Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София,
12.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16971 по описа за 2015 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Л.П., О.Л.П., Р.П.П., Е.П.П.
и Р.А.Г. против „Х.Х.Х.“ АД, с която са предявени субективно съединени искове, с
правно основание чл. 403 ГПК, за заплащане на обща сума от 68 400 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването им от възможност за ползването на притежаван
от тях недвижим имот.
Ищците твърдят, че са били собственици по наследство и реституция на
недвижим имот, находящ се в гр. София, а именно 10/12 идеални части от дворно
място /бивша ливада/ с площ от 3760 кв.м., представляващо имот с планоснимачен
№ 1472 в квартал 1 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“ при съседи на
имота: ул. „********“, имот с планоснимачен № 730, имот с планоснимачен № 728,
имот с планоснимачен № 728а, имот с планоснимачен № 728б и с идентификатор
68134.1932.1472, с адрес гр. София район „Витоша“, ул. „**********, с площ 3315
кв. м. Поддържат, че са придобили собственост върху имота на основание чл. 1
ЗВСОНИ, в качеството им на наследници на бившите собственици – Г.и Л.П.. Излагат,
че правото им на собственост е било признато по силата на Нотариален акт за
възстановяване на право на собственост и наследство, съставен под № 81, том XXIV, дело № 4562
от 30.12.1994г. от нотариус И.Н.– I нотариус при Софийска нотариална служба при СРС.
Посочват, че ищците А.Л.П. и О.Л.П. са придобили по наследство по 3/36 идеални
части като наследници на посочената в нотариалния акт И.Д., докато Р. А.Г. е
придобила по наследство от упоменатия в нотариалния акт неин баща А.С.- 1/36
идеални части от правото на собственост върху имота. Твърдят, че въпреки че им
е признато правото на собственост върху гореописания имот и че по силата на
удостоверение на ТОА „Витоша“ е разпоредено същият да бъде отписан от актовите
книги, а владението му предадено на тях, респ. техните праводатели, последното е
било осуетено, поради това, че трети лица са упражнявали и продължават да
упражняват и понастоящем фактическата власт върху имота, респ. заявяват собственически
права върху земята и построените върху нея постройки. Поддържат, че по тази
причина са завели ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, както и негаторен иск по
чл. 109 ЗС, а също така и иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
лишаването им от ползване на съответната част от имота им за периода
01.03.1992г.-30.12.1993г. срещу ответниците – „Т.“ АД, „Т.“ АД и „Т.“ АД. Посочват, че въз основа на
предявените искове е било образувано гр.д. № 55/1994г. на СГС, I „Г“ отделение, с чието решение, както и с решението по
гр.д. № 478/2000г. по описа на САС, Г.К., 4-ти състав, са били уважени
предявените от тях искове срещу първите посочени двама там ответника, в лицето на
техния правоприемник „Т.-Т.“ ЕАД. Твърдят, че по силата на посочените две
съдебни решения това дружество е било осъдено да им предаде недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 1578 кв. м., съставляващ част от имот с
планоснимачен номер № 1472 от квартал 1 по плана на гр. София, местност
„Манастирски ливади“, като съгласно назначените по делото експертизи върху този
имот са построени две временни търговски сгради – халета, с площ от 340 кв.м.,
както и временна постройка - част от западното крило на административна сграда,
като на основание чл. 109 ЗС „Т.-Т.“ ЕАД е било осъдено да премахне тези
постройки. Излагат съображения, че при провеждането на принудително изпълнение
на решението в процесния имот е намерено дружеството „Хемус Хотелс 1“ АД, със
сегашно наименование „Х.Х.Х.“ АД, което е завило собственически претенции по
отношение на имота и по тази причина изпълнението не е било проведено докрай. Поддържат,
че по жалба на „Х.Х.Х.“ АД, изпълнението е било спряно с определение от
27.03.2006г. на СРС, Г.К., до приключване на делото по заведените от това лице
отрицателни установителни искове срещу тях за това, че не са собственици на
недвижим имот с площ от 1578 кв.м., представляващ част от недвижим имот с
планосимачен № 1472, както и че „Х.Х.Х.“ АД има основание а ползван ена
сградите върху имота. Посочват, че производството по тези искове е прекратено
като недопустимо в частта с която се оспорва собствеността върху процесния
поземлен имот, доколкото „Х.Х.Х.“ АД е правоприемник на осъденото дружество „Т.-Т.“
ЕАД. Твърдят, че с Решение от 30.11.2012г. на СРС, 51 с-в по гр.д. №
16651/2007г., потвърдено с Решение на СГС, III - Г състав от 30.11.2012г. е
отхвърлен и искът на ответника за признаване за установено, че той е придобил
собствеността върху имота по силата на давностно владение. Поддържат, че по
това дело, по искане на ответника по настоящия иск е допуснато обезпечение на
предявените от него искове чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 4378/2003г.
на СИС при СРС, IV отд., 2-ри
участък, в частта относно премахването на гореописаните постройки, като с
определение по гр.д. № 16651/2007г. съдът е допуснал поисканото обезпечение,
като е издал обезпечителна заповед от 07.07.2009г. Твърдят, че обезпечението е
било допуснато при представяне на парична гаранция от 68 307.75 лв.
Поддържа, че с влизането в сила на Решение от 30.11.2012г. на СРС, 51 с-в по
гр.д. № 16651/2007г.
е отпаднало основанието за налагане на обезпечителната мярка. Посочват, че
от спирането на изпълнението за тях са настъпили вреди, изразяващи се в
невъзможността им да ползват голяма част от собствения им имот през периода
30.10.2010г.-17.06.2015г.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че ищците не са собственици на процесния
имот. Твърди, че претендираната от тях част от 1578 кв.м. не попада върху
собствения на ответника имот с пл. № 730 по кадастъра от 1956 г. Навежда
доводи, че ищците не са имали право да възстановят собствеността по реда на
ЗВСОНИ. Излага съображения, че собствеността е възстановена в условията на
съсобственост и на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ответникът не дължи обезщетение
за лишаване от ползване, тъй като ищците не са заявили писмено претенцията си
пред него да им плаща обезщетение за ползите от съсобствения имот. Поддържа, че
ищците са били въведени във владение в процесния имот, което става ясно именно
от техни твърдения. Навежда доводи, че страните незаконно са въведени във
владение, както и самоуправно са преустановили захранването с електроенергия и
вода за целия имот, в резултат на което процесният имот е бил напуснат от
всички наематели на ответника, като за същия са настъпили вреди. Прави
възражение за прихващане със свое вземане от 70 000 лв., представляващо
обезщетение за невъзможност за ползване на законно съществуващите върху имота
сгради през периода 01.06.2012г. – 31.12.2012г. Поддържа, че ищците са лишили
ответника от възможността да използва негово собствено дворно място с площ от
130 кв.м., което никога не им е възстановявано, като върху него са струпали
множествено материали, чието преместване би било изключително трудно, като
посочва, че поради това обстоятелство, на основание чл. 59 ЗЗД има право на
обезщетение. Твърди, че именно върху това място са се намирали трафопоста и
обслужващата водоподаването спирателна система. Прави възражение за прихващане
със свое вземане от 700 лв., представляващо обезщетение от лишаване на
възможността да ползва тази част от собствения му недвижим имот.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се установява, че с Решение от 06.02.1995г. по гр.д. № 55/1994г.
на СГС, I-во „Г“ с-в „Т.“ АД е осъдено да предаде 29/36
ид.ч. от дворно място с площ от 738 кв.м., част от дворно място пл. № 1472, кв.
1, местност „Манастирски ливади“; със същото решение „Т.“ АД, „Т.“ АД и „Т.“ АД да
предадат владението на 29/36 ид.ч. от дворно място с площ от 840 кв.м.,
представляващо част от същия имот № 1472. С това решение, също така, тези три
дружества са осъдени да премахнат временна постройка – част от западното крило
и топла връзка от временна развойно-техническа база със застроена площ от 400
кв.м., като е отхвърлил иска за събаряне на две складови сгради-халета със
застроена площ – 340 кв.м., построени в същото дворно място. С решението от
28.10.2002г. по гр.д. № 478 от 2000г. на САС, 4-ти състав решението на СГС е
отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за отстраняване на
находящите се в имота две складови сгради-халета, като правоприемникът на „Т.“ АД и „Т.“
АД - „Т.-Т.“ ЕАД е осъден да отстрани тези постройки. Решението е отменено и в
частта, с която е отхвърлен искът за предаването на владението на 7/36 части от
дворно място с площ 1578 кв.м. като правоприемникът „Т.-Т.“ ЕАД е осъден да
предаде идеалните части от този недвижим имот. С Решение № 2346 от 28.07.2005г.
по гр.д. № 2125/2003г., делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане,
като с Решение № 462 от 20.10.2006г. по гр.д. № 1514/2005 на САС, I-ви с-в., исковете
срещу ответника „Т.“ АД са отхвърлени като недоказани.
