Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на шести април
две хиляди двадесет и трета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 476 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД в размер на
260 443,01 лева от общ размер на вземането от 433 229,15 лева с ДДС
/съобразно уточнението по молбата на ищеца от 27.04.2021 година, разликата до
който пълен размер обхваща дължимото възнаграждение за труд за част от м. юли 2019
година и до м. 12.2019 година /вкл.//, което е дължимо за периода м. 12.2018
година – м. 06.2019 година и част от 640 часа за м. 07.2019 година и
фактурирано по процесните две фактури № 16 от 01.08.2019 година на стойност от
181 286,66 лева с ДДС и № 17 от 02.09.2019 година на стойност от
128 052,10 лева с ДДС, като възнаграждението за изпълнената и незаплатена
работа в общо за периода м. 12.2018 година – м. 12.2019 година е общо за 17 119
работни часа, от които фактурирани по процесните фактури 10984 часа /от които
640 часа за м. юли от общо изработени 1428 за месеца/.
В процеса е
прието за съвместно разглеждане и евентуално възражение за прихващане с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 184 850
евро и 4725 лева – вреди в резултат на виновното неизпълнение на
договорните задължения на ищеца, която сума представлява сторени разходи за
довършване на възложените на ищеца монтажни работи за наем на работна ръка,
техника и разходи за нощувки на работниците, до размера на по-малкото
задължение. Конкретно сумите, с които иска да бъде извършено съдебно прихващане
ответникът е конкретизирал в молба от 19.07.2021 година и са следните:1) По
договор № МВ2019-00023 с М. Х. ДОО – 50 000 евро за труд, положен от четирима
работници, изпълнили монтаж и тестване на хидрант в зали за подготовка на
дървени стърготини и зала група пръскачки, в периода 02.12.2019 година –
21.03.2020 година; 2) По договора № МВ2020- 00010 с М. ДОО, Белград – 50 000
евро за труд, положен от шестима работници, изпълнили монтаж, тестване и
пускане в експлоатация на хидрантите от спринклерна група в помещения Сушилня,
в периода 04.05.2020 година – 30.06.2020 година; 3) По договор № МВ2020-00017 с
М. Х. ДОО – 65 000 евро за труд, положен от осем работника в периода 01.07.2020
година – 19.08.2020 година по монтаж и тестване на пожарни водоразпръсквачи за
Кула за сушене, монтаж на защита на Преса на МДФ, изпробване на налягане и
изплакване на тръбопроводите за поражни водоразпръсквачи и хидрантните
съоръжения; 4) 19850 евро – за наем на подемна – хидравлична техника за периода
01.12.2019 година – 31.08.2020 година; 5) 4725 лева - наем на място за
настаняване на работниците по трите, описани по-горе договора в периода м.
12.2019 година – м. 01.2020 година и м. 03.2020 година – м. 08.2020 година.
Ищецът Р.
ЕООД, ЕИК: ******** твърди, че страните са постигнали съгласие по договор за
изработка с ответника от 28.11.2018 година – за монтажни услуги /подготовителни
работи и инсталиране на хидрантни и сплинкерни /пръскачни/инсталации,както и
почистване на строителната площадка в четири секции на територията на фабрика К.
в гр. Велико Търново/, след като ответникът се е съгласил с условията на
изпратената от ищеца заявка № МВ2018-0063 от 28.11.2018 година /като
уговореното е общо възнаграждение от 200 000 евро без ДДС/, но при цена от 12
евро/час без ДДС - работа по проекта. Твърди, че по отношение срока за
изпълнение на работата, същият е започнал да тече на 01.12.2018 година според
уговореното и след изменение на постигнатото съгласие – е определен краен срок
– 01.06.2020 година/при постигнато съгласие за изменение на първоначално
определения срок - 23.12.2019 година/. Твърди, че е осъществявал СМР съобразно
уговореното до м. 12.2019 година, за които е издал и двата броя фактури – за
монтажни услуги за изпълнените часове монтажни услуги вкл. и за част от м.
07.2019 година, не са направени възражения по работата, осъществена в този
период, но е заплатено от ответника само част от дължимото възнаграждение /като
останалата незаплатена сума по фактура 16 е 132 390,91 лева с ДДС и по №
17 - 128 052,10 лева с ДДС/. Твърди, че са договорени 30-дневен срок от
получаване на фактура за възражения /чл. 14.3./ и 60 – дневен срок – за
плащане. Сочи и че поради неплащане в срок и на основание т. 14.3 от протокол
за преговори е преустановил СМР на обекта. Претендира незаплатеното
възнаграждение за извършените монтажни услуги в посочения в двете фактури
период. Сочи, че размерът на платената общо сума по фактурите е от 48 895,
75 лева- по фактура № 16, извършено с две плащания.
