Решение по дело №376/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, подадена от В. С. В., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. С. А.- пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП № 188/28.12.2023 г., издадена от Т. И. Р. – младши инспектор към РУ – С. към ОДМВР – [област], с която на В. С. В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2 а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството по реда на чл. 69А от НПК – за срок от 6 месеца до една година. Отнето е СРМПС******, както и два броя регистрационни табели [рег. номер].

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. А., който поддържа жалбата и намира оспорената заповед за незаконосъобразна в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Допълнителни съображения по същество на спора са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – Т. И. Р. – младши инспектор към РУ – С. към ОДМВР – [област] счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваната заповед.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 28.12.2023г., поради което жалбата, подадена на 11.01.2024 г., чрез куриерска фирма Еконт, е допустима.

Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.12.2023г, около 11,48ч., в [населено място], на ул. „1-ва“ №2 жалбоподателят управлявал лек автомобил – „Киа Мохаве“ с peг.№ [рег. номер]- лична собственост.

На водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA АКТ №909762 от 28.12.2023 г. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Въз основа на констатираното административно нарушение ответникът-младши инспектор в РУ [община], на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 171, т.2а, б. А“ от с.з., е издал оспорената заповед, предмет на настоящото съдебно производство.

Представена по преписката е заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-[област], във връзка с доказване компетентността на издателя на обжалвания административен акт.

В хода на съдебното производство по делото е приета справка нарушител/водач на В. В..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № № 317з-3162/15.04.2022г . на директора на ОД на МВР - [област]. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съдът намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 22 от ЗАНН.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е. освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да издаде административния акт.

Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая съобразно възприетото от ответника в мотивната част на заповедта, са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс - за срок от 6 месеца до една година. За извършеното нарушение, каза се, е съставен и АУАН.

Констатира се обаче, че е налице съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите възражения, тъй като с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното ограничение, при което не е налице обективно изпълняем административен акт.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е наложена за срок от 6 месеца до една година. В заповедта за прилагане на мярката липсват мотиви за какъв срок е наложена принудата. Когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви относно определянето на срока, след като е предвиден в закона минимум и максимум. В конкретния случай, срокът е в определените в закона граници, но е необходимо да се изложат конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В случая мотиви в тази насока не са налице, както и препращане към предложение за налагане на мярката, в което също липсват мотиви за срока, за който е наложена мярката. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Ако беше изложил мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, административният орган, а след това и съдът, би могъл да прецени с оглед конкретния случай дали определеният срок, в рамките на предвидения от закона такъв, отговаря на принципа на пропорционалност.

В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020 г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 9379/2017 г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. – Седмо О. /. Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за квалификация на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие.

Това налага извод за основателност на жалбата и отмяна на обжалваната заповед.

От жалбоподателя не са претендирани разноски, поради което същите не следва да се присъждат.

Ето защо Съдът,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП № 188/28.12.2023 г., издадена от Т. И. Р. – младши инспектор към РУ – С. към ОДМВР – [област], с която на В. С. В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството по реда на чл. 69А от НПК – за срок от 6 месеца до една година.

Решението не подлежи на обжалване.