Решение по дело №24/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 30
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20221510200024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Дупница, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5364672, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Е.. Г. П., с адрес: с. Р., общ.С.б. ул.Я. с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен поради разположението
на пътния знак въвеждащ ограничение, както и че жалбоподателят не е извършил
посоченото нарушение. Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата си и пледира за отмяна на ЕФ, като развива допълнителни аргументи в тази насока с
оглед начина на твърдяното установяване на нарушението му от контролните органи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. В съпроводителното писмо към АНП взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 29.09.2021 г. в 15:20 ч. жалбоподателят П. управлявал собствения си лек автомобил
„Рено Меган“, с рег. № .............., в с.Р, общ. С.б., част от път III-6204 “o.п. Дупница-
Ресилово-Овчарци-Сапарева баня” в посока към центъра на селото, при ограничение за
посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч,
(което, доколкото пътния участък се намира в територията на населеното място с.Р, общ.
С.б., обл. Кюстендил, следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост в
1
населено място, като отделно от това в близост до това място е била потвърдена
допустимата скорост и с пътен знак В-26 (50 км/ч), разположен на км. 5+135 метра. След
това в същия участък на пътя в посоката на движение на автомобила, с друг пътен знак В-26
(40 км/ч), разположен на км. 5+195 метра е установена и по-ниска скорост до 40 км/ч, като
максимално допустима. Този пътен знак е с височина на знака от само 1,50 метра и е бил
незаконосъобразно разположен, тъй като не отговаря на изискванията на Наредба №
18/23.07.2001 г., като не е поставен от органите на ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ по
предвидения в наредбата ред. Доколкото е налице поставена на км. 5+105 метра табела Д-11
/начало на населено място/ с действие до км. 6+476 метра, където е поставена табела Д-12
/край на населено място/ ограничението на скоростта в процесния пътен участък е до 50
км/ч. В издадения ЕФ е изрично посочено, че автомобилът е бил засечен да се движи при
ограничение на скоростта за населено място, въведено с пътен знак В-26 (40 км/ч),
разположен на км 5+195 метра, че е засечен да се движи с установена стойност на скоростта
- 69 км/ч., от която скорост е приспаднат толеранс в полза на водача и същата се зачита като
66 км/ч, т.е. с превишена стойност на скоростта от 26 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с техническо средство – АТСС TFR1- M, с фабр. № 563, с клип № 9368. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден процесния електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация, вкл.
приложената санкционна норма не си съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
снимков материал – клип № 9368 - л. 7 от делото; удостоверение на одобрен тип средство
за измерване; протокол от периодична проверка на техническо устройство, справка за
собствеността на автомобила, заповед за образец на ЕФ, разписка за връчване на ЕФ,
частично от протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл.
10, ал.1 от Наредбата от дата 29.09.21 г. – л. 10 от делото, справка от Областно пътно
управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати на местонарушението и
разположението на процесния ПЗ В-26 /40/. Съдът кредитира изцяло изброените
доказателства с изключение на протокола за ползване на техническото средство за
контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата от дата 17.04.19 г. – л. 10 от от АНД
№ 686/21 г., на РС-Дупница, който е без рег. № и дата и приложения снимков материал.
Двете доказателства не съответстват на останалите изброени писмени доказателства, които
съдът намира за достоверни, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изясняват безспорно и непротиворечиво фактите по делото възприети по-горе относно
собствеността на процесното МПС, участъкът в който е засечено да се движи,
сигнализацията, вида и характеристиките на АТСС и т.н.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери изцяло
законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният
2
закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във
вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът
служебно констатира, че електронният фиш съдържа формално всички реквизити,
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното
превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание
на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила за издаването му. Съгласно датата на връчване на същия
– 22.12.2021 г. отразена с подпис най-горе в приложения препис от ЕФ – л. 6 от делото,
съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Налице е следното съществено процесуално нарушение при установяване на
нарушението заснето с процесното АТСС, което ограничава съществено правото на защита
на жалбоподателя поради неспазване на установения в НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата ред за установяване на
нарушението с АТСС.
Твърдяното нарушение на правилата за движение по пътищата се сочи в ЕФ, че е
извършено на 29.09.2021 г. в 15:20 часа, в горепосочения пътен участък в с.Р, общ. С.б., по
ул. „Захари Зограф“ №35, в посока към центъра на селото. С изменението на ЗДвП, обн. в
ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие
на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано
техническо средство или система, включително мобилно такова. Горното произтича от
тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция
по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес / както е
в процесния случай/. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и
нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане
на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за
липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя
съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо
изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по
делегация от която норма е приета цитираната вече Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.
Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен
режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на
3
нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично.
С оглед гореизложения подробен анализ на писмените доказателства / некредитиране
на снимковия материал съставен чрез АТСС и на протокола по чл. 10 от Наредбата / съдът
приема, че не са представени надлежни писмени доказателства за установяване изцяло на
законосъобразността на процеса на работа на мобилната система, най-вече относно
разположението и в пътния участък, преди или след посочения пътен знак, съответно
заснемането с нея на приближаващите автомобили във или извън населено място. Не е
спазен императивно предвидения ред по чл. 10 от Наредбата, който е такъв именно за
гарантиране на правото на защита и законосъобразността при разполагане и използване на
АТСС, вкл. монтирано в лек автомобил, за установяване на нарушения за скорост
посредством него.
Съгласно чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.:
ал.1 За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението.
В конкретния случай съставеният протокол, който няма изобщо отбелязани рег. № и
дата най-горе вляво не съдържа информация за някои от задължителните реквизити,
съгласно образеца, а именно за разстоянието на АТСС до пътния знак с ограничение
посочен в него, а именно за пътен знак В-26 (40 км/ч), разположен на км 5+195 метра, както
и няма посочена дата на приемане на протокола, а посочената на стр. 2 дата на
проверка не отговаря на поставената ръкописно резолюция за представяне на този
протокол за проверка на длъжностното лице Р.С., тъй като е с по-късна дата – 30.09.2021 г.,
а самата проверка е посочено обективно невъзможно да е осъществена ден по-рано от това
длъжностно лице – 29.09.2021 г. Нещо повече от представената от жалбоподателя снимка на
пътния участък и от представената справка от ОПУ-Кюстендил при АПИ се установява, че
въпросния пътен участък, в който евентуално е бил разположен служебният автомобил на
контролния орган с рег. № СА2353МА, респ. монтираното в него АТСС е именно на
уширение, отбивка вдясно от пътното платно, тип паркинг, което се намира на метри преди
разположението на процесния незаконосъобразно поставен и непроизвеждащ изобщо според
съда правно действие пътен знак В-26 (40 км/ч), разположен на км 5+195 метра. Тоест
нарушението трябва да е било заснето фактически още преди преминаването на лекия
автомобил управляван от жалбоподателя след този знак. При липса на посочено отбелязване
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата на разстоянието до цитирания в ЕФ пътен знак В-
26, с ограничение до 40 км/ч, не може изобщо с категоричност да се прецени къде точно е
била засечена скоростта и установено нарушението, на посочения като приближаващ се към
АТСС лек автомобил, преди или след знака, респ. вътре или извън населено място, чието
начало е в непосредствена близост до мястото за контрол. От приложения снимков материал
също не може да се извлече такава информация. Предвиденият в наредбата протокол по чл.
10, ал.1 е задължителен официален свидетелстващ документ служещ именно за
установяване и доказване на законосъобразното установяване на нарушението. Изцяло в
тази насока относно задължителността на непопълнената информация в протокола виж и
Решение № 214 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 157 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и в две решения на касационния съд е посочено като
задължителен реквизит именно разстоянието до пътния знак с ограничение.
Съобразно гореизложеното е налице и липса на безспорна и несъмнена с оглед
стандартите на чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН доказаност на нарушението.
На самостоятелно основание с оглед безспорно потвърдената абсолютна
незаконосъобразност на поставения пътен знак В-26 (40 км/ч), разположен на км 5+195
4
метра и цитиран в ЕФ, който е разположен на височина само 1,50 метра от пътното платно и
не отговаря на изискванията на Наредба № 18/23.07.2001 г., видно от справката на ОПУ-
Кюстендил при АПИ следва да се посочи и че е налице и неправилно описание на
нарушението направено в обжалвания ЕФ, тъй като същото касае единствено и само
въведеното с този незаконосъобразно поставен пътен знак за ограничение до 40 км/ч, но не и
изрично въведеното друго такова с другия посочен в справката и поставен на метри преди
него ПЗ В-26 /50км/, който е разположен на км 5 +135 метра. Не може едва в хода на
въззивното съдебно производство съдът да описва за първи път коректно нарушението с
оглед събраните служебно от съда доказателства или да приеме недопустимо, че същото
касае нарушение на общо установеното законово ограничение на скоростта до 50 км/ч, тъй
като това би лишило изначално жалбоподателя от правото му на защита във всички етапи на
административнонаказателното производство.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен, и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
На основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5364672, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на Е.. Г. П., с адрес: с. Р., общ.С.б. ул.Я. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5