Ищецът твърди
и горните суми да обхващат извършените монтажни работи само за периода м.
12.2018 година – част от м. 07.2019 година, които не са заплатени, но не претендира в процеса и останалите
извършени от него СМР на стойност от 172 786,14 лева с ДДС, изпълнение след
този период.
Ищецът оспорва
страните да са били обвързани от договор със съдържание по представения от
ответника с отговора на исковата молба. Оспорва да са настъпили вреди за
ответника и същите да са в резултат от виновно поведение на ищеца. Счита, че
част от претендираните вреди не са в резултат на поведението на ищеца, тъй като
са били предвидени от основния изпълнител – възложителя ответник, а и не е било
налице предплащане за използване на работната сила /затова и няма претърпени
вреди/. Оспорва и това разходите въобще да са били направени от ответника,
както и да са във връзка с твърдените разходи. Сочи, че повечето от
представените доказателства са съставени за целите на процеса, както и че
ответникът претендира сторени разходи за период след крайния срок, в който
възложителят е следвало да предаде работата на К. и които са сторени поради
неговата собствена забава и поради това – ще се постигне неоснователно
обогатяване.
Ищецът
уточнява също така, че изпълнението на възложената работа се състои единствено
в предоставяне на работна ръка, но не и материали за изпълнение на заданието
/които доставя ответникът, който предоставя и проект и техническата
документация/, като всички строителни дейности са се ръководили от ответника,
който е и изготвял седмичните отчети, който е и записвал присъствието на
работа, свършената работа и времето за това, кой работник какво изпълнява за
деня и т.н. Сочи, че общият брой работни часове е 17 119, като за
процесния период е фактурирал 10984 часа /вместо реално изработените в периода 11 772
часа/, което било практика в отношенията между страните – да се фактурира за
суми, близки до тези, които възложителят устно посочи, че има възможност да
заплати в момента, а при окончателно приемане на работата – да се фактурира и
доплаща всичко изработено. Поддържа и че монтажът на противопожарни/пръскачни/
системи и хидрантни инсталации е обхващала четири секции във фабриката във
Велико Търново – Рафинер, Сушилня, Сенник и Фреза. Ищецът уточнява и че СМР
включват подготвителните работи за монтаж, описани в уточнителната молба на л.
398 и сл. – транспорт и подготовка на материали и почистване и подготовка на
инструменти; инсталиране на мрежата – монтаж на хидрантни и монтаж на пръскачни
инсталации. Твърди и от възложената работа да са извършени подготвителните
работи за монтаж в четирите секции на фабриката, както и изцяло да са изпълнени
инсталациите в Рафинера и сушилнята.
Ответникът
оспорва иска, като твърди, че страните не са обвързани от протокол за преговори
и заявка, представени с исковата молба, тъй като документи с такова съдържание
не са подписвани от управителя на възложителя, нито са осчетоводени. Възразява,
че страните всъщност са обвързани от договор за монтаж от същата дата по
заявка, които представя с отговора на исковата молба, с различен срок за
изпълнение и различния в съдържанието, като ищецът не е изпълнил възложената
работа и тя не е приета, съобразно договорените условия и начин. Не оспорва, че
материалите и техниката за изпълнение на СМР са били предоставени от
възложителя. Включително сочи, че процесните фактури е получил без придружаващи
и отчитащи извършената работа документи. Твърди, че ищецът е прекратил работата
по обекта преди завършването й. Настоява, че поради забавата на ищеца и
некачествено изпълнение /което възражение, обаче, не е конкретизирано/ е
развалил договора, след като е предоставил срок за изпълнение на забавените
работи. Оспорва ищецът да е извършил работа в посочения в исковата молба и
уточнителната молба обем и стойност, оспорва и работата да е приета, както и
твърди, че ищецът не се е явил, въпреки отправена покана, за извършване на
съвместен оглед и приемане на свършената работа /съобразно която е направил
частично плащане по една от фактурите/. Поради това и ответникът сам е съставил
опис на изпълнените дейности.
Ответникът
сочи, че поради неизпълнение задълженията на ищеца е претърпял вреди,
изразяващи се заплатени възнаграждения по сключени три договора с други
подизпълнители за довършване на възложените на ищеца дейности. Поради това,
ответникът прави в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане
със сумите, заплатени като разходи вследствие прекратяване на работата на
обекта от ищеца и разваляне на договора с него. Сочи, че са сторени разноски по
сключените три договора с подизпълнители и по-конкретно- за наем на работна
ръка, техника и разходи за нощувки на работниците.
