ц.Й.В. от ВрАК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Счита,
че договора за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-12820195/27.02.2016г. не отговаря на изискванията на закона и следва да се
установи дали не съдържа неравноправни клаузи.
Счита, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК относно
шрифта.
Моли да се отхвърлят така
предявените искове на ищцовото дружество против ответника като неоснователни и
недоказани по изложените в писменият отговор съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е ч.гр.д.№ 1242/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1242/2020г. по
описа на БСлРС срещу длъжника Н.И.Б.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 260227/01.12.2020г. в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж
рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България със седалище и адрес на
управление гр.София 1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Димитър Димитров-заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Цветомира Христова Седянкова, за сумата от 160.10 лв. главница, дължима на
основание договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-12820195/27.02.2016г., възнаградителна лихва в
размер на 0.00 лв. за периода от 20.08.2016г.
до 20.09.2016г., мораторна лихва в
размер на 64.25 лв. за периода от
20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2020г. /подадено в РС Велико
Търново/ до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на
25.00 лв. внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лв.
Заповедта на длъжника Н.И.Б. е
връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си,
тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и
такъв е предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по
гр.д.№ 328/2021г. по описа на БСлРС.
С
исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски кредит CREX-12820195/27.02.2016г., БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София е предоставило на ответника Н.И.Б. потребителски кредит в размер на 279,00 лева за закупуването
на стока на изплащане. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била
преведена от кредитора по сметка на упълномощеният търговски партньор по
начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
е изпълнил задължението си по него. Въз основа на чл. 1 от същия, за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка от
които в размер на 25,64 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването,
съгласно годишния процент на разходите – 30,12 % и годишния лихвен процент –
0,00%, посочени в параметрите по договора.
От приетите по делото доказателства, включително
приложения по делото погасителен план, се установява, че Н.И.Б. е преустановил
плащането на вноските по кредит номер CREX-12820195/27.02.2016г.
на 20.08.2016, като към тази дата са били заплатени 5/девет/ бр. месечни вноски.
На основание чл.3 от
договора вземането на кредитодателя станало изискуемо в пълен размер, тъй като
било уговорено, че ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
вземането става предсрочно изискуемо за целия размер. По този начин ответника
останал задължен за остатъка по заема в размер на 160,10 лева, представляващ
оставащите погасителни вноски към 20.02.2017 г./падежа на последната вноска/,
към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер.
Назначеният особен представител на ответника с
писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер, като
счита, че не отговаря на изискванията на закона и следва да се установи дали не
съдържа неравноправни клаузи.
Счита, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК относно
шрифта.
Моли да се отхвърлят така
предявените искове на ищцовото дружество против ответника като неоснователни и
недоказани по изложените в писменият отговор съображения.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен
интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването
му произтича от наличие на издадена
заповед за изпълнение; връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5
от ГПК,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260227/01.12.2020г. издадена по ч.гр.д. № 1242/2020г.
по описа на РС-Б.Слатина, вземания към датата на подаване на заявлението.
Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта
за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск:
Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК
във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства, а ответника следва
да докаже наличието на правоизключващи
или правопогасяващи вземането обстоятелства.
В този смисъл
предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок и е основателен, по следните съображения:
При служебна справка в
търговския регистър съдът
констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен
поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание чл. 13 от Директива
2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.
Париж, и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, регистрирано в
България, със седалище гр. София. Считано
от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява
дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно:
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен
търговец.
От
приетите по делото и неоспорени от страните Договор за потребителски паричен
кредит CREX-12820195/27.02.2016г.
и извършен превод към търговският партньор на банката, се установи, че на
посочената дата – 27.02.2016 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н.И.Б.
са постигнали съглашение, по силата на което
дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 279,00
лева, при годишен процент на разходите 30,12 % и лихвен процент 0,00%, с цел плащане на смартфон „Prestigio MEIZU M2“ на обща стойност от 279,00 лв., при насрещното задължение сумата
да бъде върната на 12 равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план обективиран в Договора, всяка в
размер на 25,64 лв., като
падежът на първата погасителна вноска бил 20.03.2016 г., а падежа на последната
погасителна вноска бил 20.02.2017 г. С подписването на Договора заемателят
удостоверил, че сумата е платена от заемодателя
изцяло на търговския партньор, при
предаване на стоката – смартфон, който той получил - по арг.
от съдържанието на поле
„Удостоверявания“, от подписания договор. Самият договор има
характер на разписка за предаване на средствата и други доказателства не са
необходими, поради което следва да се приеме, че длъжникът е удостоверил получаването
на заемната сума в пълен размер. Постигането на съгласие между страните относно
предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и
предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяват по
несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила доказателства
за изпълнение на задължението в пълен размер.
Възражението на
особеният представител на ответника за неравноправност на клаузите на договора
за кредит е неоснователно, препращайки към практиката на съда на Европейския
съюз по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори дори и такова възражение да не е направено от
потребителя.
Нищожност поради нарушение на
добрите нрави следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗПК,
изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи
неравноправност на договорни клаузи, които също водят до тяхната нищожност.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в
потребителски договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно, доколкото принципът на законността в българското гражданско
процесуално право, прогласен в чл. 5 ГПК, доминира над останалите принципи в
гражданския процес, в случая над диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, а предвид,
че императивните процесуални норми, свързани с валидността и допустимостта на
съдебното решение, са толкова съществени, то съдът е длъжен да следи служебно
за спазването им във всяка фаза от развитието на делото – в този смисъл е т. 1
от ТР № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за
да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност,
освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално
уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал.
2 ЗЗП, индивидуално уговорени са тези клаузи, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване, че
договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора.
Установи се по
делото, че по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит на
ответника е била предоставена определена парична сума като е уговорено
разсроченото й плащане на равни месечни вноски и са посочени начисляваните
лихвени проценти.
С подписването
на договора страните са уговорили права и задължения, респективно с
подписването му ответникът се е съгласил с всички от тях и е
обвързан да ги изпълнява според уговореното. Както се посочи по-горе, в случая
крайният падеж е настъпил преди предявяване на иска и доколкото не е налице
хипотеза на предсрочна изискуемост,то дори и клаузата на чл.3 от договора за
предсрочната изискуемост да е нищожно това не влече нищожност на целия
договор, нито се отразява на крайния извод за дължимост на
непогасената част от отпуснатия кредит.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в
цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК.
Спазена е писмената форма съгласно изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК,
както и останалите изисквания относно формата по чл.10, ал.1 ЗПК. В договора, в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-12, е разяснено наличието на право на отказ
от него.
Неоснователно
е възражението на особеният представител на ответника за неспазване
изискванията на ЗПК относно шрифта на договора. Съгласно чл. 10, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Изискването е въведено с оглед избягване възможността съществени клаузи от
договора да не бъдат прочетени от потребителя при сключването му поради
използване на различни шрифтове. Видно е от представения по делото договор, че
той е изписан с един и същ шрифт Garamond 12 при визуално сравнение на два текста(например т.3 и
т.5 от договора), поради което не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал.1
от ГПК и не се ангажираха доказателства относно това, че той е
по-малък от посочения в нормата размер.
Ето защо, съдът счита, че
договорът не се явява недействителен на соченото от
ответника основание в чл. 22 от ЗПК.
В случая е
налице сключен в писмена форма между страните двустранен, формален, възмезден
договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение
на задължението и на другата страна. Установено е, че дружеството заемодател е
предоставило на ответника Н.Б. уговорената сума от 279,00 лв. на датата на
сключване на договора – 27.02.2017г., който го е усвоил веднага със
закупуването на стоката, за която е отпуснат кредита – посочения по-горе смартфон „Prestigio
MEIZU M2“ от търговски
партньор на банката. Това е породило насрещното задължение на Б. да върне
заетата сума, ведно с уговорения годишен процент на разходите, съгласно
уговореното с погасителния план – месечни вноски на точен падеж /посочен в самия
договор погасителен план/.
В този смисъл съдът не споделя
този довод на особения представител на ответника.
Мораторната лихва се
дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на главния
дълг. Обезщетението за забава не е уговорено в прекомерни размери. Въпросът
дали предсрочната изискуемост е била обявена валидно на ответника не стои
практически, доколкото срокът на договора е изтекъл преди депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/това във връзка с претенциите
за главница, а възнаградителна лихва не се претендира от ищеца/. Началният
момент и размерът на обезщетението за забава не са обвързани от обявяването на
предсрочната изискуемост, поради което претендираната в размер на 64,25 лв. за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г. се дължи от ответника.
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа и правна страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за
признаване за установено, че ответника Н.И.Б., дължи на ищцовото дружество сумата от 160.10 лв. главница, дължима на основание договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-12820195/27.02.2016г., възнаградителна
лихва в размер на 0.00 лв. за
периода от 20.08.2016г. до 20.09.2016г.,
мораторна лихва в размер на 64.25 лв.
за периода от 20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2020г. /подадено в РС Велико
Търново/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260227/01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1242/2020г.
по описа на РС-Б.Слатина.
В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява
осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване заповед по чл.410 от ГПК. В случая това условие не е осъществено, тъй като съдът приема, че
към датата на подаване на заявлението в съда-27.10.2020г.(подадено в РС-Велико
Търново) всички вноски по кредита са падежирали и претендираните от ищеца
искови суми се дължат от ответника.
След като съдът
уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по
евентуално предявеният осъдителен иск.
РАЗНОСКИ:
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника Н.И.Б. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ размер на 450,00
лв., от които: 50,00 лв.-заплатена държавна такса за производството по делото, 300,00
лв.-възнаграждение за особен представител на ответника, 100.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съгласно приложените платежни документи и с разноските
по чл.80 от ГПК/л.8 от делото/.
Съгласно т.12 на
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника Н.Б. следва да заплати на
ищеца и сумата от 75,00 лв. –разноски по ч.гр.дело № 1242/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***,
че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№ *********, клон България ЕИК
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България със седалище и адрес на управление гр.София 1715, ж.к.“Младост
4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник
управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на
управление гр.София 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14,
представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.,
сумата от 160.10 лв. главница,
дължима на основание договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-12820195/27.02.2016г., възнаградителна лихва в размер на 0.00 лв. за периода от 20.08.2016г. до
20.09.2016г., мораторна лихва в
размер на 64.25 лв. за периода от
20.09.2016г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2020г. /подадено в РС Велико
Търново/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 260227/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 1242/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.Б.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№ *********, клон България ЕИК
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със
седалище и адрес на управление гр.София 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк
София“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н., направените разноски по настоящото исково производство по
гр.д.№ 328/2021г. по описа на БСлРС в
общ размер на 450,00 лв.,
както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1242/22020г.
по описа на БСлРС в размер на 75,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1242/2020г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: