Р Е Ш Е Н И Е
***, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6827 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по предявени от К.Г.К. искове за
осъждане на ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД да й заплати сумата от 70 000 лева от
ПТП на 31.08.2015 г., ведно със законната лихва от 31.08.2015 г. до
окончателното изплащане и 1 137.55 лева обезщетение за имуществени вреди
от същото ПТП, ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че на 31.08.2015 г. около 16.30 часа в с.
Копиловци, обл. Кюстендил И.С.К.управлявал л.а. „Киа“, модел „Спортидж“ с ДК № ******,
при което нарушил правилата за движение по пътищата. К. била пътник на З.на
лява седалка в превозното средство. При паркиране К.не изчакал К. да слезе от
автомобила, а когато стъпила с левия крак извън колата, потеглил с повече газ.
Десният крак на ищцата се заклещил, усукал и счупил.
Образуваното наказателно производство било прекратено,
тъй като К. заявила, че не желае виновният водач да бъде наказван.
Вследствие произшествието К.К. получила фрактура на три
предноходилни кости на стъпалото на десния крак и охлузвания по кожата на
крака. Незабавно била транспортирана до МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД. В
травматологичното отделение й поставили шина и я насочили към УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ за извършване на оперативна интервенция. На 01.09.2015 г. се извършила
кръвна репозиция и вътрешна фиксация с две киршнерови игли за фрактурите на ІІІ
и ІV метатарзални кости.
Първите три дни след операцията К. била неподвижна.
Изпитвала и силно главоболие от упойката. Лекуващият лекар й казал, че не се
очаква пълно възстановяване, защото имало множество натрошени малки костици,
които не можели да се фиксират, а трябва да зараснат сами. Нямало да може и да
тича, защото кракът й ще се подува при ходене. Невъзможно било и носенето на
обувки на висок ток.
След изписването от болницата била транспортирана до
колата с инвалидна количка. През първия месец имала постоянна пулсираща болка в
увредения крак, която не се повлиявала от медикаменти. В продължение на 20 дни
в дома й идвал лекар, който й поставял инжекции за разреждане на кръвта. Трудно
се придвижвала, дори и с патерици, тъй като иглите стърчали и внимавала да не
ги закачи. Зависела от други хора в обслужването си. На всеки три дни ходела на
превръзки, като партньорът й я носел на ръце, поради невъзможност да се качва и
да слиза по стълби.
На 16.10.2015 г. отново постъпила в „Пирогов“ за нова
операция по екстракция на остеосинтезния материал. В продължение на три дни
разчитала на съпруга си за хигиенно-битовото си обслужване.
След тази операция се налагало да провежда рехабилитация,
която продължила два месеца. К. изпитвала болки и затруднения да движи пръстите
на десния крак. Приемала медикаменти и избягвала натоварването на десния долен
крайник.
През декември 2016 г. бил диагностициран оток по гърба на
дясно ходило, достигащ до предна повърхност на глезенната става и намаляващ до
долната 1/3 на подбедрицата. ІІІ и ІV метатарзални кости зараснали в неправилно
положение.
Към момента дясното стъпало било по-обемно от лявото и
това наложило подмяна на обувките с по-голям номер.
При движение за повече от половин час десният й крак
отичал и усещала болки. Кракът й бил деформиран, с широка предна част и носела
само ортопедични обувки, маратонки и кецове.
Преди 31.08.2015 г. К. спортувала активно, обичала да
ходи в планината и да кара колело. Към момента не можела да върши физически
труд, да тренира и да се разхожда. Изпаднала в депресия, нямала желание да
излиза и да се вижда с приятели. Осуетена била и планираната сватба, което
допълнително я разстроило.
Имала проблеми със съня, нестабилна походка и затруднения
в ежедневието. В продължение на половин година била временно нетрудоспособна.
Неимуществените вреди оценява на 70 000 лева.
К. направила и разходи за медицински консумативи, лекарства
и рехабилитация на обща стойност 1 137.55 лева.
