РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330113096 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „О.“ № *, ет. *, ап. * против „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, с която е предявен иск с правна
квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № ***** от
12.07.2022 г., с която е начислена неустойка в размер на 826,05 лева.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2022 г. между страните бил сключен договор
за паричен заем Кредирект № ****, по силата на който на ищеца била предоставена сумата
от 2000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент на
разходите - 47,49%. Съгласно чл.6.1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с едно
от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени
условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал
неустойка в размер на 826,05 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с
погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че
заемният ресурс е изцяло усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка.
Счита, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно
такси, които се събират за осигуряване на фирми - гаранти, се осигурявала допълнителна
печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като
същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива и други
разходи по предоставената в заем сума. Твърди се, че неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер
на 826,05 лева е загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била
близо 100 % от заетата сума в размер на 2000 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение
на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от
неизпълнението. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на
1
кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне
съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб
на потребителя -ищец, ответното дружество е поставило изисквания за да обоснове
получаването на допълнителна печалба, което било в нарушение на ограниченията на чл.19,
ал. 4 ЗПК. Счита, че както разходите на търговеца, така и печалбата му би следвало да бъде
включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности не отговаряли
на действителните параметри по договора. От една страна неустойката била включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата била предвидена в размер,
който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с
предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението, предвидено в
чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР, като неустойката представлявала близо 50% от
заетата сума.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 826,05 лева, обективирана в чл. 6.2 от
Договор за паричен заем Кредирект № **** от 12.07.2022 г., сключен между страните, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава
иска.
Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не
бил дал повод за завеждане на делото.
Сочи се, че ответното дружество не е претендирало от ищеца заплащането на
неустойка, не е изпращало покани, уведомления и други съобщения в тази връзка.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Преди провеждането на първото по делото съдебно заседание, от пълномощника на
ищеца- адв. С. Н. е постъпила молба с вх. № 4119/16.01.2023г., с която моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение,
основавайки се на признанието.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на общо 50 лева
внесена държавна такса.
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на който не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв.
С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на осъдителния иск следва да бъде
изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на
сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение
от 300 лева. В тази връзка направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е определено от съда в
2
минималния предвиден в Наредбата размер.
Неоснователно е искането на ответното дружество за възлагане на разноските в тежест
на ищеца, доколкото за уважаването му законът предвижда кумулативното наличие на две
предпоставки- да не е дал повод за завеждане на иска и за признаването му. В случая
действително е налице признание от ответника, но не може да се приеме, че не е дал повод
за завеждане на иска, доколкото е предвидил в договора неравноправна клауза за заплащане
на неустойка.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните- „Сити Кеш“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7
и от Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *, че клаузата на чл.
6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 12.07.2022 г., с която е начислена
неустойка в размер на 826,05 лева е нищожна.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *,сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на адв. С. К. Н. със служебен адрес в гр.
П., ул. „Й. Г.“ № ** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъщественото на
ищцата Ц. С. Т. процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3