По делото не се спори, че при провеждане на изпълнението на горепосоченото
решение в рамките на
и.д. № 4378/03г. на СИС при СРС, IV отд., 2 уч.,
в имота е намерен ответникът по настоящето дело „Х.Х.Х.“ АД /с предишно
наименование „Хемус Хотелс 1“ АД/. Това дружество е заявило претенция за
собственост върху имота, като е предявил иск в тази насока пред съда. С
определение от 15.08.2006г. по гр.д. № 12884 на СРС, 38 с-в., производството по
този иск е прекратено като недопустимо. Това определение е потвърдено с
Определение 1516 от 05.01.2007г. по ч.гр.д. № 3460/2006 на СГС, Г.К. и е влязло
в сила. С Решение от 30.11.2012г. по гр.д. № 16651/2007 на СРС, 51 с-в. е
отхвърлена и претенцията, че „Х.Х.Х.“ АД е придобил собствеността върху имота
по давност, като това решение е потвърдено с Решение 07.07.2014г. по гр.д. №
2075/2013г. на СГС, АО,
III-г с-в. и е влязло в сила.
В хода на производството по гр.д. № 16651/2007г., по искане на „Х.Х.Х.“ АД
е поискана обезпечителна мярка по гр.д. № 16651/2007г. – спиране на
изпълнението по и.д. № 4378/03г. на СИС при СРС, IV отд., 2 уч., в частта относно премахване на находящите се
в имота постройки, като е определена гаранция в размер на 68 307,75 лв. С
прекратяване на производството по гр. д. № 16651/2007г. е отпаднало основание
за налагане на обезпечителната мярка.
Предявен е иск по чл. 403, ал. 2 ГПК. За да бъде ангажирана отговорността
по посочения в разпоредбата ред следва да бъде установено, че са настъпили
вреди в причинна връзка с наложена обезпечителна мярка. Лицето, по искане на
което е наложена обезпечителната мярка не може да се освободи от отговорността
си, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта и
основателността на предявения от него иск.
В конкретния случай, следва да бъде установено, че със спиране на
изпълнението по и.д. № 4378/03г. на СИС при СРС, IV отд., 2 уч. за ищците са настъпили вреди, изразяващи се в
невъзможност да използват техен имот за периода 30.10.2010-17.06.2015г.
По делото е представен нотариален акт за възстановяване на право на
собственост и наследство, съставен под № 81, том XXIV, дело № 4562
от 30.12.1994г. от нотариус И.Н.– I нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, с който са
признати за собственици А. А.П., ЕГН ********** на 3/36 идеални части, Д.А.П.,
ЕГН ********** на 3/36 идеални части, А.Г.С., ЕГН ********** на 1/36 идеални части, Р.А.Г., ЕГН ********** на 1/36
идеална част, Р.П.П., ЕГН ********** на 2/36 идеални части, Е.П.П., ЕГН **********
на 2/36 идеални части, И.А.Д., ЕГН ********** на 6/36 идеални части, А.Л.П.,
ЕГН ********** на 9/36 идеални части и О.Л.П., ЕГН ********** на 9/36 идеални
части от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО /бивша ливада/ с площ 3760 кв.м.,
представляващо имот пл. № 1472,кв.1,м. Манастирски ливади по плана на гр.
София, при съседи: ул. “********“, имот пл. №30, имот пл. №28, имот пл.№ 728а, имот
пл. № 728б, без новоизградените жилищна сграда и трафопост, с припадащо се
право на строеж върху новоизграденото място.
Представен е и нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити чрез извършена непарична вноска в капитала на търговско дружество №
134, том II, рег. №
10659, дело № 295 от 2010г. на Е.П. – нотариус, с район на действие СРС, с
който ответното дружество се легитимира като собственик на недвижим имот, част
от който е и процесният.
Съгласно Тълкувателно решение от 21.03.2013г. по тълкувателно дело №
11/2012 г., когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални
актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна
сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се
извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да
докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
Както бе посочено, с влязло в сила решение от 28.10.2002г. по гр.д. № 478
от 2000г. на САС, 4-ти състав, „Т.-Т.“ ЕАД е осъдено по иск, с правно основание
чл. 108 ЗС, да предаде 7/36 ид.ч. от недвижим имот, с площ от 1578 кв.м.,
съставляващо част от недвижим имот пл. № 1472. С това решение е потвърдено и
Решение от 06.02.1995г. по гр.д. № 55/1994г. на СГС, II – Г въззивен с-в, в частта, с
която праводателите на „Т.-Т.“ ЕАД – „Т.“ АД и „Т.“ АД са били осъдени по иск с
правно основание чл. 108 ЗС, да предадат владението върху 29/36 идеални части
от имот с пл. № 1472, кв. 1, местност „Манастирски ливади“, в размер от
съответно 738 кв. м. и 840 кв.м. С т. 2 от Тълкувателно решение от 14.03.2016г.
по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГТК е прието, че силата на пресъдено нещо на
решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС се формира и по отношение на
твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. По
делото се установява, че ответникът е частен правоприемник на „Т.-Т.“ ЕАД,
което от своя страна е частен правоприемник на „Т.“ АД и „Т.“ АД. От друга
страна, с Решение от 30.11.2012г. по гр.д. № 16651/2007 на СРС, 51 с-в. е
отхвърлена и претенцията, че „Х.Х.Х.“ АД е придобил собствеността върху имота
по давност, като това решение е потвърдено с Решение 07.07.2014г. по гр.д. №
2075/2013г. на СГС, АО,
III-г с-в. и е влязло в сила. По този начин, със сила на пресъдено нещо в
отношенията между ответника и ищците е установено, че последните са собственици
на процесната част от недвижим имот с пл. № 1472, квартал № 1 по плана на гр.
София, м. „Манастирски ливади“. Съдът не може да пререшава въпроса за
собствеността върху имота и поради тази причина не следва да се разглеждат
доводите на ответното дружество, че е собственик на имота, респ. че ищците
нямат права върху него, на основания, които са настъпили преди постановяване на
посочените решения.
Що се касае до възражението на ответната страна, че претендираната от
ищците част от 1578 кв.м. не попада върху собствения на ответника имот с пл. №
730 по кадастъра от 1956 г., съдът намира същото за неоснователно. Диспозитива
на едно решение следва да бъде разглеждане в светлината на неговите мотивите.
От мотивите на решение от 06.02.1995г. по гр.д. № 55/1994г. на СГС, I-во „Г“ и
решението от 28.10.2002г. по гр.д. № 478 от 2000г. на САС, 4-ти състав, от
посочените площ на имота и находящите се сгради върху него, може да се заключи,
че имотът /съответно частта от него/, принадлежността на правото на собственост
върху който е било предмет на производствата, по които са постановени тези
решения, е идентичен с процесната част от недвижим имот пл. № 1472. Що се касае
до имота /частта от него/, правото на собственост върху който е бил предмет на
производствата по гр.д. № 16651/2007 на СРС, 51 с-в. и в.гр.д. № 2075/2013г. на
СГС, АО,
III-г с-в., видно от описанието на имота, неговата площ, налични в него сгради
и граници, този имот е идентичен с процесния.
Следва да се посочи, че съгласно заключението на назначената по делото
съдебна-техническа експертиза, частта от имот пл. № 1472, която застъпва имот,
с пл. № 730 е с площ от 1648 кв.м., а не 1578 кв. м. В конкретния случай,
доколкото ищците ясно и недвусмислено са индивидуализирали собствената им част
от имот, пл. № 1472, приемането, че имотът е с по-голяма площ от посочената от
тях не би било нарушение на диспозитивното начало и излизане от предмета на
делото, а се дължи на изчисляване на процесната част от имота от вещите лица по
отделните дела.
Ищците твърдят, че притежават общо 10/12 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Конкретно се излага, че ищцата Р.Г. притeжава 2/36 ид.ч. от правото на
собственост, като 1/36 ид.ч. е придобила по наследство от А.Г.С.. По делото не
са представени доказателства, с които да се установи правоприемство между тези
лица. По този начин, следва да се приеме, че тази ищца притежава 1/36 ид.ч. от
правото на собственост, като ищците притежават общо 29/36 ид.ч. от правото на
собственост върху процесната част от недвижим имот с пл. № 1472.
С оглед изложеното дотук, следва да бъде прието, че ищците са собственици
на 29/36 ид. части от част, с площ от 1648 кв. м. от недвижим имот, с
идентификатор 68134.1932.1472, по стар регулационен план - пл. № 1472, в
квартал 1 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“, при съседи ул. „********“,
имот с планоснимачен № 730, имот с планоснимачен № 728, имот с планоснимачен №
728а, имот с планоснимачен № 728б и с идентификатор 68134.1932.1472, с адрес
гр. София, район „Витоша“, ул. „**********, с площ 3315 кв.м.
Ответното дружество, излага доводи, че е било отстранено от имота на 05.05.2011г.,
като си е възстановило владението на 17.06.2015г. и в този смисъл ищците нямат
право на обезщетение за този период.
По делото е представен протокол за прунудително отнемане на недвижим имот –
въвод във владение от 23.09.09г. по и.д. 758/2008г. по описа на ЧСИ М.Б., видно
от който на някои от ищците е предадено владението на 1578 кв.м. от недвижим
имот, пл. № 1472 от кв. 1, по плана на м. „Манастирски ливади“. По този начин, ответното
дружество е загубило владението върху тази част от процесния недвижим имот. От
доказателствата по делото се установява, че в даден момент след посочения
въвод, ответното дружество си е възвърнало владението върху поземления имот. Видно
от депозираните свидетелски показания, които съдът кредитира като достоверни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, с действия от
05.05.2011г. владението върху имота е било установено отново от ищеца О.Л.П.,
както и третото лице за делото „4ДЕ Л.“ ЕООД. Данни за това дават свидетелите К.К.,
Е. М.и Р.С.. Дали и доколкото установяването на владение в гореописаните случаи
е направено съобразно законовите правила е без значение за отговорността на
ответното дружество, като единственият релевантен факт в тази насока е дали ищците
или някои от тях са се ползвали от поземления имот в процесния период. Предвид
установяването на владение върху имота от ищеца О.П. на 05.05.2011г., следва да
се приеме, че след тази дата до края на процесния период – 17.06.2011г. ищците не
са били лишени от възможността да ползват имота, напротив - владели са същия.
Що се касае до периода преди 05.05.2011г., следва да се приеме, че също ищците
са били във владение на имота. Предвид извършения въвод от 23.09.09г. по и.д.
758/2008г. по описа на ЧСИ М.Б., следва да се приеме, че ищците са установили
владение върху поземления имот /изключае сградите върху него и обслужващата ги
площ/. Действително, предвид действията от 05.05.2011г., следва да се приеме,
че ответното дружество си е възстановило владението върху имота, но по делото
не са налице доказателства кога това е било извършено и за какъв период. Не
може да се презюмира и фактът, че извършеният въвод от 23.09.09г. не е имал за
резултат реалното въвеждане на ищците, респ. някои от тях в процесния имот. По
този начин се установява владение на процесната част от недвижим имот пл. №
1472 от ответното дружество и за периода 30.10.2010г.-05.05.2011г.
Горните изводи не се отнасят обаче за застроената част от процесната част
от поземления имот пл. № 1472, както и обслужващата сградите земя. Въводът от
23.09.09г. е извършен само по отношение на недвижимия имот, но не и по
отношение на сградите в него /и обслужващите ги части от земята/. По делото не
се установява, ищците да са влезли във владение по отношение на тях по какъвто
и да е начин, още повече да се имали основание за това - с решението по гр.д. №
478/2000г. по описа на САС, Г.К., 4-ти състав праводателите на ответното
дружество са осъдени да отстранят процесните сгради, но не и да предадат
владението на същите на ищците. С обезпечителната заповед от 07.07.2009г. е
спряно изпълнението по отношение на премахване на процесните сгради. По този
начин ищците са били лишени от възможността да се ползват пълноценно от тази
част на имота си, върху която са били издигнати сградите, както и обслужващата ги
земя, от което за тях са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи.
Въпреки изложените мотиви, че ищците /или някои от тях/ са влезли във
владение на някаква част от процесния недвижим имот, изключае застроената част от тях и обслужващата
сградите земя, видно от приложената към заключението на първоначалната на
съдебно-техническа екпертиза процесната част от недвижим имот пл. № 1472 е
застроена в такава степен, че трудно би могло да се приеме, че при наличието на
процесните постройки, както и като се има предвид обслужващата ги земя, ищците
биха могли да ползват пълноценно частта, в която са въведени във владение, още
по-малко да извличат граждански плодове от нея.
Ответното дружество излага доводи, че поземленият имот е бил използван от
ищците за складиране на строителни техника и материали. Това възражение не се
доказва по делото. За струпване на материали става ясно единствено от
показанията на свидетелите Е. М.и Р.С.. И двете лица са служители на ответното
дружество, което обосновава тяхната евентуална заинтересованост от изхода на
делото и по този начин разколебава достоверността на показанията им. Дори да се
приеме, че действително е било налице струпване на материали и техника, не може
да се установи, че това е станало именно в процесния имот. Свидетелката Е. М.дава
показания, че строителната техника е била разположена непосредствено зад сграда
5 по комбинирана скица № 2, приложена към заключението на първоначалната
съдебно-техническа експертиза. По делото не става ясно какво се има предвид
„зад“ сградата, доколкото не е установено от коя страна е нейният вход. Предвид
обстоятелството, че сграда № 5 не се намира изцяло в процесната част от
недвижим имот, пл. № 1472, дори да се приеме, че е било налице струпване на
такива материали не може да се установи дали същите са били разположени на
територията на тази част от процесния недвижим имот. Така например, в случай,
че материалите са били разположени северно от сградата това би било извън
процесната част от поземлен имот, пл. № 1472 и би се намирал в имота,
собственост на ответното дружество, това било основание за обезщетение за
ползване на чужд имот, но по делото не е заявена такава претенция. В случай, че
тези материали са били разположени в южната част на имота, то в зависимост на какво
отстояние от сградата се намират биха били или в процесната част от недвижим
имот пл. № 1472 или в тази южно от контура ДЕЖЗИЛ по комбинирана скица № 2,
което е собственост на ищците и прочие. Свидетелката също така дава показания,
че материали са били струпани между сгради № 1 и № 3. Отново, при липса на
данни за точното им разположение не може да се установи, че те са се намирали
точно в процесната част от собствения на ищците недвижим имот. По този начин,
не може да се приеме, че ищците са ползвали някаква част от процесната част от
недвижим имот пл. № 1472. В същото време, по делото нпо никакъв начин не става
ясно и каква част от имота се е ползвала за складиране на визираните от
ответното дружество строителни материали.
Предвид изложеното, обезщетението по чл. 403 ГПК следва да се определи на
база пълната площ на процесната част от недвижим имот пл. № 1472, а не само за
тези части от нея, върху които не е установено владение от ищците.
За определяне на пазарната стойност за ползване на имота са назначени
първоначална и допълнителна експертизи, с които са определени различен размер
на наема на имота за процесния период. Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, поради това, че
същото е по-подробно и от неговата констативно-съобразителна част по-ясно може
да се установи как вещото лице е достигнало до получената от него стойност.
Съгласно заключението на тази експертиза средната пазарна наемна цена на имот
от същия вид за процесния период 30.10.2010-17.06.2015г.
възлиза на 38 971.78 лв.
Тази цена е дадена за незастроен парцел. Във връзка с оспорването на
ответното дружество в тази насока, следва да се има предвид, че отговорността
по чл. 403 ГПК е за вреди от налагане на обезпечителни мерки. В случая, наложената
обезпечителна мярка е спиране на изпълнителни действия, изразяващи се в
премахване на находящи се в процесния имот сгради. В този смисъл, вредите за
ищците са настъпили не само от невъзможността от ползването на имота, но и от
невъзможност от ползването му без същия да е застроен. По този начин, дори да
се приеме, че наличието на постройки в поземления имот обосновава по-ниска
наемна цена, наличието на тези постройки и оттам по-ниския размер на наемната
цена са в причинна връзка именно със спиране на изпълнението по и.д. №
4378/03г. на СИС при СРС, IV
отд., 2 уч., предадено на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие
СГС и образувано като и.д. 758/2008г., в рамките на което те е следвало да
бъдат премахнати. С оглед на това възраженията на ответното дружество се явяват
неоснователни.
Предвид обстоятелството, че ищците са собственици на 29/36 ид.ч. от процесната
част от недвижим имот пл. № 1472, на тях следва да бъде присъдено общо обезщетение
в размер на 31 393.93 лв.
Ответното дружество е направило възражения за прихващане на задължението си
за обезщетение по чл. 403 ГПК срещу техни вземания за обезщетение, възникнали
на деликтно основание и на основание неоснователно обогатяване.
Във връзка с вземането на ответника по чл. 45 ЗЗД, съдът намира следното.
Твърди се, че след като са установили владение върху имота на 05.05.2011г.
ищците самоуправно са преустановили подаването на електрическа енергия и вода на
сгради, които не се намират в процесната част от поземлен имот № 1472. В тежест
на ответното дружество е да докаже осъществяване на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. По делото не се установяват твърдените
от ответника обстоятелства. Видно от представените по делото известия за
прекратяване на договори за наем, отправени до ответното дружество, както и от
показанията на свидетелите Е. М.и Е.Л., през първата половина на 2012 г.
електрозахранването и водоснабдяването на имота е било прекъснато. По делото
няма данни, обаче, това обстоятелство да е в причинна връзка с поведение на
ищците, респ. с лица действащи по тяхно възложение. Свидетелката Е. М.посочва,
че именно някои от ищците, визираното от нея „семейство Петкови“, или действащо
по тяхно поръчение лице - Е.Л., е спряло снабдяването на ел. енергия и вода на
имотите собственост на ответното дружество. От показанията не става ясно обаче
на какви обстоятелства свидетелката базира този извод, тя не дава сведения, че
е виждала ищците, третото лице Е.Л. или лица, които действат по тяхно
възложение да извършват тези дейности. Единствените относително конкретни
показания, което това лице дава са, че наематели на ответното дружество са
видели „някакви мъже“, които са копаели и са прерязали кабела. Показанията в
тази им част обаче не се базират на преки наблюдения и са производни, което
разколебава доказателствената им стойност. Самата свидетелката посочва, че от
кореспонденцията ѝ с електроснабдителното дружество не се е установило
кой е преустановил електрозахранването. Още повече и да се приеме, че
действително са извършвани такива действия от неуточнени в процеса лица, не се
установява никаква връзка между тях и ищците. Подобни по съдържание показания
дава и свидетелят Р.С.. Той дава сведения, че е видял Е.Л., с представители на
ЧЕЗ, които са прекъснали електрозахранването. На първо място, не се установява,
че лицата, за които се твърди, че са служители на ЧЕЗ дса действали по негово
поръчение. Дори такава да бе установена, това би било основание за ангажиране
на отговорността именно на лицето Е.Л., а не на ищците. От друга страна, макар
от показанията на свидетеля К.К. да се установява известна връзка между Е.Л. и
ищците, тя не е достатъчна, за да се приеме, че евентуалните увреждащи действия
на това лице са били извършени по възложение на последните, което евентуално да
аргументира наличието на деликтна отговорност по чл. 49, респ. чл. 53 ЗЗД. Също
така задължение за осигуряване на електроенергия и вода до имотите на ответното
дружество биха имали „ЧЕЗ Електро България“ АД, респ. „ЧЕЗ Електроразпределение
България“ АД и „Софийска вода“ АД. Прекъсване за един такъв продължителен
период от време би било в причинна връзка с продължително бездействие от страна
на тези дружества. Следва да се има предвид, че свидетелите Р.С. и Е. М.са
служители на ответника, което обосновава тяхната заинтересованост от изхода на
спора, което от своя страна разколебава достоверността на техните показания. Действително,
от показанията на свидетеля К.К. може да се направи извод, че при
установяването на владението от ищците на 05.05.2011г. е било налице прекъсване
на електрозахранването. То обаче е било за кратък период от време и е настъпило
една година преди посочения от ответното дружество период - 01.06.2012 -
31.12.2012г. С оглед на изложеното, не може да се приеме, че поради действия на
ищците е било преустановено електрозахранването и водоснабдяването на
собствените на ответното дружество недвижими имоти. Поради това, за ответното
дружество не е възникнало вземане за обезщетение за непозволено увреждане и
възражението за прихващане с вземане следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователно се явява и възражението за прихващане с вземане, възникнало
на основание неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че ищците са
ползвали част от собствен на ответното дружество недвижим имот, в частност
трафопостът и шахта за водоснабдяване за целия имот. По делото не се установява
такова ползване, нито от ищците, нито от оправомощени от тях лица. Данни за
това обстоятелство могат да се извлекат от показанията на свидетелката Е. М.,
но от тях не става ясно дали същите произтичат от преки наблюдения или имат
производен характер. Още повече, отново следва да се спомене евентуалната
заинтересованост на този свидетел от изхода на спора. Предвид изложеното,
неоснователно се явява и възражението за прихващане с вземане произтичащо
неоснователно обогатяване.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е възникнал фактическият
състав на отговорността по чл. 403 ГПК и на ищците следва да бъде изплатена обща
сумата от 31 393.93 лв. - обезщетение за вреди, причинени в следствие от
налагане на обезпечителна мярка по гр.д. № 16651/2007г. на СРС, 51 с-в,
изразяваща се в спиране на изпълнението по и.д. № 4378/03г. на СИС при СРС, IV отд., 2 уч.,
предадено на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, образувано
като и.д. 758/2008г., в частта с която праводателите на ответното дружество са
осъдени да премахнат две временни складови сгради-халета с траен
градоустройствен статут, със застроена площ от 340 кв.м., както и временна
постройка с траен градоустройствен статут – част от западното крило и топла
връзка от временна развойно-техническа база, със застроена площ от 400 кв.м.,
който е нанесен върху част от УПИ I-730, в кв. 3, м. „Манастирски ливади – запад“ по рег. план
на гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 30.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора на ищците следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса и възнаграждения за вещи лица в размер 1 416,40 лв., съразмерно
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства единствено
за уговорено и платено от единия от ищците възнаграждение, а именно – от ищеца А.Л.П.,
поради което единствено на този ищец следва да бъдат присъдени разноски за
такова възнаграждение, съразмерно на уважената част от неговия иск, която част
възлиза на 1 234,49 лв. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1 940,38 лв., съразмерно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Х.Х.Х." АД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:*** да заплати, на основание чл. 403, ГПК обща сума в размер на 31 393.93 лв. /тридесет и една хиляди триста деветдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за вреди, под формата на пропуснати
ползи, от невъзможност за ползване на част, с площ от 1648 кв.м., от недвижим
имот пл. № 1472 в кв. 1 по
плана на гр. София, м. „Манстирски ливади“, при съседи на имота: ул. „********“,
имот с планоснимачен № 730, имот с планоснимачен № 728, имот с планоснимачен №
728а, имот с планоснимачен № 728б и с идентификатор 68134.1932.1472, с адрес
гр. София район „Витоша“, ул. „**********, с площ 3315 кв. м., който е който е
нанесен върху част от УПИ I-730, в кв. 3,
м. „Манастирски ливади – запад“ по рег. план на гр. София, за периода
30.10.2010г.-17.06.2015г., в следствие от налагане на обезпечителна мярка по
гр.д. № 16651/2007г. на СРС, 51 с-в, изразяваща се в спиране на изпълнението по
и.д. № 4378/03г. на СИС при СРС, IV отд., 2 уч., предадено на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с
район на действие СГС, образувано като и.д. 758/2008г., в частта с която
праводателите на ответното дружество са осъдени да премахнат две временни
складови сгради-халета с траен градоустройствен статут, със застроена площ от
340 кв.м., както и временна постройка с траен градоустройствен статут – част от
западното крило и топла връзка от временна развойно-техническа база, със
застроена площ от 400 кв.м., както следва:
- на А.Л.П., ЕГН **********,***№
2 сумата от 12 990.59 лв. /дванадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и
петдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
30.12.2015г. до окончателно изплащане на сумата;
- на О.Л.П., ЕГН **********,*** сумата от 12 990.59 лв.
/дванадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2015г. до окончателно изплащане на
сумата;
- на Р.П.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***№ 13 сумата от 2 165.10 лв. /две хиляди сто шестдесет и
пет лева и десет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
30.12.2015г. до окончателно изплащане на сумата;
- на Е.П.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***№ 8 сумата от 2165.10 лв. /две хиляди сто шестдесет и пет
лева и десет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2015г.
до окончателно изплащане на сумата;
- на Р.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1082.54 лв. /хиляда осемдесет и
два лева и петдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва, считано
от 30.12.2015г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълните предявени размери общо от 68 400 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Х.Х."
АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** против А.Л.П.,
ЕГН **********,***№ 2, О.Л.П., ЕГН **********,***, Р.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***№ 13, Е.П.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***№ 8, Р.А.Г., ЕГН **********,***
възражения за прихващане, с вземания по чл. 45 ЗЗД в общ размер от 70 000 лв., представляващи обезщетения
за вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в самоуправно преустановяване
на подаването на ел. енергия и вода до собствени на ответника сгради, както и
на основание чл. 59 ЗЗД, в размер на 700
лв., за лишаване на ответника от възможността да ползва част от негов
недвижим имот.
ОСЪЖДА "Х.Х.Х." АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на А.Л.П.,
ЕГН **********,***№ 2, О.Л.П., ЕГН **********,***, Р.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***№ 13, Е.П.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***№ 8, Р.А.Г., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 416,40
лв. - сторени разноски по делото за държавна такса и възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Х.Х.Х." АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на А.Л.П.,
ЕГН **********,***№ 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 234,49 лв. -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Л.П., ЕГН **********,***№ 2, О.Л.П., ЕГН **********,***,
Р.П.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***№ 13, Е.П.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***№ 8, Р.А.Г.,
ЕГН **********,*** да заплатят на "Х.Х.Х."
АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 940,38 лв. - сторени
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: