РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203145 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалба на АНТ. К. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. “..... срещу Наказателно постановление
№ 21-0769-001350/09.06.2021 г., издадено от Началника група към ОДМВР
гр. Бургас, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят нe се явява. Изпраща надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП, да
бъде отменено. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител се
яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Молят НП, да бъде потвърдено.
Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.
1
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, предвиден в
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.02.2021 г. в 16:27 часа, в община Бургас, по ПП I-9, км. 249+100,
в посока от ПВ „Юг“ към КПП-3, жалбоподателят като водач на лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 220 Т ЦДИ“, с рег. № А....НН, управлявал същия
със скорост 103 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-
26 за населено място до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето под
клип № 18052 от ATCC TFR1-M с фабр.№ 510/07 с отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%. Снимков материал с параметрите бил показан на
водача.
Бил установен собственик на автомобила, като жалбоподателката
попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че именно тя е
собственик и е управлявала автомобила в деня на нарушението. Предвид
гореизложеното, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, за извършеното нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП,
на 18.03.2021г.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на
административно нарушение, административнонаказващият орган издал въз
основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
2
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него. В
този смисъл, възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален
представител в тази насока, са несъстоятелни.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, както и от
допълнителните обяснения относно начина на функциониране на радарната
система. С оглед обстоятелството, че при заснемане на нарушител с
технически средства или системи, камерата отчита лентата от платното, в
което се движи нарушителят, регистрационен номер на автомобила на
нарушителя, скоростта с която се движи, както и дата и час на извършеното
нарушение, както и с оглед обстоятелството, че изготвените снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, съдът намира, че нарушението е
безспорно установено. Имайки предвид приложената по делото декларация,
попълнена детайлно от собственика на автомобила, както и с оглед липсата на
данни, оборващи тези данни, както и с оглед обстоятелството, че НП се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното, настоящият
състав възприема бланкетните твърдения на жалбоподателя за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП като защитна теза, с цел избягване
на административно наказателна отговорност.
Нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
касае превишаване на разрешената скорост в населено място, в какъвто
смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства, се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на
жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 103 км/ч, с
3
автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение
за скоростта в населено място - от 50 км/ч.
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от
жалбоподателя автомобил е надлежно утвърдено за такова измерване и е
било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в случая АНО е
приел по-ниската скорост на движещия се автомобил, тъй като видно от
приложения по делото снимков материал, измерената скорост на автомобила
е 106 км/ч., а АНО е приел скорост от 103 км/ч, което е по-благоприятно за
нарушителя, като възраженията в този смисъл, с оглед липсата на
доказателства са неоснователни.
Нарушението е безспорно установено и с оглед липсата на
доказателства в обратен смисъл, съдът приема изложеното в жалбата, като
защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна
отговорност.
Наложеното на основание разпоредбата на чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП
административно наказание, съответства на извършеното нарушение и е с
фиксиран размер: «за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв»,
поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но АНО не са направили искане за присъждане на разноски,
4
поради което съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са
направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
001350/09.06.2021 г., издадено от Началника група към ОДМВР гр. Бургас,
Сектор Пътна полиция против АНТ. К. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. ***, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 700 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5