За управлявания от И.К.л.а. „Киа“, модел „Спортидж“ имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество и поради това З. „Б.В.И.Г.“ АД следвало да поеме
отговорността за обезщетяване на търпените от произшествието имуществени и
неимуществени вреди. Моли главниците да бъдат заплатени ведно с лихвите от
датата на произшествието, съответно от датата на завеждането на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
вината на водача на лекия автомобил за настъпване на произшествието и счита
претенцията за неимуществени вреди за завишена.
В съдебното заседание на 27.04.2018 г. ответникът е
уточнил направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която не се уверила в собствената си
безопасност преди да слезе от автомобила, в който е била пътник.
Оспорва и претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като
нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР
на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая съдебно
предявените претенции с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се
основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Киа“, модел „Спортидж“ с ДК № ******
и ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. С определение от 04.12.2017 г. съдът е отделил като безспорно
между страните обстоятелството, че към 31.08.2015 г. за л.а. „Киа“, модел „Спортидж“
с ДК № ****** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищцата беше да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
генералния деликт - противоправно поведение на застрахования,
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите и
техния размер.
В
приетата по делото комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза е
изяснен механизма на настъпване на произшествието. Водачът на л.а. „Киа“ е
видял, че пътниците от десните седалки са слезли и затворили вратите, докато е
спрял автомобила преди да потегли отново за паркирането му, но явно не се е
убедил, че от автомобила е слязла и пътничката от З.на лява седалка К.К.. З.на
лява врата е била отворена и пътникът е предприел слизане с ляв крак, но в този
момент К.потеглил, при което десният крак на ищцата останал в купето, заклещен
под седалката на водача. При издърпване на долния крайник от потеглилото
превозно средство ходилото се е усукало и огънало в подбедрицата на десния крак
и настъпила фрактура. След като К.чул писъка на пострадалата и видял в
огледалото падналата на земята К., спрял автомобила.
Според
заключението, при отворена врата на автомобила водачът не е следвало да
потегля, а първо да се увери, че всички врати са затворени и второ, че
пътниците са се отдалечили на безопасно разстояние – поне 0.5 м. Това е така,
тъй като при завой З.ното вътрешно колело може да блъсне и събори пътник на
земята или да прегази ходилото му. Като причина за настъпване на произшествието
се сочи поведението на водача И.К., който не е изчакал всички пътници да слязат
и да се отдалечат от автомобила, а е потеглил прибързано.
При така
изяснения безспорен механизъм на ПТП на 31.08.2015 г. съдът приема, че по категоричен
начин се доказа причината за настъпване на процесния инцидент. Тя лежи в субективните
действия на водача на л.а. „Киа“ И.С.К.. Поради предприета маневра потегляне
той не се е уверил в безопасността на пътниците, като не е имало причина да не
използва огледалата за странично и обратно виждане, за да се увери, че всички
са се отдалечили от превозното средство. Потеглил е преди К.К. да напусне
мястото си пътник на задна лява седалка и по този начин е допуснал по
непредпазливост да настъпи увреждане на телесната цялост на ищцата. Извършеното
от него деяние е противоправно, тъй като е нарушил нормата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП. Противоправното му деяние е в причинно-следствена връзка с получените от К.К.
травматични увреждания.
Ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, поради което съдът намира, че от правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от процесното ПТП.
К.К. е получила
счупване на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости на дясно ходило. Претърпяла е оперативна
интервенция за открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
метална остеосинтеза – Киршнерови игли. За 45 дни е била поставена шина. След
отстраняване на остеосинтезата се провела рехабилитация. Приложено било и
медикаментозно лечение – обезболяващо, противооточно и противосъсирващо.
Според
вещото лице д-р С. при нормално протичане на лечебния процес срокът на възстановяване
бил 3-4 месеца. В случая обаче той продължил шест месеца. При извършен на
04.09.2018 г. преглед се установил надлъжен оперативен белег в основата на
трети пръст на дясно ходило с размери 2/1 см., белег от рана по гърба на
ходилото с размери 3.5/2.5 см и ограничен обем на свиване на пръстите на дясно
ходило. С оглед давността на травмата тези последствия имало траен и необратим
характер.
В
съдебното заседание на 23.11.2018 г. вещото лице д-р С. е пояснил, че в края на
деня имало оток на десния крайник на К.. Причината за продължаващите болки било
неправилното зарастване на две от костите на дясното ходило, което променяло
механиката на ходилото и преразпределение на натоварването.
Събраните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.К., които съдът
кредитира като последователни и обективни съдържат данни за търпените от К.
негативни последици от счупването: затруднения в хигиенно-битовото обслужване,
търпени продължителни и интензивни болки, невъзможност да носи обувки с
нормални за ходилата й размери, да спортува и да се придвижва на дълги
разстояния, провален сватбен ритуал и емоционален дискомфорт.
Безспорно
се установява продължителна имобилизация на десен долен крайник, претърпени две
оперативни интервенции, последвани от интензивни болки и чувство на
безпомощност. Наложително е било използване на чужда помощ в ежедневието и
хигиенно-битовото обслужване, което неминуемо е свързано с неудобства и
притеснения. В продължение на 6 месеца К. е била нетрудоспособна. Изпитвала е
болки след имобилизацията и в периода след премахването й и раздвижване на долния
десен крайник.
Увреждането
е довело и да поредица от неблагоприятни последици – преустановяване на спортни
дейности, обичайни разходки и продължителни придвижвания. Деформацията на
ходилото е променило механиката на движение и равномерното натоварване. Ищцата
е провела и продължителни курсове на рехабилитация за по-бързо възстановяване,
но въпреки това такова към момента не е постигнато, а и не се очаква благоприятно
развитие в здравословното й състояние.
Предвид
тези обстоятелства и като съобрази възрастта на пострадалата – 34 години към
датата на процесното ПТП, както и лимитите на застрахователните суми по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв. (чл.
266 от КЗ отм.), а също и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 31.08.2015 г., съдът счита, че 60 000
лева е справедлив размер на обезщетението. За горницата до 70 000 лева,
съгласно увеличение по молба от 20.07.2017 г. и прието от съда с определение от
04.12.2017 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която нарушила нормата на чл. 95 от ЗДвП – като пътник, при слизане от спряно за престой превозното средство не се
уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Възражението за съпричиняване от страна на В.Х.съдът
намира за недоказано. К. нито е имала З.ължение, нито е могла да предвиди, че
водачът И.К.ще предприеме потегляне, без да чуе затваряне на З.ната врата, без
да се убеди, че няма пътник в процес на слизане или че не е погледнал в ляво
странично огледало, за да се увери, че тя се е отдалечила на безопасно
разстояние от автомобила.
Поради това определеното от съда обезщетение в размер на
60 000 лева не следва да бъде редуцирано.
По делото са представени доказателства за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за метални импланти, медикаменти
и заплатени курсове за рехабилитация, които според съдебно-медицинската
експертиза са правомерно извършени и се намират в причинно-следствена връзка с лечението
на получените вследствие инцидента увреждания на К.К.. Ето защо искът е
основателен за пълния му предявен размер от 1 137.55 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал.2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на
увреждането, а върху сумата от 1 137.55 лева – от датата на подаването на
исковата молба, съобразно заявения начален момент от ищцата.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 450 лева и 343.77 лева
депозит за експертиза по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата е
била представлявана от адвокат Д., която й е оказала безплатна правна помощ,
поради наличие на визираните в договора основания за това – чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. Съразмерно на уважената част от исковете, на адв. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 3 076.69 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 100 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 350 лева. От общия размер на сторените
разноски, на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД следва да се присъдят 64.29 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „******да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
31.08.2015 г., по вина на застрахования по застраховка „Гражданско отговорност“
на автомобилистите И.С.К., ведно със законната лихва от 31.08.2015 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 70 000 лева като неоснователен и 1 137.55 лева обезщетение
за имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в разходи за метални импланти,
медикаменти и рехабилитация, ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******да заплати по
сметка на СГС сумата от 2 450 лева държавна такса и 343.77 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „******да заплати на адвокат С.Д., с адрес *** сумата от 3 076.69
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „******сумата от 64.29 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: