О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
………..
гр.Г.О., 24.11.2022г.
В И М
Е Т О НА
Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в
публично заседание на седми
ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря
М.Къцаркова и в присъствието на прокурора . . .. . . . , като разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№1071/2020г.,
по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Делбено производство - II фаза. Искания
по сметки.
С влязло в сила на 10.04.2021г.
Решение от 26.02.2021г. по гр.дело№1071/2020г.,
Горнооряховският районен съд е: -oтхвърлил предявения иск от
страна на М.Р.Д. против Р.И.М. да се приеме за
установено, че договор за покупко-продажба, обективиран
в нот.акт№..том I per.№462 нот.дело№......, на нотариус А.М.с район на действие ГОРС,
сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач) за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул.”С.”№13, представляващ 1/2ид.част
от дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо поземлен имот V-5.. в
квартал 100 по плана на гр.Г.О., заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 165.00кв.м., състояща се от вестибюл, три спални, две
дневни, кухня-трапезария, предверие от юг, два
коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него лятна кухня с навес
с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с полезна площ
21.00кв.м., при граници на имота: улица, Д. и Д.К.и наследници на И.П.Б. е
нищожен, поради невъзможен предмет; -отхвърлил предявения иск от страна на М.Р.Д. против Р.И.М. да се приеме за
установено, че договор за покупко-продажба, обективиран
в нот.акт№..том I per.№462 нот.дело№......, на нотариус А.М.с район на действие ГОРС,
сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач) за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул.”С.”№13, представляващ 1/2ид.част
от дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо поземлен имот V-5.. в
квартал 100 по плана на гр.Г.О., заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 165.00кв.м., състояща се от вестибюл, три спални, две
дневни, кухня-трапезария, предверие от юг, два
коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него лятна кухня с навес
с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с полезна площ
21.00кв.м., при граници на имота: улица, Д. и Д.К.и наследници на И.П.Б. е
нищожен, поради
привидност/относителна симулация, прикриваща дарение/; -допуснал да се извърши съдебна делба между М.Р.Д. и Р.И.М.
на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.„С.“№13,
представляващ поземлен имот с идентификатор№16359.514.5.. по КККР, одобрени със
Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК(с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020Г.) с
площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: квартал 100 парцел V- 5.., ведно с построените в
имота: жилищна сграда с идентификатор№16359.514.1 със застроена площ от
74.00кв.м., брой етажи- два, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, ведно
с находящото се под нея мазе с полезна площ от 21.00кв.м., прилепена към жилищната
сграда - лятна кухня с навес с полезна площ от 16.00кв.м.; гараж с идентификатор№16359.514.5...2, със
застроена площ от 18.00кв.м., брой етажи - един, предназначение по КККР-
хангар, депо, гараж, който имот е с
данъчна оценка 25384.10лв, при следните
права: 1/2ид.части за Р.И.М. и
1/2ид.части за М.Р.Д..
С Определения от 10.05.2021г. и 07.06.2021г. съдът е допуснал за
съвместно разглеждане в делбеното производство искове
по сметни претенции от страна на Р.И.М. срещу М.Р.Д. по отношение на:
закупени строителни материали: пясък, цимент, бетон, арматурно желязо, с които
са извършени строително-монтажни работи (вътрешно измазване на стени; измазване
на под; изработка на нови стъпала към мазето; изграждане на 10бр. подпорни
колони между I етаж и II етаж; бетонна
пътека, обхождаща къщата от нейната северна и източна страна в имота) през
2008г. – на стойност 2000.00 лв.; закупени строителни материали: дървени талпи,
дървени летви, метални платна кофраж, около 60.00кв.м ондулин,
с които е изграден покрива на жилищната сграда през
В
съдебни заседания процесуалният представител на съделителката
М. поддържа заявените претенции за СМР. Същите се установявали от събраните по
делото доказателства – писмени и устни, както и от заключението на вещото лице.
По делото се представени доказателства, които
установяват произхода на средствата, които доверителката ми е вложила в
ремонтни дейности по имота, а именно, че тя ги е получила от баща си, който ги
е придобил по наследство от роднина, намиращ се в чужбина. Това от своя страна
доказва възможността тя да заплати ремонтните дейности. Представени са и
писмени документи, които удостоверяват закупуването и влагането на материалите
в имота от М.. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството
си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по
правилото на чл.30 ал.3 от ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителя
отговаря съразмерно дела за реално извършените разходи по чл.30 ал.3 от ЗС. Ремонтните
дейности в имота са извършвани в период, в който отношенията между страните в
настоящото производство са били във фактическо съпружеско съжителство. Така, М. имала право да получи претендираната сумата
за заплатените от нея ремонтни дейности в къщата. Счита, че предявените сметни
претенции от М.Д. за неоснователни, като поддържам твърдението, че материалите
по представените складови разписки не са реално вложени в имота. В приложената
писмена защита процесуалният представител на съделителката
М. навежда възражение, че голяма част от вземанията, които претендира М.Д., са
погасени по давност(Началният срок е датата на извършване на съответния разход,
защото тогава вземането става изискуемо - чл.114 ал.1 от ЗЗД, а за тези
вземания се прилага общата петгодишна давност
- чл.110 от ЗЗД). Счита за
неоснователна и претенцията за заплащане на сумата 11000.00лв. - сума за
изравняване на дяловете при покупка на имота. Уговорката между страните е била
продажната цена да бъде 8000.00лв., поради което М.Д. не можел да претендира повече, в случай
че не представи доказателства за наличието на относителна симулация, каквато
той не твърди и не доказва. Неоснователна
е и претенцията за заплащане на сумата от 11000.00лв., претендирана като сума
за изравняване на дяловете при покупка на имота. Уговорката между страните е
била продажната цена да бъде 8000.00лв., поради което към настоящия момент М.Д.
нямал основанието да получи претендираната сума. Счита за основателни и
претенциите за: -сумата 39...00лв.,
представляваща наемоподобоно обезщетение за
ползването па половината от съсобствения недвижим имот с адрес: гр.Г.О. ул.“С.“№13,
за периода:
м.ноември.2019г.-м.май.2021г., изчислено при месечна сума на
обезщетението от 210.00лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане;
-сумата 210.00лв., представляваща наемоподобно
обезщетение за ползването на половината от съсобствения недвижим имот с адрес:
гр.Г.О. ул.“С.“№13, за времето от м.юни.2021г. до прекратяване на
съсобствеността върху имота, ведно със
законовата лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
10.05.2021г. до окончателното и изплащане(по същество претенцията съставлява
привременна мярка по реда на чл.344 ал.2 от ГПК). Р.М. се изнесла от
имота още през лятото на 2019г. Тогава тя се е нанесла в нейното настоящо
жилище. Причина за напускането на жилището, била обтегнатите отношения между
двете страни по делото, наличието на физическо и психическо насилие от страна
на М.Р.Д. и използването на този имот от него и настоящата му съпруга. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ
се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите
съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на
ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Дължимостта
на това обезщетение е обусловена от извършено писмено поискване от лишения да
ползва вещта съсобственик и възниква от получаването му, а самото то е
равнозначно на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД. Това писмено поискване се
разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се
прекрати неправомерното ползване от съсобственика. Размерът на обезщетението по
начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за
такава вещ - движими или недвижима, тъй като това е реалната стойност на
ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема,
за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял
в съсобствеността. Претендира разноските по делото.
С Определения от 10.05.2021г.
и 07.06.2021г. съдът е допуснал
за съвместно разглеждане в делбеното производство
искове по сметни претенции от страна на М.Р.Д. срещу Р.И.М. по отношение на:
Съделителят М.Р.Д.(чрез адв.Л.П. от ВТАК) е
предявил за разглеждане в делбеното производство искове по сметни претенции от страна
на М.Р.Д. срещу Р.И.М. по отношение на: събаряне
и извозване на строителния отпадък за около два-три месеца – 7800.00 лв.(24бр.
контейнера за отпадъци – 1200.00 лв. и труд работници – 6600.00 лв.); изкопни
работи за направа на 11бр. колони върху старите основи, които са с площ 60
кв.м.; изкопаване на отвор 60/60см., с дълбочина 80см., армировка и наливане с
бетон. – 1220.00 лв.(труд – 470.00 лв.;
желязо за арматура – 550.00 лв.; бетон 25 куб.м. по 80.00 лв. – 200.00 лв.);
направа на кофраж на мазата и поясите на цялата къща и поставяне арматура – 1350.00 лв.(кофраж за
поясите и мазата на къщата – 500.00 лв.; арматурно желязо – 600.00 лв.; направа
на арматура – 250.00лв.) - общо 1350.00
лв.; -направа на зидария на първия етаж от къщата – общо 1660.00 лв.(труд –
800.00 лв.; труд – 500.00 лв.; варов разтвор – 4куб.м – 360.00 лв.); направа на
кофраж на цялата къща
– общо 1600.00 лв.(труд – 1000.00 лв.; труд – 600.00
лв.); направа на арматура на цялата къща – общо 1515.00 лв.(труд – 500.00 лв.;
арматурно желязо заедно с транспорта – 1000.00 лв.; гвоздеи 5кг. – 15 лв.); наливане
на плочата – общо 1400.00 лв.(бетон с бетон пушка – 1100.00 лв.; труд - 300.00 лв.); -направа на
зидария на мансарден етаж – общо 2360.00 лв.(труд – 800.00 лв.; труд – 500.00
лв.; варов разтвор - 4куб.м. 360 лв.; бетонов пояс – труд – 350.00 лв.; арматурно желязо – 200.00 лв.; бетон –
250.00лв.) – общо 8235.00лв. за етапа
на строителните дейности; -направа
на покрив – общо 15000.00 лв.(материали, изработване на сачак
и челни дъски); направа на улуци с обшивки – общо 600.00 лв.; -направа на
вътрешна мазилка на стени и тавани(вкл. с варов разтвор) – общо ..00.00 лв.;
направа на мръсен канал на цялата къща – общо
650.00лв.(тръби – 50.00 лв.; труд – 600.00 лв.); направа на водопровод
на цялата къща – общо 910.00 лв.(труд -
600.00 лв.; тръби и фитинги – 250.00 лв.;
батерии за топла и студена вода – 60.00 лв.); направа на електрическа
инсталация заедно с материалите – общо
5000.00 лв.; направа на дървена дограма с монтаж – 4000.00 лв.; направа
на шпакловка вътрешни стени и тавани – общо 3000.00лв.(труд – 2500.00 лв.,
материали – 500.00 лв.); -изграждане на вита стълба между етажа и мансардата
заедно с материалите – общо 3000.00 лв.; направа на гипсокартон
на мансардния етаж и шпакловане – общо 2500.00 лв.(труд – 2000.00 лв.;
материали – 500.00 лв.) – общо за този
етап на строителни дейности – 43660.00лв.; вътрешно боядисване заедно с
материалите – общо 2000.00 лв.; направа на външна изолация с фибран заедно със скелето и шпакловка – общо 6000.00 лв.;
навес над входната врата – общо 1200.00 лв.; лепене на плочки в коридора на мансардия етаж – 300.00 лв. (труд и материали) закупуване и
монтаж на тента – общо 350.00 лв.; коване на дюшеме заедно с материалите – общо
3500.00 лв.; замазка и редене на гредички под
дюшемето – общо 1000.00 лв.; -направа на
отоплителна инсталация с материалите – общо 4200.00 лв.; котел на твърдо гориво
– 1200.00 лв.; направа на каменен дувар на изток – 6000 лв.; направа на други
дувари с измазване страна север, страна изток, страна юг - 3000.00 лв.; отливане на бетон пред къщата
– 800.00 лв.; направа на врата на мазата от метал и дърво - 150.00 лв., или общо 29700.00лв.; -направа
на външна чешма заедно със смяната на основната водопроводна тръба от
спирателния кран от улицата до водомера, прокопаване на бетона в гаража и
прокопаване на канал за тръбата на външната чешма - 300.00 лв.; направа на чардаци за лози пред
къщата с материалите – 400.00 лв.; направа на колекторна шахта за мръсна вода в
двора на къщата – 300.00 лв.; построяване на гараж заедно с материалите – общо
1450.00 лв. (зидария – 300.00 лв.; направа на метални ферми, носеща конструкция
– 200.00 лв.; ламарина за покрива – 350.00 лв.; измазване на гаража – 350.00
лв.; варов разтвор – 150.00 лв., направа
на прозорци от метал – 100.00лв.); -направа на плочник страна юг – 800.00 лв.
направа на градинска, каменна ограда – 500.00 лв.; направа на парапет с
материалите – 200.00 лв. М.Д. определя стойността на извършените СМР – 95745.00лв., от които за сумата 47872.50лв.,
представляваща стойността на направените подобрения в имота, съобразно дела на Р.М.,
ведно със законната лихва от датата на
предявяването им – 10.05.2021г. до
окончателното изплащане. Съделителят Д. предявява
претенции срещу съделителката М. и за: -сумата
11000.00лв., представляваща изравняването на дяловете при покупката на имота
съобразно дела на Р.И.М., ведно
със законната лихва от датата на предявяването – 10.50.2021г. до окончателното
и изплащане; -сумата 9104.00лв., представляваща половината от оставащата за
изплащане сума по банковия кредит, съобразно дела на Р.И.М., ведно със законната лихва от датата на
предявяването – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане.
В съдебни заседания процесуалният
представител на съделителя Д. поддържа заявените претенции. Счита, че в противовес
на твърденията на ищцовата страна, че въпросните
претенции не били доказани, имало
противоречие и несъответствие.
Ако не били доказани, М. нямало да е в състояние да ги оспори. По
отношение твърдението, че същите не представлявали необходими разноски,
безспорно се установи по делото от изслушаната СТЕ се установи, че става въпрос
за новопостроена двуетажна жилищна сграда – къща от първоначално назначеното
вещо лице. Без въпросните разноски, за които се твърди, че не са необходими,
въпросната къща нямаше да е в сегашния си вид, а щяла да е във вида в който е
закупена и за който има доказателства. Претенциите на М. за участие в размер на
няколко стотин хиляди лева били озадачаващи
при това нейно участие при построяване на имота, кой все пак е построил останалата част от проц.имот. Нямало твърдение за участие на някакво трето
лице между двамата съделители. Представените писмени
доказателства, съдържащи предполагаеми данни за закупуване на материали, не
кореспондирали с установеното от експертизата за общия план и строителство на
къщата. Що се касае до предявените претенции за наем, безспорно се установило,
че на М. никой не бил пречил и същата е присъствала почти ежедневно в имота. М.
направила признание в извършена проверка по нейна жалба от органите на
прокуратурата и полицията, където същата твърдяла: „Не знам дали съм лишена от
достъп до къщата“. Доказателствата сочат точно в обратната насока, за липса на възпрепятстващия и отблъскващия
действия. Безспорно се установи, че в имота живее и дъщерята на двамата съделители, през времето когато не се намирала в гр.София.
Наем се дължи само ако единият съсобственик, който твърди, че не живее там е
отблъскван от другия да използва и обитава имота. Претендира направените по
делото разноски.
С Решение№260006/08.07.2022г.(влязло в законна сила) е обявен за
окончателен проектът за разделителен протокол. Производството е приключило по
реда на чл.352 от ГПК(изтегляне на жребий). С Определение от 07.11.2022г. са
поделени обектите, като: - в дял на Р.И.М. се дава и същaта става изключителен
собственик на недвижим имот, представляващ: дял първи –1/2ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.„С.“№13, представляващ поземлен
имот с идентификатор№16359.514.5.. по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-1539/31.08.2018 г. на ИД на АГКК(с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020 г.) с
площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: квартал 100 парцел V- 5.., при граници и съседи: имот
с идентификатор №16359.514.594; имот с идентификатор №16359.514.592; имот с
идентификатор №16359.514.591; имот с идентификатор №16359.514.589, 14200.00лв.,
както и: Обект 1, представляващ жилище
на кота 0.00 от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор №16359.514.5...1,
включващо сутерен-склад1 със застроена площ 6.84кв.м; етаж1 със застроена площ
65.83кв.м, както и общи части – коридор в сутерена – 5.92кв.м, ведно с
находящото се под нея мазе с полезна площ от 21.00кв.м.; гараж с идентификатор№16359.514.5...2, със
застроена площ от 18.00кв.м., етаж - един, предназначение по КККР- хангар,
депо, гараж. С обща цена: 51650.00лв. Скици(листи 1,2,3,4) от комплексен
доклад/технически проект, одобрен от гл. архитект на Общ.Г.О. по реда на чл.202
от ЗУТ са неразделна част от определението; -в дял на М.Р.Д. се
дава и същият става изключителен собственик на недвижим имот,
представляващ: дял втори – 1/2ид.част от недвижим имот, находящ
се в гр.Г.О., ул.„С.“№13, представляващ поземлен имот с
идентификатор№16359.514.5.. по КККР, одобрени със
Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК(с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020 г.) с
площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: квартал 100 парцел V- 5.., при граници и съседи: имот с
идентификатор №16359.514.594; имот с идентификатор №16359.514.592; имот с
идентификатор№16359.514.591; имот с идентификатор №16359.514.589, както и: Обект 2, представляващ жилище на
кота +2.70 от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор №16359.514.5...1,
включващо сутерен-склад2 със застроена площ 7.20кв.м; етаж1 със застроена площ
4.89кв.м; етаж2 със застроена площ 77.00кв.м, както и общи части – коридор в
сутерена – 5.92кв.м. С обща цена: 48450.00лв. Скици(листи 1,2,3,4) от
комплексен доклад/технически проект, одобрен от гл.архитект на Общ.Г.О. по реда
на чл.202 от ЗУТ са неразделна част от определението. С Определение от 07.11.202г. е прекратено производството по
гр.дело№1071/2020г. по описа на ГОРС, поради извършване на делбата.
Приложени са гаранционна карта за
ръчен душ, ведно с фискален бон 2бр.; складови
разписки и касови бонове – 20бр.;
фактура№**********/09.02.2011г.; извадка относно салдото на кредит - компютърна разпечатка по отношение на клиент М.Р.Д..
По отношение на имота имало вписана
Договорка ипотека акт№.., томII вх. Per.№2946/..... дело№.....в полза на „Първа инвестиционна
банка”АД, обезпечаваща вземанията на
банката, произтичащи от отпуснат банков
кредит за закупуване на недвижим илот и погасяване па съществуващи задължения в
размер на 43000.00лв. със срок на
погасяване 28.05.2032г. по Договор№......за
банков кредит. Приложен е и самият договор за банков кредит с погасителния
план. Приложени са преводно нареждане от 21.06.2007г. и от 22.06.2007г. чрез
„Първа инвестиционна банка”АД с наредител М.Р.Д., с
които се удостоверява извършени плащания
на сумите 17045.00лв. и 17045.00лв. към
сметките на двамата продавачи по договора за покупко-продажба от .....
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза се установи, че пазарната стойност на имота е 100000.00лв. Според вещото
лице са извършени строително монтажни и
ремонтни дейности в имота. На мястото на старата едноетажна къща е изградена
двуетажна къща, като са ползвани основи, частично стени и тухлите от старата
къща при изграждане па новата. Според вещото лице сметните претенции на съделителката М. са на стойност 4000.00лв.(в т.ч. материали
3200.00лв. и труд 800.00лв.). Влиянието в увеличената стойност е 3034.00лв.(в т.ч.
труд 560.00лв. и материали 2484.00лв.). Сметните претенции на съделителя Д. са на стойност 73540.00лв.( в т.ч. материали
44124.00лв. и труд 29416.00лв.). Извършени са разходи 10370.00лв., който не
увеличават/не влияят в пазарната стойност. Стойността на
имота, която се увеличила съобразно
извършените подобрения е 75..0.00лв.(в т.ч. от претенциите на М. - 3034.00лв. и
на Д. – 72866.00лв. Според вещото лице имотът, закупен
от Р.М. с нот.акт№..нот.дело№33
на нотариус А.М.и нанесен в скиците
приложени по делото, не е идентичен с настоящия имот. Подът
на къщата е измазан и изпълнени последващи подови настилки - дюшаме и теракот. Изпълнени са
десет колони в къщата и същите започват в каменните стени. Няма
пълна идентичност между старата къща(видно от скицата приложена по делото и
новата къща, видно от новата скица. Новата къща е изградена, частично в
северната част на старата къща, като е надградена над избеното помещение,
ползвани са каменните основи. При проверка от страна на вещото лице в ТСУ при
Община Г.О. се установило, че няма налична техническа документация за
изградената нова жилищна сграда. Скицата в Общината е за бившата едноетажна
жилищна сграда, а също и дан.оценка. Настоящата скица от Агенцията по кадастъра
отразява новото положение - на новата жилищна сграда и гараж.
Съществува бетонова пътека около къщата и обозначение за годината на нейната
направа е 2013г. Според вещото лице новозакупени
са всички врати в жилищната сграда. По време на огледа страните уточнили, че
таблите на вратите на кухнята, кабинета и спалнята са закупени от ищцата. Нямало вложени в кухнята изолираща вата и гипсокартон. Дюшамето
в къщата било ново. Стойността на материалите за
замазката на гаража е 85.00лв. и отделно на самата мазилка е 350.00лв.(в т.ч.
материали 120.00лв.). Вещото лице определя стойността на
месечния наем за ползване на такъв тип жилище за периода от м.ноември.2019г. до
30.06.2021г.(датата на изготвяне на експертизата) – 280.00лв. или общо 5600.00лв.
По делото е допусната допълнителна
съдебна технико-оценъчна експертиза. Вещото лице е представило интегрирани сметните претенции на страните, систематизирани
по видове работи, като общата сума е в приблизително съответствие със
стойността по основната експертиза. Според вещото лице претендиралите суми по сметните
претенции били определени крайно обобщено и трудно можело да бъдат отчетени
присъщите за строителни дейности допълнителни разходи(доставно-складови,
амортизации на техника, осигуровки на работна ръка и др.). Така формулирани сметните
претенции трудно можело да бъдат съотнесени към реалните строителни работи,
макар, че за част от посочените материали и строителни дейности били
представени с разходни документи. Според вещото лице стойността на месечния наем за ползване на
такъв тип жилище(за периода: м.ноември.2019г.-м.август.2021г. вкл.) е 320.00лв. или за 20месеца – 6400.00лв.
От двете страни са изслушани гласни
доказателства. Св.М.В.П.твърди, че през
2013г. вършил услуга на страните - когато му върших услуга – монтирал им отоплителна
инсталация по покана на Р.М.(монтаж на
радиатори във всички стаи на къщата, в баня и тоалетна също, монтаж на
радиатори, котел и управление с контролер и ел.защита). Радиаторите, които
монтирали били втора употреба. Р.М. му платила около 1300.00лв.( материали и
труд, без радиаторите). Св.Т.Д.Г.(неговата съпруга е първа братовчедка
на съделителката Р.М.) работил по изграждане на банята на втория етаж и тоалетната. Тогава съделителката М.
била бременна с второто дете и идвала да му отключва. Заявява, че не бил взимал
пари от нея. Давала му пари за закупуване на материали. Със свидетеля имало и
помощник, на когото съделителката М. платила
150.00лв. Свидетелят твърди, че когато ходил да поставя фаянсовите плочки, покривът на сградата бил готов. От Р.М. разбрал, че баща и
предоставил за изграждане на покрива
дървен материал от с.К.. За направата на покрива участвали бащите на Р.М. и М.Д.,
К.Т.Г.(син на свидетеля) и др. хора. Счита, че когато в работил къщата е била на един етаж и впоследствие е
дострояван втори етаж. Св.К.Т.Г.(син на св.Т.Д.Г.) ходил да помага при
работата по къщата на ул.„С.”№13 и
конкретно през 2008г. за ремонта на
покрива(по покрива работили бащите на Р.М.
и М.Д. и др. хора). Свидетелят помагал за транспортирането на дървен
материал, на цигли, на плоскости. Р.М.
давала пари за материали за банята и тоалетната(плочки, лепила), също за тапети, дограма, шпакловки на стаите, дюшемето на пода.
Свидетелят ходил в къщата на гости няколко пъти в годината(за последно през
2019г., когато се водели съдебни дела за
правата върху децата). През 2019г. Р.М.
си купила апартамент и се изнесла. Не знаел дали Р.М. има ключ от къщата. Св.Д.Ц.К.(познава
единствено Р.М.) и живее в гр.Г.О. на
ул.”Вичо Грънчаров” в съседство, където М. си закупила жилище през 2018г. Бил
извършен ремонт и Р.М. се нанесла да живее
в него от лятото на 2019г. Според свидетелката „М. нямала възможност да
ходи в предишното жилище, защото имат обтегнати отношения с М.Д.“. Не знаела
дали Р.М. има ключ за общото жилище и нямала информация, че не била допускана до предишното и
жилище. Св.Б.М.К.(съжителстваща на
семейни начала с М.Д. от м.януари.2021г. с нейните деца и неговите деца)
твърди, че през различни периоди време живеят в нейното жилище или в жилището
на ул.„С.”№13. С тях живее и дъщерята на М.Д. -
Д.(когато не е на училище в гр.София). Свидетелката заявява, че почти
всеки път, когато идвала в жилището на ул.„С.”№13, Р.М. била там. Р.М. със
сигурност имала ключ за имота, защото и когато е заключен, тя има достъп и си
влиза. Когато сме излизали и е било заключено и след това тя е била там. В
къщата има нейни вещи понастоящем. Има дрехи, саксии с цветя, куче. М. идвала
да види Д., а също и да изведе кучето. Когато е било заключено, М. влязла и изчакала детето вътре в жилищната
сграда. Свидетелката не била очевидец на ситуация, в която Р.М. да не е допускана в къщата. Св.И.И.С.e приятел на М.Д. и
често е гостувал в жилището на ул.„С.”№13, където е заварвал Р.М.. Нямал
информация някой да забранява на М. да влиза или да не я допуска до жилището на
ул.„С.”№13. Според свидетеля тя имала
ключ и посещавала къщата в отсъствието на М.Д. и се държала като собственичка(според
свидетеля я видял през 2021г.). Заварил Р.М. да
нощува в къщата(според свидетеля през 2019г.) и никой не и бил пречил да
идва. Виждал Р.М. да разхожда куче и да
му носи храна. Д.(дъщерята на М.Д.),
когато не е на училище в гр.София,
също живеела в жилището на ул.„С.”№13(имала
си отделна стая). Св.Й.И.Д.твърди, че работел на къщата, като М.Д. го наел за
построяването и. Бил от самото начало на строежа, като това била отначало една
стара къща. Съборили я и издигнали нова. Твърди, че М.Д. плащал, като Р.М. не
му била плащала. Заявява, че основно са работили двамата с М.Д.. Понякога
идвали и други хора, в т.ч. и бащата на Д.. Съдът
счита, че няма основания тези показания да не бъдат кредитирани изцяло. Показанията на свидетелите са в голяма степен
едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните
факти, които в по-голямата си част са били обект на личните им възприятия, kaто съдът констатира относимост
на същите към предмета на делото. Когато правноревантни
факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги взема предвид
начина, по който свидетелите са узнали тези факти/присъствали са при
осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди
за правнорелевантите, узнали са правнолевантните
факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и
способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си(Решение№527/15.03.2012г. по
гр.дело№943/2010г. - IVг.о. ВКС).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за необходимо да изложи следното:
По исканията за сметни претенции от
страна на съделителката
Р.И.М. против съделителя М.Р.Д. - извършените строително монтажни и
ремонтни дейности в имота.
По исканията за сметни претенции от
страна на съделителя М.Р.Д. против съделителката
Р.И.М. - извършените строително монтажни и ремонтни
дейности в имота.
Подобрение е налице, ако фактически
е била увеличена стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски, макар
да не са били необходими, според т.6 от Постановление№6/27.12.1974г. по
гр.дело№9/1974г. на ПВС. За да бъдат дефинирани като подобрения, които следва да бъдат заплатени от останалите
съсобственици, резултатите от ремонтните дейности следва да отговарят на
критериите, заложени в Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г., а
именно вложените труд, средства и материали да са довели до увеличаване
стойността на имота и направеното да е трайно прикрепено. На заплащане от
съсобствениците подлежат два вида разноски – полезни(подобрения) и необходими - без които вещта би погинала или би се
увредила съществено. Разходи, които като характеристики стоят извън тези
понятия, не подлежат на заплащане от останалите съсобственици.
Според Тълкувателно решение№85/02.12.1968г. на
ОСГК на ВС и Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г., отношенията
между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот
се уреждат съгласно чл.72 от ЗС и чл.74
от ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал
да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва
подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл.30 ал.3 от
ЗС, ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл.59 от ЗЗД, ако те са се противопоставили или по правилата
на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите
съсобственици. Единствено в хипотезата на чл.61 ал.2
от ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е
по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай
отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
Владелецът на един недвижим имот по време
на упражняване на фактическата власт върху имота, може да извърши действия,
които да увреждат или да подобряват имота, в резултат на което неговата
стойност би намаляла или би се увеличила. Ако в резултата на тези действия се е
увеличило имуществото на собственика - било, че вещта е запазена от погиване,
вследствие направени необходими разноски, било, че стойността и се повишила в
сравнение със състоянието от преди извършените от владелеца действия - то е
налице неоснователно обогатяване на собственика, което подлежи на отстраняване.
Именно забраната за неоснователно обогатяване и неговото премахване стои в
основата на претенцията на разноски за подобрения. Следователно, за да е
основателна претенцията за подобрения от един съсобственик спрямо друг, той
трябва да е направил необходими или полезни разноски. Необходимо е да се разграничат кои от претендираните от
него дейности представляват необходими разноски и кои - полезни разноски.
Първите са свързани с наложителността за запазване съществуването на самия имот
и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило
съществено. Чрез извършването им се предотвратява загубата на собственика от
разрушаването или погиването на имота. При това изобщо не е необходимо да се е
увеличила стойността на имота, т.е. извършването на необходими разноски може да
доведе до увеличение на стойността на имота, на това не е задължително. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски - чрез вложените труд,
средства и материали, увеличават стойността на имота, но не са били необходими
за запазването и съхранението му. Правното основание на претенцията е нормата
на чл.30 ал.3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под „тежести“ се имат предвид
необходимите разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би
погинал или състоянието му би се влошило; обикновените разноски, свързани с
текущото поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи съществуването и
използването на общата вещ. Следователно, дължат се действително извършените
разходи, и то - към датата на извършване на конкретните дейности(Тълкувателно
решение№85/02.12.1968г. по гр.дело№149/1968г. - ОСГК ВКС).
Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на
което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в
обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Определянето
на действителното правно основание на облигационните отношения, които са
възникнали от подобряването на чуждия, респ. съсобствения имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба,
но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в молбите твърдения за
качеството, в което съответния съделител е извършил
подобренията(владелец, гестор или държател) или
зададеният в молбите начин, по който е определен размерът на предявеното
вземане(„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до
размера на обедняването", „до размера на обогатяването", „връщане на
необходимите и полезни разноски“), не ограничават съда да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях всеки от съделителите въвежда факти, които индивидуализират съответното
предявено вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за
съда(Решение№108/08.07.2015г. по гр.дело№415/2015г. – Iг.о. ВКС).
Според заключението на първоначалната съдебна
технико-оценъчна експертиза имотът, закупен от Р. Ив.М. на 04.02.2008г. и нанесен в скиците приложени по делото, не е
идентичен с настоящия имот. Няма
пълна идентичност между старата къща(видно от скицата приложена по делото и
новата къща, видно от новата скица. Новата къща е изградена, частично в
северната част на старата къща, като е надградена над избеното помещение, ползвани
са каменните основи. При проверка от страна на вещото лице в ТСУ при Община Г.О.
се установило, че няма налична техническа документация за изградената нова
жилищна сграда. Скицата в Община Г.О. е за бившата едноетажна жилищна сграда, а
също и дан.оценка. Настоящата скица от Агенцията по кадастъра отразява новото
положение - на новата жилищна сграда и гараж. Съдът намира, че в по-голямата си част СМР, предмет на претенциите по сметки на съделителите, имат характер на полезни разноски - за увеличаване
стойността на имота, а останалата част от СМР – на необходими разноски. Отчита
се дали вследствие действията на съсобственика се е стигнало до увеличаване на
ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските
са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственикът желае
запазването им. Поради това, претенциите и на двамата съделители
следва да се квалифицират по чл.30 ал.3 от ЗС, като съделителите
Р. Ив.М. и М. Р.Д. си дължат взаимно действително направените разноски,
съразмерно с дяловете в съсобствеността на сградата от по 1/2ид.част. Следва да
се посочи, че дори да се приеме, че извършените СМР представляват необходими
разноски, претенциите отново би имали правното си основание в чл.30 ал.3 от ЗС,
предвид установеното от кредитираните свидетелски показания, съгласие на съделителя М. Р.Д. с извършването на СМР от съделителката Р. Ив.М. и съответното съгласие на съделителката Р. Ив.М. с извършването на СМР от съделителя М. Р.Д..
Настоящият
състав намира за неоснователни доводите от страна на съделителката
Р. Ив.М., че не дължи заплащане на разходите, сторени от съделителя
М. Р.Д., респ. доводите от страна на съделителя
М. Р.Д., че не дължи заплащане на разходите, сторени от съделителката
Р. Ив.М., тъй като нямало представени
достатъчно писмени доказателства за плащане. По делото се установи по безспорен
начин от неоспорените заключения на двете експертизи и кредитираните
свидетелски показания извършването на описаните в молбата по чл.346 от ГПК СМР.
Независимо от това, под „разноски“ се разбира извършването на парично оценими
разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се
отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на единия съсобственик и
което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на другия
собственик. Ето защо, след като е установено извършването на СМР със семейни
средства на Р.М. и стойността на необходимите материали и труд към момента
на извършване на СМР, претенцията е основателна, като по отношение на размера и
съд намира и съгласно чл.162 от ГПК, че следва да се вземе предвид заключението
на първоначалната експертиза(същото не е оспорено от страните), стойността на направените разходи към момента
на извършването на СМР от страна на съделителката М. е
4000.00лв.(в т.ч. материали 3200.00лв. и труд 800.00лв.), като влиянието в
увеличената стойност е 3034.00лв.(в т.ч. труд 560.00лв. и материали
2484.00лв.). Така, съобразно дела си в съсобствеността М.Д. дължи 1/2ид.част,
или 1517.00лв. В останалата част до
пълния предявен размер от 2000.00лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Аналогично, по отношение на
сметните претенции на М. Р.Д., извършването на
СМР е с лични и семейни средства на М. Р.Д.
и стойността на необходимите материали и труд към момента на извършване на
СМР, претенцията е основателна, като по отношение на размера и съд намира и
съгласно чл.162 от ГПК, че сметните претенции на съделителя
Д. са на стойност 73540.00лв.(в т.ч. материали 44124.00лв. и труд 29416.00лв.).
Извършени са разходи 10370.00лв., който не увеличават/не влияят в пазарната
стойност. Стойността на имота, която се
увеличила съобразно извършените подобрения е 75..0.00лв.(в т.ч. от претенциите
на М. - 3034.00лв. и на Д. – 72866.00лв.) Така, съобразно дела си в
съсобствеността Р. Ив.М. дължи
1/2ид.част, или 36433.00лв. В останалата част до
пълния предявен размер от 47872.50лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Изпадането в забава в общия случай
е фактически състав от няколко елемента - изискуемост, покана и на трето място
наличието на вина за забавеното изпълнение от страна на длъжника, като в
конкретния случай не се изисква предварителна писмена покана, предвид
възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице - действие по
управление(не акт на лично ползване). Вземанията, произтичащи от неоснователно
обогатяване, каквито са тези по чл.30 ал.3 от ЗС са изискуеми от момента на
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго, т.е. от получаване на дохода(т.7 от ППВС№1/1979г. ВС). Двамата съделители претендират законната лихва върху главниците,
считано от
датата на предявяването на претенциите – 10.05.2021г. до окончателното им изплащане, и които
искания за лихви се явяват основателни с оглед паричните задължения и следва да
бъдат уважени.
В приложената писмена защита
процесуалният представител на съделителката Р.М.
излага възражение, че голяма част от вземанията, които претендира М.Д., са
погасени по давност(Началният срок е датата на извършване на съответния разход,
защото тогава вземането става изискуемо - чл.114 ал.1 от ЗЗД, а за тези
вземания се прилага общата петгодишна давност
- чл.110 от ЗЗД). Относно погасителната давност на вземането
за подобрение e приложима е общата 5-
годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съдът счита, че следва
да се направи уточнение относно
момента, до който трябва да се направи възражението за погасителна давност.
Писмените защити се кумулират с провеждането
на ход по същество в заседанието, което приключва разглеждането на делото. Тяхната основна цел се базира на
процесуалната икономия – да се замести продължителното пледиране в съдебно
заседание за сметка на писмено изложение на конкретните аргументи в подкрепа на
позицията на страната(за отхвърляне или уважаване на иска, за присъждане на
разноски, често се посочват и водещите мотиви в полза на защитаваната позиция и
т.н.). С писмените защити не може да се
въвежда нов фактически материал(тази дейност е преклудирана
с изтичане на сроковете за размяна на книжа, а ако е възможна и по-късно(когато
са налице и съответните условия), но по принцип това е преди хода по същество - чл.143 ал.2 от ГПК, чл.147 от ГПК. В същото време претенцията за подобрение е без изисквания за
форма(устна или писмена) и следва да бъде изразена най-късно в първото по делото съдебно заседание след
допускане на делбата(срокът е преклузивен и за него
съдът следи служебно). Този срок не може да бъде продължаван от съда или по
взаимно съгласие на страните. Претенцията за подобрение може да се направи и устно в първото по делото съдебно заседание,
ако присъстват всички съделители. Претенцията за
подобрения може да се направи и писмено
под формата на „искане“ за сметки. Съдът приема, че правилата на чл.127–чл.133 от ГПК не намират приложение по
отношение на претенциите по чл.346 от ГПК, тъй като законът не препраща към
тях. Няма законова пречка претенцията по сметки да бъде направена и под формата на искова молба, за която
не е нужно, обаче да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК(в т.ч.
за претенциите по сметки не се внася ДТ). Правилата на чл.131-чл.133
от ГПК за отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговор не
намират приложение в производството по чл.346 от ГПК. По своята правна природа
претенцията по сметки представляват осъдителна претенция с облигационен характер. В този смисъл, следва да се приеме, че съделителят има процесуалното право да направи
възражение за погасителна давност по отношение на претенцията по сметки
най-късно до приключване на първото по делото съдебно заседание след допускане
на делбата. Този извод следва, както от разпоредбата на чл.346 от ГПК,
така и от разпоредбата на чл.143 ал.3 от ГПК. Това е срокът, в който съделителя има право да предяви претенцията си по сметки,
да направи всичките си доказателствени искания, да
представи писмените си доказателства във връзка с претенцията, както и да
направи всичките си възражения по отношение на претенцията по сметки на
останалите съделители, вкл. и възражението си за
погасителна давност(Определение№708/16. 08.2012г. по гр.дело№747/2011г. – I.г.о. ВКС). Настоящият съдебен състав намира,
че не следва да се разглежда възражението на съделителката
Р. Ив.М. за погасяване на претенците по сметки на съделителя М. Р.Д., поради изтекла погасителна давност, тъй
като същото е преклудирано.
Възражения за погасени по давност вземания не са наведени от никой от двамата съделители, както в
първото по делото заседание след допускане
на делбата - 10.05.2021г., така и във второто
от 07.06.2021г.(съдът е дал възможност
на съделителите да вземат становище по заявените от
всяка от страните претенции), когато съдът е допуснал за съвместно разглеждане в делбеното производство искове по сметни претенции от страна
на М.Р.Д. срещу Р.И.М.. В случая, възражението на Р.И.М.
е предявено с писмено становище, доста заседания след приключване на първото
съдебно заседание от втората фаза на производството, поради което не следва да
бъде разглеждано.
По
исканията за сметни претенции от страна на
съделителката Р.И.М. против
съделителя М.Р.Д. - за сумата 39...00лв., представляваща наемоподобоно
обезщетение за ползването па половината от съсобствения недвижим имот с адрес:
гр.Г.О. ул.“С.“№13, за периода:
м.ноември.2019г.-м.май.2021г., изчислено при месечна сума на
обезщетението от 210.00лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане;
-сумата 210.00лв., представляваща месечно наемоподобно
обезщетение за ползването на половината от съсобствения недвижим имот с адрес:
гр.Г.О. ул.“С.“№13, за времето от м.юни.2021г. до прекратяване на
съсобствеността върху имота, ведно със
законовата лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
10.05.2021г. до окончателното и изплащане(по същество претенцията съставлява
привременна мярка по реда на чл.344 ал.2 от ГПК)
По
реда на чл.344 ал.2 от ГПК съдът може да
постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване
на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването,
като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването
на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното
производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл.344 ал.2 от ГПК, уреждат
отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното
производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването
- само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 от ЗС е допустимо да бъде
предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за
делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл.344 ал.2 от ГПК.
Тази материалноправна претенция за обезщетение по
чл.31 ал.2 от ЗС, обаче е допустимо да
бъде разгледана единствено и само по реда на чл.346 от ГПК - във втората фаза
на делбеното производство, дори и тя да е предявена
още с иска за делба. В този смисъл, съдът счита, че претенциите на Р.И.М. като привременнa меркa и обезщетениe по чл.31 ал.2 от ЗС
няма пречка същите да бъдат разгледани във втората фаза на делбеното
производство, което предоставено като
възможност от законодателя.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС, всеки
от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението и и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване –
чл.31 ал.2 от ЗС. Ползване е налице когато ползващият съсобственик не е
отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил
възможността да ползват заедно общата вещ. Обезщетение не се дължи ако на
съсобственика е дадена възможност да ползва общата вещ, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. С оглед на разбирането за
лично ползване следва да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик
отправи покана до другия съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но
такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение
данните за вида, предназначението и местонахождението на имота, семейното
положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства
по делото, относими към разглеждания въпрос. Фактическият състав на вземането
за обезщетение включва следните факти: 1./съсобственост върху вещта; 2./ползване
на вещта от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди; 3./писмена
покана за заплащане на обезщетение и възпрепятстване на ползването от страна на
ползващия съсобственик на възможността неползващия съсобственик да упражнява
правомощието да ползва вещта съобразно правата си в съсобствеността; 4./ползите, които е пропуснал след поканата,
които обикновено се определят в размер на дължимия пазарен наем за съответната
идеална част.
Наличието на съсобственост между
страните по отношение на недв.имот в гр.Г.О. е
установено със сила на пресъдено нещо с решението за
допускане на делбата. Тъй като се касае за правопораждащи
факти, съделителят, предявил претенцията по сметки е
този, който носи тежестта за доказването им – чл.154 ал.1 от ГПК.
Всяко писмено волеизявление, отправено от
съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по
смисъла на чл.31 ал.2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа
в друг акт - например искова молба с искане за заплащане на обезщетение, което
произтича от личното ползване на имота от ответника. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е
едностранно волеизявление и е равнозначно на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено,
писменото поискване разпростира действието си неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. По делото е
депозирана нотариална покана(чрез нотариус Лора Стефанова с район на действие
ГОРС) от 14.11.2019г.(връчена на М. Р.Д. на 14.11.2019г. – отбелязване срещу
разписка). Р. Ив.М. е отправила покана до М.Д.: -да и заплати сумата от 840.00лв., представляваща наемната
цена за ползването на гореописания недвижим имот, находящ
се в гр.Г.О. ул.“С.“№13, за периода от 20.07.2019г. – 14.11.2019г.; -да сключи
с нея Договор за наем на 1/2ид.част от имота, находящ се в находящ се в гр.Г.О. ул.“С.“№13, при наемна цена от 210.00лв. и за срок и при
условия по споразумение; -да заплаща наем за ползването
на притежаваната от нея 1/2ид.част от имота, в размер на
210.00лв. месечно, платима всеки месец до 10-то число на текущия месец.
В тежест на ищеца-съсобственик,
претендиращ обезщетението за ползата от която е лишен, е задължението да
установи при условията на пълно и пряко доказване, че от страна на ответникът-съсобственик,
ползващ имота са налице действия, който отричат или препятстват възможността за
достъп до имота и реално ползване на същия, както и отправянето на покана, като
това може да стане по различен начин. В процесния
случай Р. Ив.М. е обективирала изявлението си за
получаване на обезщетение за ползване на имота от М. Р.Д. в отправена
нотариална покана. Безспорно в тежест на
М. Р.Д. е да установи, че не е пречил на другия съсобственик Р. Ив.М., но това
предполага доказване на отрицателен факт. Прилагайки правилата на доказването,
следва да се приеме, че в тежест на М. Р.Д. е да установи такива положителни
факти, които изключват съществуването на отрицателния факт (препятстването). За
установяването на тази факти страните са поискали и съдът е събрал гласни
доказателства. В конкретния случай,
настоящият съдебен състав намира, че не е налице втората предпоставка,
обуславяща правото на обезщетение за ползване, а именно препятстването на
ползването от страна на М. Р.Д., респ. че достъпът на съделителката Р. Ив.М. до
жилището да е възпрепятстван. Св.К.Т.Г.
ходел в къщата на гости няколко пъти в годината(за последно през 2019г.) и не знаел дали Р.М. има ключ от къщата. Според
св.Д.Ц.К. „Р.М. нямала възможност да ходи в предишното жилище, защото
имат обтегнати отношения с М.Д. и не знаела дали Р.М. има ключ за общото жилище, а също и нямала информация, че не
била допускана до предишното и жилище“. Св.Б.М.К. заявява, че почти всеки път,
когато идвала в жилището на ул.„С.”№13, Р.М. била там и със сигурност имала
ключ за имота, защото и когато бил заключен, тя имала достъп и си влизала. Свидетелката
заявила, че в къщата имало и понастоящем вещи на М.. Р.М. идвала да види дъщеря
си Д., а също и да изведе кучето. Св.И.И.С.заявява,
че нямал информация някой да забранява на М. да влиза или да не я допуска до
жилището на ул.„С.”№13. Според свидетеля Р.М. имала ключ и посещавала къщата в отсъствието на М.Д. и се държала
като собственичка(според свидетеля я видял през 2021г.). Заварил Р.М. да нощува в къщата(според свидетеля през 2019г.)
и никой не и бил пречил да идва. Виждал Р.М. да разхожда куче и да му носи
храна. Никой от свидетелите явно не е бил очевидец на
ситуация, в която Р.М. да не била
допускана в къщата. Събраните в производството гласни
доказателства навеждат на извода, че поради влошените
отношения страните не са съумели да договорят начина на реалното ползване на
имуществото, но не и че М. Р.Д. е лишил Р. Ив.М. от правото да упражнява
своите права. С оглед на това и предвид липсата на каквито и да е други
доказателства, съдът в настоящия си състав намира, че не е налице едната от
предпоставките за възникване на задължението за заплащане на обезщетение от
лишаването на ищците от възможността да ползват съсобствената вещ, поради което
претенцията за наемоподобоно обезщетение в размера
на 39...00лв. за ползването на
половината от съсобствения недвижим имот с адрес: гр.Г.О. ул.“С.“№13, за
периода: м.ноември.2019г.-м.май.2021г.,
изчислено при месечна сума на обезщетението от 210.00лв., а също така и
претенцията, представляваща по същество привременна мярка по
чл.344 ал.2 от ГПК, за сумата 210.00лв., представляваща наемоподобно обезщетение за ползването на половината от
съсобствения недвижим имот с адрес: гр.Г.О. ул.“С.“13, за времето от
м.юни.2021г. до прекратяване на съсобствеността
върху имота, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предявена е претенцията на съделителя М.Д.
против съделителката Р.М. за заплащане на сумата от
11000.00лв., представляваща сума за изравняване на дяловете при покупка на
имота.
В конкретния случай се твърди за
„относителна симулация“. Същата е налице, когато две или повече лица сключват
определена правна сделка, но не желаят постигането на изразените в
акта(обикновено писмен, тъй като трябва да служи пред трети лица), в който е
оформена сделка, а желаят постигане на други последици помежду си. Характерно
за симулативната сделка е това, че тя се сключва при осъзнато желание и
разбиране за правните и последици -
съответно липсата на правни последици, от двете страни по нея. Обсъдените
материализирани изявления на страните в договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№..том I per.№462 нот.дело№......, на
нотариус А.М.с район на действие ГОРС, с който М.Р.Д. продал на Р.И.М.
1/2ид.част от описания имот, в т.ч. и изявлението на прехвърлителя
Д., че уговорената сума 8000.00лв. е получена и
актът съставлява в тази си част и
разписка за получаването и, обосновава извод, че страните са обективирали воля да сключат договор за продажба при
описаните условия. Дори да са налице някакви косвени доказателства за
твърдяната симулация, но те не са достатъчни да обосноват категоричен извод за симулативност на сделката. Поначало няма пречка подлежащите
на доказване в процеса главни факти да се установят и с косвени доказателства,
но последните следва да са такива, че да не оставят никакво съмнение за друг
извод. В случая обаче не е установено с надлежни доказателствени средства
твърдяната симулация. По този начин претенцията за сметки на М.Д.
против съделителката Р.М. за заплащане на сумата
11000.00лв., представляваща сума за изравняване на дяловете при закупуване
на имота находящ
се в гр.Г.О. ул.”С.”№13 е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предявенa е претенция от страна на съделителя
М.Д. против съделителката Р.М. за заплащане на сумата 9104.00лв.,
представляваща половината от оставащата за изплащане сума по банковия кредит,
съобразно дела на Р.И.М., ведно със законната лихва от датата на предявяването – 10.05.2021г. до
окончателното и изплащане.
В случая процесното жилище е придобито през време на
съжителството на семейни начала на съсобствениците. Именно поради неформалния
характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20 ал.1 от ЗЛС, чл.6
ал.1 от СК(1985г.-отм.) и чл.4 ал.1 от СК, същата няма действието на
гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова
норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на
съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените
отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата
придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да
са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване
принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица твърди, че
е финансирало изцяло сумата за закупуване на недвижим имот и погасило изцяло
кредитното задължение, следва да се прилага принципното правило на чл.154 от ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава исканията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В
отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите
доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на
имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по
изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които
фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията
между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата
извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже
нещо различно е за лицето, което е възразило, че освен плащането в размер на 8000.00лв., извършено от Р.И.М. по договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№..том I per.№462 нот.дело№......, на
нотариус А.М.с район на действие ГОРС, с който М.Р.Д. продал
на Р.И.М. 1/2ид.част от описания имот, е дължимо и друго плащане. Такова
основание не е наведено от М.Р.Д.. Както
се посочи, по отношение на имота имало вписана договорка ипотека в полза на
„Първа инвестиционна банка”АД,
обезпечаваща вземанията на банката, произтичащи от отпуснат банков кредит за закупуване на
недвижим илот и погасяване па съществуващи задължения в размер на 43000.00лв.
със срок на погасяване 28.05.2032г. по Договор№......за банков кредит. Не се
спори, че с преводни нареждания от
21.06.2007г. и от 22.06.2007г. чрез „Първа инвестиционна банка”АД с наредител М.Р.Д. са били
извършени плащания на сумите 17045.00лв. и 17045.00лв. към сметките на двамата продавачи по договора за
покупко-продажба от ..... Други доказателства относно данни за договора на
банков кредит, пораждащ вземането/за дължимия размер на кредита- главница и
лихви, респективно за непогасения остатък от него, за размера на конкретните
вноски, в какъв размер и при какъв падеж не са погасени от длъжника,
конкретизация за това дали това са вноски за главница или за лихва/ не са
ангажирани. Не е поискана и счетоводна
експертиза относно определяне на движението на средствата по усвоения
кредит и дължимия остатък. Предвид изложеното, претенциите от страна на М.Д. против Р.М. сумата 9104.00лв., представляваща
половината от оставащата за изплащане сума по банковия кредит, съобразно дела
на Р.И.М., ведно със законната лихва от датата на
предявяването – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане(и акцесорната
претенция), се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Разноските съставляват акцесорно
вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в
спорното право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън
предметния обхват на установителния иск, който цели да установи със сила на
присъдено нещо наличието на конкретно облигаторно задължение, произтичащо от
правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за
разноски.
Отговорността за разноски е правото на едната
страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото.
От една страна, при иск за делба няма ищец и ответник, всяка една от
страните е и ищец и ответник, и няма осъдително решение, а решение, с което се
допуска делба между страните по делото върху процесните делбени
имоти при определени квоти, какъвто е и настоящият казус. От друга страна, с
разпоредбата на чл.355 от ГПК е регламентирана отговорността за разноски в делбеното производство - страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. С посочената
правна норма изрично е регламентирано в кои хипотези се прилагат разпоредбите
на чл.78 от ГПК – само по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК. В настоящия
казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл.355 от ГПК, която е
специална спрямо тази на чл.78 ал.1 от ГПК.
Съделителката
Р.И.М. заявява разноски: 2794.60лв.(800.00лв.
- адвокатско възнаграждение; 1100.00лв.(400.00лв.+400.00лв.+300.00лв.) – възнаграждение
за вещо лице; 159.60лв. – заплатена ДТ; 160.00лв. – заплатена ДТ; 50.00лв. – заплатена общинска
такса за входиране на документи за становище по реда
на чл.202 от ЗУТ от Гл.архитект; 525.00лв. -
възнаграждение за вещо лице за изготвяне на конструктивно становище). М.Р.Д.
заявява разноски: адв.възнаграждение
2800.00лв.(800.00лв. –
делба; 2000.00лв. – сметки).
Следва да се има предвид при тълкуване правилото на чл.355 от ГПК, също и постановките на Постановление№7/1973г.
на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното
производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите
в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са
направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за
възлагане на разноските(съгласно чл.280
ал.1 т.1 от ГПК единствено тълкувателните решения и тълкувателните
постановления на ВКС и ВАС е задължителна за съдилищата – извод, който се
подкрепя и от правилото, съдържащо се в чл.130 ал.2 от ЗСВ, като отделен е
въпросът доколко чл.130 ал.2 от ЗСВ не противоречи на Конституцията на
Р.България). Възприетият в т.9
от Постановление№7/1973г. на Пленума на ВС, принцип за възлагане на разноските,
е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС и напоследък и
от останалите съдилища. Съделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за
извършване на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на
спор относно правата на съделителите, респ. оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно
способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния
съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 от ГПК(Определение№55/20.04.2010г. по гр.дело№22/2010г. - ІІг.о.
ВКС; Oпределение№4 по
ч.гр.дeлo№542/2010г. -
IIг.о. ВКС; Определение№252 по
ч.гр.дело№2024/2014г. - Iг.о. ВКС;
Определение№335/01.07.2015г. по ч.гр.дело№2020/2015г. - Іг.о.
ВКС; Определение№234/03.05.2018г. по гр.дело№2791/2017г. - ІІг.о.
ВКС; Определение№93/18.05.2018г. по ч.гр.дело№1667/2018г. - ІІг.о.
ВКС; Определение№193/26.11.2020г.
по ч.гр.дело№2700/2020г. - IIг.о. ВКС). И в случай, като настоящия, при спор за съществуването на съсобственост и частично уважени претенции за сметки по чл.346 от ГПК, разноски се
присъждат по правилата на чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК. Досежно заплатеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на Р.И.М., по
делото е представен договор за правна защита и съдействие в размер на 800.00лв.
Доколкото не са посочени какви компоненти се включват по отношение на
уговореното възнаграждение, съдът намира, че следва да се разпредели по равно
за двете фази – 400.00лв. за първа фаза и 400.00лв. за втора фаза. От
възнаграждението за втора фаза съдът намира, че същото следва да се разпредели
поравно за способа за делба и по претенциите по сметки(респ. по 200.00лв.
за способа и 200.00лв. за претенциите(20.00лв. - за претенции на Р.И.М. и 180.00лв. за защита по претенцията на М.Р.Д.). Аналогично относно
заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на М.Р.Д., по делото е представен договор за правна
защита и съдействие в размер на 2800.00лв.(с посочено 800.00лв. - делба и 2000.00лв. – сметни
претенции). Уговореното възнаграждение от 800.00лв. следва да се разпредели по
равно за двете фази – 400.00лв. за първа фаза и 400.00лв. за втора фаза(способ
на делбата). Възнаграждението за сметни претенции
– 2000.00лв. следва да се разпредели съобразно размера на претенциите - (1800.00лв. - за претенции на М.Р.Д. и 200.00лв. за защита по претенцията на Р.И.М.). Така, при този изход от спора, в полза на Р.И.М. следва да се присъдят разноски в размер на 2346.00лв.,
които да бъдат заплатени от М.Р.Д.. Съответно, в полза на М.Р.Д. следва да се
присъдят разноски в размер на 1072.00лв., които да бъдат заплатени от Р.И.М.
При този изход на делото съделителите
следва да бъдат заплатят по сметка на
Горнооряховския районен съд ДТ по чл.10 от Тарифа към ДТССГПК, съответно: Р.И.М. – 60.68лв.; -за М.Р.Д.
– 1457.32лв.; както и по 5.00лв., представляваща
ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Р.Д. с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.М. с ЕГН**********,
с адрес: ***, сумата 1517.00лв./хиляда петстотин и
седемнадесет лева/, представляваща
стойността на закупени строителни
материали: пясък, цимент, бетон, арматурно желязо, с които са извършени
строително-монтажни работи (вътрешно измазване на стени; измазване на под;
изработка на нови стъпала към мазето; изграждане на 10бр. подпорни колони между
I етаж и II етаж; бетонна пътека, обхождаща къщата от нейната
северна и източна страна в имота) през 2008г.; закупени строителни материали:
дървени талпи, дървени летви, метални платна кофраж, около 60.00кв.м ондулин, с които е изграден покрива на жилищната сграда
през 2008г.; изплатено възнаграждение за труд на наети хора за извършване на
строително-ремонтни работи през периода:
м.януари
ОСЪЖДА Р.И.М.
с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Д. с ЕГН**********, с адрес: ***,
сумата 36433.00лв./тридесет и шест хиляди
четиристотин тридесет и три лева/, представляваща
стойността на събаряне и извозване на строителния отпадък за около два-три
месеца(24бр. контейнера за отпадъци и труд работници); изкопни работи за
направа на 11бр. колони върху старите основи, които са с площ 60 кв.м.;
изкопаване на отвор 60/60см., с дълбочина 80см., армировка и наливане с
бетон(труд; желязо за арматура; бетон 25 куб.м.); направа на кофраж на мазата и
поясите на цялата къща и поставяне
арматура(кофраж за поясите и мазата на къщата; арматурно желязо; направа на
арматура); -направа на зидария на първия етаж от къщата(труд; варов разтвор –
4куб.м); направа на кофраж на цялата къща(труд); направа на арматура на цялата
къща(труд; арматурно желязо заедно с транспорта; гвоздеи 5кг.); наливане на
плочата(бетон с бетон пушка; труд); -направа на зидария на мансарден етаж(труд;
варов разтвор - 4куб.м.; бетонов пояс – труд;
арматурно желязо); -направа
на покрив(материали, изработване на сачак и челни
дъски); направа на улуци с обшивки; -направа на вътрешна мазилка на стени и
тавани(вкл. с варов разтвор); -направа на мръсен канал на цялата къща(тръби;
труд); направа на водопровод на цялата къща(труд; тръби и фитинги;
батерии за топла и студена вода); -направа на електрическа инсталация заедно с
материалите; -направа на дървена дограма с монтаж; -направа на шпакловка
вътрешни стени и тавани(труд, материали); -изграждане на вита стълба между
етажа и мансардата заедно с материалите; направа на гипсокартон
на мансардния етаж и шпакловане(труд; материали); вътрешно боядисване
заедно с материалите; -направа на външна изолация с фибран
заедно със скелето и шпакловка; -навес над входната врата; -лепене на плочки в
коридора на мансардия етаж(труд и материали)
закупуване и монтаж на тента; -коване на дюшеме заедно с материалите; -замазка
и редене на гредички под дюшемето; -направа на отоплителна инсталация с
материалите; -котел на твърдо гориво; направа на каменен дувар на изток; -направа
на други дувари с измазване страна север, страна изток, страна юг; -отливане на
бетон пред къщата; -направа на врата на мазата от метал и дърво; -направа на
външна чешма заедно със смяната на основната водопроводна тръба от спирателния
кран от улицата до водомера, прокопаване на бетона в гаража и прокопаване на
канал за тръбата на външната чешма; -направа на чардаци за лози пред къщата с
материалите; -направа на колекторна шахта за мръсна вода в двора на къщата; -построяване
на гараж заедно с материалите(зидария; направа на метални ферми, носеща
конструкция; ламарина за покрива; измазване на гаража; варов разтвор; направа на прозорци от метал);
-направа на плочник страна юг; -направа на градинска, каменна ограда; направа
на парапет с материалите, представляваща дела и в съсобствеността 1/2ид.част,
от направените СМР в недвижим имот, находящ се в
гр.Г.О. ул.”С.”№13, ведно със законната лихва от датата на предявяването им –
10.05.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявените претенции по сметки от 36433.00лв. до пълния предявен размер от 47872.50лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на Р.И.М. с ЕГН**********,
с адрес: ***, против М.Р.Д. с ЕГН**********, с
адрес: ***, за сумата 39...00лв.,
представляваща наемоподобоно обезщетение за ползването
па половината от съсобствения недвижим имот с адрес: гр.Г.О. ул.“С.“№13, за
периода: м.ноември.2019г.-м.май.2021г.,
изчислено при месечна сума на обезщетението от 210.00лв., ведно със законовата
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.05.2021г.
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането от страна на Р.И.М. с ЕГН**********, с адрес: ***, против М.Р.Д. с ЕГН**********,
с адрес: ***, съставляващо привременна мярка по реда на чл.344
ал.2 от ГПК за заплащане на сумата 210.00лв., представляваща наемоподобно месечно обезщетение за ползването на
половината от съсобствения недвижим имот с адрес: гр.Г.О. ул.“С.“№13, за
времето от м.юни.2021г. до прекратяване на съсобствеността върху имота, ведно със законовата лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.05.2021г. до
окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на М.Р.Д. с ЕГН**********, с адрес: ***, против Р.И.М. с ЕГН**********, с
адрес: ***, за сумата 11000.00лв., представляваща
сума за изравняване на дяловете при закупуване на имота находящ
се в гр.Г.О. ул.”С.”№13.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от страна на М.Р.Д. с ЕГН**********,
с адрес: ***, против Р.И.М. с ЕГН**********,
с адрес: ***,
за сумата 9104.00лв., представляваща половината от оставащата за изплащане сума
по банковия кредит, съобразно дела на Р.И.М., ведно със законната
лихва от датата на предявяването – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М.Р.Д. с ЕГН**********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.М. с ЕГН**********, с
адрес: ***, сумата 2346.00лв./две хиляди триста
четиридесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.И.М. с ЕГН**********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Д. с
ЕГН**********, с адрес: ***, сумата 1072.00лв./хиляда седемдесет и два
лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.И.М. с ЕГН**********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД: сумата 60.68лв./шестдесет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща ДТ по чл.8 върху стойността на дела по Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Р.Д. с ЕГН**********,
с адрес: ***,, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД: сумата 1457.32лв./хиляда
четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща ДТ
по чл.10 от Тарифа към ДТССГПК върху
уважения размер на претенциите по сметки; сумата 5.00лв./пет
лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист за служебно издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението
на страните.
Районен съдия: