№ 208
гр. Ловеч, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500372 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството по чл.258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №5768/28.06.2022 г. от адв.Б.Ц., като
особен представител на М. Д. Р. против съдебно решение №231 от 03.06.2022
г. по гр.д. 1522/2021 г. на Районен съд-гр.Ловеч. Въззивникът посочва,че
обжалва постановеното съдебно решение като неправилно и
незаконосъобразно изцяло. Подробно се обосновава становището, че съдът не
се е произнесъл по направеното възражение за липса на уведомяване на
ищеца за прекратяване на договора за мобилни услуги и такова прекратяване
няма. Обсъжда се аргумента, че претендираната неустойка е нелоялна
търговска практика. Акцентира се върху невъзможността да се присъжда
неустойка , едновременно със стойността на доставени мобилни услуги.
Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Представен е писмен отговор №7264/17.08.2022 г. от „Йетелл
България“ЕАД-София.Заявява, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва
се, че тезите на въззивника, посочените правни норми и съдебна практика не
1
кореспондират с казуса..Изтъква се, че чл. 87,ал.1 от ЗЗД е дерогирана от
Общите условия по договора. Излага се, че деактивацията на договорните
услуги и прекратяването на договорните отношения се изчислява от
системата на ищцовото дружество при просрочие на плащането по
абонаментен план..Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовна призована,не се явява,а се
представлява от особен представител адв. Б. Ц.. Посочва, че поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваема страна – „Йеттел България“/„Теленор България“ ЕАД гр.
София, редовно призована, не изпраща представител.
От представените доказателства по гражданско дело № 706/2021
година на Ловешки районен съд, от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №231 от 03.06.2022 г. по гр.д.
1522/2021 г. на PC – Ловеч с, което призната за установено, на основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М. Д.
Р., че същата дължи на „Йеттел България“/ „ Теленор България" /ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район 9, сумата от
52.47 лв- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, представляваща трикратния размер на месечните абонаментни такси
на ползвания абонаментен пакет и сумата 233.10 лева-дължими и
неизплатени месечни абонаметни такси за потребление нта мобилни услуги.
Съдебното решение №231 от 03.06.2022 г. по гр.д. 1522/2021 г. на PC –
Ловеч е валидно и допустимо, но при анализ на вложените писмени
доказателства съдът приема, че е неправилно и следва да бъдее отменено, а
исковете да бъдат отхвърлени.
На 28.02.2022 г. е вписана в ТР при АВ-София промяна в
наименованието на въззиваемия, като вместо „Теленор България“, се изписва
е чете „Йеттел България“.
Исковото производство се развива относно договор 02.01.2019 г.
между М. Д. Р. и „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД за мобилни
услуги Тотал + 20,99 с неограничени национални минути и роуминг в зоната
на ЕС- номер ++359********* за срок от 24 месеца. Страните са уговорили,
че при прекратяване на договора преди изтичане на срока,посочен в договора
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по договора или други документи , свързани с него в това число
приложимите Общи условия ,последния дължи за всяка СИМ карта, по
2
отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Посочено е в договора, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и възстановяване на
отстъпките от абонаментните планове съотвестваща на останалия срок на
договора, както и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му , съответстваща на
оставащия срок на договора. В заявлението и в исковата молба въззиваемия се
позовава на три фактури съответно от 20.06.2019 г. ,20.07.2019 г., 20.08.209 г.
за начислени месечни абонаментни такси за получените от абоната по
договора услуги оБщо за сумата 233.10 лева.Заявителят в заповедното
производство претендира и 52.47 лв-неустойка за предсрочно прекратен
договор. Не са представени доказателства на коя дата, на какво основание и
по какъв начин е прекратен договора между страните, като за тези
обстоятелства е уведомен абоната.
Обективно съединените искове са с правна квалификация чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата
233.10 лева-абонаментни такси и 52.47 лева-неустойка. В исковата молба е
посочено, че договора между страните е прекратен на 04 септември 2019 г.
чрез деактивация на абонамента и след прекратяването е издадена крайна
фактура от 20.10.2019 г. за общо дължимата сума от 285.57 лева.
С отговора на исковата молба №400/17.01.2022 г. въззивникът изрично
оспорва факта, че „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД, правомерно е
прекратил облигационните отношения и навежда пространни възражения.
Съдът констатира, че в индивидуалния договор за мобилни услуги от
02.01.2019 г. няма клауза, уреждаща по какъв начин другата страна ще бъде
уведомена при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Въззивамият твърди, че е
развалил едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника – абонат на мобилни услуги. Доколкото се касае за писмен договор,
то и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл
липсват писмени доказателства в такава насока. Момента на прекратяване на
облигационните отношения е свързан с възникване на правото на изправната
страна да реализира имуществената отговорност на неизправната . В исковата
3
молба се твърди, че на 04.09.2019 г. абоната е деактивиран, но този факт не
представлява прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД. Още повече, че в
исковата въззиваемият изтъква, че след изтичане на срока за плащане на
третата месечна фактура,в следващия отчетен месечен период е издадено
кредитно известие от 20.09.2019 г., с което е извършена корекция на дълга със
сумата 10.84 лева. Заявява,че е даден пореден шанс за плащане до посочено в
кредитно известие краен срок за плащане и преди издаване на крайна фактура
с начислена неустойка за пресрочно прекратяване на абонамента. По делото
не са представени доказателства за кредитното известие, за неговото
връчване,за размера на приспаднатите авансово заплатени такси, които се
отразяват на размера на вземането и на изправността на абоната , за да се
определи към кой конкретен момент е прекратен договора за мобилни услуги.
В производството не е изслушвана съдебно-счетоводна експертиза ,
поради което не може да се установи размера на дължимата и претендирана
сума за абонаментни такси.По вложените три фактури са включени не само
абонаметни такси и то в размер неотговарящ на посочения по договора от
01.02.2019 г., а и други начислявани суми, каквито не се твърдят по заявление
или искова молба.Следователно въззиваемият не е доказал основателност на
исковите претенции за абонаментни такси и неустойка.
В разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към
заявлението е уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор
България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII,
или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че
договорът се прекратява от въззиваемия с „едномесечно писмено
предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на
потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена
/предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на
Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция
на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези-1.нарушение, на което и
да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави
изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с
което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл. 152,т.23 от ОУ пък
е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по
тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в
продължение на една година“. В конкретната хипотеза въззиваемият се
позовава по исковата молба на неплащане по три фактури на дължимите
абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на договора е
необходимо писмено предизвестие. По представените писмени доказателства
не се установява процесния договор от 01.02.2019 г. между страните да е бил
4
прекратен по уговорения начин преди изтичане на неговия срок.Предвид на
това предявения облигационен иск е неоснователен и недоказан.
Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира
изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.
Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено
по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия
казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел
България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договора при
виновно неизпълнение от абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва
прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника
неустойка в размер на 52.47 лева не следва да бъде заплащана. Следва да се
отбележи, че в исковата молба е посочено, че неустойката касае абонаментен
план Тотал 31.99 лева, какъвто между страните не съществува. В договора от
01.02.2019 г. е постигнато съгласие за абонаментен план „Тотал +“ 20.99 на
месец. Предвид на изложените съображения искът за дължимост на неустойка
в размер на сумата 52.57 лева е неоснователен и недоказан.
Ловешки окръжен съд намира, че обективно съединените искове с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД ,предявени от въззиваемия по отношение на А.И.А., ЕГН:
**********, с.***, за признаване за установено , че същата дължи на „Йеттел
България“/„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район 9, съдебен адрес: гр.София,
бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумите : 233. 10 лева - представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/20.06.2019 г.;
№ **********/20.07.2019 г.; № **********/ 20.08.2019 г. за периода от
20.05.2019 г. до 19.08.2019 г. и 52. 47 лева - неустойка, за абонаментен план
Тотал 31. 99 лв. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е
взета без ДДС, или 17. 49 лв. х 3 = 52. 47 лв. са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд намира,че обжалваното съдебно решение №
№231 от 03.06.2022 г. по гр.д. 1522/2021 г.по описа на Ловешки районен съд,
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него
съдът постанови отхвърляне на исковете.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като незаконосъобразно
5
съдебно решение №231 от 03.06.2022 г. по гр.д. 1522/2021 г.по описа на
Ловешки районен съд, изцяло, и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от
„Йеттел България“/„Теленор България”/ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район 9, съдебен адрес: гр.София,
бул.”България” №81, ет.8, ап.22 срещу М. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес:
***, обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , за
признаване за установено по отношение на М. Д. Р., че същата дължи на
„Йеттел България“/„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район 9, чрез съдебен адрес:
гр.София, бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумите :
1/. 233. 10 лева /двеста тридесет и три лева и десет стотинки/ -
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/20.06.2019 г.; № **********/20.07.2019 г.; № **********/
20.08.2019 г. за периода от 20.05.2019 г. до 19.08.2019 г.
2/. 52. 47 лева /петдесет и два лева четиридесет и седем стотинки/
неустойка, за абонаментен план „Тотал“ 31. 99 лв. за мобилен номер
+359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 17. 49 лв. х 3
= 52. 47 лв.
Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК по цена на
исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6