№ 4064
гр. Варна, 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501717 по описа за 2025 година
Производството се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 47242/28.05.2025 г., подадена от В. Д.
В., срещу Решение № 1515/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 16631/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено в отношенията
между страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществува вземане срещу В. Д.
В., удостоверено в Заповед № 2912/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6439/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, за сумата от 7241,35 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит от 23.11.2015 г., сключен с „Обединена българска банка” АД,
за периода 23.01.2019 г. - 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 2050,02 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 19.05.2020 г. - 19.05.2023 г., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. В. срещу „Велдим-1“ ООД обратен
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
9452,08 лв., представляваща дължима заемна сума по договор за паричен заем от
23.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.02.2024 г. до окончателното й погасяване, предявен под условие, че
В. Д. В. изпълни задълженията си по първоначалните искове на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
2912/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6439/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 219, ал. 3 ГПК.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон при неправилна, непълна и
противоречива оценка на доказателствата. Неправилно съдът е приел, че
уведомяването на длъжника за сключения договор за цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е
осъществено с връчването на исковата молба и е присъдил договорна лихва. Според
данните по делото липсват доказателства старият кредитор или надлежно
1
упълномощен от него представител да е съобщил на длъжника за цесията преди или
поне при завеждане на иска. Изводът на Районния съд – Варна, че връчването на
препис от исковата молба „замества“ надлежното уведомяване смята за неправилни и в
противоречие с утвърденото тълкуване на закона. Първоинстанционният съд е
разпределил неправилно доказателствената тежест като е приел за установено
редовното уведомяване на длъжника за цесията без ищецът (цесионер) да е представил
убедителни доказателства за това и е възложил в тежест на ответника да докаже, че не
е бил уведомен. Съдът също така не е обсъдил в достатъчна степен релевантните
доказателства, свързани с уведомяването като е игнорирал твърденията на ответника.
Смята, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл, че договорът за
потребителски кредит е валиден, ясен и разбираем, че не съдържа неравноправни
клаузи, че кредитополучателят е получил необходимата преддоговорна информация,
че лихвеният процент и ГПР са допустими и че няма основания за нищожност.
Релевира се възражение, че доколкото процесният договор е изготвен на шрифт под 12
пункта и/или съдържа неясни формулировки, той не отговаря на изискванията за
яснота и разбираемост. Поддържа, че договорните лихви по вноските, падежирали
преди 19.05.2020 г., са погасени по давност.
Въззивникът релевира възражение, че първоинстанционният съд не е съобразил
направеното писмено признание на дълга по обратния иск от „Велдим-1“ ООД –
служебна бележка, подписана от управителя, в която изрично се потвърждава
получаването на заем в размер на 30 000 лв. и се признава наличието на непогасен
остатък от 19 500 лв. Сочи, че за реалното предаване на сумата по заема са
представени банкови извлечения и други финансови документи, с ответникът по
обратния иск е отразил като задължение в аналитичния си регистър процесния заем.
Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и отхвърляне на
исковите претенции на ищеца, а в условията на евентуалност – уважаване на обратния
иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител,
депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло
наведените във въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното
решение, като счита същото за правилно. Сочи, че първоинстанционният съд е взел
предвид всички твърдения на двете страни, обсъдил е всички възражения, разпределил
е доказателствената тежест и изчерпателно е обсъдил събраните доказателства. Смята
възражението относно липса на връчено уведомление за цесия за несъстоятелно и
обсъдено от съдебния състав в мотивите на решението. Изчерпателно са разгледани и
отхвърлени възраженията на ответника относно нищожността на договора за кредит
поради нарушения на ЗЗП и ЗПК. Оборени са възраженията и относно
действителността на договора за прехвърляне на вземания. Сочи се, че предмет на
делото са само вноските с настъпил падеж и няма наведени твърдения за предсрочна
изискуемост. Моли въззивната жалба да се остави без уважение, първоинстанционното
решение да бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
Третото лице – помагач „Велдим-1“ ООД, конституирано на страната на
ответника В. Д. В., ответник по обратния иск, не е депозирало отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК .
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок, като е
заплатена съответната държавна такса, поради което същата е редовна.
2
По доказателствените искания:
Разпоредбата на чл. 266 ГПК въвежда забрана във въззивното производство да
се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
Такива, съгласно ал. 2 на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят
нови обстоятелства и сочат и представят нови доказателства само, ако не са могли да
ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор
и/или твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане
на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, респективно
допустимо е да посочат и представят доказателства за последните.
Във въззивната жалба е обективирано искане за събиране на гласни
доказателства чрез един свидетел при режим на водене за установяването на
обстоятелства относно „уговорки за заема, действителността и изпълнението на
договора за заем“, като е налице посочване на нормата на чл. 266, ал. 2 ГПК. Липсва
обаче каквато и да е обосновка по смисъла на цитираната разпоредба, нито такава
може да се извлече от обстоятелствената част на жалбата. Съдът констатира, че в хода
на първоинстанционното производство страната е поискала разпит на свидетел за
различно обстоятелство, а именно уведомяването на длъжника за извършената цесия,
което е било оставено без уважение. Следователно, направеното с въззивната жалба на
ответника доказателствено искане не следва да бъде допускано, тъй като не се
установи, че същото незаконосъобразно не е било допуснато от първоинстанционния
съд – арг. чл. 266, ал. 3 ГПК.
В отговора на въззивната жалба не са отправени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.
267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 47242/28.05.2025 г., подадена
от В. Д. В., срещу Решение № 1515/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 16631/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г.
от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като препис от отговора
на въззивната жалба да се връчи на въззивника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивника доказателствено искане
за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при
режим на водене за установяване на сочените във въззивната жалба обстоятелства.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.
3
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура,
списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на
Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4