Ищецът
претендира законните последици от осъждането. Страните претендират разноски.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор с
елементи на изработка с предмет и
съдържание по представените по делото, с исковата молба поръчка и заявка,
изпълнение на възложена работа в претендирания обем и на стойност, съобразно
уговореното и изискванията по договора и приемане на работата от ответника без
забележки; размер на дължимото и договорено възнаграждение.
Ответникът
носи тежест да докаже възраженията си, вкл. по възражението за прихващане -
съществуване на договор между страните със съдържанието на представения от него
такъв, възникване на твърдяното като
неизпълнено задължение за ищеца, виновно неизпълнение на посоченото договорно
задължение; настъпване на имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Видно от
Протокол за преговори от 28.11.2018 година, ответникът е възложил на ищеца монтаж
на спринклерна и хидрантна инсталация за Reffeiner (рафинираща инсталация),
обект сушилня MDF, навес, обект секачница, във фабрика "К."
("Kronospan") Велико Търново, Република България, при общ прогнозен размер
на възнаграждението от 200 000 евро без ДДС. Страните са се съгласили, че
възложената работа включва и всички, подготвителни, съпътстващи и специфични
дейности по монтажа, както и че за невключени, но необходими за изпълнение на
предметния обхват на договора работи, е нужно допълнително договаряне, а при
липса на такова – заплащане на съответно възнаграждение с отстъпки и в срока на
действие на договора. Договорена е единична цена от 12 евро/човекочас, след
съгласуване на всички отчети на подизпълнителя. Краен срок за изпълнение на
работата по представения протокол е 23.12.2019 година. Страните са уговорили и
частично приемане на работата при изработка на обособена позиция.
Според чл. 14,
ищецът издава фактури, съпътствани с необходимата документация – седмични отчети,
оправдателни документи, отчети за режийни работи. Плащането става на обособена
позиция или за приетата в цялост работа, а срокът за възражения по чл. 14.3. е
30 – дневен от получаване на фактура и 60 –дневен - за заплащането й. В
посочената разпоредба е уговорено и правото на изпълнителя да откаже изпълнение
на работите при неплащане в срок на фактурите, по които няма възражения. В чл.
23 е предвидено промените в договорните условия да се извършват само в писмена
форма.
В изпълнение
на уговореното, възложителят – ответник е изготвил заявка № МВ 2018 – 00063 от
28.11.2018 година /л. 20 от делото /. Тази, представена от ищеца, е за обем
работа в размер на 200 000 евро с ДДС.
Видно от
договора, представен от ищеца с исковата молба, страни по него са - като подизпълнител Р. ЕООД и като възложител- М. ЕООД.
С отговора на
исковата молба ответникът е представил също документ - Протокол от преговори за
подизпълнители № МВ2018-00063, с твърденията, че с това съдържание е сключеният
между страните „Р.“ ЕООД и “М.“ ЕООД на
дата 28.11.2018 г. договор. Видно от представения документ, обаче, същият
съдържа печат за подизпълнител - на DDB PROTIVPOZARNA GRADNJA D.O.O. Съгласно
документа, представен от ответника, предмет на договора е Монтаж на пръскачка,
хидрант и газови искри за устройството MDF на обект на Kronospan, България, 5000 Велико Търново, при договорена
обща сума в размер също на 200 000 евро и средна разчетна ставка в размер на
11,00 евро на час. Съгласно т. 8, срок за изпълнение с начало 02.06.2018г. до
01.06.2020г.
Основен спорен
по делото въпрос е относно съдържанието на възникналото между страните
облигационно правоотношение по договора с елементи на изработка. Съдът приема,
че страните по делото са постигнали съгласие при условията на протокола за
преговори от 28.11.2018 година, представен от ищеца с исковата молба, чийто
оригинал /на чужд език/ при извършената в съдебно заседание на 07.02.2022
година констатация е идентичен по външни белези, при следните мотиви.
Според вещото лице – графолог, протоколът е
подписан от името на ответника от лицето Д.Т., като подписът е положен с
тампонен печат, но принадлежи на лицето, посочено като автор. Същият извод е
направен и по отношение на Д.Н., подписал протокола от името на ищеца. Неснователно
е възражението на ответника, че страните не са обвързани от договора, поради
това, че Т. не е бил законен представител на ответника към 28.11.2018 година,
тъй като най-късно към м.12.2018 година, когато страните не спорят, че е
започнала работата на обекта, ответникът е узнал за сключения договор и по
делото няма доказателства за противопоставяне, съобразно чл. 301 ТЗ. Горното
съответства и на показанията на свидетеля Б., който заявява, че именно Д.Т. е
бил определен за ръководител на проекта в България, поради което и е подписал
процесния протокол за преговори.
Ответникът, от
своя страна, не представи оригинал от представения от него протокол от
преговори с подизпълнител от 28.11.2018 година /въпреки изричните указания/,
което е попречило на вещото лице графолог да отговори на въпроса дали
документът е подписан от представителя на ищеца – Д.Н. - лично или чрез положен
тампонен печат или подписът е пренесен/сканиран от друг документ. По отношение
на този факт и с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира за
приложима и нормата на чл. 161 ГПК, тъй като ответникът е създал пречки за
събиране на доказателства относно установяване авторството на документа, във
връзка с оспорването на ищеца /не е представен оригиналът, не са положени и
усилия за това/ и приема за установено обстоятелството, че документът не е
подписан от Д.Н. саморъчно или чрез полагане на тампонен печат на саморъчен
подпис, а се касае до пренесен /сканиран/ подпис от друг документ. Независимо
от това, обаче, върху представеното от ответника копие на документ – Протокол
за преговори от 28.11.2018 година – е положен печат с наименование на
юридическо лице /ДДБ Противопожарна Г.ДОО, Белград/, различно от ищеца, също
представлявано от лицето Н., което разколебава възможността да се заключи, че Н.
е направил волеизявление от името на Р. ЕООД. Горното налага извод за това, че
страните по делото не са постигнали съгласие за сключване и не са обвързани от
договор със съдържанието по представения от ответника документ.
За да достигне
до горните изводи, съдът взе предвид и следното. От събраните по делото
доказателства, вкл. свидетелските показания на свидетеля Б.Б., които съдът
кредитира изцяло, тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност и
свидетелят има преки и непосредствени впечатления по фактите, за които е
допуснат, се установява, че Р. ЕООД и М. ЕООД са били в дълготрайни търговски
отношения. Обичайно комуникацията между тях се е осъществявала по телефон и
имейл, като свидетелят има конкретен спомен за това, че по процесния договор
между страните е имало уговорка при неплащане в срок от страна на възложителя, за
подизпълнителя да възникне право да преустанови монтажните работи. Свидетелят
сочи и че това е уговорено с оглед възможността за подизпълнителя да се
разплаща със своите служители. Изложеното съответства на разпоредбите на
представения от ищеца протокол и по-специално чл. 14.3., изр. последно от
същия, каквато възможност няма предвидена в представеното от ответника копие на
Протокол.
Така, при горните
факти и липсата на спор, че страните са били в облигационни правоотношения по
силата на писмено съглашение за
извършване на монтаж на инсталации в завода във Велико Търново, както и при
съобразяване нормата на чл. 161 ГПК, съдът приема, че основните права и
задължения, както и условията по договора се съдържат и уреждат от подписания
от името и от представители на двете страни по делото договор, във вида и
съдържанието по представения от ищеца, като приложение към исковата молба,
документ. Фактът, че вещото лице Ц. е констатирала, че и подписът от името на Д.Т.
и този на Н. са положени с тампонен печат, заедно с печат с наименование на
ответното дружество/ищцовото дружество, не разколебава горните изводи, тъй като
същите принадлежат на посочените лица /вещото лице уточнява, че се касае до
саморъчни подписи, възпроизведени върху печат/ и ответникът не е направил
възражения относно поставяне на подписа по този начин. Отделно, установява се и
че това е било практика за съдоговорителите, което е видно и от останалите
подписани по този начин документи, както от лицето Т., така и от Н..
В допълнение следва да се посочи и че и
останалите събрани по делото доказателства, вкл. относно извънпроцесуалното
поведение на страните, са в подкрепа на посоченото по-горе. Свидетелят Б. има
преки впечатления за това, че ищецът е започнал работа на обекта края на 2018
година, което съвпада с началото на срока по договора, представен от ищеца,
като едновременно с това липсват твърдения и доказателства ищецът да е работил
преди м.12.2018 година или работата да е започнала със забава от 6 месеца
/предвид установения срок в представения от М. ЕООД документ/. В този смисъл са
и осчетоводените от ответника процесни две фактури, чиято стойност е определена
по брой часове по месечни отчети, представени с исковата молба, при осреднена
разчетна ставка от 12 евро на човекочас.
Следователно,
анализът на доказателствата сочи на извод, че страните са постигнали съгласие
по договор с елементи на изработка, със съдържанието по представения от ищеца документ
– Протокол за преговори с подизпълнител от 28.11.2018 година.
На следващо
място, спорен по делото е въпросът дали представените от ищеца седмични отчети
удостоверяват часовете положен труд на обекта от работници на ищцовото
дружество, съобразно договореното между страните, тоест – налице ли е
възникнало задължение за ответника да заплати претендираните от ищеца суми по
тях.
Съобразно чл.
14.2 от договора, ищецът издава фактура, като същата следва да бъде придружена
с оригинали на оправдателни документи, като напр. седмични
отчети за присъствие на работниците, отчети за режийни разходи и др., като
същевременно в договора няма изисквания за това кога следва да се издават
фактурите и за установена регулярност в тази насока. Напротив, свидетелят Б.
уточнява, че фактури са издавани по предварителна уговорка и възможност за
заплащането им от ответника.
Ищецът е
представил копия на седмични отчети, чието съставяне чл. 4 от договора
предвижда, а и изисква същите да бъдат подписани от упълномощено от ответника
лице. По отношение на тези доказателства, съдът не е приложил последиците по
чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК, както и не са налице предпоставките за
приложението на чл. 161 ГПК. Ищецът твърди, че не разполага с оригиналите на посочените
документи, което се подкрепя от изискванията по чл. 14.2 от договора, както и
от свидетелските показания на Б.Б., според който всички оригинали от отчетите
са изпращани в централата на свързаното с ответното дружество в Х., в края на
съответния месец /а копия от отчетите са сканирани и изпращани до свидетеля по
имейл/. Третото лице, обаче, в отговор на издадено съдебно удостоверение,
предоставя информация, че не съхранява такива оригинали.
От приетото по
делото заключение на съдебно-почерковата експертиза се установява, че част от относимите
към предявената частична претенция седмични отчети за процесния период не са
подписани, част са подписани от името на ответника, но не и от лицата М. или Ж.,
но в по-голямата част отчетите съдържат копие на подпис, положен отЗ.М.. Последният,
предвид показанията на св. Б., е бил определен от ответника за отговорник на
строежа във Велико Търново и съответно – упълномощеното да подписва отчетите
лице, като обичайната практика на ответника и в конкретния случай е
ръководителят на строежа да се определя от М. ЕООД, а работниците - да осигури
подизпълнителя.
Анализът на
горните доказателства води до извод за това, че седмичните отчети са съставяни и
съгласувани с представител на ответника, съобразно установеното в договора и съответно
- са основата, от която се определя броя часове положен труд и дължимото
възнаграждение по договора. Съдът приема за доказано, че отразените в тези
отчети часове положен труд отговарят на действително отработените по
възложените монтажни работи, вкл. и по отношение на неподписаните /но изпратени
по електронна поща до Б./Т. и тези, подписани от името на ответника от лица,
различни от М./. Този извод се налага при съвкупен анализ на гласните
доказателства, представените писмени доказателства и заключението на вещото
лице по съдебно-компютърната експертиза и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, поради следните мотиви.
От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е осчетоводил
издадените от ищеца фактури № 16 и № 17 и ги е включил
в дневника за покупки с датите на издаването им – 01.08.2019 година и
02.09.2019 година, с право на пълен данъчен кредит, като е извършил и частично
плащане по първата от тях на 10.12.2019 година и на 12.12.2019 година. Стойността
на осчетоводените от ответника фактури съответства изцяло на отразените в представените
с исковата молба отчети за брой часове положен труд при часова ставка от 12
евро/час.
Подписаните от
определеният за представител на ответника М. отчети са противопоставими на
ответника, тъй като също съдържат признание на неизгодни за ответника факти
относно броя на присъстващите на обекта на работници и броя отработени от всеки
от тях часове, дневно. Частният свидетелстващ документ, както е в случая, се
ползва с материална доказателствена сила по отношение настъпването на
удостоверените в него факти, само когато тези факти са неизгодни за неговия
издател и тя важи в гражданския процес срещу неговия издател.
С издадените и
осчетоводени от ответника фактури /вкл. въз основа на неподписаните или
подписани от името на ответника от лице, различно от М., седмични отчети/,
съответстващи, обаче, по стойност на отработените часове съгласно отчетите и
заключението на вещото лице за визирания в исковата молба период, при резчетна
ставка от 12 евро/час и при липса на обективирано възражение на ответника по
тях, съдът намира, че ответникът е признал и неизгодните за него факти, че
всички отразени в представените с исковата молба отчети /вкл. неподписаните от
представител на ответника/ часове за съответните седмични периоди са отработени.
Или, че посочените във фактурите вземания, както на посоченото основание, така
и на посочената стойност, съществуват.
От друга
страна, видно от заключението по компютърната експертиза, всички седмични
отчети, представени с исковата молба, са получени като прикачени документи към
електронни писма от Б.Б. и препратени до Д.Т., определен за представител на
проекта в България, без промяна в тяхното съдържание относно прикачените
файлове. Този факт означава, че ответникът е уведомен за броя отработени часове
по извършване на монтажните услуги. По делото няма доказателства, ответникът да
е възразил по тях.
И в
заключение, както беше посочено, двустранно, редовно осчетоводените фактури,
със съответстващи в двете счетоводства стойности и основание за издаване, за
които е ползван и данъчен кредит и е начислен ДДС, удостоверяват неизгодните и поради
това -противопоставими за ответника факти относно изпълнената работа – брой отработените
часове и тяхната равностойност при договорената между страните единична ставка,
които се установяват и от останалите доказателства по делото. Фактурите,
противно на възраженията на ответника, се установи от показанията на свидетеля
и компютърната експертиза, са били придружени и с оправдателни документи за
сумите по тях.
Следователно,
по делото се доказа облигационната обвързаност между страните и съществените
елементи на сключения договор, както и обстоятелството, че в периода м.12.2018
година – м.07.2019 година ищецът е осигурил на обекта служители, които са
отработили общо 11 772 часа /като за месец юли са фактурирани само 640 часа,
вместо изработените 1428 часа/, съгласно представените по делото отчети и
съдебно-счетоводната експертиза. Така ищецът доказва изпълнение на възложените
монтажни услуги в описаното количество, в посочения период, като не се установи
и към този момент същите да са предоставени в забава /към договора не е
приложим планов график/ или услугите да са били некачествени. По силата на чл.
14 от договора, съответно, в тежест на ищеца е възникнало задължението да ги
заплати в размер на стойностите по осчетоводените фактури, съобразно
уговорената единична цена. Не се установи и договорът да е бил прекратен или
развален поради виновно неизпълнение преди м. 01.2020 година на някое от
специалните основания по чл. 262 и чл. 265 ЗЗД. Тоест, след изтичане на срока
по чл. 14.3 от договора, от получаване на фактурите /които са осчетоводени от
ответника на датите на издаване/, вземането на ищеца е и изискуемо.
В тази връзка,
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че
работата не е приета. С оглед предмета на договора и характера на възложената
работа, а именно – монтажни услуги или полагане на квалифициран труд, както и
предвидената възможност за заплащане на отработеното при издаване на фактура –
съдът намира, че приемане на работата в общия случай на чл. 264 ЗЗД е
неприложимо. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел,
според който е невъзможно частично приемане на работата, както и идентичния
извод на вещото лице З. по съдебно- техническата експертиза. В случая, приемане
на работата означава приемане отработените часове квалифициран труд от
служители на ищеца на работната площадка на завод К. по съставените седмични
отчети, при установения начин за удостоверяване от страните, по които
ответникът не е възразил нито при получаване на отчетите по електронна поща,
нито при осчетоводяване на фактурите /в срока по чл. 14.3 от договора/.
Възраженията
относно изпълнение на работата със забава са неотносими към претенцията за
заплащане на изпълнените услуги. Забавата би могла да породи правото на
обезщетение в полза на ответника по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в рамките на действие на договора, но няма значение за
задължението за заплащане на предоставените монтажни услуги. Отделно от това,
тези възражения са и недоказани, предвид показанията на свидетеля Б., според
който към края на 2019 година монтажните работи са били изпълнени на 80-90 %,
по лични впечатления и информация, получена от неговия служител М., както и
предвид заключението по съдебно-техническата експертиза, в което при
съпоставяне на броя отработени часове на обекта по седмичните отчети, на ищеца
и останалите трима подизпълнители, е определило делът на ищеца в общо
изпълнената работа до финализиране на проекта на близо 70 %.
Неснователно е
и възражението, че по фактура № 16 е извършено само частично плащане, поради
неизпълнение на работата. Не се констатира наличие на уговорка за заплащане на
определен етап или обем изпълнена работа, нито заплащане само при предаване на
краен резултат. От друга страна, установи се, че часовете монтажни услуги са
изработени, съответно дължима е договорена за тях цена. Писмото от 10.02.2020
година, представено от ответника, няма обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него като изпълнение работи, нито дори се
установи да е и достигнало да знанието на ищеца. Фактическите констатации в
него не се подкрепят от което и да е от останалите, събрани по делото
доказателства.
На последно
място, ответникът не доказа в процеса да е извършил плащане по процесните
фактури над признатия от ищеца като заплатен размер.
По
възражението за прихващане на ответника.
Ответникът твърди,
че исковата сума следва да се прихване с негово вземане от ищеца, основано на
нормата на чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр.
чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 184 850 евро и 4725 лева – вреди в резултат на
виновното неизпълнение на договорните задължения на ищеца, която сума
представлява сторени разходи за довършване на възложените на ищеца монтажни
работи за наем на работна ръка, техника и разходи за нощувки на работниците, до
размера на по-малкото задължение, както следва: 1) По договор № МВ2019-00023 с М.
Х. ДОО – 50000 евро за труд, положен от четирима работници, изпълнили монтаж и
тестване на хидрант в зали за подготовка на дървени стърготини и зала група
пръскачки, в периода 02.12.2019 година – 21.03.2020 година; 2) По договора №
МВ2020- 00010 с М. ДОО, Белград – 50 000 евро за труд, положен от шестима
работници, изпълнили монтаж, тестване и пускане в експлоатация на хидрантите от
сприклерна група в помещения Сушилня, в периода 04.05.2020 година – 30.06.2020
година; 3) По договор № МВ2020-00017 с М. Х. ДОО – 65 000 евро за труд, положен
от осем работника в периода 01.07.2020 година – 19.08.2020 година по монтаж и
тестване на пожарни водоразпръсквачи за Кула за сушене, монтаж на защита на
Преса на МДФ, изпробване на налягане и изплакване на тръбопроводите за поражни
водоразпръсквачи и хидрантните съоръжения; 4) 19850 евро – за наем на подемна –
хидравлична техника за периода 01.12.2019 година – 31.08.2020 година; 5) 4725
лева - наем на място за настаняване на работниците по трите, описани по-горе
договора в периода м. 12.2019 година – м. 01.2020 година и м. 03.2020 година –
м. 08.2020 година.
Въпреки, че от
представените по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза може
да се приеме за установено наличието на възникнали облигационни отношения за
ответника с посочените чуждестранни търговски дружества по описаните по-горе
писмени съглашения, с предмет, частично припокриващ се с този по процесния
договор с ищеца /извод, който се налага от заключението по съдебно-техническата
експертиза, стр. 27, 28 и 31 от същата/, както и извършени плащания – по Договор
№ МВ2019-00023 с М. Х. ДОО – сумата от 50000 евро; по договор № МВ2020- 00010 с
М. ДОО, Белград – 32 250 евро и по договор № МВ2020-00017 – 65 090 евро, както
и заплатена сума от 19 850 евро в полза на Б. ГмбХ за наем за подемно –
хидравлична техника „вишка“ за периода м. 12.2019, м. 01.2020 и м. 03.2020
година, както и в периода м. 05-м. 08.2020 година, по издадени 7 броя фактури,
а и плащане по 6 броя фактури, издадени от Е.М.М.-Р.-В.Т. ООД с основание наем
и консумативи за апартамент за м. 12., 01., 03. 05, 06, 08, на обща стойност от
4725 лева с ДДС, съдът намира, че прихващане в процеса не може да бъде
извършено по следните причини.
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на
всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1)
съществуване на договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на
договорно задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за
другата страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
В случая,
наличието на договор между страните е установено, с оглед приетото по
предявения иск.
Няма спор по
делото, че след м. 12.2020 година ищецът не е извършвал монтажни услуги, както
и че към този момент инсталацията, за изпълнение на която е сключен процесният
договор, не е била завършена напълно (в какъвто смисъл са и показанията на
свидетеля Б.).
Според чл.
14.3, изр. последно от договора, обаче, подизпълнителят има право да откаже
изпълнението на работите, ако възложителят не плати в договорения срок
фактурите, срещу които няма възражения. Тази хипотеза, както вече беше прието
по-горе, се е реализирала най-късно
към 10.11.2019 година /на 10.10.2019 година е изтекъл срокът за възражения/,
когато е изтекъл и срокът за плащане по втората от двете издадени фактури /№ 17
от 02.09.2019 година/. С изтичане на този срок, за ищеца е възникнало правото
да преустанови изпълнението по договора, без това да влече неблагоприятни
последици на виновното неизпълнение за него, тъй като в този смисъл е
постигнатото съгласие между страните. Следователно, до пълното погасяване на
процесните приети и осчетоводени фактури /което, освен това, е било необходимо
с оглед подсигуряване заплащане на квалифицирани за монтажните услуги служители
на ищеца, предвид показанията на свидетеля Б./, именно ответникът е неизправна
страна по договора. Съгласно последния, не е необходимо и нарочно изявление, адресирано
до възложителя, предпоставящо възможността за реализиране правото за
преустановяване на монтажните услуги. Следователно, не може да се приеме, че
твърдените от ответника вреди са в резултат и в пряка причинна връзка с поведението
на ищеца, изразяващо се във виновно неизпълнение на задължение по договора от негова
страна и една от предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца за вреди
от виновно неизпълнение се явява недоказана.
Независимо от
горното и само за пълнота следва да се посочи и че дори да се приеме, че е
налице виновно неизпълнение от страна на ищеца, в процеса не се установи пряка
причинна връзка с твърдените от ищеца вреди.
