Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1047
гр. Пловдив, 06.06.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на девети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Събина Стойкова и участието на прокурора Йорданка
Тилова, като разгледа докладваното от
съдия Николова КАНД № 678 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от И.Д.Г., с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв.В., против Решение № 164/27.01.2023г.,
постановено по АНД № 196/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 4248003 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на И.Д.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно и
неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния
закон. Излагат се доводи, че автомобилът се е движил посока Пловдив- Хасково и
е заснет от задната страна, след бензиностанция Ромпетрол, а пътния знак който
въвежда ограничението е преди бензиностанцията, т.е. след отклонението за
бензиностанцията това ограничение не се прилага. Възразява се по реквизитите на
съставения протокол за използване на АТС.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв.В., поддържа жалбата и представя писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив, съдържащо информация за
поставения пътен знак въвеждащ ограничение на скоростта. Иска отмяна на
решението и отмяна на електронния фиш. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът, чрез процесуалния си представител в писмено
становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 164 от 27.01.2023 г., постановено по АНД № 196/2023г.,
Пловдивският районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 4248003 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на И.Д.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат Районен
съд - Пловдив е приел, че по преписката са приложени надлежни доказателства за
годността на техническото средство, както и протокол за използването му,
включително снимка на разположението на уреда. Съдът е направил извод, че законодателят не
е поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, както и че протокола
по чл.10 от Наредбата не страда от съществени пороци. Според районен съд, Г. е нарушил въведено
с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място, с
което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е
приложена и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.3 9 ЗДвП, доколкото
превишение от 24 км/час в извън градски условия попада именно в приложното поле
на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения
размер. За неоснователно е прието възражението, че процесният пътен участък
попада извън обхвата на пътен знак В26, тъй като в близост до камерата имало
разположено кръстовище, което преустановявало действието на знак В26 по силата
на чл. 50 ППЗДвП. В тази връзка в мотивите на съдебния акт е посочено, че от
значение в случая е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на
пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива,
че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26.
Районен съд е посочил, че Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност и той се ползва с материална
доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.
Решението е неправилно.
Настоящият съд споделя изцяло мотивите на районния съд, по
отношение на годността на техническото средство,
както и по отношение на реквизитите на протокола за използването му.
Неправилно обаче районен съд е приел, че Г.
е нарушил
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено
място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Видно
от представеното писмо на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив, километър 232+200 на път I-8 „Пловдив – Хасково“ се намира след бензиностанция
„Ромпетрол“, след гр.Пловдив, в посока Хасково. Според писмото на км 232+000, в
дясно по километража е наличен пътен знак В26 (60км/ч) и същият е поставен във
връзка с крайпътния обект и неговата зона на действие е до изхода от
бензиностанцията, т.е. до км. 232+170. Така според Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пловдив км 232+200 не
попада в обхвата на пътния знак В26 (60км/ч). Тук следва да се съобрази, че съгласно
чл.47 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/,
пътен знак В26 "Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената" е от групата пътни знаци за въвеждане на
забрана. Съгласно чл.50 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24,
В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление –
Пловдив изрично е посочено, че пътен знак В26 (60км/ч) е поставен на км 232+000
във връзка с крайпътния обект бензиностанция „Ромпетрол“ и неговата зона на
действие е до изхода от бензиностанцията, т.е. до км. 232+170. А нарушението е
заснето на км 232+200, т.е. извън обхвата на зоната на действие на въведеното
със знак В26 ограничение на скоростта.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесният
електронен фиш е нeзаконосъобразен и като го е потвърдил, районният съд е постановил
неправилно решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да
се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 400 лева и за настоящата
инстанция също в размер на 400 лева, платени адвокатски хонорари за всяка,
съгласно договори за правна защита и съдействие от 07.04.2023г. (лист 16 по
делото) и от 20.01.2023г. (лист 10 по АНД № 196/2023г. по описа на Пловдивски
районен съд). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е съобразено с правилата на чл.
18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 164/27.01.2023г., постановено по АНД № 196/2023г.
по описа на Районен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4248003 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР –
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И.Д.Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на И.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер на 800 (осемстотин) лева, разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: