Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.06.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На тридесети май две хиляди деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 19198 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та”
вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от М.Л.Ж. против ГД „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието, с която се
претендира да бъде установено
дискриминационно третиране на ищеца, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора
-
гр. Варна, спрямо лицата, изтърпяващи наказания
„доживотен затвор“ в Централния Софийски затвор и другите
лишени от свобода в Затвора Варна, при осъществяване на
проверките на хранителните пратки /с посочена дата
на конкретно такова действие -
05.04.2014г./, да бъде осъден ответника да се въздържа в бъдеще от
посочените от ищеца дискриминационни действия, както и да му заплати сумите 24999
лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно
чувство на унижение, безпомощност, глад, безсилие, злепоставеност,
в сравнение с изтърпяващите същото наказание в Затвора-
София и Затвора- Варна и 1
лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на извършените от
служителите на ответника дискриминационни действия.
В
исковата молба се сочи, че е налице
дискриминационно различно третиране на ищеца, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора - гр. Варна,
спрямо лицата, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ в Централния Софийски
затвор и в Затвора- гр. Варна,
при осъществяване на проверките на хранителните пратки - в затвора в София
проверките се извършват със скенер и хранителните продукти се предават на
изтърпяващите наказание в цялост, с ненарушени опаковки, в годен за съхранение
и консумация вид, а в затвора в гр. Варна
такова устройство няма, хранителните продукти се разопаковат и разрязват преди
да бъдат предадени, при което стават негодни за консумация и съхранение.
Това отношение в Затвора гр.
Варна е само спрямо него и няколко други лишени от свобода. Конкретно твърди, че на 05.04.2014 година ищецът имал
свиждане, като донесената му хранителна пратка е съдържала - 2бр. кроасни, 1
кутия сухи пасти, 1 бр. вакуумирани кюфтета, 1 бр. вакуумирани кебапчета, 2бр.
вакуумирани наденици, 1 бр. луканка, 1 бр.шпек салам, 1 бр.шунка, банани, 3
бр.марули, 2 бр.репички, домати, краставици, филе вакуумирано. Всички продукти
са били закупени от час преди да бъдат донесени, поставени в прозрачни
вакуумирани опаковки, с трайност за
консумация. Хранителната пратка е била нарязана и приведена в негодно
състояние, трайните продукти - в нетрайни. Не
е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по раздел I
от Закона за защита от дискриминация.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият
ответник е подаден отговор, с който оспорва иска, като твърди,
че изложените от ищеца дискриминационни действия не са извършвани.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – документите приложени
и приети по гр.д.
№18/2018 г. по описа на ВКС; адм. д. №3390/2016г. по описа на ВнАС;
адм. д. №10048/2017 г. и № 6820/2016г. по описа на Върховен Административен
Съд; адм. д. №1338/2015г. по описа на ВнАС;
адм.д. №4022/2015г. по описа на
Административен Съд София-град; гр.д. 1628/2015г. по описа на СРС; гр.д.
№47020/2014г. по описа на СРС; в.гр.д. № 15811/2014г. на СГС; представените
в днешно съдебно заседание копия на документи:
рецепта издадена на дата 18.01.2015г.;
постановление за отказ да се образува ДП от 16.07.2014г.; протокол
№0000416/02.03.2011г., се установява, че: Към датата на предявяване на иска - 29.08.2014г. и
понастоящем, М.Ж. изтърпява кумулирана присъда "доживотен затвор без замяна" в Затвора Варна при
"специален режим", считано от 30.03.2010 година. Настанен е в трета
група на затвора, обособена на 31.03.2010г. като зона с повишена сигурност. Със
Заповед № 183/ 08.12.2009 година на
Началника на Затвора, на основание чл.73, ал.2 от ЗИНЗС е определен график за провеждане
на свиждане в Затвора-Варна. Осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор
без замяна провеждат свиждане в съботните дни преди останалите лишени от
свобода. Близките им се записват до 08.00 часа в деня за свиждане, пратките с
храни и вещи се проверват и получават от затворниците, след което гражданите се
въвеждат в помещението за свиждане. Действията на служителите от надзорния
състав при проверка на пратките са във връзка с предприемане на мерки за
ограничаване на внасянето на неразрешени вещи в корпуса на Затвора - Варна.
Мерките се изразяват в засилване на контрола от страна на служителите на НОС на
всички получавани продукти и вещи по време на свиждане. Според Правилника за
вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип на
ГД"ИН", инструкцията за поста за свиждане, заповед №39 от 05.03.2012
година на Началника на Затвора-Варна, храната не се реже задължително, а се
проверява. Всички лишени от свобода и посетители са предупредени, че хранителни
продукти, които не могат да се проверят визуално и поради характера на
опаковането им, не се допускат и се връщат на близките на лишените от свобода
или подлежат на проверка, чрез разрязване, разопаковане, оглеждане и т.н.
Проверката се извършва задължително с ръкавици за еднократна употреба,
служителите нямат пряк контакт с хранителните продукти. Служителите, които
проверяват хранителните продукти не издават констативен протокол, а извършват
проверката пред посетителите, които предават храните по опис и имат възможност
да възразят в момента на проверката. На 07.04.2014г. М.Ж. входирал жалба до
Началника на Затвора с рег. № 977, в която заявявя, че приетите на 05.04.2014
година хранителни продукти, включтелно вакуумирани колбаси, са нарязани
"като за прасе" и нахвърлени в найлонова торба, като "цялата
пратка е унищожена". В жалбата се твърди, че в случая не е извършена
проверка, действията на служителите са имали за цел да унижат както него, така
и близките му. Тези действия продължават от четири години, като по този начин
ишецът е обречен на хроничен глад. Към жалбата, без дата е направено
отбелязване, подписано от П.Петров /подписал за началник справката от
15.07.2015 година/, съобразно което с лишения от свобода е проведен разговор,
като му е отговорено на въпросите "..и са предприети мерки за отстраняване
на проблемите". С жалба под №978 от 07.04.2014 година М.Ж. отново твърди
умишлено унищожаване на храната, внесена от братовчедка му на 05.04.2014
година, като е посочен и аналогичен случай от м. февруари 2014 одина, както и
последните четири години, с искане за предприемане на необходимите мерки за
преустановяване на нанасяния му психически тормоз.
В Докладна записка надзирател Ю. Доброславски сочи, че
при получаване на хранителната пратка от М.Ж. на 05.04.2014г., последният
първоначално отказал да приеме храната, като изявил претенции за начина, по
който е била проверена - "Защо му били нарязани хранителните продукти, да
не бил животно, щял да ни съди ...". В докладните записки на надзирателите Т. Цонов и С. Станчев е
посочено, че проверката на хранителните продукти на М.Ж. и Виктор Николов на
05.04.2014 година е извършена съгласно инструкциите и Заповед № 39/2012г. на
Началника на затвора. Преди да бъдат разрязани продуктите, посетителите са били
предупреждавани за действията на служителите и от гражданите не е имало
възражения. Хранителни продукти не са били унищожавани.
В Справка № 559/06
от 15.07.2015 година на изпълняващия длъжността Началник на Затвора-Варна, по повод заявени от М.Ж.
претенции е посочено, че храната не се реже и унищожава, а се проверява. Налице
е предупреждение, отправено до лишените от свобода и техните посетители, че
хранителни продукти, които не могат да се проверят визуално и поради причина на
опаковане, не се допускат и се връщат на близките на лишените от свобода или
подлежат на проверка, чрез разрязване, разопаковане, оглеждане и т.н. В случая
на ищеца, част от хранителните продукти били разпечатани от фабричните им
опаковки и проверени, а част от зелечуците и плодовете - и разрязани, но не и
унищожени, като е посочен пример за разрязване на домат или щафета салам.
Спрямо М.Ж. няма установени прояви на дискриминация от страна на НОС или
конкретен служител. Хранителните продукти на всички лишени от свобода в Затвора
- Варна се проверяват по един и същ начин, като той не е оборудван със скенер
за видео проверка на хранителните продукти.
Представената по делото Инструкция за особеностите при провеждане на
свиждане и произтичащите от тях задължения за надзорно-охранителния състав и
други лица при Затвора гр. София предвижда в т.8.10, че хранителните продукти и
др.разрешени вещи подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода
преди започване на свиждането. В т.3.4 е посочено, че при проверката на храни -
хляб, баници и др. следва да се използват ножове.
Инструкция за местонахождението и вида на пост №21 и задълженията на постовите
надзиратели в Затвора -Варна предвижда при проверка на хранителните пратки
постовият да следи за "целостта на опаковката на фабрично опакованите
продукти да не е нарушавана. При съмнения - да предупреждава гражданите и да
проверява продукта с ръчен металотърсач и чрез разрязване"; при
проверяване на хранителните продукти "да спазва необходимата хигиена и да
използва предпазни ръкавици".
На 05.04.2014 година е внесена
хранителната пратка от посетител Ф.Д.К., за което е съставен опис.
От
събраните гласни доказателства – показания на
свидетелите К.С.Р., се
установява, че е изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
един коридор с ищеца от 2010 година и в една килия - от есента на 2012 г. до
края на 2016г. Свидетелят заявява, че под предлог съображения за сигурност в Затвора
- Варна разрязват хранителните пратки само
на тези лица, които са по-бедни и на които по-обикновени хора им идват на
свиждане. Ако дойде някой по-богат, не правят така. Виждат пратките, защото всички
на едно и също място ги получават. Свидетелят
установява, че многократно ищецът се е оплаквал на инспектора "Социална
дейност и възпитателна работа" и на психолога на затвора. Ищецът е бил
много афектиран, вдигнал скандал и заявил, че ще си търси правата по съдебен
ред. Не знае на някой друг от лишените от свобода в зоната за повишена
сигурност /15-16 човека/, пратките да се проверяват по начина, по който се
проверяват неговите и на Ж. .
От показанията на свидетеля Ф.Д.К.,
се установява, че е първа
братовчедка на ищеца. Посещавала го е в затвора 4-5 пъти годишно от 2009 година
насам, до 2018 г., когато майка му се е върнала от чужбина. При всяко посещение
е носила вакуумирани хранителни продукти, в прозрачна опаковка, придружени с
касов бон, за да установи придобиването от магазин, като в повечето случаи я нарязвали.
Според свидетелката, при посещенията й на още трима от лишените от свобода
пратките бивали нарязани, а на двама - не. Останала с впечатление, че има
деление. Обяснение не й дали. Последните няколко пъти, когато режели храната,
служителите нямали ръкавици.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените обективно и субективно
съединени искове са с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр.- за установяване на дискриминационно третиране на ищеца; чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр - за осъждане
на ответника да се въздържа в бъдеще от посочените от ищеца дискриминационни
действия, и чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр – за обезщетенията за
имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
чл. 9 от ЗЗДискр, страната, която твърди,
че е дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. По
исковете за вреди съгласно правилото на чл.154
от ГПК ищецът следва да докаже, че е претърпял посочените имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с
неравноправното третиране.
Ищецът навежда твърдения за
осъществена спрямо него пряка дискриминация, произтичаща от действие на
държавен орган, на основата на „лично и обществено положение“ и „имуществено състояние“.
Съгласно
чл.4 от ЗЗДискр. забранена
е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Определението
за „пряка дискриминация“ е дадено в чл. 4,
ал.2 от ЗЗДискр., а именно всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За да е налице дискриминация следва да
се установи неравностойно третиране, основано на някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр. признаци.
В
закона няма легално определение на понятието „лично положение“. Този признак
следва да се разглежда във всеки конкретен случай от гледна точка на онези
същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и
които предполагат еднаквото приложение на закона. В настоящия случай личното и обществено положение на ищеца е обусловено от осъждането му
да изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“, като за
процесния период същото е изтърпявано в Затвора-Варна. Имущественото му състояние е
обусловено от получаваните от него доходи и притежавано имущество. Пряка
дискриминация, чрез
неравно третиране съставлява по неблагоприятно такова в сравнение с това на друго
лице при сходни обстоятелства, т.е. в настоящия случай сравнението трябва да е
с другите лица, осъдени да изтърпяват наказание „доживотен затвор“.
Съгласно
чл. 38а от НК доживотен затвор е
принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Правното положение на лишените от свобода
лица е уредено в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Уредба относно изпълнението на наказанието „доживотен затвор“ и „доживотен
затвор без право на замяна“ се съдържа в глава Петнадесета - чл. 197, ал. 1, чл. 198 и чл. 199 ЗИНЗС. Чл.
197, ал. 1 ЗИНЗС изисква посочените наказания да се изпълняват в отделни
затвори или в обособени отделния към другите затвори. Алинея 2 на цитираната
норма установява, че доколкото в глава ХV не е предвидено друго, при изпълнение
на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат
общите разпоредби. Проверките на получаваните от лишенте от свобода пратки вкл.
хранителни са регламентирани в чл. 86 ал. 4, чл. 97 т.1 ЗИНЗС и чл. 73 ал. 14 и
чл. 73 ал. 15 ППЗИНЗС.
В случая се твърди дискриминация, осъществявана от
действия на служители в Затвора- Варна. Действията са нарязването на хранителни пратки доставяни от
братовчедката на ищеца - свид. К. /конкретно на 05.04.2014г./ при което храната е приведена в
негодно състояние; ограничаването на свиждането за лишените от свобода в зоната
с повишена сигурност в Затвора- Варна, като записването става до 8.00 часа, за
разлика от Затвора София, където то се осъществява през целия ден и
хранителните продукти не се нарязват, а се проверяват на скенер, с което се
запазва целостта им и тяхната трайност; проверяващите лица са без ръкавици, при
което съществува опасност от внасяне на зарази.
В случая има индиция, че част от действията
на служителите при някои от проверките са надхвърлили установената от закона
цел за обезпечаване на сигурността, на която се позовава ответната страна. За
тези действия е била сезирана прокуратурата, имало е взети и дисциплинарни
мерки, като впоследствие, макар и на друго основание някой от сочените от него
надзиратели са били уволнени. В тази насока следва да се има предвид, че за да се квалифицира нарушаването на правото на равно
третиране като пряка дискриминация, нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. изисква
неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните
признаци, посочени неизчерпателно в тази разпоредба. Законът не разглежда всяко
неравно третиране като дискриминация, за което следва да се ангажира
отговорността на нарушителя. Поставянето на едно лице в неравнопоставено
положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците,
посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., не съставлява дискриминация и за подобно
третиране не следва да се носи отговорност по този ред.
В настоящия случай в исковата и уточняващите молби липсва
недвусмислено посочен обективен
признак измежду изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., на основата на който той е
поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите лишени от свобода в
зоната с повишена сигурност от действията на служителите на затвора Варна при получаване на хранителните пратки. В съвкупността им изложените обстоятелва сочат за
твърдение за пряка дискриминация по признак „лично положение“ и „имуществено
състояние“. В тази насока ищецът не установи присъщ на личността му белег,
който да съществува обективно и с оглед на който той да е бил третиран различно
от останалите лишени от свобода в зоната за повишена сигурност. Сочи се, че
такъв признак е материалното му благосъстояние, като обаче не се установи какво
е било то към процесния период, както и това на другите лишени от свобода
сочени като превилигировано третирани.
В случая от показанията на свид. К. се установява, че третирането
на ищеца е било идентично с това към повечето от лишените от свобода получаващи
едновременно хранителни пратки – на четрима те били проверяване чрез нарязване,
а на двама – не. Т.е ищецът е бил
третиран равноправно с болшинството, за което не се установи някъкъв общ
дискриминационен признак, като е имало изключение за малцинството /за което
също не се установи общ превилигироващ признак/. Действията не биха могли да бъдат квалифицирани и като тормоз по смисъла
§ 1, т.1 от
ЗЗДискр., доколкото законът изисква нежеланото поведение, с което се приема
като уронващо достойнството на лицето, да е извършено на основата на някой от
посочените в чл. 4 от ЗЗДискр. признаци.
При това положение, съдът приема, че
извършените действия от служителите в Затвора – Варна по приемане на хранителните пратки на ищеца /и конкретно на 05.04.2014г./, не могат да бъдат квалифицирани като пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Фактът на извършване в отделни случаи на проверките на храната от служители
без ръкавици също представлява неизпълнение на нормативно установени задължения
на длъжностни лица, но не може да бъде квалифициран като пряка или непряка
дискриминация.
Съдът намира
неоснователни и претенциите за наличие на пряка дискриминация поради ограниченията,
наложени в Затвора - Варна по отношение на свиждането за лишените от свобода в
зоната с повишена сигурност, което се провежда само в събота, със записване до
8.00 часа сутринта, за разлика от Затвора София, където то се осъществява през
целия ден, както и с начина, по който се приемат хранителните продукти в
Затвора - София, където те не се нарязват, а се проверяват на скенер, с което
се запазва целостта им и тяхната трайност. Организацията на изтърпяването на
наказанията в различните места в страната
се различава в зависимост от множество фактори, които влияят при установяването
на конкретните условия. Съществено и определящо е обстоятелството, че всички
лишени от свобода в зоната с повишена сигурност в Затвора– Варна са поставени
при равни условия по отношение времето и начина на провеждане на свижданията,
както и по отношение на начина, по който се приемат хранителните пратки. Още
повече, както беше посочено по-горе, представената Инструкция за особеностите
при провеждане на свиждане и произтичащите от тях задължения за надзорно-охранителния
състав и други лица при Затвора гр. София също предвижда в т. 3.4, че при
проверката на храни - хляб, баници и др. се използват ножове. Както е прието в решение № 244 от 14.08.2012г. на
ВКС по гр.д. № 777/2011г., ІV г.о., по-неблагоприятното третиране на лишени от
свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват
наказанието си, не е сред признаците предвидени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или в
друг закон и не представлява дискриминация по признак лично или обществено
положение.
При изложените съображения за недоказаност действията на служители на
Затвора – Варна при приемане на хранителни пратки да представляват пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 вр. чл.4, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, съдът намира установителния иск по чл. 71, ал.1, т.1 от Закона
за защита от дискриминация неоснователен.
С оглед изхода на спора по
установителния иск, следва да бъдат отхвърлени и претенцията по чл. 71, ал.1,
т. 2 от ЗЗДискр. за преустановяване на твърдените дискриминационни действия,
както и исковете за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1.00 лев и на неимуществени вреди
в размер на 24 999.00 лева, като неоснователни.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78
ал. 3 вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК да заплати на ответника направените от него разноски, които съдът определя
на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Правилото уредено в чл. 75 ал. 2 ЗЗдискр. урежда отношенията на ищците с
фиска, но не ги освобождава от задължението да възстановят на насрещната страна
по спора направените разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. – в т.см. пр. Решение № 448 от 10.04.2019 г. по
в. гр. д. № 295/2019 г. на ВОС.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж. ЕГН ********** против ГД
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, искове с правно
основание чл. 71, ал.
1, т. 1 и 2 и т.
3 от Закона за защита от дискриминация - за
установяване на дискриминационно третиране на ищеца, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в затвора в гр. Варна,
спрямо лицата, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ в Централния Софийски
затвор и другите лишени от свобода в Затовра - Варна, при осъществяване на проверките на хранителните пратки /с посочена дата на конкретно
такова действие - 05.04.2014г./; за осъждане на ответника да се въздържа в
бъдеще от посочените от ищеца дискриминационни действия, и за
присъждане на сумите 24999 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените от дискриминацинните действия чувство
на унижение, безпомощност, глад, безсилие, злепоставеност,
в сравнение с изтърпяващите същото наказание в затвора в София и Варна
и 1 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на извършените
от служителите на ответника дискриминационни действия
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК М.Л.Ж. ЕГН ********** да заплати
на ГД „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието сумата от 150 лева, - разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: