Р Е
Ш Е Н
И Е № 96
гр. Стара Загора 25.04.2016г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар С.Х. и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 64 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на П.Н.Д. *** против Заповед № 20394 от 01.11.2013г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора, с която на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – изземване на свидетелството му за управление на
МПС. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като противоречащ на материалния закон и немотивиран. Жалбоподателят
твърди, че не са изчерпани всички контролни точки като предпоставка за
разпореденото изземване, тъй като в наказателно постановление /НП/ № 3686/2012г са посочени оставащи 25 контролни
точки. Поддържа, че към момента на връчване на заповедта не е установено по
безспорен начин дали отнетите контролни точки не следва да бъдат възстановени
на основание чл.158, т.2 от ЗДвП. Въз основа на изложените съображения моли
обжалваната заповед да бъде отменена от съда и да му се присъдят направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник група в сектор „ПП” към ОД на
МВР - Стара Загора, чрез поцесуалния си
представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли
заповедта да бъде потвърдена. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за
прилагане на ПАМ № 20394 от 01.11.2013г
Началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора е разпоредил по
отношение на П.Н.Д. изземване на свидетелството му за управление на МПС на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП. От фактическа страна в акта се сочи, че Д. не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството си
за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки във връзка с издадени
НП. Изпратено му е съобщение изх.№
45706/ 09.07.2013г, с което на основание чл.61 от АПК е уведомен да предаде
свидетелството си, връчено му лично без отбелязана дата.
С
административната преписка са
представени и приети като доказателства НП
№ 17609/ 18.12.2008г на РУП Стара Загора, връчено на 12.05.2011г, с което на
жалбоподателя са отнети 8 контролни точки; НП № 3217/ 03.04.2009г на РУП Стара
Загора, връчено на 29.06.2011г, с което са отнети 8 контролни точки; НП № 3776/
17.05.2008г на РУП Стара Загора, връчено на 29.06.2011г, с което са отнети 6
контрони точки; НП № 6670/17.01.2011г на РУП Стара Загора, връчено на
29.06.2011г, с което са отнети 8 контролни точки; НП № 9852/03.09.2008г на РУП Стара Загора,
връчено на 29.06.2011г, с което са отнети 4 контролни точки; НП №
3686/30.11.2012 г на РУП Стара Загора, връчено на 28.05.2013г, с което са
отнети 4 контролни точки и НП № 3645/ 30.11.2012г на РУП Стара Загора, връчено
на 21.06.2013г, с което са отнети 6 контролни точки.
По отношение на НП № 17609/ 18.12.2008г
на РУП Стара Загора процесуалният представител на ответника заявява, че в
оспорената заповед е допусната грешка като е посочен № 17607, тъй като НП №
17609/ 18.12.2008г касае друго лице.
В НП № 3686/30.11.2012 г на
РУП Стара Загора се сочи, че към 06.12.2012г на водача остават 25 контролни
точки.
По делото е представена Справка
за нарушител от региона от 01.02.2016г, в която е отбелязано влизането в сила
на всяко НП и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя /протокол от
с.з. на 29.03.2016г/. В справката е отразено също, че жалбоподателят е с отнети
общо 39 контролни точки.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният
административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Оспорената Заповед № 20394 от
01.11.2013г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, е издадена
от материално и териториално компететния административен орган. Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, 4, т.5
б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Началника на група
в сектор „ПП” към ОД МВР Стара Загора, който е оправомощен за това със Заповеди
№ Із-1741/ 28.08.2012г на Министъра на вътрешните работи и № 2295/ 04.09.2012г
на Директора на ОД на МВР Стара Загора.
Процесната заповед е издадена
в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59,
ал.2 от АПК реквизити, в това число
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.4 от ЗДвП.
При
постановяването й правилно е приложен материалният закон. За налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП следва да са налице кумулативно две материалноправни
предпоставки: да са отнети всички контролни точки и водачът да не е изпълнил
доброволно законоустановеното си задължение да върне свидетелството за
управление на МПС. Жалбоподателят не спори, че свидетелството не е върнато
доброволно. Спорът се концентрира върху другия правопораждащ факт - отнемането
на контролните точки.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП,
при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава
контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В
приложимата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение е определен първоначален максимален
размер от 39 контролни точки като в чл.3, ал.1 е предвидено, че контролните
точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от отменената Наредба №
Iз-1959 от 27 декември 2007 г. /в сила до 15.02.2008 г/.
Според разпоредбата на чл.158,
ал.1 от ЗДвП броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството
може да се възстановява при изпълнение на определени условия от водача /т.1/
или служебно /т.2/ до максималния размер, след изтичане на две години, считано
от датата, на която е влязло в сила последното НП, с което на водача са отнети
контролни точки.
В случая с влизането в сила на цитираните в заповедта
НП № 17609/ 18.12.2008г на РУП Стара
Загора, НП № 3217/ 03.04.2009г на РУП Стара Загора, НП № 3776/ 17.05.2008г на
РУП Стара Загора, НП № 6670/17.01.2011г на РУП Стара Загора, НП №
9852/03.09.2008г на РУП Стара Загора, НП № 3686/30.11.2012 г на РУП Стара
Загора и НП № 3645/ 30.11.2012г на водача са отнети общо 46 контролни точки от
39 налични. Този извод се базира на прилагане разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2
от ЗДвП по отношение на посоченото в Справката НП № 6454/ 11.07.2007г в сила от
31.07.2008г, с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки и след което
до влизане в сила на НП № 3776/ 17.05.2008г на 07.07.2011г са изтекли повече от
две години. Следователно НП № 6454/ 11.07.2007г е последното НП по смисъла на
чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, от влизането в сила на което започва да тече
двегодишен период за служебно възстановяване на точки. Този срок е изтекъл на
31.07.2010г и от този момент жалбоподателят отново разполага с 39 контролни
точки, от които административният орган е приспадал отнетите такива с
последващи влезли в сила НП.
Отделно следва да се посочи, че между датите
на влизане в сила на всяко от посочените в процесната заповед седем НП не е
изтекъл период от две години, поради което не са налице предпоставките за
служебно възстановяване на контролните точки по реда на чл.258, ал.1, т.2 от ЗДвП. По делото не се твърди, а и не се установява, жалбоподателят да е
възстановявал контролни точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП – чрез
преминаване на допълнително обучение. При това положение с влизане в сила на НП № 3686/ 30.11.2012г, т.е. още на 05.06.2013 г., жалбоподателят е загубил всички контролни
точки, при което на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП е загубил и придобитата
правоспособност за управление на МПС. В същия момент за него е възникнало и
задължението да върне СУМПС в съответната служба на МВР, което безспорно не е направено.
От този момент са налице всички материалноправни предпоставки за налагане от
органите на МВР на ПАМ по чл.174, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът не споделя възражението
на жалбоподателя, че не са изчерпани всички контролни точки като мятериално
-правна предпоставка за разпореденото изземване. В контекста на
особеностите на конкретния случай /противоречиво отбелязване в НП на броя
оставащи точки/ се явяват спазени и административнопроизводствените правила при
издаването на обжалваната заповед, макар уведомяването на водача да не е
елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка. Нормативно с
разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Наредба № Iз-1959/2007 г. е установено
изискването при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба,
в НП да се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.
По този начин с връчването на съответното НП водачът на МПС фактически се
уведомява, че са му отнети всички контролни точки с оглед доброволното
изпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Действително
в НП № 6670/17.01.2011г са вписани оставащи 31 контролни точки, а в НП
№ 3686/ 30.11.2012г и НП № 3645/
30.11.2012г, които са последни по ред и издадени на една дата - оставащи 25
контролни точки, но това не опорочава издадената заповед, доколкото
жалбоподателят е уведомен за изчерпването на наличните контролни точки с писмо изх.№
45706/ 09.07.2013г.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че от издаване на заповедта на 01.11.2013г до връчването й на 13.01.2016г са
изминали повече от 2 години и това има за последица служебно възстановяване на
отнетите контролни точки по реда на чл.158 от ЗДвП. След като лицето е загубило
всичките си контролни точки и съответно правоспособност за управление на МПС,
единственият ред за възстановяването им е този по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП
– чрез изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност,
но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. По
делото не са налице и данни в периода от загубата на правоспособност до
налагане на ПАМ или до връчване на заповедта лицето да е възстановило
правоспособността си по цитирания законоустановен ред.
Оспорената заповед е съответна на целта на закона, според
която приложената принудителна административна мярка е с
превантивен характер с предназначение да осуети възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. Видно от приложената
Справка, жалбоподателят след 05.06.2013 г е
продължил да нарушава ЗДвП, за което е санкциониран с фишове и влезли в сила НП
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е
от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Подадената жалба срещу нея се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора на ответника на основание чл.143, ал.4 от АПК се
дължи на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв,
определено съобразно чл.8 във връзка
с чл.7, ал.1, т.4 във връзка с §1 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Н.Д. ЕГН ********** *** против Заповед № 20394
от 01.11.2013г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Стара Загора, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка– изземване на свидетелството му за управление на МПС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.Н.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Стара Загора СУМАТА
300 /триста/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: