№ 6220
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110136476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „...“ ЕООД, за прогласяване
недействителността на договор за паричен заем № **********/11.09.2019 г., сключен
между страните, при условията на евентуалност прогласяване нищожността на
клаузите, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и установяваща
размера на ГПР, както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
да заплати на ищеца сумата от 288 лева, представляваща недължимо платена сума въз
основа на недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.06.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2019 г. В. И. К. е сключил договор за
паричен заем № ********** с „...“ ЕООД /с предишна фирма „...“/ за сумата от 1200
лв., при погасяване в срок до 11.10.2019 г. В посочения договор е уговорено, че
годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,70 %, лихвеният процент по
кредита е в размер на 40,99 %, като заемополучателят следвало да върне сума в общ
размер на 1488 лв., с включена такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв.
Твърди, че е погасил на 14.09.2019г. сумата по договора в общ размер на 1488 лв.,
включително такса за експресно разглеждане. Ищецът излага доводи, че процесният
договор за заем е недействителен, тъй като противоречи на императивни правни
норми, а именно – неверен ГПР, различен от действителния по кредитното
правоотношение, доколкото в него не е включена таксата за експресно разглеждане,
която представлявала разход по кредит. В случай, че същата била включена, то
приложимият по договора ГПР ще надхвърли допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и този
смисъл договорът нарушава и тази императивна норма. Наред с това се сочи, че
неточното посочване на ГПР следвало да се приравни на липса на такъв. Счита, че в
договора следва да се посочват изчерпателно всички разходи, които
кредитополучателят ще стори във връзка с кредита и които са включени в ГПР, като
1
непосочването им по същество нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Твърди, че клаузата, регламентираща ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2
ЗЗП, както и че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй
като заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не било налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а е свързана с усвояването и
управлението на кредита и поради това за нейното предоставяне не се дължат такси.
Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е
недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че процесната клауза е
нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, не е индивидуално уговорена. Излага подробни съображения, че поради
недействителността на договора, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени,
като бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, при условията на
евентуалност на оспорените клаузи от договора, както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 288 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за кредит, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „...“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава
фактите, обуславящи сключването на договора, а именно, че страните са били
обвързани от процесния договор, по който ищецът е погасил всички дължими суми по
пера така, както са описани в договора, в това число и таксата за допълнителната
незадължителна услуга. Оспорва процесният договор да не отговаря на нормативните
изисквания на ЗПК, в това число и чл. 11, ал. 1, т. 10. Сочи, че ГПР по договора е
фиксиран, като същият е под нормативно установения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че клаузата за такса за експресно разглеждане представлява допълнителна
услуга, която не е задължителна. Същата не представлява условие за сключване на
договора и отпускането на заявената сума, а е предвидена като допълнителна
възможност в полза на заемополучателя да получи отговор по подаденото заявление за
кредит в за по-кратък срок. Същата е била ясно и точно определена както в договора,
така и в преддоговорната информация и е била разбираема за ищеца, съответства на
чл. 10 ЗПК и не накърнява добрите нрави. Счита, че кредиторът е получил процесната
сума на годно правно основание, поради което следва да бъде отхвърлен и
осъдителният иск. Изложени са съображения, че дружеството не съхранява в личната
си база данни информация относно твърдяното от ищеца правоотношение с посочения
номер и размер. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за
кредит № **********/11.09.2019г. за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до
11.10.2019 г., при ГПР в размер на 49,70 %, ГЛП в размер на 40,99 %, обща размер на
сумата за връщане по договора - 1488 лв., с включена такса за бързо разглеждане в
размер на 247,57 лв., които суми ищецът е погасил изцяло, както и че
възнаграждението за такса за експресно разглеждане не е включено при формиране на
посочения в договора ГПР от 49,70 %.
От представения от ищеца Договор за кредит № **********/11.09.2019г., сключен
от разстояние между ищеца В. И. К. като кредитополучател и „...“ ЕООД /с настоящо
2
наименование „...“ ЕООД/ като кредитор се установява, че между страните е налице
правоотношение по договор за кредит, по силата на което ответникът е отпуснал на
ищеца сумата от 1200 лева – главница по кредита за срок от 30 дни, при годишен
лихвен процент от 40,99% и годишен процент на разходите от 49,7%, като е уговорена
такса за експресно разглеждане от 247,57 лева и обща дължина сума от 1488 лева.
Видно от разписка от 14.09.2019 г. ищецът е превел по сметка на ответното
дружество сумата от 1488 лв. с основание погасяване на кредит дог. ********** на В.
И. К.. Последното изрично се признава от ответника в отговора на исковата молба,
доколкото се сочи, че ищецът няма непогасени задължения към заемодателя.
В чл. 2.2-2.6 от ОУ е прието, че кредиторът дава възможност на заемополучателя
да заяви незадължителна допълнителна услуга експресно разглеждане, гарантираща
експресна обработка на искането на заемополучателя в рамките на 15 минути от
депозиране на искането. За посочената допълнителна услуга заемателят дължи такса,
изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на договора. В чл. 2.1 от ОУ е
посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали
искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от
датата на получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен
отговор. Ако седмият ден се пада в неработен ден, то тогава се смята, че отговорът
трябва да бъде даден в първия следващ работен ден. Изрично е посочено (чл. 2.6), че
таз услуга не е задължително условие за получаване на кредит, но при всички случаи
гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена
процедура за отговор.
В чл. 4,1 е посочено, че в ГПР не се включват разходи за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени по искане на кредитополучателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска за прогласяване недействителността на договора за кредит
За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на
същия са валидно обвързващи страните.
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени
доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски
кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
3
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор се установява, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съдът приема за
установено от приетите по делото доказателства, че кредиторът е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по
кредита, включително разходите по кредита (което се установява от стандартен
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити), договорът е
сключен при условията на ЗПФУР, съдържа посочване на общия размер на кредита,
фиксиран лихвен процент, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за
предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора,
написан е на ясен и разбираем начин в необходимия шрифт и формат, видно от
съдържанието на самия договор.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
4
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното
право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C
686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за
услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед
разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по
смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия
размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19,
параграф 2.
В конкретния случай, в процесния договор в ГПР не е включено допълнителното
плащане за такса за експресно разглеждане, което не е спорно между страните по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявлението за сключване
на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с
действия по усвояването /предоставянето/ на кредита (така и Решение № 2164 от
02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 4852 от
20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на Софийски градски съд).
Законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни
разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Допълнителни са
тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, т.е. различни от
предоставяне на кредита и неговото администриране. Макар и законодателят да не е
предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл.
10а ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за
дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата
на чл.10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат
възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди
и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на
кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на
кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при
сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за експресно
разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето на
кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в
чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства, от които да се направи
извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави
допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си
фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. С оглед на
горните съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата за експресно
5
разглеждане следва да бъде включена като разход при определяне на ГПР по
процесния кредит, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК (доколкото съставлява допълнително възнаграждение на кредитора
за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на
кредита) и следва да бъде взет предвид по смисъл на § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК като част
от общите разходи по кредита). Отчитайки горното и с оглед на факта, че същата
съставлява почти 1/5 от получения заем, краткият период на заема – 30 дни,
посоченият в ДПК ГПР 49,7 %, то последният след включване в ГПР и на таксата за
експресно разглеждане на кредита, ще надхвърли 50%, какъвто е бил максималният му
допустим размер към датата на сключване на договора за кредит, доколкото основният
лихвен процент към датата на сключване на процесния договор за кредит е 0 %.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за предоставяне
**********/11.09.2019г. е изцяло недействителен.
Предвид горното предявеният иск е основателен.
Доколкото съдът е уважил главният предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. От приетото извлечение от „...,
както и с оглед признанието на ответника, че ищецът няма непогасени задължения към
ответното дружество, се установява, че ищецът е заплатил на ответника по процесния
кредит сумата от общо 1488 лева. След приспадане на платената главница от 1200 лева
следва изводът, че ищецът е платил на ответника без основание сумата от 288 лева,
представляваща разлика над чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.
С оглед на горното предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 288 лв.,
платена без основание по договора, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 109,52 лева за заплатена държавна
такса. Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА в полза на адв. М. Д., представлявал безплатно ищецът в производството. При
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид
6
изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед
горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на националната
правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да
определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна
сложност на делото, като последна служи като ориентир. Съдът отчете
обстоятелството, че по делото са предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, че производството е приключило в едно съдебно заседание без изслушване
на свидетели или експертиза, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела
сложност, които са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет,
обусловеността на осъдителния иск от изхода по установителния. Ето защо в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер общо на 400 лв., платимо от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. И. К., ЕГН **********,
адрес: гр. ...7, срещу „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...
иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за кредит №
**********/11.09.2019г., сключен между „...“ ЕООД (предходно наименование „...“
ЕООД) и В. И. К..
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., да заплати на В. И. К., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 288 лева, представляваща недължимо
платена разлика над чистата стойност на кредита по Договор за кредит №
**********/11.09.2019г, ведно със законната лихва считано от 18.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 109,52 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., да заплати на адв. М. Д. Д., САК, с адрес: гр. ...,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство по делото на В. И. К..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7