№ 139
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4097037,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Д. А. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша. В съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя е постъпило писмено становище че в
електронния фиш неправилно са посочени двете взаимоизключващи се норми по чл.
21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което било основание за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява.
Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок
доколкото от въззиваемата страна е посочено, че електронния фиш е връчен на
22.12.2020 г., което съдът тълкува в полза на нарушителя, а именно спазен срок за
обжалване, като входящия номер на жалбата е от 29.12.2020 г., от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.06.2020 г. в 16:25 ч. на път ІІІ-565, км. 22+500 в посока от с. Белозем към
с. Шишманци, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч., МПС,
автобус ЕВОБУС О 550, с рег. № **** се е движил със скорост от 71 km/h, като е
превишил скоростта от 50 км/ч. с 21 km/h и това е установено с АТСС TFR1-№581.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя А. Д. А., ЕГН **********, след като
собственика на превозното средство – ** ЕООД, чрез законния си представител Д. С.
С. е декларирал на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на процесната дата автобусът е
бил управляван от А. Д. А..
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-№581 да е одобрено
1
средство за измерване от 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 07.02.2020 г., като е издаден протокол от
проверка № 6-32-20 от същата дата.
За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 329р-7196 от 02.07.2020
г., в който е отразено, че заснемането е извършено на път IIІ-565 км 22+500 в посока от
с. Шишманци към с. Белозем. Установява се по делото, че км. 22+500 се намира в
границите на с. Белозем. На км. 22+500 била налична група знаци В24 и В26 (40км/ч).
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ и
приложение към него, протоколи за проверка с № 6-32-20/07.02.2020 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 329р-7196/02.07.2020г., декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП от 20.10.2020 г. справка за собственост на МПС, писмо от АПИ ОПУ
Пловдив за разположението на знаците В 26 по пътя Шишманци-Белозем, писмо от РУ
Раковски за липса на обратна разписка от връчване на електронен фиш.
Съдът не дава вяра на приложената снимка на местоположението на АТСС, в
служебен автомобил ****, тъй като на мястото където е сочено за позиция АТСС респ.
служебен автомобил, пред автомобила има знак В26 с ограничение 50 км.ч. Не се
установява, обаче това да е в рамките на с.Белозем, както твърдят от ОПУ Пловдив.
Напротив от снимката се виждат информационни табели, на които е указано че до
с.Белозем има три километра, а до с. Шишманци - 2. Това противоречи на постъпилата
от ОПУ информация, че км.22+500 е в границите на населеното място с. Белозем. Това
разколебава доказателствената сила на приложената снимка на АТСС. На снимката не
е отразено нито кога, нито къде е направена. В протокола по чл. 10 от Наредбата не е
отбелязано, че е направена дигитална снимка на АТСС.
Именно поради изложените съображения съдът не кредитира снимката като
релевантно към случая доказателство.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3
км./ч., тъй като водачът се е движил с по малко от 100 km/h. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на
заснетия автомобил и координатите.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
2
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно ***. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол. Контролният орган не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по
заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия. Представено е
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това
обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното
АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията
/ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба
към 30.06.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този
срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за
датата на установяване на нарушението на 07.02.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото,
специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, посоката на задействане на
АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в
който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо
статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. АТСС е ползвано съобразно
3
изискванията на производителя.
Установи се, че АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек
автомобил, и снимка на АТСС не се изисква доколкото Наредбата въвежда такова
изискване само за мобилните АТСС, които временно се разполагат на участък от пътя.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория D се предвижда
скорост от 80 km/h, а в населено място 50км.ч., когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак.
Безспорно установено е, че автобус ЕВОБУС О 550, с рег. № **** се е движил
на път IIІ-565, км. 22+500м в посока от с. Белозем към с. Шишманци със скорост от 71
km/h. Не се установява обаче поведението на водача на автобуса да е противоправно на
основанието, сочено в издадения фиш. Въведеното във фиша място на извършване на
нарушение на път IIІ-64, км. 22+500, което съвпада с това в протокола по чл. 10 от
Наредбата, било в границите на населеното място –с. Белозем, за което следва да важи
общото ограничение от 50 км.ч. Така е и отбелязано в протокола по чл. 10 от
Наредбата, а именно, че има общо ограничение на скоростта от 50 км.ч. Съгласно
писмо от Областно пътно управление Пловдив на км. 22+500 има поставен знак от
В26, който да поставя ограничение на скоростта от 40 км.ч. На следващо място в
протокола по чл. 10 от Наредбата не е посочен нито номера на знака, нито въведеното
от него ограничение, а единствено, че има някакъв знак.
Съдът намира, че не се доказва наличието на знак В26 с ограничение 50 км.ч. да
е въведено на км. 22+500, където е установено движението на автомобила. Оттам и
основанието за въведеното ограничение е различно от посоченото в електронен фиш К
№ 4097037. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено
нарушението, такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за
съобразяване със знак В26. Такова е възникнало на същото място, но на основанието,
че в населено място действа общата забрана за превишаване на скоростта от 50 км.ч.
Съдът намира, че не е доказано наличието на твърдяното нарушение на скоростта от 50
км.ч. въведено със знак В26.
Посочено е в съставения протокол, че разстоянието от пътен знак е 200 метра,
като това не кореспондира, а противоречи с представената справка от ОПУ, в която е
посочено, че знак има на км. 22+500 на процесния път. Дали тази несъвместимост на
данните в протокола и обективната действителност се дължи на грешно попълване на
протокола по чл. 10 от Наредбата или на неправилно разположение на АТСС за съда е
ирелевантно, като представлява порок на издадения фиш, тъй като не се доказа да е
извършено посоченото нарушение.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак В 26 с ограничение 50 км.ч.. Оттам и не е
съществувало задължение за жалбоподателят да се съобразява с указанието на какъвто
и да е било знак и ограничение на скоростта, освен с общото правило, което
представлява друго нарушение. Следователно не се установява да са осъществени
всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва да се взима отношение към
4
субективната страна на нарушението, доколкото се прие, че такова въобще не е
извършено.
Извън посочените съображения и в принципен план следва да се посочи, че
законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе
нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение с над 50 km/h, а именно с 21. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, но въпреки това тъй като
лицето А. неправилно е привлечен към административнонаказателната отговорност и
не се доказа да е извършено нарушението сочено в електронния фиш от обективна
страна, процесния акт се явява незаконосъобразен и това влече неговата отмяна.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
но искане в този смисъл не е сторено и не са представени доказателства за направени
такива.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4097037, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Д. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5