Р Е Ш Е Н И Е № 16/29.1.2021 г.
29.01.2021г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На осми януари
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 239 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156 ал. 1 от ДОПК
Образувано е по жалба на „ Овергаз Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище адрес гр. *, ул.*и адрес за кореспонденция гр. *, ул.*,
представлявано от Е.Д.Г.-изпълнителен директор срещу ревизионен акт №
Р-02002819007186-091-001/20.05.2020г. потвърден с решение №177/17.08.2020г. на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“/ОДОП/ Бургас.
В жалбата се сочи, че оспорваният административен
акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, за което се
излагат подробни съображения. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт, както
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Б.Д. от САК, редовно
упълномощена. Моли да се отмени
обжалвания ревизионен акт, потвърден с решението на Директора на „ОДОП“ –
Бургас. Иска присъждане на разноски, за
което представя списък. Представя подробни писмени бележки.
Ответната
страна - редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл.
юрисконсулт И., която моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана
и да бъде потвърден обжалвания
ревизионен акт, съобразно допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза. Иска присъждане на разноските по делото,
независимо от изхода на спора, предвид представените нови доказателства от
страна на жалбоподателя в деня на произнасянето с решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас, като уточни, че доказателствата са представени не пред Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Бургас, а в Териториалната дирекция, затова дори не са и стигнали при тях
протоколите. Представя списък на разноските, както и подробни писмени бележки.
Съдът, след анализ на
представените доказателства, сред които е и неоспорената от страните СИЕ, заключението
по която съдът възприема като обективно,
всестранно и пълно, ведно с
доводите и изразените становища, прие за
установено следното:
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002819007186-020-001 / 08.11.2019, изменяна със Заповеди
Р02002819007186-020-002 / 13.01.2020, Р-02002819007186-020-003 / 11.02.2020, от
екип от ревизори: 1.И.И.Г. - Главен инспектор по
приходите(ръководител на ревизията) 2.П.Д.П. - Главен инспектор по приходите.
Ревизионния акт №
Р-02002819007186-091-001/20.05.2020г. е издаден на основание ревизионен доклад № Р-02002819007186-092-001
/ 27.04.2020 г. съставен от посочения
екип от ревизори, извършили ревизия на „Овергаз Холдинг“ АД въз основа на цитираните заповеди. Ревизията
обхваща задължения по ЗДДС за периода 01.01.2019г.-
30.09.2019г. За
констатираното с Ревизионния доклад №
Р-02002819007186-092-001 / 27.04.2020 г. е издаден Ревизионния акт № Р-02002819007186-091-001/20.05.2020г, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за
данъчни периоди от 01.01.2019г. до 30.09.2019г. в общ
размер 82 779.75лева и лихви за просрочие в размер на
7 175,54 лева.
Срещу
ревизионния доклад е депозирано възражение, като данъчния орган е оставил без
уважение възражението относно формиране на данъчното
задължение по доставките за наем, счетоводно обслужване, деловодно обслужване,
архивно обслужване, управление на човешките ресурси и доставките за правни и
консултантски услуги от Squirre Patton
Boggs (SPB). С решение №
177/17.08. 2020г. на Директор на
дирекция ОДОП, Бургас е потвърден като законосъобразен ревизионният акт.
В
Решението по жалба срещу ревизионен акт № 177/17.08.2020г. на Директор Дирекция
ОДОП Бургас е записано, че „жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че
посочените от него структурни единици са ангажирани само с извършването на
освободени доставки, така и на какъв принцип получените доставки следва да се
причислят към облагаемите доставки и каква част към освободените доставки.“ Видно
е, че обратната разписка е изпратена на 17.08.2020г., но документите са постъпили в ОДОП Бургас на
18.08.2020г, а процесното решение с № 177 е с дата 17.08.2020г., т.е. „срокът за представянето им съвпада с датата
на издаване на решението“, без тези нови доказателства да са взети предвид.
