РЕШЕНИЕ
№ 12382
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110119727 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу В. Д. Г. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че В. Д. Г.
дължи на ЮЛ сумата от 92.95 лв., представляваща лизингови вноски за
отчетен период от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г. по договор за лизинг от
30.07.2017 г. за устройство с марка ***********, ведно със законна лихва от
29.05.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 79.95
лв., представляваща лизингови вноски за отчетен период от 15.02.2019г. до
14.03.2019г. по договор за лизинг от 30.07.2017 г. за устройство с марка
**************, ведно със законна лихва от 29.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 20990/2020г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника по повод Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*********** на 30.07.2017г. е сключен Договор за лизинг по силата на който
на ответника е предоставено устройство с марка *********** за обща
лизингова цена от 427.57 лв. Цената е дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка в размер на 18.59 лв. На същата дата по повод Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги за предпочетен номер
************** е сключен договор за лизинг по силата на който на ответника
е предоставено устройство с марка ************** за обща лизингова цена
от 367.77 лв. Цената е платима на 23 лизингови вноски, всяка по 15.99 лв.
Поради неплащане на предходни вноски, на основание чл. 12 от ОУ и по
двата договора е начислена като дължима сумата съответно от 92.05 лв. и
79.95 лв. Ищецът твърди, че сумите и по двата договори са изискуеми поради
изтичане на сроковете по тях, посочени в чл. 2. За процесните суми е
издадена фактура № ************/15.03.2019г. за отчетен период
15.02.2019г.-14.03.2019г. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
1
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Изложени са твърдения, че срокът на основния
договор към който бил сключени допълнителните споразумения бил изтекъл
на 25.09.2011 г. Посочва, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг била неравноправна и се явявала нищожна, тъй като поставяла
длъжника в значително по-неблагоприятно положение. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно и обстоятелството, че ЮЛ е с предишно
наименование ЮЛ
По делото е представен договор за лизинг от 30.07.2017 г., сключен
между ЮЛв качеството на лизингодател и В. Д. Г., като лизингополучател.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване е предоставено следното устройство с марка ***********
с телефонен номер **********, а лизингополучателят се задължава да
заплати обща лизингова цена в размер на 427.57 лв. В чл. 2 е посочено, че
договорът се сключвал за срок от 23 месеца и влизал в сила от датата на
подписването му. В чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че с подписването
на договора лизингодателят декларирал и потвърждавал, че лизингодателят
му предавал устройството в годен вид за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорената техническа характеристика и бил
окомплектован с цялата документация. В чл. 5 е обективиран погасителен
план.
Представен договор за лизинг от 30.07.2017 г., сключен между ЮЛв
качеството на лизингодател и В. Д. Г., като лизингополучател. Съгласно чл. 1,
ал. 1 от договора на лизингополучателя за временно и възмездно ползване е
предоставено следното устройство с марка ************** с телефонен
номер ***************, а лизингополучателят се задължава да заплати обща
лизингова цена в размер на 367.77 лв. В чл. 2 е посочено, че договорът се
сключвал за срок от 23 месеца и влизал в сила от датата на подписването му.
В чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че с подписването на договора
лизингодателят декларирал и потвърждавал, че лизингодателят му предавал
устройството в годен вид за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорената техническа характеристика и бил окомплектован с
цялата документация. В чл. 5 е обективиран погасителен план.
Представени са Общи условия на ЮЛза взаимоотношения с потребители
на електронни съобщителни услуги, както и декларация-съгласие от
30.07.2017 г. от ответницата, в която е посочила, че била получила екземпляр
от ОУ и била съгласна с тях.
От представената фактура от 30.03.2019 г. се установява, че същата е
издадена от ЮЛ по клиентски № ***********с получател ответника на обща
стройност 444.30 лв., от която сума 172.90 лв. за по договор за лизинг.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на валидни облигационни
правоотношение по два договора за лизинг от 30.07.2017г., като е изпълнил
задължението породено от тях, т.е. ищецът е предоставил за временно и
възмездно ползване устройствата с марка *********** и ************** на
2
ответника срещу задължението на ответницата да заплаща уговорените
месечни лизингови вноски, размерът на дължимите за исковия период суми,
както и настъпване изискуемостта на същите.
Настоящият състав намира, че от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните има сключен договор за
лизинг от 30.07.2017 г., по силата на който на ответникът е предоставено за
временно и възмездно ползване е устройство с марка ***********, както и
договор за лизинг от 30.07.2017 г. за устройство с марка **************.
Представените по делото договори за лизинг, носят подписа на ответника,
като в производството не е оспорена автентичността на тези документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни
договорни правоотношения по сключени между страните два договора за
лизинг от 30.07.2017 г.
Ищецът претендира сумата от 92.95 лв., представляваща пет броя
лизингови вноски за отчетен период от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г. по
договор за лизинг от 30.07.2017 г. за устройство с марка ***********, като
съгласно чл. 3 от договора за лизинг всяка една от лизинговите вноски е в
размер на 18.59 лв., която цена представлява редовната лизингова вноска с
включен ДДС. В исковата молба изрично се заявява, че претендираната сума
са пет броя лизингови вноски, като ответната страна не е оспорила така
изчислената стойност, ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените
от страните твърдения и възражения /чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК/, следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане в общ размер от
92.95 лева, представляваща сбора от дължими пет месечни лизингови вноски
за отчетен период 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г. Аналогична е ситуацията и с
втората претенция на ищеца в размер на 79.95 лв., представляваща лизингови
вноски за отчетен период от 15.02.2019г. до 14.03.2019г. по договор за лизинг
от 30.07.2017 г. за устройство с марка **************, където размерът на
лизинговата вноска съгласно чл. 3 е 15.99 лв. Доколкото и по този договор се
претендират пет броя лизингови вноски, то в случая за ищеца е възникнало
вземане за отчетния период в размер именно на претендираната сума от 79.95
лв. В случая следва да се посочи, че с подписването на процесните договори
за лизинг и съгласно договореното в чл. 4 от същите, лизингополучателят
ответник изрично е декларирал и потвърдил, че устройствата предмет на
договорите /*********** и **************/ са му предадени от
лизингодателя. За пълното следва да се посочи, че изложените твърдения от
страна на ответника за неравноправност на клаузата от ОУ, касаещи
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на
договорите макар и принципно правилни, се явяват неотносими към
процесния случай, тъй като ищецът претендира единствено вноски с настъпил
падеж и не се позовава на предсрочна изискуемост. Още повече, че към
момента на постановяване на решението всички вноски са с настъпил падеж.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове се явяват основателни и следва да бъде
уважени изцяло.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна
такса в исковото производство, 250 лв. депозит особен представител, 400 лв.
3
адвокатско възнаграждение, 14.07 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 202.70 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ , по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, че В. Д. Г. дължи на ЮЛ сумата
от 92.95 лв., представляваща лизингови вноски за отчетен период от
15.02.2019 г. до 14.03.2019 г. по договор за лизинг от 30.07.2017 г. за
устройство с марка ***********, ведно със законна лихва от 29.05.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 79.95 лв.,
представляваща лизингови вноски за отчетен период от 15.02.2019г. до
14.03.2019г. по договор за лизинг от 30.07.2017 г. за устройство с марка
**************, ведно със законна лихва от 29.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 20990/2020г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на ЮЛ, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 891.77
лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4