№ 11221
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 2023111..247 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба на ЗК „.........“ АД ....
със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., бул.“...” №18 срещу ЗАД
“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ...., седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, .....
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в размер на сумата 1 031.21
лева /хиляда тридесет и един лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща главница разликата между дължимото обезщетение и
разноските за неговото изчисляване и частично платеното, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба на 09...2023 г. до
окончателното плащане, по щета № №..../2022 г. за ПТП на 02.08.2022 г. в гр.
София.
В исковата молба са налице твърдения, че на 02.08.2022 год. в град
София, на ул.’’....”, ...., управлявайки автомобил .... с ДК ...., собственост на
„....” АД, при извършване на маневра за паркиране реализирал ПТП като
ударил паркиралия товарен автомобил ... с ДК ...., собственост на ..... За ПТП
е съставен за двустранен констативен протокол за ПТП на 02.08.2022 год. В
резултат на ПТП, предизвикано виновно от .... са причинени имуществени
1
вреди на собственика на товарен автомобил ... с ДК ....-повреда на предна
броня и други в размер на 1 990.94 лева, формирани от стойността на
вложените при ремонта нови части, ремонтираните такива, материалите за
ремонта и труда по ремонта, подробно описани в приложените към
доказателствата описи на щетите на МПС и фактура.
Налице са твърдения, че към датата на събитието-02.08.2022 год.,
собственикът на увредения товарен автомобил ... с ДК .... е имал за
автомобила сключен договор за застраховка “.........” със ЗК “.........” АД със
застрахователна полица ..../27.07.2021 год. и със срок 1 година, считано от
15.08.2021 год. до 14.08.2022 год. Поради това за настъпилото събитие и за
нанесените вреди в ЗК “.........” АД е образувана щета №..../2022 год., по която
за повредите по застрахования автомобил е определено застрахователно
обезщетение в размер на 1 990.94 лева и 15 лева разноски за определянето му.
Определеното обезщетение е заплатено на сервиза, извършил ремонта по
възлагане от застрахователя на 28.09.2022 год., видно от платежно нареждане
от същата дата.
Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач по време на
събитието е имал договор за „Гражданска отговорност”, сключен с полица
№././1210.885919 със ЗАД „Алианц България” АД, която е била валидна от
24.08.2021 год. до 23.08.2022 год., т.е. и към датата на ПТП. Ищецът е
поканил ответника да заплати доброволно дължимата сума с електронно
писмо на 26.10.2022 год. На 18.11.2022 год. ответникът е заплатил само част
от дължимата сума в размер на 974.73 лева.
Ответникът ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че
извънсъдебно е признал регресната претенция на ищеца по щета № ..../2022г.
до размера от 974,73 лв. (959,73 лв. обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разноски). В тази връзка не оспорва фактите относно застрахователното
събитие (механизъм на ПТП, причини), не оспорва наличието на
застрахователни правоотношения по имуществена застраховка „Каско“ за л.а.
... с рег. № .. и по задължителна застраховка „ГО“ за л.а. .... с рег. № ... Счита,
че стойностите на ремонтните дейности са силно завишени. Твърди, че към
дата на ПТП процесното МПС л.а. ... с рег. № .. е било в експлоатация повече
2
от 6 години (в експлоатация от 2.6г.), като не са ангажирани доказателства
същото да е било в гаранционни условия, което да обуслови ремонтирането
му в доверен или така наречения „официален“ сервиз на марката
производител. Увреденото имущество е възстановено с влагане на цени за
части и труд съществено надхвърлящи средните към датата на настъпване на
събитието – 02.08.2022г. Застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на управлявания от деликвента автомобил
отговоря до размера на действителната стойност на вредите по смисъла на чл.
499, ал.1 вр. чл. 400, ал.1 от КЗ. По аргумент от чл. 19, ал. 1 от Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застрахователят е обвързан от цените за ремонт на
официалния сервиз на марката и с вложени оригинални части само за МПС,
които са в гаранционен срок, т.е. със срок на експлоатация до 3 години вкл. от
датата на производството или датата на регистрация в ново състояние. За
останалите МПС, със срок на експлоатация повече от 3 години, уврежданията
се заплащат по средни пазарни цени и застрахователят не е обвързан от
цените на оригиналните части и труда за ремонт в официален сервиз на
марката. В тази връзка, на основание Сравнителна експертиза по щета № ..
твърди, че е определил действителната стойност на уврежданията по л.а. ... с
рег. № .. на сумата от 959,73 лв., поради което разликата до пълния
претендиран размер от 1 990,94 лв. се явява неоснователна.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 411 от КЗ.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване
в процеса са обстоятелствата, съгласно определение от 28.03.2023 г., че
ответникът извънсъдебно е признал регресната претенция на ищеца по щета
№ ..../2022г. до размера от 974,73 лв. (959,73 лв. обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски), фактите относно застрахователното събитие
(механизъм на ПТП, причини), наличието на застрахователни
правоотношения по имуществена застраховка „Каско“ за л.а. ... с рег. № .. и
по задължителна застраховка „ГО“ за л.а. ..а С... с рег. № ...
Видно от застрахователна полица № ..../27.07.2021 г. на л. 10 от
3
делото, ищеца ЗК „.........“ АД е застраховател по имуществена застраховка
„.........” за автомобил ... с ДК ...., със срок на покритие 15.08.2021 год. до
14.08.2022 г., сключена със собственика на автомобила .....
Съдът намира за установено, че на 02.08.2022 год. в град София, на
ул.’’....”, ...., управлявайки автомобил .... с ДК ...., собственост на „....” АД,
при извършване на маневра за паркиране реализирал ПТП като ударил
паркиралия товарен автомобил ... с ДК ...., собственост на ...., като по този
начин реализирала ПТП с материални щети.
В тази връзка съдът кредитира съставеният двустранен констативен
протокол за ПТП от 02.08.2022 г., който представлява частен документ, но
отделно от това механизма на ПТП се установява от САТЕ. Вещото лице по
САТЕ е категорично, че описаните в протокола увредени части са зоната на
удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на
извършените ремонтни дейности по пазарни цени – 1 990.94 лв., а стойността
на обезщетението по средни пазарни цени е в размер 1 299 лв.
При тези данни съдът намира за частично основателен иска по чл. 411
от КЗ по следните съображения.
Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „каско”, е
платил на собственика на автосервиза, извършил ремонта на т.а. ... с ДК ....
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в размер на
1 990.94 лв. Затова същият има право на регресна претенция, на основание чл.
411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Съдът намира, че с оглед събраните доказателства искът се явява доказан по
основание и размер от 324.27 лв., представляващи разликата между
обезщетението по средни пазарни цени в размер на 1 299 лв., според
заключението на вещото лице по САТЕ, и извънсъдебно платената сума в
размер на 974.73 лв. В тази насока съдът намира, че функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на прекия
причинител предполага размерът на отговорността на застрахователя да е
идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена
застрахователната сума. Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
4
увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай
несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП,
водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната
отговорност се обезщетява негативния интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той е бил преди деликта /да се приведе увреденото МПС в предишното
му техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно
на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Размерът на тази
парична сума по принцип следва да се определи съобразно средните пазарни
цени в Република България към деня на увреждането, тъй като това в
болшинството случаи би било достатъчно за пълното репариране на вредите.
Изключение от този принцип, но само за задължението на застрахователя по
застраховка „ГО“, са случаите, когато се приема за действителна стойност на
вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител
и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. Това е така, защото
застрахованото имущество следва да бъде възстановено в първоначалния му
вид, а не просто поправено /в този смисъл решение № 109 от 14.11.2.1 г. на
ВКС по т. д. № 870/2.0 г., I т. о., ТК и др./. В конкретния случай процесният
автомобил не отговаря на това условие, тъй като към датата на ПТП е бил на
повече от 6 години (в експлоатация от 2.6г.), като не са ангажирани
доказателства същото да е било в гаранционни условия. Затова съдът намира,
че обезщетението следва да бъде присъдено по средни пазарни цени. До
пълния предявен размер от 1 031.21 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно
за сума в размер на 258.42 лв., представляващи държавни такси, депозит за
вещо лице, както и платено адвокатско възнаграждение, а искането на
ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира за основателно за сума в размер на 331,20 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение. По отношение на искането на ответника
за присъждане на разноски по компенсация, за да не се издават изпълнителни
листове на страните, съдът намира, че с оглед липсата на съгласие на другата
страна такава компенсация не може да бъде извършена служебно. Отделно от
5
това и за пълнота на изложението съдът намира, че с оглед разпоредбата на
чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК реквизит на решението е и банковата сметка на
ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ...., седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ...., да заплати на ЗК „.........“ АД .... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...., бул. “...” №18, сума в размер
на 324.27 лв. – регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „.........“, по щета
№ ..../2022 г., което ответното дружество, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на
вредите водач на МПС не е възстановило, за ПТП на 02.08.2022 год. в град
София, на ул.’’....”, ...., управлявайки автомобил .... с ДК ...., собственост на
„....” АД, при извършване на маневра за паркиране реализирал ПТП като
ударил паркиралия товарен автомобил ... с ДК ...., собственост на ...., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09...2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати
разноски в размер на 258.42 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1 031.21 лв.
ОСЪЖДА ЗК „.........“ АД .... със седалище и адрес на управление: гр.
София, ...., бул. “...” №18, да заплати на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ....,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ...., сума в размер
на 331,20 лв., представляващи разноски по делото.
Банкова сметка на ЗК „.........“ АД, по която може да бъде платено
вземането – ... .48...........
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6