В хода на ревизионното
производство е установено, че „Овергаз
Холдинг“ АД извършва облагаеми и освободени доставки, но не е формирало
правилно частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги,
които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право
на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които
лицето няма такова право. Цитира се разпоредбата на чл. 73 от ЗДДС- регистрирано лице има право
на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или
услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има
право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за
които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се
определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с
точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между
оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на
данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и
дейности. Посочва се още, че коефициентът се
изчислява на базата на оборотите за цялата предходна година, а когато такива
обороти за предходната календарна година липсват на базата на оборотите
за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен
кредит. Констатацията по данъчни периоди е както следва: За данъчен период 01.01.2019г. – 31.01.2019г. установяват допълнително данъчно
задължение 1133,68лв. ДДС - направена е корекция на ползвания данъчен кредит на
основание чл.73 ал.2 от ЗДДС. За данъчен период 01.02.2019г. –
28.02.2019г. установяват допълнително данъчно задължение 1471,24лв. ДДС -
направена е корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл.73 ал.2
от ЗДДС. За данъчен период 01.03.2019г. – 31.03.2019г. установяват
допълнително данъчно задължение 24220,07лв. ДДС - направена е корекция на
ползвания данъчен кредит на основание чл.73 ал.2 от ЗДДС. За данъчен
период 01.04.2019г. – 30.04.2019г. установяват допълнително данъчно задължение
13923,23лв. ДДС - направена е корекция на ползвания данъчен кредит на основание
чл.73 ал.2 от ЗДДС. За данъчен период 01.05.2019г. – 31.05.2019г. се установява
допълнително данъчно задължение 3051,68лв. ДДС - направена е корекция на
ползвания данъчен кредит на основание чл.73 ал.2 от ЗДДС. За данъчен
период 01.06.2019г. – 30.06.2019г. се установява допълнително данъчно
задължение 2965,24лв. ДДС - направена е корекция на ползвания данъчен кредит на
основание чл.73 ал.2 от ЗДДС. За данъчен период 01.07.2019г. –
31.07.2019г. е установено допълнително данъчно задължение от 12 5235.75лв. ДДС
- направена е корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл.73 ал.2
от ЗДДС. За данъчен период 01.08.2019г. – 31.08.2019г. е установено допълнително данъчно задължение
11954,23лв. ДДС - направена е корекция на ползвания данъчен кредит на основание
чл.73 ал.2 от ЗДДС. За данъчен период 01.09.2019г. – 30.09.2019г. -
допълнително данъчно задължение 18824,63лв. ДДС - направена е корекция на
ползвания данъчен кредит на основание чл.73 ал.2 от ЗДДС. В заключение са
установени с обжалвания ревизионен акт задължения за довнасяне в размер общо на
82779,75 лв. /словом – осемдесет и две хиляди седемстотин седемдесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки/ и лихвите за просрочия
към тях в размер общо на 7175,54 лв. /словом – седем хиляди сто седемдесет и
пет лева и петдесет и четири стотинки/.По делото по искане на оспорващата страна беше изслушана СИЕ, приета от страните без
възражение.
При
справка от вещото лице в счетоводството
на „Овергаз Холдинг” АД е установено, че счетоводния
софтуер, който използва жалбоподателя, е
„Ажур 07”.
Представени са на вещото лице
Хронологични описи на сметка
406 „Доставчици свързани лица”, сметка 401 „Доставчици”, Дневници за покупки и Справки-декларации по
ЗДДС за периода 01.01.2019 г. – 30.09.2019 г., от
които се установява как и кога са осчетоводени процесните
фактури, описани в ревизионния доклад.
Първият изследван от вещото лице въпрос е : След
преглед на издадените фактури за получените доставки за наем, счетоводни
услуги, услуги по УЧР, деловодни, архивни услуги и
одит, СД и дневниците за покупки за ревизирания период, да се отговори на
въпроса: „Овергаз Холдинг” АД ползвало ли е пълен данъчен кредит по тях и ако
не – на какъв принцип получените доставки се причислят към облагаемите доставки
и каква част към освободените доставки. Изводът на вещото лице, неоспорен от
страните е, че след анализ на фактурите, посочени в Ревизионен доклад №
Р-02002819007186-092-001/27.04.2020 г., Справки-декларации и Дневниците за
покупки по ЗДДС за ревизирания период се установява, че „Овергаз Холдинг” АД не
е ползвало пълен данъчен кредит по тях. Посочва,
че за получените доставки за наем, счетоводни услуги, услуги
по УЧР, деловодни, архивни услуги и одит, отразени в колона 9 /данъчна основа на
доставки без право на данъчен кредит/ от
Дневниците за покупки, дружеството не е ползвало данъчен кредит на основание
Заповед № Х-ЗВз-1/02.02.2017 г. на Прокуриста на „Овергаз Холдинг” АД. В нея са определени
структурните единици, представляващи освободени доставки по смисъла на ЗДДС:
изпълнителен директор, прокурист, процес „Управление на ликвидността”.
На въпрос № 2 -След
като се проследи облагаеми ли са доставките за наем, счетоводни услуги, услуги по УЧР/управление на човешките ресурси/, деловодни,
архивни услуги и одит, в кои сметки са отнесени, каква е аналитичността им и
какво е направлението на разхода, да се даде отговор на въпроса: има ли ясен
характер към датата на получаване на доставките, вещото лице, след справка в счетоводството на „Овергаз Холдинг” АД и представяне на Списък с
наименованията на аналитични подсметки от група 61,
прилагани за отразяване на крайното направление на разходите, съгласно Заповед
Х-Вз-1/02.02.2017 г. отговаря: За разпределянето на
разходите са съставяни Протоколи /приложени по делото /.
Представени
са на вещото лице Хронологични описи на сметка 406 „Доставчици свързани лица”, на база на които е
проследено в кои сметки са осчетоводени анализираните фактури за наем,
счетоводни услуги, услуги по УЧР, деловодни, архивни
услуги и одит, каква е аналитичността им и какво е направлението на разхода: При
експертизата е проследено в кои
аналитични сметки са отнесени анализираните в Ревизионен доклад №
Р-02002819007186-092-001/27.04.2020 г. фактури за доставки на наем, счетоводни
услуги, услуги по УЧР, деловодни, архивни услуги и
одит, съгласно „Приложения за Разпределение на
разходите”, изготвени на база Заповед № Х-ЗВз-1/02.02.2017
г. на Прокуриста на „Овергаз Холдинг” АД. Изводът на
вещото лице е : Счетоводните операции
имат ясен характер и отразяват детайлно как за разпределени и отнесени
разходите. И отговорът на втори въпрос е
приет без възражение.
На трети въпрос: Предвид предмета на процесните
доставки, при получаването им точно и достоверно ли са определени частите на
получените доставки, които служат за извършване на освободени сделки, въз
основа на какви документи, вещото лице отговаря: При получаване
на процесните доставки частите, които служат за
извършване на освободени сделки, са точно и достоверно определени. Разпределението е извършено на база Заповед №
Х-ЗВз-1/02.02.2017 г. на Прокуриста
на „Овергаз Холдинг” АД и изготвените към всяка фактура „Приложения за Разпределение на разходите”. Изготвените
„Приложения за Разпределение на разходите”
намират отражение в аналитичното отразяване на разходите, като това може да се
проследи от Хронологични описи на сметка
406 „Доставчици свързани лица”, сметка 401 „Доставчици”, Дневници за покупки и Справки-декларации по
ЗДДС за периода 01.01.2019 г. – 30.09.2019 г.
Заключението
на вещото лице е подробно мотивирано и съдът възприема същото като компетентно,
обективно, всестранно и пълно, кореспондиращо с доказателствата по делото. Прието
е като неоспорено от страните.
Следва да се посочи, че изключително
подробно и детайлно вещото лице е изследвало всяка една фактура за процесния период.
Беше поставена и допълнителна задача на вещото лице от ответната
страна, заключението по което също беше прието без възражение. Допълнителната
задача беше следната: Вещото лице да направи преизчисление
на допълнително определените задължения с ревизионния акт, като от същите
отпаднат тези, свързани с фактурите за наем и фактурите за услуги по управление
на човешките ресурси. В съдебно заседание процесуалния представител на
ответната страна заяви, че са искали преизчисляване да направи вещото лице, т.к. са
считали, че евентуално ревизионният акт може да бъде частично отменен в една от
неговите части. След направеното преизчисление
се установява, че допълнително определените задължения с PA№ Р-02002819007186-091-001/20.05.2020г. съобразно
поставената задача, са в размер на общо 64 605,66 лв./шестдесет и четири хиляди
шестстотин и пет 0,66 лева/, от които: 59 744,11 лв.-допълнително ДДС
за внасяне-чрез прилагане на коефициент по чл.73 ал.5 от ЗДДС; 4 861,55 лв. - лихва
за забава за периода от 15.03.2019 г. до 20.05.2020 г.
Приета като доказателство е адм. преписка по издаване на оспорения адм.
акт, по опис, заедно на ел. носител.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.160 ал. 2 от ДОПК,
съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.156 ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна по следните съображения:
С Ревизионен акт №
Р-02002819007186-091-001/20.05.2020г. издаден от И.И.Г.
- Главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Р.К.Т. Началник на
сектор при ТД на НАП Бургас на оспорващото дружество са определени задължения
за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2019г. до
30.09.2019г. в общ размер 82 779.75лева и лихви за просрочие
в размер на 7 175,54 лева. Ревизионния акт е потвърден с решение №177/17.08.2020г. на
Директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, като се претендира за отмяната
му.
Проверката за законосъобразност на оспорения в
настоящото производство административен акт е съобразно разпоредбата на чл. 160
ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
От
анализа на всички събрани по делото доказателства, ЯАС достигна до извода, че
ревизионният акт е издаден при неспазване на процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
На първо място
съдът намира, че ревизионния акт е издаден при непълнота на доказателствата,
което е било основание при обжалването му пред по горестоящия
адм. орган да се отмени и върне за ново разглеждане
на основание чл. 155 ал. 4 т. 1 от ДОПК. В
Решение № 177/17.08.2020г. на Директор Дирекция ОДОП Бургас по жалба срещу
ревизионния акт е записано, че „жалбоподателят не е ангажирал доказателства
както, че посочените от него структурни единици са ангажирани само с
извършването на освободени доставки, така и на какъв принцип получените
доставки следва да се причислят към облагаемите достави и каква част към
освободените доставки.“ Тази констатация не съответства на представените в срок
по административната преписка доказателства. От обратната разписка, изпратена
на 17.08.2020г. е видно, че изисканите документи са постъпили в ОДОП Бургас на
18.08.2020г, а процесното решение с № 177 е произнесено
също с дата 17.08.2020г. и същите не са взети предвид, тъй като срокът за
представянето им съвпада с датата на издаване на решението.
Съдът приема, че
горепосочените нарушения следва да бъдат определени като за съществени такива,
доколкото на практика ревизираното лице е било лишено от възможността да
упражни законово регламентирани права, в качеството му на страна в ревизионното
производство. Следва да бъде посочено още,
че съгласно разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съдът решава делото по същество,
като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в
обжалваната част или да отхвърли жалбата. Правомощията на съда при обжалване на
ревизионния акт са визирани в нормата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК, т.е съдът преценя
издаден ли е от компетентен орган, съответно формата, спазени ли са
процесуалните и материалноправни разпоредби при
издаването му. Съгласно третата алинея на чл. 160 когато естеството на акта не
позволява решаване на делото по същество, съдът отменя и връща преписката на
компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона. Но веднага ал. 4 изрично
сочи, че ал. 3 не се прилага за ревизионните актове. Следователно съдът не притежава правомощие да върне
преписката за ново произнасяне на компетентния орган, когато се касае за
ревизионни актове. Именно това обстоятелство, както и задължителността в обжалването
пред по горестоящия адм. орган,
като абсолютна предпоставка за обжалването на рев. акт по съдебен ред води до извода,
че именно по горестоящия адм.
орган следва да е обсъдил всички факти, обстоятелства от значение за случая,
което както се посочи по горе в настоящия казус не е сторено. Описаното по горе е самостоятелно основание
за отмяна на ревизионния акт. Посоченото по горе
процесуално нарушение няма как да се санира в хода на съдебното обжалване, т.е. това са писмени доказателства представени
в адм. производство, но не са разгледани от адм. орган.
Но ЯАС, в
настоящия си състав намира, че следва да посочи в допълнение към изложеното, че
заключението на вещото лице, по никакъв начин не доказа оспорващото дружество да
е извършило констатираните нарушения в данъчното законодателство, за което е
съставен ревизионния акт.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и
липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда
на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на
данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
От събраните по делото
доказателства в хода на административното и съдебното производство, съдът намира,
че изводите на ревизиращите органи, се основават на неправилен анализ на
установените при ревизията факти.
С приетата по делото ССЕ, дава заключение, че „при
получаване на процесните доставки частите, които
служат за извършване на освободени сделки, са точно и достоверно определени.
Разпределението е извършено на база Заповед № Х-ЗВз-1/02.02.2017
г. на Прокуриста на „Овергаз Холдинг” АД и
изготвените към всяка фактура „Приложения за Разпределение на разходите”.
Изготвените „Приложения за Разпределение на разходите” намират отражение в
аналитичното отразяване на разходите, като това може да се проследи от
Хронологични описи на сметка 406 „Доставчици свързани лица”, сметка 401
„Доставчици”, Дневници за покупки и Справки-декларации по ЗДДС за периода 01.01.2019 г. - 30.09.2019 г.“
Видно от издадените фактури и при преглед на СД и
дневниците за покупки за ревизирания период и по-специално, отразеното в кол.9
става ясно, че дружеството не е ползвало данъчен кредит на основание Заповед №
Х-ЗВз-1/02.02.2017г. на Прокуриста
на „Овергаз Холдинг“ АД. В нея са определени служителите, които работят по
освободените доставки. Следователно по отношение на доставките за наем, счетоводно
обслужване, деловодно обслужване, архивно обслужване, управление на човешките
ресурси, видно от представените в НАП дневници за покупки от „Овергаз
Холдинг“ АД за ревизирания период и по-специално, отразеното в кол.9 дружеството
не е ползвало данъчен кредит на основание Заповед № Х-ЗВз-1/02.02.2017г. на Прокуриста на
„Овергаз Холдинг“ АД. В нея еднозначно са определени служителите
(организационната единица, обособена като разходен център), които работят по
освободените доставки и на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС, според която
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или
услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава
четвърта от ЗДДС, „Овергаз Холдинг“ АД не ползва ДК за покупките на това звено.
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице има право на приспадане на
частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се
използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на
приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето
няма такова право. От тълкуването на разпоредбата следва, че за да е налице
хипотезата на т. н. "право на частично приспадане на данъчен кредит"
следва да са налице две кумулативни предпоставки: с получените стоки или услуги
по облагаеми доставки регистрираното лице ще извършва както облагаеми, така и
освободени доставки; и при получаване на стоките или услугите не може да се
определи каква част от тях ще се използва за извършване на облагаеми доставки и
каква част - за освободени доставки.
Условието, покупките без право на данъчен кредит да са
ясно определени и рапознаваеми е изпълнено от
„Овергаз Холдинг“ АД, тъй като за ревизирания период дружеството е изготвило
списък на служителите, участващи в извършването на финансови услуги, представляващи
освободени доставки по смисъла на ЗДДС и счетоводната отчетност е организирана
по начин, позволяваща коректното определяне на правото на данъчен кредит по
ЗДДС. Предвид процесният подход в организацията на
дейността и счетоводната отчетност, дружеството точно и достоверно е определило
частите на получените доставки, които ще послужат за извършване на освободени
сделки още при получаване на доставката. В ревизирания период от Дневника за
покупки е видно, че от общите фактури за разходи за наем, архив, деловодство,
управление на човешките ресурси, счетоводни услуги и други са отделени
разходите за служителите, посочени в цитирания списък. Следователно не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 73, ал.1 във
връзка с чл. 70, ал.1, т.1 от ЗДДС и данъчният орган неоснователно се позовава
на цитираните норми при определяне на дължимото задължение. Съгласно чл. 73 от ЗДДС, Размерът на частичния данъчен
кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент,
изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като
отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на
приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от
лицето доставки и дейности. Вещото лице с
приетата и неоспорена СИЕ също доказа, че дружеството е изчислило точно и
достоверно правото си на данъчен кредит по доставки за наем, деловодни услуги,
счетоводни услуги, обслужване на човешките ресурси, е и фактът, че с Ревизионен
доклад № Р-02002819000879-092-001 / 27.05.2019 г. за предходно проверяван
период 10.2014 - 12.2018 г., данъчният орган е потвърдил коректността на
изчисленото от дружеството право на прилагане на данъчен кредит по ЗДДС за
описаните доставки, като е потвърдило законосъобразността на прилагания в
дружеството подход, а именно ясно разграничаване на служителите, извършващи
освободени доставки и третиране без право на данъчен кредит на покупките на
съответното звено, (стр. 39-43 от РД № Р-02002819000879-092-001 / 27.05.2019
г.). Вещото лице, в
приетата по делото първоначална СИЕ е потвърдило още, че „при получаване на
процесиите доставки частите, които служат за извършване на освободени сделки,
са точно и достоверно определени.“ „ Счетоводните операции имат ясен характер и
отразяват детайлно как са разпределени и отнесени разходите.“ „За получените
доставки от наем, счетоводни услуги, услуги по УЧР,
деловодни, архивни услуги и одит, Дружеството не е ползвало пълен данъчен
кредит“.
По отношение на доставките за консултантски и правни услуги от Squirre Patton Boggs(SPB), получената доставка от (SPB) се отнася до правни услуги, консултации и
процесуално представителство пред Висшия съд на Англия и Уелс, Търговско
отделение по Дело № CL-2018-000161, към което дружеството е присъединено към
края на 2018 г. Всяка адвокатска услуга, включително и в България, е облагаема
с ДДС сделка. Налице е хипотезата на
упражняване на право на данъчен кредит в случаите на правен спор. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че получената
доставка от Squirre Patton Boggs (SPB) се отнася до правни услуги, консултации и
процесуално представителство пред Висшия съд на Англия и Уелс, Търговско
отделение по Дело № CL-2018-000161, по което Дружеството е страна. Това дело и
към днешна дата е спряно и няма произнасяне по него както по същество, така и
по отношение на разноските за процесуално представителство. Видно от последната
представена по делото на 08.01.2021 г. Заповед за взаимно съгласие от
02.12.2020г. на Лондонския съд периодът за разглеждане на делото е определен „по време на зимната сесия на съда 2022г.“ Във
връзка с Указания изх. № 20-99-222/16.11.2015г. на ЦУ на НАП, в случаи на
правен спор, следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по
реда на ЗДДС и съответно лицето получател да упражни правото си на приспадане
на пълен данъчен кредит. Ако в резултат на приключил правен спор е постановено
съдебно или арбитражно решение или споразумение или чрез друг способ е
постигнато съгласие, е налице изменение на данъчната основа на доставката и
доставчикът следва да документира същото с издаване на известие, като
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.В допълнение - СЕС приема, че разпоредбата на
чл.69 ЗДДС не следва да бъде тълкувана буквално и стеснително, а напротив -
подлежи на допълнително тълкуване, както следва: упражняването на независима
икономическа дейност изисква в определени случаи лицето да извършва разходи,
които не могат да бъдат пряко отнесени към нито една доставка с право на
приспадане на данъчен кредит. Налице е право на приспадане на данъчно
задълженото лице дори и при липса на пряка и непосредствена връзка между
определена получена доставка/услуга и една или повече извършени
доставки/услуги, пораждащи право на приспадане, след като разходите за
въпросните услуги са част от общите разходи на това лице. Разходи от този вид в
действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа
дейност на данъчно задълженото лице. Икономическата дейност на ревизираното
лице е установена и с изслушаната по делото СИЕ. СИЕ не беше оспорена от
страните и беше приета от съда като обективна и компетентна както се посочи по
–горе в съдебното решение.
Съдебната
практика трайно приема, че отчитането на разходи от страна на доставчика също
може и следва да бъде преценявано като косвено доказателство при формиране на
извода дали е осъществена реална доставка.
В конкретния случай, не е спорно,
че предметът на доставките, получени от английската правна кантора SPB е адвокатска защита по заведено дело за
вреди/непозволено увреждане/ срещу „Овергаз Холдинг“ АД. Делото е с № CL-2018-000161 пред Върховния съд в Лондон. Оспорващата
страна е посочила, че получените адвокатски услуги и защитата в хода на това
дело е с предназначение защита на всички активи на дружеството, с които би
извършвало последващи облагаеми доставки.
В този
смисъл съдът намира за необоснован изводът на адм. орган, че „Разходите, свързани с доставките на процесните услуги- правна защита на всички активи на
дружеството, с които се извършват, както облагаеми доставки, така и услуги
освободени от облагане по смисъла на чл.46 от ЗДДС не попадат при всички
положения в приложното поле на ДДС и не пораждат право на приспадане на пълен
данъчен кредит и следва да бъде приложен чл.73, ал.1 с коефициентът по чл.73,
ал.2 от ЗДДС.“
Доказателство за
действителното извършване на услугите е и обстоятелството, че счетоводството на
ревизираното лице е редовно и хронологично водено, при спазване на разпоредбите
на ЗСч и ЗДДС, издадените от „Овергаз холдинг“ АД фактури съдържат всички
необходими реквизити съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС и същите са надлежно
осчетоводени. Редовното водене на счетоводството на ревизираното лице и
осчетоводяването на сделките не се оспорва и от констатациите на органа по
приходите. Всички тези обстоятелства са безспорно установени и с приетата по
делото СИЕ.
Изводът за липса на реална
доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната
действителност, т.е. прилагане на определени логически правила към обективно
съществуващи факти. Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т. е. да бъде
установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна
преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този
смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже
реалността на услугите, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с
възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко
изводът на органа по приходите за липса на реална услуга е логически и правно издържан. От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение
за увреждане на интересите на обществото или на другата страна. Също така от данните в РА не може да се
приеме, че по отношение на някоя от процесните
фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в
областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на
фактурите с включването им в дневниците си за продажби.
В заключение по делото беше приета и
неоспорен от страните СИЕ, която даде компетентно и безспорно заключение в
резултат на задълбочен анализ на
фактурите, посочени в Ревизионен доклад № Р-02002819007186-092-001/27.04.2020
г., Справки-декларации и Дневниците за покупки по ЗДДС, като за ревизирания период се установява, че
„Овергаз Холдинг” АД не е ползвало пълен
данъчен кредит по тях и по точно за получените
доставки за наем, счетоводни услуги, услуги по УЧР,
деловодни, архивни услуги и одит, отразени в колона 9 /данъчна
основа на доставки без право на данъчен кредит/ от Дневниците за
покупки, дружеството не е ползвало данъчен кредит на основание Заповед №
Х-ЗВз-1/02.02.2017 г. на Прокуриста
на „Овергаз Холдинг” АД. В нея са
определени структурните единици, представляващи освободени доставки по смисъла
на ЗДДС: изпълнителен директор, прокурист, процес „Управление на ликвидността”.
Представени
са Хронологични
описи на сметка 406 „Доставчици
свързани лица”, на база на които е проследено в кои сметки са
осчетоводени анализираните фактури за наем, счетоводни услуги, услуги по УЧР, деловодни, архивни услуги и одит, каква е
аналитичността им и какво е направлението на разхода: При експертизата е проследено
в кои аналитични сметки са отнесени анализираните в Ревизионен доклад №
Р-02002819007186-092-001/27.04.2020 г. фактури за доставки на наем, счетоводни
услуги, услуги по УЧР, деловодни, архивни услуги и
одит, съгласно „Приложения за Разпределение на
разходите”, изготвени на база Заповед № Х-ЗВз-1/02.02.2017
г. на Прокуриста на „Овергаз Холдинг” АД. Изводът на
вещото лице е : Счетоводните операции
имат ясен характер и отразяват детайлно как за разпределени и отнесени
разходите.
При получаване на процесните доставки частите, които служат за извършване на
освободени сделки, са точно и достоверно определени.
За прецизност
съдът намира за необходимо да отбележи, че процесуалния представител на
ответната страна поиска потвърждаване на ревизионния акт съобразно
допълнителната задача поставена на вещото
лице, с което се извърши преизчисление на допълнително определените задължения с ревизионния
акт, като от същите отпаднат тези, свързани с фактурите за наем и фактурите за
услуги по управление на човешките ресурси, в резултат на което беше намален
размера на задълженията, а именно общо 64 605,66 лв./шестдесет и четири хиляди
шестстотин и пет 0,66 лева/, от които: 59
744,11 лв.-допълнително ДДС за внасяне-чрез прилагане на коефициент по
чл.73 ал.5 от ЗДДС; 4 861,55 лв. - лихва
за забава за периода от 15.03.2019 г. до 20.05.2020 г.; Възниква въпросът по
какъв критерий беше поискано от ответната страна да отпаднат точно
задълженията, свързани с фактурите за наем
и фактурите за услуги по управление на човешките ресурси, след като подходът
при организацията на счетоводната отчетност на дружеството е единен и изначално
има ясно разграничени разходи за
извършване на освободени доставки и режимът на ползване на данъчен кредит е
коректно определен-факт, доказан с първоначалното заключение на вещото лице по
СИЕ, приета по делото и неоспорена от страните. Не следва да остава изолирано
от доказателствата по делото и
обстоятелството, че в Ревизионен доклад
№ Р-02002819000879-092- 001/27.05.2019г., потвърден изцяло в Ревизионен акт от
27.06.2019г. (влязъл в сила като необжалван), представени и приети като
доказателства по настоящето дело, при предходно проверяван период
10.2014-12.2018г. данъчният орган е потвърдил коректността на изчисленото от
дружеството право на прилагане на данъчен кредит по ЗДДС за спорните в
настоящия процесен период доставки, като е потвърдил
законосъобразността на прилагания от дружеството подход, а именно ясно разграничаване
на служителите, извършващи освободени доставки и третиране без право на ДК на
покупките на съответното звено ( стр. 39-43 от РД№ Р-02002819000879-092-
001/27.05.2019Г.)-том ІVот делото, стр. 1687-1689стр. от делото. В
този смисъл не става ясно още как е определен коефициент в размер на 0,32 съгл. разпоредбите
на чл.73,ал.5 от ЗДДС, което води до необоснованост на ревизионния акт.
Съдът намира,
че при така установените факти и правни изводи, обжалвания ревизионен акт е издаден
в нарушение на материалния и на
процесуалния закон, с оглед проверката по чл. 160 ал. 2 от ДОПК, поради което
следва д а бъде отменен.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а
ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото
разноски в размер на 3870 лева, от които 50 лева – държавна такса, 500 лева –
за вещо лице и 3320лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Ямбол
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„ Овергаз Холдинг“ АД, ЕИК *********
със седалище адрес гр. ***, представлявано от Е.Д.Г.-изпълнителен
директор ревизионен акт № Р-02002819007186-091-001/20.05.2020г. издаден от И.И.Г. - Главен инспектор по приходите(ръководител на
ревизията) и Р.К.Т. Началник на сектор при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 177/17.08.2020г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Бургас при Централно управление на Националната агенция за
приходите да заплати на „ Овергаз
Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище
адрес гр. *, ул.*и адрес за
кореспонденция гр. *, ул.*, представлявано от Е.Д.Г.-изпълнителен директор,
направените по делото разноски в размер на 3870 лева /три хиляди осемстотин и седемдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
не се чете