Както беше
посочено по-горе в мотивната част, доказано в процеса е обстоятелството, че към
м.12.2019 година ищецът е изпълнил значителна част от монтажните услуги,
необходими за завършване на инсталацията, или около 80-90 % от тях, като
съответно – незначителна част от тях са му били заплатени (съответно –
изпълнение на монтажни услуги в период от още 7-8 месеца за оставащите 10-20 %
не може да се обвърже с поведението на ищеца, от което се твърди да са
произтекли вреди). Няма доказателства за това ищецът да е допринесъл за
увеличаване на общия период на монтажни услуги с повече от половин година, с
което са свързани вредите. От друга страна, вещото лице по съдебно-техническата
експертиза е констатирало и идентичност в част от предмета на договорите с
последващите подизпълнители и този между страните по делото (а няма
доказателства за това да се е налагало повторно извършване на идентични
монтажни услуги). На следващо място, от съществено значение е характерът на
дължимата от ищеца престация, както и характерът на претендираните от ответника
разходи - за труд и монтажни услуги за изграждане на специфична инсталация. Установи
се, че последващите монтажни услуги са заплатени на цена, двойно завишена от
тази по процесния договор, но не са събрани доказателства за наличието на
обективни фактори, определящи същата (напротив, вещото лице З. сочи, че единственият
фактор в случая за определяне на цените е постигнатото между страните съгласие).
Следователно, няма доказана свързаност между сторените по-високи разходи и
неизпълнението на ищеца.
Всички
посочени обстоятелства водят на извод, че не в причинна връзка с поведението на
ищеца, а по-скоро с това на ответника /избор на подизпълнители, условия по
сключени договори, назаплащане на изпълнените услуги при договорената по-ниска
цена, с оглед предоставяне възможност на ищеца за завършване на работата и др./,
са извършените разходи за необходимите за завършване на инсталацията монтажни
услуги и техния размер.
На следващо
място, по делото не са събрани и доказателства за наличието на връзка между
разходите, сторени от ответника за заплащане наем на подемни съоръжения или за
нощувки на работници и спиране на работата от ответника. Между страните е
безспорно, че всички материали, техническа документация и т.н. материална
обезпеченост на проекта, на обекта, е била в тежест и предоставяна от
възложителя по договора и няма доказателства за наличието променени
обстоятелства, произтекли от поведението на ищеца и наложили този вид разходи в
отношенията с последващи изпълнители.
На последно
място, следва да се отбележи и че ответникът не доказа размера на претърпените
вреди, тъй като относно отработените от следващите подизпълнители часове са
представени единствено седмични отчети, които представляват частни
свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя факти, които съответно
нямат обвързваща съда и противопоставима на неподписалите ги лица доказателствена
сила. Поради това, не може да се приеме за установен и делът на ищеца спрямо
общото изпълнение, както е определен от вещото лице въз основа на седмичните
отчети.
Или в
производството не се доказа възникването на вземания на ответника, с които се
сочи, че е извършено прихващане с насрещното вземане на ищеца за възнаграждение
и поради това не е възникнало потестативното право на ответника да извърши
прихващане и следователно направено от него изявление за съдебно прихващане, не
може да породи правни последици по погасяване на задължението, което той има
към ищеца.
Това означава,
че предявената в процеса част от паричното задължение не е погасена и чрез
прихващане и предявеният в процеса иск за осъждане на ответника да изпълни това
задължение е изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед
крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в
общ размер от 23 095,61 лева лева, съобразно представения списък и
доказателствата, че са сторени, а именно – за адвокат, извършени преводи на
писмени доказателства, вещи лица, държавна такса.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца е неоснователно. От една страна, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на спора и множеството извършени от страните процесуални
действия и ангажирани доказателства, както и проведени съдебни заседания. На
следващо място и доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца отговаря по размер на минималния такъв,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие.
Воден
от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ЕООД, ЕИК: ********.да заплати на Р. ЕООД, ЕИК: ********, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, сума в размер на
260 443,01 лева, представляваща част от общия размер на
вземането за дължимо и незаплатено възнаграждение по Договор от 28.11.2018
година от 433 229,15 лева с ДДС, която сума от 260 443, 01 лева с ДДС е дължимо
и незаплатено възнаграждение по Протокол за преговори от 28.11.2018
година, представен с исковата молба, за монтаж на спринклерна и хидрантна инсталация
за Reffeiner (рафинираща инсталация), обект сушилня MDF, навес, обект
секачница, във фабрика "К." ("Kronospan") Велико Търново,
Република България, съответстващо на предоставените монтажни услуги за периода
м. декември 2018 година – месец юли 2019 година /за месец юли частично за 640
часа от общо положен труд от 1428 часа/, за което са издадени и фактури № 16 от 01.08.2019 година на стойност
от 181 286,66 лева с ДДС за монтажни услуги и фактура № 17 от 02.09.2019
година на стойност от 128 052,10 лева с ДДС за извършените монтажни
услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021
година и до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК – сумата от 23 095,61 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: